Историята на Вивиан Майер е толкова впечатляваща, колкото и нейните фотографии. Родена е през 1926 г. в Ню Йорк, но прекарва детството си във Франция. Майка й е французойка, баща й – австриец, но той по никакъв начин не присъства в живота й. През 50-те се завръща в Ню Йорк сама и накрая се установява в Чикаго. Там работи 40 години като детегледачка. През свободните си дни обикаля Ню Йорк или Чикаго, а през годините пътува из различни части на света. Винаги е с апарата си Rolleiflex. На никого не е показвала снимките си. Нещо повече – повечето от тях и самата тя не е видяла, оставяйки ги непроявени.

 

 

В края на 2007 г. 29-годишният агент на недвижими имоти от Чикаго Джон Малууф се озовава в заложната къща RPN Sales, надявайки се там да открие стари фотографии от района на Portage Park, които му трябвали за книгата, която пишел в момента. Вниманието му било привлечено от няколко кашона, пълни с черно-бели непроявени филми от 50-те и 60-те. Купил ги за 400 долара. Така открива за света никому неизвестната до този момент фотографка Вивиан Майер.

 

 

Вивиан Майер умира през 2009 г. в пълна самота в старчески дом, въпреки че трите деца - Джон, Лейн и Матю, не я забравили и в късните й години се погрижили да й закупят апартамент.

 

 

Французойка, католичка - или по-скоро антикатоличка. Жена с леви убеждения, феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена в себе си, но и открито ексцентрична, уязвима, но и смела, деликатна, но и безпощадна с мнението си, дисциплинирана, но и различна. Умна, талантлива и много самотна. "Жена с много кашони", спомня си някой. Друг: "Никога не говореше за семейството си, нямаше личен живот, приятели." Непрекъснато ходела на театър, четяла, не пропускала изложби. Носела мъжки сака, палта и обувки, дори през лятото. И почти винаги - шапка. Децата, които гледала, я описват като Мери Попинс. Тя не просто се грижела и им давала любов. Предлагала им е свят, пълен с приключения. Спомнят си как веднъж им домъкнала умряла змия – за да им я покаже, да разкаже как да се пазят от нея и за да нямат страх друг път, как убедила млекаря да ги закара на училище с камиона си. Научила ги е да са смели и любопитни.

 

И вече порасналите деца твърдят, че са такива и досега – благодарение на нея.

 

 

Фотографиите на Вивиан Майер (1926 - 2009) по същия начин са толкова забележителни, колкото и самата й история. И най-впечатляващото е как иронията, която тя самата толкова е търсела и постигала с фотографиите си, години по-късно настига и нея: абсолютно неизвестната Вивиан Майер, напълно анонимната nanny от Чикаго, така ревностно охранявала и успяла да съхрани личния си живот, буквално за една нощ се превръща в събитие. За дни е обявена за "един от най-големите американски фотографи" и името й изведнъж попада в компанията на Хари Калахан, Робърт Франк и Уокър Еванс. Уловената динамика и детайли на уличния живот е сравнявана с тази на Картие-Бресон, уличните портрети – с тези на Лизет Модел, а композициите – с тези на Андре Кертеш. А досега Малууф е архивирал и сканирал една много малка част от наличните 100 000...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: https://m.capital.bg/light/neshta/2011/10/27/1189152_nahodkata_vivian_maier/amp

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

На извора

На извора

Има нещо магическо в това място. Когато вечер иззад смълчаните борове...

Напиши коментар