Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха
"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното съжителство”, нашият последен опиум, обърканият идеал за мирното и щастливо съжителство на лъва и газелата, на вълка и агнето, на човешкия род и другите живи същества - всички те надарени с вътрешноприсъщо “достойнство” -, към който се прибавят фантастичните синтези на екологизма и прогресизма, или свещеният брак на секуларизма и мултикултурализма в името на “уважението”, остатъчна синтетична добродетел. Търсенето на “благоденствие” за всяко живо същество е единственото правило за действие. Буржоазният идеал, проектиран върху всичко живо, но социализирано и етатизирано".

 

 

Апокалиптизмът е на мода, а големият разказ за краха вече е в сърцето на политическите дискурси, отбелязва френският историк на идеите Пиер-Андре Тагиеф.  

 

Вкусът към катастрофизма характеризира настоящия момент. Алармизмът е на мода, а апокалиптизмът се разпространява бързо в активистките теории. В политическото поле, освободено от оста ляво-дясно и нейните успокояващи ориентири, 

 

две неформални партии на страха

 

си поделят управлението и екслоатацията на господстващите страсти: антипопулизмът и екологизмът.  

 

Антипопулисткият катастрофизъм е съвременник на климатичния алармизъм, който преминава в апокалиптизъм. Ако в елитарния дискурс 

 

популизмът е името на новата “партия на Злото”, 

 

заменила едновременно фашизма и комунизма, не без да омаловажи реалната ислямистка заплаха, 

 

екологизмът е името на новата “партия на Доброто”,

 

която предизвиква душевни страдания сред младите и разплаква бобитата*, поразени от видения за “края на света”. В по-нюансирани термини: на новата “партия на Най-лошото” с неясни контури - “популистите” - вече се противопоставя “партията на Най-доброто”, партия без граници, партия на “живото” и на “разнообразието”, новите имена на свещеното.

 

Следователно абсолютният враг има две лица: това на лукавия “популист”, разрушител на демокрацията, и това на престъпния замърсител на планетата. 

 

Срещу дявола “популист” стои голямата “зелена” богиня:

 

първият поражда единодушие срещу себе си, втората изглежда съблазнява всички. 

 

Носена от младежко-зелената вълна, алармиращата тематика за “климатичната неотложност” се превърна в единствения фундамент на новия категоричен императив на политическия морал. Тя обединява онези, които “мислят правилно” и знаят какво е истина. 

 

Спасителният и изкупителен екологизъм, неорелигия или нов гносис,

 

се колебае между статута на псевдополитика и този на постполитическа доктрина на сцената на големия световен спектакъл. Що се отнася до антипопулизма, той функционира като заместител на политическата мисъл в епохата на неполитичността, триумфа на комуникацията, фалшивите новини, лъжливите пози и заговорническия дух. Той дава на всички онези, които се страхуват да не загубят нещо, 

 

утешителната илюзията, че са от страната на Доброто и Истинното. 

 

Очарованието на катастрофизма се дължи това, че е неопровержим и силно мобилизиращ, но също и на факта, че политиките, които може да вдъхнови, никога не се санкционират. Това гарантира постоянен интелектуален комфорт на просветлените, които ликуват в очакване на края на света, изобличавайки предполагаемите виновници за върховното престъпление,

 

престъплението срещу “климата” и “живото”.

 

Що се отнася до добродетелните антипопулисти, те откриват всекидневното си щастие в това да обвиняват потенциалните убийци на “демокрацията”, или, във Франция, както традицията повелява, на “Републиката”. Новото ляво обединение се формира около 

 

големия разказ за краха и изкуплението, предлаган от еколозите, 

 

докато обединението на разединените десница и левица се извършва на базата на обща антипопулистка програма. Набожни последователи на неорелигия на спасението, от една страна, идеологически войници, защитаващи група обсадени партии, от друга.

 

Забравено е “престъплението срещу човечеството”. Вече има само две големи престъпления: 

 

престъпление срещу “демокрацията” и престъпление срещу “планетата”. 

 

Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното съжителство”, нашият последен опиум, обърканият идеал за мирното и щастливо съжителство на лъва и газелата, на вълка и агнето, на човешкия род и другите живи същества - всички те надарени с вътрешноприсъщо “достойнство” -, към който се прибавят фантастичните синтези на екологизма и прогресизма, или свещеният брак на секуларизма и мултикултурализма в името на “уважението”, остатъчна синтетична добродетел.

 

Търсенето на “благоденствие” за всяко живо същество е единственото правило за действие. 

 

Буржоазният идеал, проектиран върху всичко живо, но социализирано и етатизирано. А планетарната социална държава е желаният хоризонт. Нареждат ни спешно да се присъединим към двата правилни лагера, под заплахата да се окажем превъплъщения на сартрианския “мръсник”. Позволено ни е да сметнем за непоносима атмосферата, излъчвана от френетчината дейност на бойскаутите в служба на “планетата” и на “демокрацията”. А също и да се стремим към пауза, за да помислим. 

 

* бобита - от bobos - буржоа бохеми (б. пр.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Истинските неща,

    05 Юли 2019 17:12ч.

    които трябва да следваме и да променяме са отношенията между хората и към собствеността. Всичко друго е популизъм. Например днес в едно предаване един учен професор, когото питаха какви са левите идеи, отговори, че левите идеи са всички хора да имат равни възможности и да се изучат, и хората трябвало да живеят по добре. Това е вярно, но това да се изучиш, и да имаш равни възможности и да живееш по добре, не са само леви идеи, а такива идеи имат и центъра и десните. Например една дворянка декабристка ли е била не знам, бягала от революцията, но питала какви идеи имат болшевиките и те и казали, че искат да няма богати хора и всички да са равни, а тя е казала, че нейните идеи са били да няма бедни, а всички да са богати. Не мисля, че екологията е някакво отношение между хората, По скоро е отношение към околната среда, и нашите грижи за околната среда, за да можем да живеем без природни катаклизми и богатите хора трябва да вложат средства за пречиствателни инсталации. Честно казано не знам какви популистки идеи има в България и Европа, и за популистки идеи не мога да се произнеса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    05 Юли 2019 19:15ч.

    Става дума за идеологии, които ползват основно онези, които са ги измислили и които самите не ги спазват (в домовете и държавите си), защото знаят, че тези идеологии не водят до благоденствие. Но познават тяхното разрушително действие върху света, който става след това неспособен на съпротива и лесен за подчиняване. Как хората лапат като шарани е по-трудно за обяснение, защото те приемат тези врели-некипели на сляпо доверие, като последен писък на модата, само поради това, че това влияние се разпространява с много пари и има своите поп звезди и кумири, които са също добре заплатени. На хората е приятно да повтарят думите на по-известни от тях и да им подражават. Какво е демокрацията, която се проповядва, тя в никакъв случай не е свобода или право на избор, тя е учение, учение за разбиване на семействата, които са отживелица (там има насилие), унищожаване на религията, която е отживелица (провокира насилие), на държавите, които са отживелица (водят до войни). Същевременно задкулисните изобретатели на тези "демократични" принципи живеят в традиционни семейства с изключително строги правила и отдаденост на дома, те са свирепи националисти, що се отнася до своя етнос и са фанатично религиозни, включително в историческия си и културен поглед към живота, в своите си общности. Т.е. те ни проповядват обратното на това, което вярват за себе си и прилагат в живота си, но за тях се прави изключение. Сякаш светът признава правото на една „аристокрация“ да мори всички и да облагодетелства себе си, защото е по-специална, жертва, която трябва да се съхранява и т.н.. Колкото до природата, там е същото, идеологията е лишена от истина. Човекът е господар на земята и на всичко в нея, (а негов господар е Бог), поставен е за неин стопанин, но който има правата да се ползва от своето стопанство и да владее над него. Което е много различно от начина, по който модерните еколози представят човека като по-низш, като равен и еднакъв с животните, като пречка за тяхното благоденствие и като недостоен да получава от природата каквото и да било. Така и в това човекът е поставен да бъде роб, както казва автора, на „зелената богиня“. Да не говорим, че от това положение на равен с добитъка и низш организъм вредител, произтичат и културните изводи, че можем да се съвъкупяваме безразборно и да живеем без културни норми на поведение, както живеят животните. Затова и зелените са най-големите джендърни екстремисти, те отричат, че човекът трябва да спазва по-развит и духовен закон, от, да речем, кокошката. Злите семена, раждат и зли плодове. Излезе Сеячът и пося семена, после дойде и злият сеяч и пося зли семена, оставете и двете да растат, казва Бог, до деня на жетвата. Единствено всеки да си прави сметката, че каквото посее в себе си, това и ще да пожъне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фигаро да не са изпаднали дотам

    05 Юли 2019 20:14ч.

    че да ги финансира Кремъл?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сичкото убу, само че

    05 Юли 2019 21:54ч.

    кой ще лъкатуши из тия меандри на изящната словесност, за да стигне до смисъла? Кому е адресирано това послание? Младежта със смартфоните няма да дочете и първото изречение, а именно те са ударната сила на либералфашизма и екорелигията, зад които стърчат ушите на транснационалните корпорации. А ако е адресирано към връстници на автора, дето са интелектуалци и още четат книги - колко са те и какво зависи от тях?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    07 Юли 2019 9:44ч.

    Убийствена и безсмислена логорея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сиб

    07 Юли 2019 11:50ч.

    Брилянтно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • планетарната социална държава е желаният хоризонт

    14 Юли 2019 2:32ч.

    Има много точни мисли, макар че се дави в ерминология и фрази.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи