Защо обаче бизнесменът играе тази роля между МВнР и “Дондуков” 1. Точно тези две институции, чийто прерогатив е външната политика на България, всъщност не си говорят от доста време. Между тях не просто липсва адекватна комуникация по важни за страната външнополитически теми и отделни казуси, те открито и най-откровено враждуват помежду си. В най-добрия случай взаимно си създават главоболия. Това всъщност е най-големият проблем за държавата. По същата причина десетки български посланици са блокирани. На едни са им изтекли отдавна мандатите, а други не могат да заминат и да поемат мисиите, за които са определени. А не могат, защото президентът и правителството са в открита вражда. Затова различни хора с контакти и в двете ведомства се опитват да посредничат, за да решат на парче някой казус. И по тази причина Бобоков може би е улеснил в президентството заминаването на Румен Петров за посланик в Алжир. Но не го е назначил. Петров е опитен дипломат от кариерата, бил е вече посланик в Кайро, има сериозна експертиза, спасявал е хора в Либия, оправял се е с доста сериозни предизвикателства. Парадоксалното в този казус е, че за разлика от други сериозни бизнесмени в страната, самият Бобоков от икономическа гледна точка няма абсолютно никакво отношение към конкретния либийски кораб. Неговите интереси са съвсем други. Той следи внимателно всички детайли по случая с танкера, защото му е важен развоят на сагата, а не самото плавателно корито. Важно му е по една-единствена много проста причина. Защото договорът му с либийското правителство за над 100 милиона долара може да пострада сериозно, ако Либия и България обтегнат отношенията си заради кораба. И точно заради тези 100 милиона долара на него не му е безразлично дали случаят “Бадр” ще се разреши успешно, или Либия ще атакува всички български интереси заради откраднатия си кораб. Това е цялата драма на Бобоков по случая. Затова той чете материали и външнополитически оценки от съветника на министър Захариева или пък записките на външнополитическия секретар на президента Радев от срещата му с либийския шарже д'афер.
Проблемът е в комуникацията между институциите, а не в Бобоков

 

Защо парадоксите около либийския кораб “Бадр” карат бизнесмена да препраща ноти между институциите

 

В пуснатите от прокуратурата чатове между бизнесмена Пламен Бобоков и двама души - единия от Министерството на външните работи, а другия от президентството, наистина се крие огромен проблем. И този проблем е най-вече за българската държава и нейните институции. Това разбираме от изнесените данни.

 

На 29 септември 2018 г. Румен Петров - съветник по арабските въпроси на външния министър Екатерина Захариева, праща на бизнесмена Пламен Бобоков излязлото още през януари определение на Върховния касационен съд по казуса с либийския танкер “Бадр”. Бобоков веднага го препраща на секретаря на президента по правните въпроси Пламен Узунов. Всичко става за броени минути, както е посочил наблюдаващият прокурор.

 

По този начин правителството демонстрира, че държи инициативата в българо-либийските отношения и няма намерение да я остави в ръцете на президента Радев.

 

Междувременно либийският премиер се съгласява да даде интервю за “24 часа”, за да каже, че Борисов лично е поел ангажимент да разреши случая. Когато това стане, Сарадж ще дойде в България, за да му благодари.

 

Какво се случва днес с фамозния “Бадр”?

 

След като прави опит за бягство извън териториалните води на България, корабът е върнат при среднощна акция на 14 януари миналата година в пристанището на Бургас. И продължава да бъде блокиран там, защото фирмата, която претендира за него, прави непрекъснати опити за смяна на собствеността и флага.

 

След като либийският флаг е свален, корабът е за кратко с панамски (до известието от Панама, че документите за това са изфабрикувани), след това опитите продължават с либерийски и камерунски флаг, докато накрая не се намира израелски контрагент.

 

Последният ход с Израел вбесява страшно либийците

 

и те заплашват, че ако корабът отплава от Бургас под израелско знаме, това ще е акт на враждебност от страна на България, съизмерим единствено с открито обявяване на война.

