По правилата на Путин

По правилата на Путин
Огромен брой материали бяха посветени на това дали Тръмп и Путин изобщо ще се срещнат в Хамбург. Не по-малко бяха и информациите относно държанието на двамата лидери по време на преговорите – кой как се е ръкувал, гледал и усмихвал. А резултатите от самата среща сякаш не породиха сериозен медиен интерес. Те бяха резюмирани в три точки: Тръмп е поставил въпроса за „руската намеса” в американския изборен процес, договорено е примирие в една малка част от територията на Сирия и Вашингтон е поел ангажимент да номинира специален дипломат по въпросите на украинската криза.

 

Всъщност значимостта на преговорите в Хамбург не се изразява посредством споменатите скромни резултати, а в символното им значение, което тепърва ще отеква на световната сцена.
Двете страни пристъпиха към разговорите от много различни позиции и преследваха коренно противоположни цели. При това положение, ако те са достигнали дори до частичен консенсус, очевидно някоя от тях е била изиграна.

 

По-вероятно е това да е американската администрация. Последната е подложена на силна вътрешна и външна преса и единствената ѝ задача в момента, изглежда, е да осигури собственото си оцеляване. Което може да се случи посредством решаването на две задачи: първата – да замете следите си в скандала относно руската намеса в американските избори, и второ – да обозначи някакъв свой външнополитически успех, като си въобразява, че така ще заздрави не само авторитета на страната си, но и репутацията на Тръмп.

 

Подходът на Путин е съвсем различен. Той се ползва от абсолютен вътрешнополитически комфорт, което му позволява да развива дългосрочни глобални стратегии. Които са посветени изключително върху повишаването на международната роля на Русия. За целта той също има пред себе си две задачи. Първата е максимално да се дискредитира образа на Америка като глобален лидер, по-специално нейния неефективен подход към международните кризи. Парадоксално, но подобно нещо бе изказано и от Меркел преди срещата в Хамбург. Тя определи последните десет години като пълен провал за американската дипломация.

 

Второто послание е производно на първото – щом Съединените щати са неефективен лидер, няма причина Европа да продължава да има досегашните си отношения с тях и да се съобразява с техните дипломатически и военни инициативи. Путин вярва, че ако разпали европейската еманципация, съчетана със зараждащия се американски неоизолационизъм, то сегашното трансатлантическо взаимодействие ще се разпадне, което пък ще обозначи пълна промяна на международното статукво. Поотделно нито Америка, нито Европа ще имат достатъчно военен, финансов и политически ресурс, да не говорим за психологическа нагласа, да играят повече ролята на глобални модератори. А е възможно и между тях самите да възникват трайни оси на противопоставяне. В образувалият се вакуум Русия ще има възможността да уплътни своите зони на влияние и да се конструира като равнопоставен субект на останалите глобални сили.

 

Пред Путин не стои и предизвикателството да решава определени проблеми, а напротив – той има интерес да задълбочава съществуващите кризи. Така черпи допълнително аргументи за необходимостта от промяна на световния ред. Ако допуснем една невероятна картина, при която Западът признава анексията на Крим, независимостта на Донбас и легитимността на Асад в Сирия, това на минутата би изглеждало като триумф за Русия, но всъщност би лишило страната от най- важните ѝ лостове за външно влияние.

 

Защото нейната роля в света зависи най-силно от капацитета ѝ да контролира определени страни в съществуващите конфликтни точки. Което я кара да извежда на преден план самия процес на умиротворяване, без да търси неговата крайна реализация. Решенията от Хамбург идеално се вписват в тази концепция: зоната за примирие в Сирия ни най-малко не доближава мира в страната, назначаването на американски представител за Украйна няма да умиротвори Донбас, нито пък Америка ще получи някакви ясни гаранции, че няма да се окаже обект на руска хакерска атака.

 

А Путин получи своето. За пореден път светът видя, че Русия е в състояние да разговаря наравно с Америка. А и имат много теми на разговор. Неслучайно руските медии акцентираха, че срещата е продължила повече от 2 часа, при предварително планирани 30 минути. И подхвърляха ехидно как на украинския президент Порошенко са били отделени само 6 минути за срещата му с американския президент в Белия дом.

 

Въпросът е дали достатъчно дълго Кремъл може да поддържа илюзията у американската страна, че преговорите са дали плодотворен ефект. Засега Тръмп е изпълнен с оптимизъм и е склонен да говори за започване на нов етап в отношенията с Русия, но Обама в началото на своя мандат също бе в плен на подобни илюзии.
Тръмп тепърва ще разбира, че при разговорите с Москва импровизацията е недопустима. Това, което той си въобразява, че е начало, може да се окаже пределът на руските отстъпки. Просто в момента Америка няма какво да размени срещу Донбас и Сирия. Моралните призиви към Путин са изпълнени с такъв наивитет, че просто звучат несериозно в руските уши.

 

Тръмп трябваше да бъде готов за много по-сериозна битка. За да измъкне реални отстъпки, той трябваше да се опита да постави под репутационен риск Путин. Което означава инициирането на нови икономически санкции, които наистина да имат ефект върху руската икономика, или подготовка на масиран удар срещу силите на Асад в Сирия. Но администрацията му не показа нито политическа воля, нито интелектуална сила.

 

В допълнение, Тръмп се остави да бъде убеден в руската гледна точка за хакерските атаки, с което се дистанцира от мнението на собствените си разузнавателни служби. Което ще му навлече нови вътрешни главоболия.
Може би за новата американска администрация щеше да бъде по- добре да възприеме британския подход към Москва. Лондон не обвинява Путин, че се е намесил в Брекзит, но е замразил официалните си отношения с Русия. Още от времето на смъртта на Литвиненко.

 

А Америка обвинява Русия в нещо много по- тежко – покушение срещу демократичния процес в страната. И преди този казус да бъде наистина изчистен, бе напълно безпредметно да се водят всякакви други разговори на най-високо ниво. Остана впечатлението, че Тръмп си бе повярвал, че може да спечели двубоя с Путин. И е въпрос на време да видим в какво ще се изрази неговото разочарование от тази среща.

 

 

Коментари

  • Georg Steffen

    10 Юли 2017 12:25ч.

    Поредния откачил русофоб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    10 Юли 2017 15:38ч.

    Авторът очевидно се прави на по-голям глобалист от чичко Сорос: "договорено е примирие в една малка част от територията на Сирия" - те точно в тая малка част въоръжените сили на САЩ и Англия открито нападнаха въоръжените сили на Сирия и поддъжащата ги проиранска милиция, за да не им позволят да пробият сухопътен коридор къв Ирак. След което се наложи американските и израелските самолети да летят на запад от Ефрат с включени транспондери, за да не би случайно да бъдат свалени. Четох опуса до " невероятна картина, при която Западът признава анексията на Крим, независимостта на Донбас и легитимността на Асад в Сирия" - авторът живее в някакъв измислен свят, в който фактите нямат място - Крим и Донбас винаги са били руски, а Украйна е измислена като държава от Ленин и Троцки; Асад е избран от сирийците на избори, на които са присъствали международни наблюдатели. Та така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    10 Юли 2017 17:31ч.

    Тъй като Руската империя е унитарна държава, Руската федерация също е измислена от Ленин и Троцки, те са измислили и столицата и, която преди това е била на север и пълна със зловредни аристократи, а преди да измислят Украйна, им се е наложило временно да я подарят заедно с хората на империалистическа Германия като компенсация за вложените райхсмарки в болшевишката революция. Та така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    10 Юли 2017 22:00ч.

    observer, да кажеш нещо по статията? Или нямаш какво да добавиш към такъв хубав глобализъм?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    10 Юли 2017 23:17ч.

    Ами по статията ще кажа, че срещата беше успех именно за Путин. Едно, че разговаря лично с Тръмп и второ, разговорът продължи цели два часа, вместо планирания половин, което, като се има предвид, че е с преводачи, би означавало реално четвърт и няколко минути позиране пред камерите. На Тръмп този разговор не му носи точки, никой в страната му не си е мечтал за това. Нито управляващите неокони, нито опозиционните либерали. Така, че Тръмп губи при всички положения, последната му победа беше на изборите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гергина Гергинова Гергинова

    11 Юли 2017 8:11ч.

    Много слаба и елементарна статия. На автора да му обясня. Русия и САЩ преговарят като равни , и така ще бъде докато са равни във военно отношение , и особено в ракетно-ядрения паритет. Всичко друго е ала-бала.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • авва доротей

    11 Юли 2017 13:25ч.

    Днес Господ, (разбирай - Русия) размаха жезъла и ясно показа кой кой е в Южна Сирия - проамериканските терористи методично, с решаващата помощ на руските ВКС, започнаха да бъдат притискани и изтласквани от териториите на независимата светска държава Сирия, която се опитаха да окупират незаконно. А е казано в Писанието, че Господ никога няма да бъде с беззаконниците, затова и си постави знак: случайно някакъв си самолет-цистерна на янките се сринал нейде в делтата на Мисисипи, според казионната медийна версия. Е какво пък, макар и късно, Господ понякога слиза и си прибира вересиите. Жалко за митовете, които доскоро така презобилно крепяха въздушните кули и фантазмите на цели плеяди наши журналисти с трансатлантическа ориентация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    11 Юли 2017 22:50ч.

    "На Тръмп този разговор не му носи точки, никой в страната му не си е мечтал за това." - тоизд, цяла Америка си мечтае за ядрена война с Русия и единствено Тръмп пречи? Уеуе-е! Впрочем, когото и да турят за президент на САЩ, ще трябва да разговаря и с президента на Русия, и с президента на Китай. Дори да се казва Хилари Клинтън или Джон Маккейн.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    13 Юли 2017 6:12ч.

    Много тъп материал.Вероятно е поръчков в духа на политиката на...... , за да не излезе , че няма капацитет в авторът. Като някои коментари под него .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    13 Юли 2017 8:45ч.

    Муйо, този разговор нищо не реши. Обикновено нещата се подготвят с месеци и години от многобройни екипи, а ръководителите накрая ги финализират с известна театралност пред широката публика. Това сега беше по-скоро символичен жест - търсим контакти, проявяваме отговорност. Естествено с по-голяма стойност за Путин, когото мнозинството руснаци харесват. Тръмп, когото у дома го изядоха с парцалите, каквото и да направи, ще се хареса само на една четвърт от населението. Освен това американците са така затворени в собствения си американски свят, че едва ли са разбрали за срещата на Г20.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    16 Юли 2017 20:54ч.

    observer, неведнъж съм констатирал, че въпреки изящните ти пируети, газо ти се е отзаде. Братските САЩ (независимо дали президент е Тръмп, Джон Маккейн или Хилари Клинтън) още не са в състояние да смелят, че Русия вече не е наведената проститутка от 2003 година, когато беше потопена "Курск". И че днешният Путин не е Путин от 2003 година.Дали високопоставените марионетки в САЩ ще снизходят да разберат, че са на една крачка от унищожението си е изцяло техен проблем, както и изцяло проблем на Нетаняху е как щял да си отиде. Времето на продаването на чалъм свърши, драги ми observer. Докато през 2003 година едва ли щеше да се намери един от десет командири на полк от РВСН, който да заповяда пуск, сега десет от десет ги сърбят пръстите да натиснат копчето. Който сее вятър, жъне бури, драги ми observer.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи