Сбиране на Божия бизнес елит

<p>В тази несъществуваща все още официално дисциплина водещите принципи ще бъдат два: 1) пълна незаинтересованост към християнската вяра с нейните евангелия, правила и прочие отживелици и 2) точно толкова пълна преданост и благоговеен ступор спрямо всяко слово и дело на църковното началство. Безразборната употреба на неясни за журналиста църковни термини е предимство при кандидатстване за длъжността "епархийски трибун".</p> <p>Но нека се зачетем в този, нека си го кажа, позорен текст.&nbsp;</p> <p>Петър Манджуков ("православен християнин", уточнява авторката още с първото изречение - да не би у някого да се породят съмнения) бил "провъзгласен" за "първия архонт на Пловдивската църква", "след като присъстващите хора в храма в един глас признаха достойнството му".</p> <p>"Присъстващите", съдейки по заглавието, са били "бизнеселитът на България". Много ясно, че ще признаят достойнството. Много ясно, че в един глас.</p> <p>"Да пребъде делото, да се умножават благините, защото той доказа, че дара е направил за вярата, а не за прослава на себе си", казал митрополитът за новия архонт. Интересно би било да се уточни природата на това доказателство и как е стигнало това прозрение за дълбоките движещи мотиви на оръжейния магнат до знанието на митрополита. Нали само Бог беше сърцеведец</p> <p>Оказва се, че чистите мотиви подлежат на доказване пред съответния митрополит. Удобно.</p> <p>"Сред гостите, уважили литургията и рождения ден на ктитора&hellip;" Ех, госпожо&hellip; За разлика от рождения ден на Манджуков, светата литургия не е събитие, което "уважаваме" с присъствието си. Лапсусът Ви изглежда незначителен, но отразява същият този умствен и душевен безпорядък, познат ни от онзи скеч в "Улицата": "И вчера ми се обаждат, че Майкъл Джексън... защо не съм му бил уважил на рождения ден... с дъщеря ми... Димитричка". (Камен Донев, Монолог на даскала)</p> <p>Да оставим настрани всички онези "босове" и "шефове", които авторката е изброила поименно като състав на Божия народ, надошъл "да уважи".</p> <p>"Архонт е почетна титла, дава се на миряни, които са свързани с църквата." Тоест, миряните, Божият народ, се делят на две големи групи - такива, които са свързани, и такива, които не са свързани с църквата.</p> <p>Аз примерно, като не-архонт, не-бос и не-шеф (директорите на православни фондации не ги правят архонти, и слава Богу), очевидно не се числя към свързаните с църквата лица. Благодаря на Евелина Здравкова за приноса към еклисиологията. "Пловдивската църква" явно върви в комплект със съответната пловдивска еклисиология.</p> <p>"В 7.30 ч. започна чинът на освещаване на църквата&hellip; В този ритуал се съдържа цялата символика, с която се изобразява Църквата [&hellip;], и владиката не пропусна нито един детайл от тази церемония."</p> <p>Е, как ще пропусне? "Митрополит Николай" и "пропускане на детайл" са две несъвместими словосъчетания.</p> <p>Други несъвместимости обаче са убегнали от възбуденото внимание на журналистката. А те са доста по-важни.</p> <p>"Много свещенници дойдоха по примера на светите апостоли в името на Господа да отправят молитви." (Свещеници се пише с едно "н", но нека се придържаме към оригиналния текст). Дали точно така са дошли? Добре де, нека повярваме на вдъхновението на авторката. Макар че когато онзи ден ходих в Пловдив и говорих с църковни хора там, думите "страх", "публично унижаване" и други подобни се използваха нашироко, за да се опишат движещите сили на църковната дисциплина в тази епархия.</p> <p>"Бизнесмени от цялата страна, управници, политици, общественици се присъединяваха до последно в молитвено съучастие към празничното богослужение." Така и трябва - до последно! Молитвеното съучастие не е като криминалното; там можеш да се присъединиш и когато всичко е вече свършило.</p> <p>"До владишкия трон неотлъчно стоеше основният ктитор на новата църква бизнесменът Петър Манджуков&hellip; Столове за сядане имаше и за другите 9 дарители."