 

Случаят “Бадр” е колкото неприятен за държавата, толкова и парадоксален. По много причини, но най-вече с това, че всичко започва с един доказано фалшив документ - морска ипотека, изфабрикувана в Гърция. Това е установено от съдебните власти в южната ни съседка и дори фалшификаторът на документа е арестуван по поръчка на българската прокуратура.

 

На базата именно на тази изцяло фалшива ипотека частният съдебен изпълнител Тотко Колев (също разследван и наказан у нас) задейства процедурата с арестуването на кораба, слагайки началото на един казус, който ще донесе само главоболия на всички възможни страни. И който все така очаква да бъде цялостно разнищен от прокуратурата и разследващите органи в България.

 

Източник: "24 часа"

Заглавието е на "Гласове"

Свързани текстове: ЕВРОДЕПУТАТЪТ ЕМИЛ РАДЕВ ИСКАЛ ОТ ЛИБИЙЦИТЕ 4,5 МИЛИОНА ЕВРО ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ТАНКЕРА БАДР

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

обективен на 02.07.2020 в 14:21
В Либия не е ясно кой управлява, има две групи - тази на въпросния премиер Сарадж и другата, по-силната на ген. Халифа Хафтар. Генералът почти влезе в Триполи, не съм следял събитията от последните седмици, май с посредничеството на "международната общност" остана засега извън столицата. Същата "международна общност", която разсипа държавата Либия и я превърна в ислямистко-мафиотско блато. Пълна каша е там, с много оплетени интереси - газови, нефтени, концесии, оръжие, майката си трака. Какво е значението на този кораб, за да избухне такъв скандал, можем само да гадаем....
ДВА ВЪПРОСА на 02.07.2020 в 18:36
1.Какви заплати получават в прокурватурата. 2. И работа ли и е им да търсят под вола теле, за да си оправдаят запалатите си. А един Милков без да е юрист , прокурор, че и главе прокурор им разказа играта, както би го направил всеки средно интелгентем човек, който мисли логично...щото има с какво да мисли. Адмирации за Милков !.
Тарильома на 02.07.2020 в 23:18
Откога мафията е институция?
Името ми е Червен на 03.07.2020 в 07:52
Не разбирам какъв е проблемът. Двете институции имат различни функции при назначаването на посланици. Министерството предлага, а президентът одобрява. Нали и едните, и другият трябва да получат някакви допълнителни сведения за съответното лице, освен официалното му CV, те не могат да им паднат от небето. И сигурно Бобоков не е единственият, който е давал такива сведения и препоръки. Но накрая решението какво ще направи го взима президентът.
Helleborus на 03.07.2020 в 09:44
На първо четене проблемът, който аз видях с кореспонденцията е липсата на каквато и да било тежест на президентската институция. Аз имам много близки приятели, но нито един човек от тях, няма да се осмели да ми подаде решение с такъв безапелационен тон, без дори най-малък намек, ако искаш, ако прецениш и т.н. Съобщенията на Узунов звучат като заповеди, като негови решения, които се свеждат до знанието на президентската институция. И оттам възниква въпроса, какви още решения ще вземе тази институция по такива канали. Може Узунов да няма някакъв геополитически или друг интерес, може да е само бизнес, но във време, в което беше заявено от определени среди, че се стремят да променят геополитическата ориентация на България, което е свързано и с поставяне на свои хора на ключови позиции, остава огорчението у хората, че президентът им е безгласен звук. А гласът му се чува само по една единствена линия, да гълчи управляващата партия и останалите институции, което всъщност не означава, че гласът е лично негов. Защото човек или е силен като глас навсякъде или никъде. Ако от едната страна ти дърпат конците, не е голяма работа, че от другата страна се надуваш като паун, трябва всички да ти имат страха и свои и чужди, ако ти наистина си политик със собствена позиция.
Helleborus на 03.07.2020 в 09:45
Наместо Узунов да се чете Бобоков, разбира се.
Пламен Станчев на 04.07.2020 в 16:32
Каква комуникация? А от кого зависи тази комуникация? И после едната комуникация е укорима , а другата не.

Напиши коментар