Крахът на Корпоративна търговска банка се превърна в кошмар за вложителите. Как е бил решен въпросът с гарантирането на влоговете, когато у нас е имало истински капитализъм и жестока икономическа криза?

Сградата на Българска търговска банка (известна и като банката на Атанас Буров), в която се помещаваше Корпоративна търговска банка, 20-те години на ХХ век

 

На 29 октомври 1929 г., останал в историята като „Черният Вторник“, пазарът на фондовите борси в САЩ се срива. Започва т.нар. Голяма депресия – икономическа криза, засегнала почти целия свят. Особено пагубно тя се отразява и върху България. Най-големи загуби търпи основният стопански отрасъл у нас, земеделието.

 

Международните цени на земеделската продукция спадат катастрофално, изкупните цени на зърнените храни намаляват двойно, а с това – и доходите на селяните, които съставляват 78 % от населението на страната. На банки, дружества и частни лица те са задлъжнели с над 10 млрд. лева. А на алчни лихвари са принудени да плащат от 20 до 40 % лихва. Селяните масово престават да плащат данъците и дълговете си. Външната търговия намалява трикратно. Целият износ не е достатъчен да покрие само лихвите по външните заеми. Чувствителен е спадът и на индустриалното производство. Нередовно се изплащат заплатите на държавните служители и пенсиите.

 

По това време в България функционират 110 банки, от които 79 малки в провинцията и 5 големи чужди банки. Както в много други страни, така и у нас се разкриват скандални банкови афери, започват съдебни процеси и фалити на банки. Банките „Гирдап“, Дунавска банка, Вносно-износна банка, Софийска банка и много други изпадат в несъстоятелност и фалират. Това силно разколебава доверието на вложителите и те започват масово да теглят влоговете си. Настъпват паника и хаос.

 

На 15 май 1930 г. се сформира вторият кабинет на Андрей Ляпчев, който си поставя за първа задача стабилизирането на финансовата система. Петима от министрите са изтъкнати финансисти. По предложение на проф. Владимир Моллов, юрист и министър на финансите, в края на 1930 г. Народното събрание гласува Закон за защита на влоговете.

 

Проф. Владимир Моллов

 

Това е първият подобен закон у нас. Обнародван е в „Държавен вестник“ през януари 1931 г. Основната му цел е защитата и гарантирането на спестовните влогове. Откриването на банка може да става само със съгласието на министъра на финансите след старателно проучване и изслушване мнението на Банкерския съвет. Първото условие за това е основният капитал на банката да не бъде по-малък от 30 млн. лева за София, 20 млн. за Пловдив, Бургас, Варна и Русе, и 10 млн. за останалите населени места. На второ място се предвижда общата сума на спестовните влогове, приети от една банка, да не превишава осморния размер на основния ѝ капитал. Освен това законът задължава банките да държат депозиран и блокиран в Българска народна банка ликвиден портфейл с максимален тримесечен срок в размер на 10 % от общата сума на приетите в тях спестовни влогове. В случай на доброволна или съдебна ликвидация тези 10 % се използват под контрола на БНБ за пълно изплащане на влоговете.

 

Законът забранява банките да извършват покупко-продажби на стоки за собствена сметка; да извършват финансови сделки, включително прехвърляне на недвижими имоти с членове от управителния и поверителния съвет. Предвиждат се строги санкции за неговите нарушители – затвор от 1 до 5 години и парични глоби.

 

За успешното прилагане на закона освен вътрешния контрол в самите банки при Министерството на финансите се създава Банкерски съвет от петима членове – един от министерството, двама от БНБ и по един от Съюза на акционерните дружества и Сдружението на провинциалните банки. Той се назначава с царски указ за три години. Първият председател на съвета е Добри Божилов и негов заместник – Георги Губиделников.

 

Старата сграда на Българска народна банка на ул. "Александър I" в София, около 1910 г.

 

Законът за защита на влоговете връща доверието на вложителите в банките и заедно с други мерки, които предприемат това и следващите правителства, поставя началото на постепенното стопанско възраждане, за да се стигне до дългоочаквания икономически подем през периода 1935 – 1939 г. По данни на Обществото на народите през 1939 г. България е сред първите държави в световната ранглиста по задоволяване с храни и обща издръжка на живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

shikelgruber на 25.07.2014 в 00:51
Я виж ти......а,аз си мислех,че няма по-умен от ББ по прякор тиквата и по-велик финансист от ДЯНКОВ,мир на праха им!!!!
Пенчо Питанката на 25.07.2014 в 20:43
В какво точно се изразява \"крахът на КТБ\"? Въртят се едни и същи клишета, дъвчат се купешки приказки, а де факто едни политици на власт затвориха офисите на една банка и тва е.
Колев на 05.08.2015 в 00:49
Добре би било да публикуват и закона от онова време. Чини ми се доста читав.
Истината е, че на 07.08.2015 в 05:05
Законът от онова време може и да е доста читав, но България при правителството на А.Ляпчев ,взима доста голям заем от Американски банки и това спасява положението, Заемът е изплатен чак през средата на 60-те години от правителството на Т.Живков.
socialen на 19.08.2015 в 07:02
Истинският Капитализъм и тежката икономическа криза вървят ръка за ръка! Както е описано в статията, с приемане на Регулации, Капитализмът бива спасен и започва да работи. Разюзданият, дерегулиран, (нео)либерален, либертарен, десен, пазарнофендаментален, олигархичен Капитализъм, познат като Истинският Капитализъм, води винаги до тежки финансови, икономически и хуманитарни кризи.
струва ми се има грешка на 13.08.2017 в 21:11
Струва ми се нещо тотално е сбъркано времето в тази статия. Тогава България била ли е вързана с долара? Как тогава, кризата от 1929 засяга България? Нещо не е вярно тук.
РПК на 21.08.2017 в 21:41
Ами, ето на имало начин!Не става само с контрол на БНБ еднолично,видя се контрола!Тук с днешна дата излезе една свищина.Главния акционер си взима кредити, купува си заводи,създава фиктивни фирми ,които също взимат кредити и т.н.и всичко с пари на вложители!Това изначало трябва да се забрани,доколкото знам,направиха ограничение за акционерите на банките,но чак през 2014г.Закона за кредитните институции е бил изцяло лобистки ,за да може хора като Василев да се насмучат и стигнат до частни самолети!

Напиши коментар