</p> <p>Браво, че сте се погрижили за удобството на хората.</p> <p>Ама какво да правим с ей това: "Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?" (Яков 2:2-4)</p> <p>Това последното го цитирам, защото самата авторка обича да цитира:</p> <p>"Както се казва в светите книги - църквата сбира, призовава и съединява един с друг различни хора с християнско сърце, за да тържествува вярата." Бих се радвал, ако госпожата беше цитирала конкретно поне една от "светите книги", в която да се съдържа точно тази мисъл. Иначе "сбира" ми напомня за една реклама на бира, ама то е друго.</p> <p>"Тракийци вече се кръстят с благодарност, че вече имат храм, където могат да палят свещица - скромната безкръвна жертва на обикновените хора за вярата."</p> <p>Да си дойдем на думата. Основното предназначение на щедро подарения храм явно е да бъде място за палене на свещици. От кого? От "обикновените хора", разбира се.</p> <p>Другите, необикновените, идват само на освещаването, за друго не ги търсете. То има ли друго изобщо? Г-жа Здравкова не е споменала да има.</p> <p>"Владиката благодари на дарителите, на спомоществувателите и на всички, които са се потрудили за изграждането на храма в чест на Божията Майка. И ги обяви за "светило на Църквата", цитирайки евангелието на Матея, че то се слага на високо, а не се крие под крина, за да служи за образец на вярващите."</p> <p>Ех, свети апостоле, точно такива "светила" ли си имал предвид, точно такива ли "образци"? Нямаше ли една притча на Спасителя за бедната вдовица и нейната скромна лепта, която се оказа истинското дарение? Вдовица - архонт? Къде ти&hellip; Освен ако вдовицата не е вдовица-наследница на някой застрелян мафиот; други вдовици в тази епархия нямат никакъв шанс.</p> <p>Статията завършва апетитно, с живописно и слюноотделящо описание на менюто в ресторанта, където "ранните гости" "облизвали пръсти": "За десерт естествено беше поднесено прочутото ашуре на Тримонциум - по рецептата, пренесена с ковчега на Ной."</p> <p>Прекрасен археологично-кулинарен завършек на един славен ден. Надяваме се рецептата да бъде разкрита в най-скоро време от проф. Божидар Димитров, а мощите на Ной, стиснали нетленна купа с все още ядливо ашуре, да бъдат открити най-сетне от родните археолози в подножието на някое пловдивско тепе.</p> <p>Според една друга публикация, цитираща словото на митрополита, той казал:</p> <p>"Когато заслугите са големи, благодарностите трябва да са достойни." Възниква резонният въпрос (ех, пак се сетих за евангелската вдовица, виноват!): с какъв аршин мери митрополитът заслугите? Явно с най-баналния - онзи, финансовия, с многото нули. Тогава, питам аз, какво правим ние с гайдите и с по-малкото нули на заслугите? Каквото и да правим, "достойна благодарност" (разбирай - титли и медальончета) няма да получим.</p> <p>Ядец. Радвам се, да ви кажа честно.</p> <p>"Днес е велик ден! Близо 80 000 души бяха лишени от правото си за достъп до Бога. Сега можем да се поздравим с този прекрасен храм."</p> <p>Оказва се, жителите на квартал Тракия години наред са пребивавали в състояние на системно нарушение на човешките си права и само милионите на Манджуков са били в състояние да осигурят "право на достъп".</p> <p>И понеже стана дума за свещичките по-горе, предлагам към списъка на основните човешки права да се добави "право на свещопалене", защото без него християнството просто се обезсмисля.</p> <p>И понеже владиката все още не се е сетил (къде ти, при тази натовареност, кое по-напред?) да удостои Манджуков с едно "доктор хонорис кауза" в областта на богословските науки чрез Катедрата по богословие към Пловдивския университет, ще си позволя да изпреваря възможността Манджуков да го консултира по богословскo-духовните въпроси (той, горкият, откъм академична тежест все още е зле - само едно "член-кореспондент Екологическата академия в Киев", каквото и да означава това).