Ще преметнем ли ЕС със заменките?

<p>На 5 октомври премиерът изплака на заседанието на Министерския съвет, че предишното правителство е сключило неизгодни сделки, заради които имало риск България да плаща глоби за милиарди заради незаконна държавна помощ. Драматичният му рев трябваше да създаде впечатление, че е изправен пред непреодолим свършен факт и че народът е обречен да понесе санкцията, като насочи гнева си към бившия премиер Сергей Станишев и неговия заместник Ивайло Калфин, състезаващ се в момента за президент. Самият Борисов трябвало да бъде разбран и утешен, защото много искал да поправи тази несправедливост, но законът му връзвал ръцете. Вече бил изигран от предишните и можел само да съжалява, че лоши хора са окрали държавата уж законно, но нямало как да им отнеме плячката. Сега в Брюксел трябвало да ходи тройната коалиция да се срамува, а не той да дава обяснения и пр., и пр. охкания и ахкания.<br /><br />Такова театралничене едва ли е имало някога на "Дондуков"1 и ако Борисов се стъписа пред званието "почетен член" на съюза на художниците,<br /><br />не бива да отказва номинация от съюза на артистите,<br /><br />защото напълно я заслужава. Според стенограмата заседанието протича по класически сценарий със завръзка, кулминация и развръзка. По точка 11 от дневния ред земеделският министър Мирослав Найденов е викнат да отчете нещо невинно&nbsp;&ndash; участието си в неофициално заседание на Съвета на ЕС по земеделие на 13 септември във Вроцлав, Полша. Той докладва, че е предложил розовото масло да се включи в програмата за промоции в ЕС и отзивът е бил положителен. Когато вниманието на публиката е приспано, премиерът внезапно го пита: "Какво става със заменките? Влезли ли са в съд?". Следва стряскащият отговор: "За съжаление излезе официалното съобщение на Европейската комисия в Официалния вестник за това, че Европейската комисия стартира наказателно дело срещу България за нерегламентирана държавна помощ по отношение на заменените гори по време на мандата на предходното правителство". Министърът добавя, че "България може да бъде осъдена да възстановява средства в размер на милиарди, тъй като се вземат за база оценките предимно на неправителствени организации и те варират между 2 и 8 милиарда". В две изречения са казани три лъжи, но премиерът не издребнява и след размяна на реплики с нарастващо напрежение извежда поантата с финалната фраза: "Информирайте днес прокурорите за заведеното дело, защото това според мен е много голяма допълнителна тежест върху държавата и върху всички данъкоплатци, като щета от това, което са ни причинили (предишните управляващи)".<br /><br />Трите лъжи на министъра,<br /><br />който е призван да подава репликите чрез поддържаща роля, са следните: Първо, не е заведено "наказателно дело срещу България", а е започнато официално разследване на Еврокомисията; второ, не е вярно, че държавата ще бъде осъдена да възстановява милиарди, а че заграбилите тези милиарди чрез неравностойни заменки ще бъдат принудени да ги върнат на държавата; трето, оценките не се правят от неправителствени организации, подали жалби в Брюксел срещу заменките, а от независими оценители според пазарните стойности. България може да бъде наистина глобена, ако не си върне разликата от цените между заменените скъпи гори в туристически зони срещу храсталаци и голи чукари и ако не се подчини както на Еврокомисията, така и по-късно на Съда на ЕС, в случай че бъде изправена пред него. Но глобата е по-далечна перспектива. Най-напред трябва да се види дали държавата е длъжна още сега да развали сделките и дали е възможно това да стане, без да плаща компенсации някому.<br /><br />Накратко казано, длъжна е, защото такова е изискването на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз (Лисабонския договор). Той е основополагащ, защото включва предишния Договор за ЕС, където същото задължение е записано в чл. 87 и чл. 88. Откакто България влезе в ЕС на 1 януари 2007 г., тези текстове имат приоритет над вътрешното й законодателство съгласно чл. 5 ал. 4 на собствената й конституция. Следователно, ако към този момент някакви български закони са се разминавали с европейските и въз основа на тях са сключени сделки, всеки съд, включително и национален, може да постанови, че действащото законодателство е било европейското и че<br /><br />сделките изначално са били порочни,<br /><br />което ги прави нищожни, т.е. невалидни. Никакъв национален закон не може да ги оправдае. Ако родните съдии не наберат достатъчно кураж, притеснени от именитите българи зад тези далавери, могат да се обърнат с преюдициално запитване към Съда на ЕС в Люксембург и да се скрият зад неговия гръб. Той няма как да не им препоръча разваляне на сделките. Третият вариант е да се изчака решението на Еврокомисията и да бъде изпълнено.<br /><br />Има и четвърти вариант: ако ЕК не бъде послушана, ще се обърне към Съда на ЕС, който ще наложи глоби на държавата. Те са два вида: еднократни и дневни, като най-често се съчетават. Дневните се налагат за всеки ден, през който не е изпълнено решението на съда. В крайна сметка разликата от цените в неравностойните заменки не само ще бъде възстановена, но и ще се начислят лихви от първия ден на сключването им. Ако лакомниците имат поне малко мозък, би трябвало сами да поискат развалянето им, защото ще им излязат прекалено скъпи. Освен това няма как да претендират за компенсации от държавата, защото сами са инициирали всички сделки и са били длъжни да знаят, че не са законни. Незнанието не оправдава нарушаването на закона. Същото важи и за държавата, но тя е потърпевшата от далаверата, а не обратното. Нарушителите могат да купят български "държавници" да ги обслужват, но цяла Европа едва ли ще е по джоба им. Европейският механизъм е като зъбни колела, които захапят ли някого официално, няма как да го пуснат, докато процедурата не приключи по предписанията. Макар и бавно, те имат свойството да придърпват и накрая ще сдъвчат и най-инатливите. Още повече на никого в ЕС няма да му е жал за нашите доморасли олигарси.<br /><br />Решението за старта на официалното разследване е публикувано на 16 септември в Официален вестник на ЕС и към него е приложена цялата преписка между Брюксел и правителството на Борисов, при това на български език. Струва си да бъде прочетена*, за да се видят<br /><br />образци на шикалкавене<br /><br />и юридическа безпомощност на родните власти, които очевидно искат да спасят заменките, но и да се откачат от наказателната процедура. За целта са се престрували, че не разбират писмата на английски, връщали са ги да им ги преведат в ЕК на български, искали са всякакви допълнителни разяснения, подавали са отклоняваща вниманието информация (например, че държавата е невинна, но двама бивши земеделски министри и един предишен шеф на Агенцията за горите са надхвърлили правата си и затова са дадени на прокурор и пр.). Брюксел обаче е останал непреклонен: "Тези наказателни разследвания не засягат същите въпроси като настоящото разследване за държавна помощ: наказателните разследвания разглеждат неправилното прилагане на българското законодателство, докато разследването за държавна помощ обхваща последиците от правилното прилагане на горепосочените правни разпоредби". С други думи, самото българско законодателство към момента на сключването на сделките е било дефектно, щом е влизало в конфликт с европейското, и "правилното" му прилагане просто е било нарушение. "Комисията иска да напомни на България, продължава решението, че член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз има суспендираща сила, и да насочи Вашето внимание към член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, който предвижда, че цялата неправомерна помощ може да бъде възстановена от бенефициера (облажилия се&nbsp;&ndash; бел. ред.)". Регламентите са пряко приложими във вътрешното право на всяка държава от ЕС и също имат приоритет над противоречащите им закони. Очевидно<br /><br />номерът с изкупителната жертва няма да мине<br /><br />Властта смяташе да представи казуса като криминален, да завърти познатата съдебна въртележка, колкото да отслаби натиска на Брюксел, дори в краен случай да осъди някого (може би с обещание за лек режим на Ка(ти)нарските острови), а цялата сметка да пише на гърба на гражданите като санкция за държавата, докато менкаджиите запазят награбеното. Няма да стане, защото Брюксел е дал само две възможности на Борисов да излезе почтено от наказателната процедура: първо, като докаже, че заменките са били равностойни, или като ги развали. Първата възможност съществува само ако изкара, че сделката е била "златна кокошка за умрял кон". Втората е по-реална, но като кандидат за почетен артист Борисов трябва първо да разбере, че носи отговорност не само пред меценатите си, но и пред публиката&nbsp;&ndash; национална и европейска.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a title="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10284&amp;sectionid=5&amp;id=0000901" href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10284&amp;sectionid=5&amp;id=0000901">в. "Сега"</a>.</em></p>