„Никога не съм доволен от себе си – признава Невил Маринър. – Не спирам да се надявам, че следващото изпълнение ще бъде онова, най-доброто, за което копнее всеки артист. Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възторгът на публиката и блясъкът в очите й карат сърцето ми силно да бие! Без публиката, нас, музикантите, просто няма да ни има…”, напомня Невил Маринър, който почина на 2 октомври.
Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – сър Невил Маринър и St. Martin in the Fields

 

Стане ли дума за диригента Невил Маринър, в съзнанието ми мигом се появява и другото митично име - Академия St. Martin in the Fields. Легендарният ансамбъл и неговият създател са заедно над половин век! Изключително стойностни, позабравени или напълно непознати партитури от времето на барока, класическата епоха и романтизма възвръщат предишния си блясък, щом до тях се докоснат Невил Маринър и брилянтните музиканти от Академията. Прозрачна, сякаш кристална звучност и удивителен рисунък на линиите са запазена марка в интерпретациите на прочутия състав.

 

Тъкмо тази прозрачност и съвършена яснота на гласоводенето винаги са били главна цел на Невил Маринър. „Отличителният звук на даден оркестър се оформя по много начини – пояснява маестрото. – Когато правим прослушвания, се интересуваме какво качество на звука постига със своя инструмент даден музикант и най-вече дали то пасва към стила на оркестъра. Следва умението му да свири в ансамбъл. Разбира се, никак не са за подценяване личностните качества на кандидата. Ако всичко това е налице, той е добре дошъл сред нас! Понякога се отказваме от ярки, изявени индивидуалности, тъй като те не се вписват в представата ни за идеалната звучност.” Започвам с култовия „Канон” на Пахелбел с тези удивителни музиканти:

 

 


Всъщност идеалния ансамблов звук Невил Маринър преследва цял живот. В началото на кариерата си той отклонява примамливи предложения и 12 години свири втора цигулка в Лондонския симфоничен оркестър. Трупа безценен опит във време, когато на пулта се качват Тосканини, Фуртвенглер, Караян, Пиер Монтьо (какви титани само!). Тъкмо Монтьо му „пуска мухата” да учи дирижиране при него в САЩ. Преди обаче това да стане факт, Невил Маринър осъществява историческа за живота си среща с Търстън Дарт – изявен чембалист и ревностен изследовател на бароковото музикално наследство. Дарт застъпва тезата, че творбите на Бах, Хендел, Вивалди и техните съвременници трябва да се изпълняват максимално естествено, без излишна натруфеност и многословие. Дарт и Маринър основават през 1949 Jacobean Ensemble, който в известна степен се оказва първообраз на легендарния днес St. Martin in the Fields. Чуйте как Търстън Дарт свири Бах на клавесин:

 

 

Рождената дата на ансамбъла на Академията е 13 ноември 1959 г. Мястото - църквата „Сейнт Мартин“, разположена в сърцето на Лондон на Трафалгар Скуеър. Дванайсет ентусиасти, водени от Невил Маринър, сбъдват своята мечта. Свирят за удоволствие, без никакви свръхамбиции. В началото са само щрайхисти. После групата се разширява с духови, присъединяват се и хористи. Идеята на Невил Маринър е да създаде ансамбъл, който да изпълнява музика най-вече от епохата на барока и виенската класика. За разлика обаче от подобни състави музикантите от Академия St. Martin in the Fields свирят на съвременни инструменти и постигат звук, който изкушава меломаните да изкупуват записите им, надхвърлили цифрата 100! Сред тях особено място е отредено за творбите на Моцарт. Ето станалата вече традиция в рубриката ми увертюра към „Сватбата на Фигаро”, този път с този знаменит тандем:

 

 


Една четвърт от записите, включени в грандиозния проект на фирмата Philips, който обхваща целокупното наследство на Моцарт, носят подписа на Маринър. Критиците се удивяват на звука – свеж, изящен, съвършено естествен, без следа от сантименталност и превзетост, запазвайки прословутата ненакърнимост на линиите. Да не забравяме, че създателите на култовата кинолента „Амадеус” начело с режисьора Милош Форман категорично настояваха тъкмо Невил Маринър и неговият оркестър да запишат саундтрака към наградения с „Оскар“ филм:

 

 

Академията и днес държи рекорда на най-записван камерен ансамбъл! Още в началото на 70-те години гигантите Philips, Decca, Sony, EMI отрупват със съблазнителни предложения състава на сър Невил. Да се чуди човек как смогват и с концертите, и със записите! Работохолици, дарени с откривателски нюх и пословичен перфекционизъм. Английският аристократ на пулта твърди, че музикантите нямат договори и всеки може да си тръгне, когато пожелае. Това е основният принцип, на който функционира оркестърът. Някои остават повече от 20 години, други – за по-кратко време. Важен обаче е резултатът, а той наистина е впечатляващ! Невил Маринър и Академия St. Martin са били партньори на артисти от най-висш ранг: Джеси Норман, Кири Те Канава, Барбара Хендрикс, Йехуди Менухин, Алфред Брендел… Разбира се, с времето кръгът от епохи, стилове и жанрови предпочитания се разширява. Все повече оперни и кантатно-ораториални заглавия откриваме в афиша на Академията: от Хендел, Бах, Чимароза, Хайдн, Моцарт, Менделсон, Росини, Форе, даже Прокофиев… Чуйте „Изкуството на фугата” от Бах, целия аудиозапис:

 

 


Сър Невил твърди, че главният двигател за разширяване репертоара на състава са звукозаписните компании. „Започнахме с барокова музика: Вивалди, Хендел, Бах… По-късно изискваха да свирим Моцарт, Хайдн, Бетовен, Шуберт, късна романтика, че и музика на ХХ век! Ветрилото от стилове и епохи все повече се раздипляше. Що се отнася до романтизма, винаги съм таял надежда, че ще дойде и този миг. С невероятна наслада разгръщах партитурите на Шуман и Менделсон, а следващата естествена стъпка бе Брамс. Като млад оркестрант в Лондонския СО, свирех под палката на Тосканини цикъла от четирите Брамсови симфонии. Знаех, усещах го с цялото си същество, че след 20–30 години аз самият ще се озова в подобна позиция”, връща лентата Невил Маринър. Предлагам ви прекрасната Хилари Хан с Брамс – цигулковия концерт, запис от Лондон от 2001 г.:

 

 


Колегите му твърдят, че притежава невероятната способност да насочва събитията в положителна посока, да вижда добрата страна на нещата. Създава великолепна обстановка за работа, основана на равноправен, градивен диалог. Невил Маринър е убеден, че всеки се ражда с някакъв енергиен заряд. За прочутия маестро това са непрестанните контакти с интересни, талантливи личности. Лъвският пай от времето си посвещава на Академиятa. Работи и с други състави: филхармонията на Лос Анджелис, Симфоничния оркестър на Минесота, Щатскапеле – Дрезден, Кралския Концертгебау оркестър… Една забележителна кариера, която ще остане завинаги в историята на дирижирането.

За финал прочетете интервюто на маестрото при единствената му визита в София през 2006 г.:

http://www.capital.bg/light/lica/2006/10/13/287326_sur_nevil_marinur/ 

 

 

 

 

 


 

Още от категорията

Напиши коментар