</p> <p>Затова прилагам за край на тази статия подбрани цитати по темата за архонтите и човекоугодието. Тия последните са като двойна звездна система - две явления, които се хранят взаимно и не могат едно без друго.</p> <p>***</p> <p>Приложение 1: Из Светото Евангелие (за сведение: това е част от една голяма книга с черни корици и златен надпис "Библия", която може да бъде намерена в църковните магазини, вкл. в Пловдивска епархия)</p> <p>У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб (Гал. 1:10).</p> <p>***</p> <p>Приложение 2: Из наследството на светите отци (за сведение: това са едни хора, в чиито думи самият Пловдивски митрополит Николай би следвало да се вслушва отвреме-навреме):</p> <p>Човекоугодието е грях против първата Божия заповед - защото "човека, на когото угаждаме, или на когото се надяваме и покрай това забравяме Бога, за нас се превръща в нещо като бог, вместо истинския Бог" (Св. Филарет Московски).</p> <p>Начало на почестта е човекоугодието, а неин край - гордостта (преп. Нил Синайски, "За осемте духове на злото", Добротолюбие).</p> <p>Камъкът, колкото и силно да го хвърлиш, не стига до небето. Така и молитвата на човекоугодника не стига до небето. (преп. Нил Синайски)</p> <p>Човекоугодникът се грижи само за едно - неговото външно поведение да бъде видяно и с това той да заслужи добра дума от ласкателя (Св. Максим Изповедник).</p> <p>Каквото и да прави човек, той е длъжен да го прави за Бога. Ние забравяме Бога и тогава се появява мисълта, че това, което правим е нещо много важно. Така се появява човекоугодието и ние се опитваме да не паднем в очите на другите. Ако някой действа с мисълта, че Бог го вижда и наблюдава, тогава всичко, което прави е правилно. В противен случай, ако работи, за да се покаже пред другите като добър, той губи всичко и усилията му са напразни. Необходимо е човек да изследва себе си за всяко свое действие. Каквото и да прави, той е длъжен да го прави само заради Христос, съзнавайки, че Христос го вижда и наблюдава. В основата не трябва да стои човешкото начало. Сърцевина на всяко човешко движение трябва да бъде Христос. Ако правим нещо с цел да се харесаме на хората, то не ни е от никаква полза. Необходимо е голямо внимание. Необходимо е постоянно да се самоизпитваме - какви са причините, които ни водят в тези действия? Щом усетя, че ме води човекоугодието, съм длъжен бързо да го победя, защото, ако искам да направя добро дело и го смеся с човекоугодие, това е все едно да вадя вода от кладенец с продупчено ведро (Паисий Светогорец).</p> <p>Тщеславието произлиза от коренящото се във всички хора самолюбие. Непос&shy;редственото си начало то получава от човекоугодието - от жела&shy;нието да се угоди на всички хора, но не заради Господа, а за да бъдем уважавани от всички, да спечелим доброто им мнение за себе си, похвали, чест и слава. Храна за тщеславието са човеш&shy;ките почести, похвали, ласкателства, празната човешка слава, богатство, знатност, гръмко име, светски преимущества&hellip; (Св. Лука Войно-Яснецкий)</p> <p>***</p> <p>Приложение 3: Из официалните документи на Светия Синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия (за сведение: това е една инстанция, чиито решения са задължителни за Пловдивския митрополит, колкото и невероятно да ви се струва това):</p> <p>Устав на БПЦ, чл. 69, ал. 2:</p> <p>(2) Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква &ndash; Българска Патриаршия.</p> <p>Из ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА от 24 януари 2007 г.</p> <p>[&hellip;] 2. В наградния фонд на Българската православна църква и нейните поделения - епархии, манастири и пр. не съществува званието "архонт", то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие.<br />3. Извършени удостоявания със званието "архонт" от представители на Българската православна църква са недействителни.</p> <p>Текстът е публикуван в&nbsp;<a href="http://www.pravoslavie.bg/">http://www.pravoslavie.bg</a></p>