Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 години след основаването му

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 години след основаването му
На 18 май преди 112 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции.

 

Идеята за създаване на общобългарски музей се оформя постепенно през втората половина на ХІХ в. За научното издирване и описание на българските исторически и археологически паметници важна роля има Феликс Каниц. Пътувайки из Дунавските области, той се запознава с културата и археологията на тези земи и впоследствие ги описва в монографията си „Дунавска България и Балканът“. В нея разказва за непросветеното отношение и вандалските прояви на тогавашните турски големци, на населението и многобройните иманяри към старините.

 

Една от първите грижи на строителите на държавата ни след Освобождението, е създаването на културни институции. Още на 4 април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди „публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение“. И действително, само няколко месеца по-късно – на 28 ноември (10 декември н.ст.), със съдействието на Пьотр В. Алабин и Марин Дринов е основана Софийска публична библиотека. На 5 юни 1879 г. тя получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.

 

В отчет на княз Александър Дондуков-Корсаков се споменава, че „при основаната публична библиотека в София се предполага да се уреди и музей за старини, в който ще постъпват откритите вече и ония, които тепърва ще се открият, археологически паметници“. Така, през 1879 г. – като Отдел за ценности към библиотеката, е основан Народният музей.

 

"Буюк джамия” в края на ХIХ век

 

Поради липса на достатъчно подходящи за подобни цели сгради, Министерството на Народното просвещение предоставя за временно ползване Буюк (Голямата) джамия. Бившият мюсюлмански храм, датиращ от XV век, пострадва при две силни земетресения през 1818 и 1858 г., минарето пада и джамията е изоставена. По време на Руско-турската война е превърната в болница. Сградата е в окаяно състояние. За да може да се използва, една трета от пространството е преградено с дъски и са оформени четири помещения, от които най-голямото за читалня. За директор през 1884 г. е избран Константин Иречек. Той пише рапорт до Министерството, описвайки непригодността на помещенията – те са влажни, тъмни, задушни, тесни и са абсолютно неподходящи за съхранение на културни ценности.

 

За известно време в джамията се помещава и Държавната печатница – до построяването на модерната ѝ собствена сграда през 1887 г. Междувременно и библиотеката се мести на нов адрес – на ул. „Раковски“.

 

„Временният“ дом обаче се превръща в постоянен за Археологическия музей. Аргументираните доводи на Константин Иречек, Марин Дринов, Васил Друмев, д-р Константин Стоилов, Васил Д. Стоянов за необходимостта от специфична музейна работа със събраните културни паметници не намират разбиране и музейният отдел към библиотеката близо 13 години си остава само хранилище за тях. Съвместният им живот продължава до 1892 г., когато с указ на княз Фердинанд музеят е отделен от Народната библиотека и се превръща в самостоятелно учреждение под името Народен музей.  От 1 януари 1893 г. се обособява като отделен научен институт със свой собствен бюджет и печат.

 

За пръв директор е назначен учителят от Софийската класическа гимназия Вацлав Добруски – чех по произход.

 

Вацлав Добруски (1858 - 1916), директор на музея от 1893 до 1910 г.

 

Първоначалната сбирка на музея се състои от 343 археологически и етнографски предмети и 2357 старинни монети. През първото десетилетие колекциите му се допълват основно от дарения. Само няколко години по-късно той се нарежда непосредствено след тези в Атина и Константинопол по богатства и важност на Балканския регион. Според записките на директора в началото на ХХ век, музеят вече разполага с 22 642 експонати, от които почти половината (10 027) – монети.

 

Докато е на ръководния си пост, Добруски организира подреждането на сбирките, вземайки за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва и първите системни археологически разкопки в България. През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София“.

 

Постепенно се натрупват голям брой предмети, което налага разделянето им в различни сбирки: естествено-историческата е предадена на Университета с цел да послужи за основа на бъдещ музей; останалите са разделени на три – Старовековна (включва паметници и художествени произведения от различни епохи), нумизматична и етнографска.

 

Началото на ХХ век

 

Дълго време обаче, многобройните експонати остават непознати за широката публика, тъй като сградата не е пригодена нито за излагане на ценностите, нито за посещения от граждани. Едва след молба на дейния директор, от Министерството на народното просвещение се отпускат средства за преустройство на бившата джамия. В периода 1900-1905 г. тя е ремонтирана, облагородено е и околното пространство. Започва подготовката на първата експозиция.

 

Официалното откриване на Националния археологически музей се състои на 18 май 1905 г., цели 13 години след основаването му. Церемонията е особено тържествена и съвпада с имения ден на княз Фердинанд. След църковната служба, извършена в чест на монарха в църквата „Св. Крал“ (дн. „Св.Неделя“), се провежда военен парад, след което в 11,30 ч. Негово Величество пристига пред зданието на музея.

 

Присъстват и двамата му сина – князете Борис и Кирил, както и гражданската и военната свита на Фердинанд, дипломати, министри, военни, столичният кмет Петко Николов, висши магистрати, професори от Университета и много граждани. Директорът Добруски прочита отчет за досегашната история на институцията. Следва реч на Княза, в която той обявява музея за открит. Министърът на народното просвещение д-р Иван Шишманов също произнася няколко думи и връчва на монарха диплома на покровител на Българското археологическо дружество. След този жест на признание за заслугите на Фердинанд, той, заедно с децата си, прави обстойна обиколка на музея и става първият му посетител.

 

Експозицията на музея

 

Интересът към тази съкровищница е неимоверен. През първите пет месеца от откриването тя е посетена от  86 хил. души.

През 1906 г. е взето решение етнографската сбирка, заедно с Архива на нашето Възраждане, да се отдели от Народния музей като самостоятелен Народен етнографски музей.

 

Със Закона за народното просвещение от 1908 г. музеят е преименуван в Народен археологически музей. През 1909 г. е утвърден и временният правилник за устройството и дейността му. Възложени са му функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела — Средновековен и Художествен. През 1911 г. е създаден и Праисторически отдел.

 

Вацлав Добруски е пенсиониран през 1910 г. и е наследен от д-р Богдан Филов, който допринася изключително много за развитието както на това културно учреждение, така и за археологическата наука като цяло.

 

Богдан Филов (1883 - 1945), първият българин, оглавил Народния археологически музей

 

През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби.

Филов, както и следващият ръководител, Андрей Протич (1920-1928 г.), периодично повдигат въпроса за нова сграда, но трагични исторически събития или недостиг на средства осуетяват нейното осъществяване. Още преди началото на Балканската война до музея са направени основите на бъдещата му сграда, които десетилетия остават открити. През 30-те години обаче за наченатия строеж се преборва Народната банка, а музеят получава като компенсация две нови крила, прилепени към източната и южната фасада. Те са завършени до 1940 г.

 

Церемонията по полагане на основния камък на централната сграда на Народната банка, вдясно - Археологическият музей, София, 20 октомври 1935 г.

 

 

30-те години на ХХ век

 

На 30 март 1944 г. при бомбардировката на София музейната сграда е силно разрушена. Лявото крило е засегнато от запалителни бомби, изгаря помещението на нумизматичния фонд, заедно с цялата документация, както и покривът, прозорците, и част от мебелировката на административното крило. Изложбената зала е неизползваема, вдясно е разрушена пристройката от 1900-1905 г. Музеят остава без отопление, осветление и вода и всички сътрудници могат да работят само в една стая. Най-тежко е положението с паметниците, тъй като външни хора могат свободно да проникват през събореното помещение. Сбирките остават недостъпни повече от една година, а сградата, поради липса на средства, е окончателно ремонтирана едва в края на 1946 г. Следва цялостен ремонт и едва през 1948 г. музеят отново отваря вратите си за публика.

 

След бомбардировките от 1944 г. - улица "Леге", вдясно - Археологическият музей

 

 

Тежките поражения, нанесени на сградата на музея (вляво)

 

През 1949 г. Народният археологически музей се слива със създадения през 1921г. Български археологически институт под името Национален археологически институт с музей при БАН, както е известен и днес.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Умен

    24 Май 2017 18:24ч.

    Днешното градоустройство на центъра е дело на Уинстън Чърчил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи