Пожар по време на представление унищожава сградата на Народния театър

Пожар по време на представление унищожава сградата на Народния театър
На 10 февруари 1923 г. по време на представление в Народния театър лумва пожар и за минути почти цялата сграда е обхваната от пламъци. Всичко е в руини. Оцелява само централната фасада. Това става само дни след честването на 65-годишния юбилей на българското театрално изкуство, отбелязан с поредица от представления в театъра, на които присъстват Царят, министри, депутати, обикновени зрители. В първия ден на тържествата, 4 февруари, е извършен и неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски - в неговата ложа е хвърлена бомба. Министрите успяват да избягат навреме и пораженията не са големи. През следващите дни обста-новката се успокоява, до деня на страшния пожар. Пресата подробно описва случилото се и дава първите предположения за причината.

 

"Народният театър, гордостта и славата на България, изгоря. Грамадни огнени пламъци в миг го обзеха и унищожиха. Днес той представлява развалини. Печално се веят празничните знамена, останали от юбилея; самотни далече летят лавровите листа от разкъсаните венци, дарени на театъра… И болка свива сърцето, скръб гърчи душата. Млади и стари плачеха, когато гледаха как пламъците рушеха единствения народен храм на изкуството. Съдба! Открит през 1907 г. със скандали, след 15-годишно съществуване, юбилейното му тържество бе помрачено с извършения атентат в него. Една седмица след това той бе унищожен.

 

Народният театър при откриването си през 1907 г.

 

Народният театър изгоря!

Към 8 часа вечерта в цяла София от уста на уста се разнасяше: „Народният театър изгоря!”, а грамадният пожар се виждаше отвсякъде. Цялата столица се стече да види пожара. Всички улици към него бяха задръстени от народ.

 

Как е избухнал пожарът? Очевидци от публиката и артисти разправят следното:

В събота, 10 февруари, се даваше за трети път апотеоза на родното драматическо изкуство. Постановките на пиесите са такива, каквито са били преди 65 години - при осветлението от свещи и газеничета. Представлението започва в 7 часа. Играе се най-първо „Михал Мишкоед”. Нищо не става. Почва се петото действие от „Многострадалната Геновева”. Двете газеничета отстрани на примитивната завеса - обикновено платно - блещукат. Никой не би подозрел нещо. Но тъкмо по средата на действието, слабо подухване на сцената, а на нея винаги вятър лесно се образува, разлюлява пламъка на газеничето отляво до пердето. В тоя момент някои от публиката са видели как малко пламъче е пропълзяло нагоре към проспектите. Един от служителите на сцената забелязва пламъчето и дръпва пердето, за да го смъкне. То се разлюлява, усилва пламъка, който засяга проспектите и ги възпламенява. Обгорели части от тях започват да падат на сцената.

 

Сцената

 

Залата

 

Суматохата

Публиката вижда всичко това, но успява да запази на първо време спокойствие, още повече, че веднага завесите се спускат и никой не знае какво става на сцената. Спуска се и тежката желязна завеса, но тя слиза близо на един метър над сцената и спира. Пламъците от разразилия се на сцената пожар през празното място нахълтват в салона и облизват първите редове. Всичко това обаче става в много скоро време. Публиката настава и хуква да бяга към изходите. Но те са затворени. Стражарите, които охраняват театъра, след атентата, получили заповед, след като стане нещо в него, да затвалят вратите. Тогава публиката започва да търси други изходи - през прозорците и терасите на театъра. Най-лошо е било положението на публиката от втория ранг. Тя излиза на терасата за пушене и оттам някои почват да скачат. Картината е ужасна: деца, жени, мъже се надпреварват да се спасят. Отвред се носят сърцераздирателни писъци. Пламъците са обхванали вече целия театър. Контузените и с обгорели лица са много. Почна се веднага спасителната работа, в която похвално участие взе само гражданството.

 

Спасителната работа

От сцената пожарът бързо се разразява по посока към задната част на театъра, дето са канцелариите, гардеробите и складът с декорите и реквизитите. Всичко в театъра е лесно запалимо - чам, мрежи, мукава, при това напоено с безир, блажни бои. За половин час всичко е в пламъци. Артисти и граждани усилено работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, нека подчертаем, бягаше от пламъците и прояви слаба деятелност. Затова толкова по-голямо учудване и възторг буди самоотвержеността и храбростта на артисти, граждани и ученици. Царят сам се промъкваше сред пламъците и даваше нареждане за спасяването.

 

По-голямата част от гардероба е спасена. Това се дължи на артистите от драмата: Георги Стаматов, Тачо Танев, Коста Стоянов, Борис Денизов, Вичо Райков и др.; от операта: Петър Золотович, Петър Димитров, Петър Райчев и др. Стаматов, Тачев и Золотович до полунощ вършеха своята спасителна работа.

 

Най-важното за една опера, нейните инструменти, ноти, оркестрации и всичко друго е спасено. След два дена операта би могла да играе. Кому се дължи това? На главния оперен диригент Моисей Златин, който като луд тичаше из пламъците и викаше само това: „Ноти, ноти спасявайте”… И работиха самоотвержено: артистът Георги Дончев, инспициентът Иван Попов, вторият концертмайстор И. Ступел (той спаси всички инструменти), вторият цигулар Тодор Дончев (нему пожарът запали дрехите и пожарникарите го угасиха), оперният артист Славчо Филев и хористката г-ца Станишева. Трябва да споменем и младия лекар д-р Билдирев, който спасяваше вещи и даваше медицинска помощ на падналите в безсъзнание. Той се движеше сред най-големите пламъци.

 

Оперният артист Георги Дончев, почти просълзен, спасява и вика: „Това е наше, на цял народ”… Царят, намерил се зад него, добавя: „На цяла България. Спасявайте всичко!”.

 

Не липсват и куриози. При спасяването на гардероба, Петър Райчев хваща един редингот. Подхвърля го на Золотович. Още когато рединготът лети, Золотович вика: „Моят редингот, моят редингот!”… Поема собствения си редингот, хвърля го на друг и продължава работата си.

 

Благодарение на желязната завеса, пожарът не е могъл да проникне в салона и публиката много спокойно е могла да го напусне. Обгорели са само ложите до сцената - царската и министерската и тези под и над тях. Но салонът и ранговете са в развалини. Опасявайки се да не би пожарът да нахлуе в салона, всички столове са изкъртени, драпериите скъсани, полюлеите изпочупени и пр.

 

1907 г.

 

Затихването на пожара

Към 2 ч. след полунощ прокурорът Иван Байданов, придружен от директора на театъра Христо Цанков-Дерижан и други лица обходи театъра. Вътре той представляваше грамадна черна дупка и всичко е в развалини. Стопена е и желязната завеса.

 

Ако пожарната команда бе действала добре, поне складът с декорите би могъл да се спаси, като се пресече прохода, който го е съединявал с театъра. Всички декори са унищожени. Запазено е обаче неповредено машинното отделение с електрическите машини.

 

Отговорността

Установено е, че пожарът е причинен от газениче. При гостуването си преди една неделя, г-н Грол, управителят на Белградския народен театър, е казал на директора Цанков, че е много опасно и рисковано да се служи с газеничета и че в Белград никога не биха си послужили с тях. При друг един случай е правена ревизия и е констатирано, че всички маркучи са скъсани, крановете за вода не действат и пр. И при все това никакви мерки не са взети.

 

Жертви, материали и човешки, не са малки. Знае се, че досега са умрели двама души, а по-тежко ранените са 10. Театърът е осигурен само за 10 млн. лева. Загубите са за над 40 млн."

 

Дворът на театъра след пожара, с театрално имущество, охранявано от военен пост

 

Веднага е създаден фонд „Български Народен театър” за набиране на дарения за възстановяване на сградата на театъра. Включват се всякакви организации, институции, фирми, обикновени хора, ученици, бедни и богати - от цялата страна.

 

За нещастието е обвинен директорът Христо Цанков-Дерижан, заради небрежност. Той подава оставка.  Следствието за пожара продължава 8 месеца, а делото се точи 6 години. Повдигнато е обвинение за сума от 28 милиона лева срещу директора, артиста Иван Попов (той е и главен режисьор) и пожарния командир П. Джермевски. По време на делото се очертават две версии за причината за пожара: според първата пожарът е предизвикан от късо съединение в кабелите (обвинява се електротехникът Георги Величков), а според втората причината за пожара са поставените на сцената газеничета и отговорността трябва да е на директора Христо Цанков-Дерижан. През октомври 1923 г. тримата обвиняеми са оправдани. След няколко години делото е възобновено, но оправдателните присъди са потвърдени. Мотивът бил, че първо е пламнала завеса, намираща се далече от газеничетата.

 

Сградата на театъра е възстановена по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и е открита и осветена на 17 март 1929 г.

 

Началото на възстановителните работи, с поглед към централната фасада - единствената оцеляла част от сградата

 

Около 1928 г. - реконструкцията е пред завършване

 

Първата сграда на Народния театър е построена по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Завършена е през 1906 г. и е официално открита на 3 януари 1907 г. Освен след пожара от 1923 г., тя е променяна още два пъти - след бомбардировките през 1944 г., когато театърът е силно засегнат, и през 70-те години. Тогава реконструкцията е поверена на арх. Иван Томов, който се стреми в най-голяма степен да приближи сградата до първоначалния ѝ вид от 1907 г.

 

1909 г.

 

Градската градина и театърът, 1910 г.

 

1936 г.

 

Пораженията от бомбардировките 1944 г.

 

60-те години на ХХ век

 

1966 г.

 

Шадраванът пред театъра, 1974 г.

 

Началото на 80-те години, след последното голямо преустройство

 

Днес

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Аха, значи…

    17 Фев 2018 13:31ч.

    Значи българите са се мразели със същия зверски бяс както днес още през 1923-та. Трябва да анализиране причините за това безумие, насочено в руслото на една политическа несъпоставимост между отделните индивиди, за която никой не може да намери убедително обяснение. Фалшиво звучи това, че тези били „фашисти“, а онези „комунисти“. В България никой никога не е имал и хабер какво е това „фашизъм“, и какво е това „комунизъм“. Пък са били времена, когато такива политически категории са били непознати, и пак омразата си е била омраза — изглежда се раждаме на този свят, за да се мразим.. До неотдавна не ни беше позната и политическата категория „демокрация“ — това американско украшение, което на нас не ни говори нищо. Но ето, че днес се намериха ноивоизлюпени адепти на „демокрацията“, готови да подложат на огън и меч всичко, „което не скача“ за така измислената политическа залъгалка. И понеже демокрацията се оказа СЛАБА РАКИЯ, измислиха още, че трябвало всички да станем „джендъри“: КОЙ НЕ СКАЧА — ХОМОФОБ!…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ами да, аха

    17 Фев 2018 22:52ч.

    И тогава, както и днес - престъпна небрежност, нехайство, безотговорност и опълченски напъни от доброволци, защото "професионалистите" са се скатали... Е, по-българско от това нема!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи