След Берлинския конгрес (юли 1878 г.) три десетилетия България, независимо, че вече е свободна страна, остава васално на Турция княжество. Българският народ води непримирима борба срещу това злокобно решение на Великите сили.

 

 

През юли 1908 г. Княз Фердинанд предприема посещение на европейските дворове да търси разбиране на унизителното положение, в което е поставена България. По това време в Турция е извършен държавен преврат на младотурците. В доклад до външния министър генерал Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса: "Не е ли сега моментът България да провъзгласи независимост?"

 

На приема на Тефик паша с дипломатическите представители в турската столица българският не е поканен,  под предлог, че "България е васално на Турция княжество и той е обикновен турски чиновник." Дипломатическият скандал, раздухан от европейския печат, прелива чашата на търпението. Министър-председателят Александър Малинов изпраща шифрована телеграма до Княз Фердинанд, намиращ се на почивка в унгарското си имение в Карпатите: "Инцидентът Гешов отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта." Така, след продължително отсъствие от страната, на 21 септември 1908 г. Князът се завръща с яхтата си „Цар Крум“ на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. След двучасово заседание на яхтата е взето съдбоносното решение – на 22 септември в старата българска столица Търново да бъде обявена независимостта на България.

 

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

 

Този исторически ден е описан подробно от тогавашната преса:

 

„Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществующите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана.

 

В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Очакваше се нещо повече от това, що се съобщаваше.

 

Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при най-оживено настроение, търновци се трупаха на гарата. С особен трен се очакваха Княгинята, княжеските деца и председателя на Народното събрание. След дълго чакане на гарата, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, наедно с министрите, се отправил за старата полусрутена църква „Св. 40 Мъченици“.

 

От всякъде народът почна да се стича към това място. В едно много кратко време около църквата и в двора ѝ се препълни с народ. Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушавана от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на „Многая лета“, при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста.

 

Манифестът за обявяване на Независимостта

 

Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя „Шуми Марица“, и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове – народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи.“

в-к „Пряпорец“, 23 септември 1908 г.

 

 

„След това, от името на народа, председателят на Народното събрание, г-н Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната реч:

 

 „Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!“

 

От името на правителството министър-председателят, г-н Александър Малинов, приветства Българския Цар:

 

 „Ваше Величество! Държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титула „Първи Български Цар“.

Царю честити! Живейте! Живейте за щастие и величие на България! Ура!“

 

След това, Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи:

 „С радост и благодарение приемам предложения от Народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!“

 

Българският Цар излязъл от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени „Ура!“и „Да живее Царя!“. Негово Величество поздравил войските от Търновския гарнизон – 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от радост лица, с енергични гласове, отговорили на своя Цар за първи път: „Здраве желаем, Ваше Величество!“

 

Н.В. Царят, придружен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното множество, отишъл на поклонение в старата митрополитска църква. Трапезица и Царевец били буквално натъпкани от с очакващ народ. Царят се появил. Народът се разлюлява на вълни, нови оглушителни възгласи и благопожелания, радост, патриотически чувства обладават всички.

 

Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г.

 

На Царевец  министър-председателят Малинов направил с ръка знак за тишина. И възторжено заявил: „Търновци, чуйте словото на Царя!“, и от негово име прочете пак манифеста. Историческата околност екнала от народните възторжени акламации.

 

Царят, развълнуван, от радост се покачил на един стол, за да отговори на излиянията и поздравите на своя народ:

 

 „Търновци! 22 години как работя за обединението на българите, как страдам за тяхното преуспяване и величието на българското име и всякога в тия си трудни минути съм черпил подкрепа в тяхната преданост. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа местност, седалище на старите славни български царе, всред тия вековни скали, неми свидетели на толкова славни подвизи, като обявявам независимостта на съединената през 1885 г. България, аз с благодарност си спомням и сега, в тая тържествена минута, за моите верни и предани търновци, за старата българска столица, откъдето прокламирам народната независимост. Ура! Да живее независима България!“

 

Въздухът екнал от възторжени „Ура!“, „Да живее Царят!“, „Да живее независима България!“.

 

Царят, свитата, министрите и народът се фотографирали на историческата местност.

 

Тържественото прогласяване на Независимостта

 

Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави овации на Царя, Негово Величество отишъл на гарата, отдето заминал за Св. Троицкия манастир. Там бил приготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнали и нощували в Търново. Навсякъде били устроени народни празненства. Градът е в знамена, вечерта е имало импозантно факелно шествие. На следващия ден Царят потеглил към гарата. Конете едва си пробивали път всред многохилядното множество. Царят бил посрещан и изпращан навсякъде с гръмки овации.

 

Тъй се свърши този ден, незабравим по ентусиазма си, бележим по важните си политически сетнини в Търново.“

в-к „Нов век“, 24 септември 1908 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

