Първата световна война: политическият й дискурс - ІІ част

Първата световна война: политическият й дискурс - ІІ част
  Ако етнически монолитната Германия изпитва определени трудности да се справи с военните предизвикателства, изглежда направо учудващо, че Австро-Унгария не се разпада мигновено. Нейният многонационален характер не само елиминира възможността да се изгради устойчив обществен консенус за продължаване на войната, но самата война се превръща в катализатор за разгарянето на множество деструктивни движения.

Франц-Йосиф II

 

Като че ли единствено репресията остава в арсенала на властите във Виена и Будапеща, за да бранят своите правомощия и легитимност. В допълнение множеството претърпени военни поражения в самото начало на войната също усилват всеобщото усещане, че краят на Хабсбургската империя е неизбежен.

 

За да си обясним защо все пак е избегнат бързият колапс на държавата, трябва да имаме предвид, че елементите, които подчертават слабостта на двуединната монархия, от определена гледна точка са и фактори за нейната стабилност. Етническата ѝ фрагментираност може да поражда постоянно междунационални сблъсъци, но от друга страна, тя не позволява да се изгради монолитна антивоенна политическа алтернатива.

 

Бюрократичната структура също е продукт на доминацията на немския и унгарския елемент в империята и не се чувства обвързана с обществените настроения на останалите народности. Напротив, тя е настървена да остракира техните въждаления с всички възможни средства. Армията, която вследствие на несполуките си на фронта практически се лишава от кадровия си потенциал, е принудена тясно да се интегрира в германския военен организъм, с което се елиминира възможността тя да колабира поради вътрешните си напрежения. И накрая, политическото ръководство на Австро-Унгария, разбирайки невъзможността да съхрани страната при военно поражение, подобно на въоръжените сили, приема да се обвърже максимално тясно с Берлин, стигайки до открито подчинение.

 

В така създаденото положение, при което вътрешните напрежения се неутрализират взаимно, а във външен план образът на съюзника буди повече страх от този на враговете, монархията може да вложи в конфликта и последните си сили.

 

Разбира се, в началото на войната и Австро-Унгария също е обхваната от милитаристичния порив на масите. Той се развихря предимно върху областите, населени с немци и унгарци, и частично сред хърватите и поляците. Но ефектът му е краткотраен. Не народното въодушевление, а страхът е призван да осигури стабилността в страната. И властите не изпитват никакви илюзии в това отношение.

 

В австрийската част на империята парламентът е разпуснат още преди убийството в Сараево и не е свикван чак до 1917 г. Правителственото управление се реализира основно чрез инструментариума на инзвънредното законодателство, което рязко услива правомощията на властта за сметка на правата на населението. Първата стъпка е поставянето на наказателното право под контрола на военното съдопроизводство.

 

Следва почти поголовно суспендиране на гражданските и стопанските свободи в страната: разпуснати са профсъюзите, отменено е участието на съдебни заседатели в наказателните процеси, въведена е трудова повинност, държавата си присвоява правото да управлява директно определени стопански субекти и др. Цензурата добива небивали измерения, тя обхваща не просто политическата и информационната тематика, но се разпрострира и върху културното, фолклорното и образователното наследство на определени народности. Главните потърпевши са сърбите, чехите и украинците.

 

В Унгария парламентарната дейност продължава да функционира, но тя има чисто декоративни измерения при авторитарното управление на министър-председателя Ищван Тиса, който се стреми, от една страна, да стопира вътрешните инициативи за политически и икономически реформи, а от друга - да запази баланса между двете части на империята. В началото Тиса се радва на пълната подкрепа на опозицията, но с течение на времето става все по-ясно, че статуквото е незащитимо. Исканията за въвеждането на всеобщо избирателно право и аграрна реформа започват да звучат с една настойчивост, която кара част от политическата върхушка да се опитва да формулира алтернативна политическа линия на поведение.

 

Донякъде е странно, че на фона на развихрилата се управленска реакция образът на монарха Франц-Йосиф сякаш е единствената консолидираща сила, която действа от позитивни позиции. Престарелият император продължава да се възприема от мнозина като човека, който е осигурил половин столетие стабилност на страната и не е дал особен повод да бъде подозиран, че фаворизира някоя от многото си подопечни националности.

 

Освен символното си значение той изпълнява и безкрайно сложната и деликатна функция да бъде единственото общо кратно на множество институции, които без него биха или спрели да функционират, или да започнат борба за взаимното си омаломощаване. Волята му да продължава войната, да поддържа съюза с Германия и да не започва каквито и да било вътрешни преобразувания може да е звучала и тогава крайно ретроградно, та дори и безотговорно, но тя всъщност очертава условията, които правят възможно съществуването на самата Австро-Унгария.

 

Двете части на империята, макар и негласно, си поделят стопанските усилия по воденето на войната. Икономически по-развитата Австрия поема индустриалната компонента, а Унгария се задължава сама да осигурява прехраната за армията. За да се задоволява многократно нарасналото потребление на войската, се налага рязко да се намали порционът на населението. Особено остро се чувства дефицитът на хранителни стоки в Австрия, която още отпреди войната е силно зависима от техния внос. А ситуацията ѝ допълнително се изостря от колапса на собственото земеделие, страдащо от липсата на работна ръка и агроподобрители. Още в първата военна зима австрийските провинции са сполетени от глад. Не е оставена настрана и столицата Виена, където избуяват първите признаци на гражданско недоволство.

 

Военнопромишленият комплекс, въпреки че е изглеждал адекватен в условията на мир, също се изправя пред тежки предизикателства. Новата ситуация налага той да се преустрои, за да бъде обезпечена войната с нужните средства. Което предполага не просто оръжието да отговаря на съвременните изисквания, но и да се произвежда в масови количества. Макар и не така бързо, трябва да се признае, че Австро-Унгария успява да задоволи основните си нужди от оръжие и боеприпаси сама. Произвежданата пушка „Манлихер” е една от най-добрите, а заводите „Шкода” произвеждат целия диапазон на оръдейните калибри, като се започне от 7,5 см и се стигне до 42 см гаубица L/15.

 

2500-тонна преса в завода „Шкода”

 

Не така удоволетворително стоят нещата в областта на финансите. Монархията не разполага нито с фондова борса, нито със спестявания на населението, които да са съпоставими с германските. Налага се често да се влиза в ролята на просител спрямо Берлин.

 

Още в началото на войната е издействан германски кредит от 350 милиона марки, но се оказва, че за да не колабира икономически, монархията се нуждае всеки месец от около 100 милиона марки външно финансиране. И това е минимумът. Останалата част се покрива от вътрешни заеми и печатането на необезпечени парични емисии. Които закономерно водят до развихряне на инфлацията и рязко спадане на покупателната способност на населението. До нива, непознати за останалите участници във войната.

 

Колкото до австроунгарските военни цели, те са прекалено обвързани с лидерството на Германия в съюза, за да задават ясна поствоенна визия на Европа. Доколкото има някаква определеност, тя се съдържа в намерението Сърбия да бъде или максимално осакатена в териториален аспект, или направо заличена като отделна държава. Балканите като цяло трябва да се превърнат в собствена сфера на влияние, която обаче трябва да се впише в глобалните амбиции на Берлин, а не да ги възпира. Как ще стане това, не е много ясно.

 

Липсата на по-ясна концепция донякъде се дължи и на факта, че всяка евентуална придобивка променя баланса между австрийската и унгарската част на империята. Което поражда спорове в рамките на управляващите елити. Веднага след избухването на войната унгарският премиер Тиса започва да крои планове за вътрешно преустройство на империята, което да отчита бъдещите териториални придобивки и да елиминира възможността от рязко нарастване на числеността на славянското население в монархията.

 

Той се обявява против абсорбирането на Руска Полша, а е съгласен единствено да се намери форма за уния между тази област и Австрия. Но като компенсация издига претенции към Босна и Хърватско. Също така се стреми да саботира споразуменията с Германия относно т.нар. проект Mitteleuropa, в който на страната му е отредено да играе ролята на страж и аграрен придатък на господстващото немско ядро.

 

Русия, макар и да се намира в редовете на Съглашението, като управленска структура стои по-близо до своите противници Германия и Австро-Унгария. Тя представлява все още неукрепнала конституционна монархия, чиито практики са силно повлияни от съществуващия до 1905 г. абсолютизъм /руско название - самодържавие/. При нея най-ярко се откроява сблъсъкът между две сили, чиято противоположна направленост провокира остра конфронтация по оста власт - общество.

 

От една страна, започналата демократизация на държавата се намира едва в своята начална фаза, което предполага, че пред нея стоят все още много фундаментални политически перспективи, изразяващи се във въвеждането на всеобщо избирателно право, ограничаване на правата на монарха и поставянето на правителството под контрола на парламента, амнистия за множеството политически затворници, предоставяне на форми на самоуправление за националните малцинства и особено провеждането на аграрна реформа.

 

На пътя на всяка една от тях обаче стои режимът на Николай II, който е достатъчно силен да стопира политическата еволюция в страната, но изпитва трудности да се наложи над революционните нстроения. Положение, разчетено добре от множество вътрешни и външни врагове, които си дават сметка, че да се търси промяна е възможно единствено през свалянето на монархическия режим.

 

От друга страна, състоянието на война изисква да се мобилизира същото това неспокойно общество, за да се изгради ефективна военна и промишлена структура, която да се справи с предизвикателствата на войната. Което пък налага определено ограничаване на гражданските и политическите свободи на хората. Но последните с основание се опасяват, че властта, използвайки плашилото на войната, се опитва да върне статуквото отпреди 1905 г.

 

Сблъсъкът между очертаните две сили започва сериозно да подкопава устоите на държавата. Но в първите дни на войната този процес е незабележим. Напротив. Създава се дори усещането, че задаващото се изпитание е обединило народа около властта. Милитаристките демонстрации в градовете са може би най-внушителните, ако ги сравняваме с тези в останалите европейски държави. От тях струи и най- ярката германофобия. Разгромът на германската дипломатическа мисия в Петербург е само върхът на айсберга. Много скоро е обнародван декрет за конфискация на имуществата на германските и австрийските поданици в западните губернии, а впоследствие и указ на Сената, който въобще ги лишава от гражданска защита. И за да бъде изведена борбата с германското влияние докрай, самата столица е преименувана с по-руско звучащото име Петроград. Започнала от политическите върхове, антинемската кампания е радушно подета и от низините, които започват да виждат в носителя на всяка немска фамилия (а такива в Русия са мнозина) реален враг и потенциален шпионин.

 

Провоенна демонстрация в Петербург

 

Свиканата на инзвънредно заседание Държавна дума приема с огромно мнозинство поисканите от правителството военни кредити и предложените законодателни инициативи. Като ответен жест властите прекратяват политическите процеси, които са инициирани срещу представители на левите и либерални течения. Стачната вълна, вихреща се през цялото лято[i], магически изчезва след огласяването на германския ултиматум, за да разчисти пътя на патриотичните стълпотворения, пеещи „Боже, Царя ни пази” и призоваващи Германия да бъде „бита докрай”. Селото не е обхванато от подобен ентусиазъм, но изпълнява безропотно своя рекрутски дълг, изпращайки без особени протести милиони свои мъже на фронта.

 

Тази идилия разбираемо не може да продължава прекалено дълго. И първият предвестник за разгарянето на вътрешна криза дори не са пораженията на фронта, а географската изолация на страната. Сухопътната ѝ граница на запад се оказва арена на бойни действия, а морските ѝ съобщения са прекъснати от доминацията на германския флот в Балтийско море и затварянето на Проливите от Османската империя. За връзка с останалия свят остават само три комуикационни линии, които имат много ниска пропускателна способност. Това са Архангелск на север, Владивосток на изток и транзитът през Швеция и Норвегия.