23 коментар/a

Поставянето на Фердинанд за български цар е една от най-големите трагедии, на 22.09.2019 в 11:45
които са ни постигнали като народ. Абсолютен некадърник. Въпреки куража, доблестта и качествата на българските войници ние губим всички войни до 1918-та. Въпреки добрите съвети на българските генерали, на които Фердинанд не е обръщал внимание. България губи Южна Добруджа и Западните покрайнини. Без да споменаваме хилядите жертви дадени напразно. България трябва за изплати 5 милиона златни лева на победителите. И накрая, когато бяга от България Народното събрание му определя огромна пенсия, която той си харчи на воля в имението си в Австрия.
Каква независимост?България винаги е била под робство! Като се започне от на 22.09.2019 в 16:11
османско и се мине през фашистко,комунистическо и се стигне до днешното жидовско-сатанинско (предантихристово) робства.Така е православни ,но за съжаление само по име Българи! Бог наказва които обича! Виждаме,че всички християнски народи (с малки изключения) ,които са забравили за Бога са в лапите на човешкият враг,под прикритието наричано ЕС. За съжаление,по не лъжливите думи на Бог,рано или късно, това ще се случи с всички народи когато тотално Го забравят!Четете си Библиите православни Българи,за да видите,защо на иначе уж православна България - не и върви!Ето за да видим,че не сме на добър път Бог ни дава и суша, и лоши началници(светски и църковни) и много жертви от катастрофи за вразумение и пробуда...И после,не се чудете защо дъждът не е на време, а началниците са мафиоти...
Идеалист на 22.09.2019 в 20:01
Това е написано от друг човек, макар и в моя стил. Идеалист на 22.09.2018 в 12:06 Обявяването на независимостта на България, третия и завършващ акт на възстановяването Третата Българска Държава. Поклон пред дипломатическата мъдрост и решителност пред тогавашните държавни мъже. От тях не може да се изключи и Княз Фердинад ( става цар след като България става независима държава ). Цар Фердинанд в този момент има положителна и утвърждаваща роля в този акт, и нека не го свързваме с по-следващите му грешки. Историята е такава каквато е. По-добре да погледнем, какви хора стоят на трибуните във В. Търново и присъствието на някой от тях там не е ли обида за паметта не онези мъже от преди 110 г. и срам за наследниците на Асеневци?!
ДО НЕУКИТЕ ИДИОТИ В САЙТА на 23.09.2019 в 00:06
След Съединението България има обща площ от 96,3 хил.кв.км. Благодарение на Фердинанд присединяваме трайно близо 14 хил. кв.км нови български територии до 110 хил.кв км, които сме си запазили и досега (Благоевградски, Хасковски, Кърджалийски и Смолянски окръг). Това е ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ, който не може да се пренебрегва!
Моля, моля, на 23.09.2019 в 01:30
въобще не е `благодарение` на Фердинанд, а ВЪПРЕКИ Фердинанд. С тия три национални катастрофи дето ни ги докара и отнемането на Западните покрайнини и Южна Добруджа. От фамилия Сакскобург и гота сме видели само нещастия.
все пак да отдадем дължимото на трезвостта на внука Симеон Сакскобургготски: НЕЗАВИСИМОСТТА Е ОТНОСИТЕЛНА на 23.09.2019 в 10:27
Думи на Симеон СКГ от вчерашното му интерв през Нова ТВ: "Независимостта е относителна в световния контекст, а членството на България в различни съюзи, дори в НАТО, не бива да се политизира. (...) Много хора възприемат, че щом сме в НАТО и НАТО е до гроб. Това не е сериозно. Не става въпрос за това. Но трябва да се балансира, докъдето има интерес. Не бива да се абсолютизира и да се превръща в нещо политическо, което да е фактор за раздор с други страни. Това е съвсем погрешно. (...) Наясно сме какво е било в края на Световната война, какво е настъпило, какви системи е имало. Ако със Съветския съюз е било да се освободим от нацизма - те го виждат по този начин. Ние може би сме го изпатили по друг начин. Защо да се акцентира върху това? Не го намирам за ползотворно. (...) Когато станах премиер, имаше някои наши съграждани, които ми предложиха, внушиха, да се събори паметника на съветската армия, тогава им казах, че ако всяко правителство или всеки режим се отнася така към миналото, няма да има нито Триумфалната арка, нито Пирамиди, нито нищо. Ако толкова ги дразни, за не го гледат, като минават оттам", каза Симеон II.
Бай Иван на 24.09.2019 в 19:48
Ето Ви тема за размисъл: На 31 юли 1892 г. Стефан Стамболов преговаря с турския султан Абдул Хамид ІІ в Истанбул – и му предлага БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ВЪРНЕ В СЪСТАВА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ! Тоест: Стамболов предлага БЪЛГАРИЯ ОТНОВО ДА ПАДНЕ ПОД ТУРСКО РОБСТВО! И сега, внимателно, коментар на днешен БЪЛГАРИН: “За мен Стамболов е велика личност, макар на моменти противоречива!” Въпросът е: Може ли нормален българин, с нормален мозък, да смята за “велика” една личност, която е искала българите отново да се върнат под турско робство – и да ги сполети съдбата на 1 милион и 500 хиляди арменци, изклани по време на геноцида срещу християните в Турция през 1915 г.??? Според мен българин, който одобрява това, е просто половин човек – половин добиче. Всъщност, цялостно добиче – например, овца. Само добичето не умее да мисли! И зелената еуглена, разбира се… П.П. Доста хора са се опълчили на Стамболов, при това все стари революционери, участници в Априлското въстание и в четите, но той постъпил по класическия начин: просто ги разстрелял. А Петко Каравелов изял сто кила бой в “Черната джамия”, оттогава датира и прочутата му фраза: “В България не бият”. Да добавя и от мен - какво мислите за българите дето ненавиждат братска Русия, която ни е освободила от петвековното турско робство? Що за хора са и изобщо може ли да се нарекат хора?
Бай Иван на 24.09.2019 в 19:52
Пропуснах да изясня за незнаещите, че Ст. Стамболов е отявлен русофоб и за да ограничи влиянието на Русия вБългария е предприел тази стъпка. Султанът го изслушал и му казал, че това е много добра идея, но е неосъществимая, защото против нея ще са великите сили. На изпроводяк подарил на Стамболов златна табакера! Та това е "великия" Стамболов.

Напиши коментар