 

Последицата е, че се наблюдава почти пълно замиране на външнотърговския оборот. Което рефлектира и върху вътрешната търговия. Дефицитът на вносни промишлени изделия се развихря в невиждани размери и дори най-елементарни продукти като пирони и текстил се превръщат в недостъпен продукт за обикновения руснак. Което пък демотивира селското население да изнася своята продукция на пазара, защото не е в състояние да получи нищо срещу своите доходи.

 

-----------------

[i] Мнозина смятат, че столицата е била пред нова революция. При посещението на Поанкаре в крайните квартали се появяват барикади по улиците, транспортът е парализиран от стихийни нападения върху трамваите, основните промишлени заведения са обхванати от стачна вълна, като броят на стачниците надхвърля 100 000 души и техните искания не са синдикални, а политически.

 

Свързан текст: 

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-politicheskiyat-j-diskurs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Rep. Джейн Фишливър

    06 Яну 2017 23:22ч.

    Не знам дали знаете, но като бях прате от централното командировка във Женева и там в къщата музей на Сиси Австрийска една стара жена доцент по Австроунгария, написала и книга за Елизабет Вон Ойстерайх, ми каза под секрет, че Младият ВЕИЛЕНИН всъщност е дошъл в Италия 1898 година и се е срещнал с анархиста Луиджи Лучени като му е платил се неизвестни пари, да убий Сиси Австрийска, което анархийста приятел на комуниста ВЕИЛЕНИН изпълнява прецизно като наръчква горката жена с тънко изпилено шило дълго само 10 сантиметра, което пробива малка дупчица в сърцето на принцеса Дайана на 19 век и тя умира само няколко часа по-късно. В хотела до женевското езеро са отсядали офицери от резидентурата на НКВД и са се опитали да претърсат музея на СИСИ с последните и вещи, за да укрият доказателства по полицейското разследване, а именно лични вещи на Лучени, в които е имало писма на ВЕИЛЕНИН, който както е известно, няколко години по-късно избива половината руснаци, които имат пари и си прави нещо като пещера на Али Баба, откъдето вади скъпоценни камъни, и злато за да плаща на режими като този в Северна Корея и може би този на Г Първанов и Р Радев в бегето ,паживьом увидим

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Проф- Солонин

    07 Яну 2017 18:50ч.

    Мисля че всеки във Женева знае, че ВЕИЛенин докато е бил двайсосемгодишен е бил няколкократно в Швейцария в Цюрих и Женева, където е подготвял терористичния болшевишки акт срещу Емпрес вон Ойстерайх, с цел съсипване на Австро-Унгарската Империя поради нейната мултикултурност и глобалност за сметка на вмирисаната на крепосна пот слабо развита Рашанска империя, която е запазила РОБСТВОТО тоест КРЕПОСНИЧЕСТВОТО чак до края на 19 век, и е купувала евтини промишлени стоки от Англия и Франция тъй като не е можела да ги произведе, например не имала игли за шиене, както днес няма съветско бръснарско ножче, което като се бръснеш с него и да не плачеш за ВЕИЛенин- За повече конспиративност ВЕИЛенин се жени за Н- Крупская през същата година, за да не бий на очи по летищата като сам мъж терорист с азиатски черти на лицето, тъй като младия ВЕИЛенин има определено азиатски черти, което показва че неговата мама, която е куртизанка в двора на императора, сигурно е била с някакви черкезки ханове прекарана, вселдствие на което се получава изчадието, избило МИЛѝОни, немския агент ВЕИЛенин, фактическия убиец на Сиси Австрийска.-

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петрова

    10 Яну 2017 19:40ч.

    Ако под ВЕИЛЕНИН имате предвид Владимир "Илич" Улянов - Ленин, като нищо той може да е планирал и имплементирал убийството на жената на човека на снимката по.горе, който всяка сутрин й е писал писма да се пази от анархистите и болшевиките, докато пътува, защото е знаел много добре що за стока са те, от тях тръгва целия съвременен тероризъм. Горката жена!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи