Вторият концер от цикъла „Обичате ли Брамс?“ на 1 март в зала "България" ще представи последната, Четвърта симфония на емоционалния композитор в изпълнение на Софийската филхармония и не по-малко емоционалния маестро Найден Тодоров. Билети на касата на зала "България" и онлайн на eventim, ticketsbg и epay.

 

Четвърта симфония е своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на Брамс. За нея критикът Ханслик пише: „За музиканта няма друга съвременна творба толкова благодатна като обект на изследване - тя е като тъмен кладенец, колкото повече го гледаме, толкова по-ярко звездите светят.” 

В първата част на концерта ще прозвучи Концерт за цигулка и оркестър на Макс Брух със солист Волфганг Давид. 

Макс Брух е един от редките примери за творец, който в бурното, изпълнено с радикални новаторски търсения време от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век остава верен на художествените идеали и традиции на романтичната епоха. Неговата дълга кариера като преподавател, диригент и композитор е свързана с различни немски музикални центрове – Манхайм, Кобленц, Зондерхаузен, Бон. Три сезона е диригент и на Кралското филхармонично общество в Ливерпул, след това повече от 20 години – до 1910-а, е професор по композиция във Висшето училище за музика в Берлин. 

Неговото богато творчество обхваща повече от 200 опуса във всички жанрове, сред тях са и „Шотландска фантазия” за цигулка и оркестър, и пиесата му за виолончело и оркестър „Кол Нидрей” върху религиозна молитвена еврейска мелодия. Но най-популярен остава Първият от трите му цигулкови концерти, привлекателен за всеки цигулков виртуоз от времето на прочутия Йозеф Йоахим до днес. 

 

маестро Найден Тодоров

 

Концертът за цигулка № 1 се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868 г. Първото й изпълнение през 1866 г. от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Мартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 г. в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репероар.

Австрийският цигулар Волфганг Давид е роден през 1971 г. в Санкт Пьолтен. На осемгодишна възраст е приет в подготвителния клас по цигулка на Виенския университет по музика. В продължение на няколко години учи при концертмайстора на Виенската филхармония Райнер Кюхл. По време на обучението си печели награди и отличия на реномираните международни цигулкови конкурси „Йозеф Йоахим”, конкурсите в Кьолн и в Претория. По-късно продължава обучението си с Игор Озим в консерваторията в Кьолн и с Ифра Нийман в Guildhall School of Music в Лондон.

 

Австрийският цигулар Волфганг Давид

 

Бил е солист на Кралския филхармоничен оркестър, Виенския радиосимфоничен оркестър, симфоничните оркестри на Йоханесбург и Берн и „Нюйорски Виртуози”, свирил е в прочути зали като Мюзикферайн и Концертхаус във Виена и Карнеги Хол – Ню Йорк.

Концертирал е Европа, Япония, Южна Корея, Южна Африка и САЩ, където "Вашингтон пост" пише: „Той достига висините на музициране”. Английското музикално списание The Strad описва неговото свирене като „емоционално толкова богато, колкото може само да се пожелае”. Кулминации в неговата кариера са концертът за кралицата на Тайланд и концертът в Голямата зала на ООН в Ню Йорк, където той интерпретира „Годишните времена” на Вивалди, заедно с „Нюйоркски Виртуози”. 

Паралелно с изпълненията си на традиционния цигулков репертоар, Волфганг Давид се посвещава и на съвременната музика и работи интензивно със съвременни композитори като Дейвид Гомпър, Йозеф Дангерфилд, Ноел Залер, Райнер Бишоф, Люк Дан, Чинг-чу Ху, Джеръми Дейл Робъртс, Джон Aлмайер и др. Някои от тези композитори са писали произведенията си специално за него, той осъществява техните премиери и записи на CD.

Има издаден албум с Кралския филхармоничен оркестър под палката на швейцарския диригент Емануел Сиффер и три компактдиска с американския пианист Дейвид Гомпър. През април 2011 NAXOS издава още един негов компактдиск заедно с Кралската филхармония.

Волфганг Давид свири на инструмент „Карло Бергонци” от 1724 г., който му е предоставен от Австрийската национална банка. 

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Мери на 20.02.2018 в 10:10
Обичам и Брамс, и Макс Брух. Между другото има книга, която се нарича "Обичате ли Брамс", Франсоаз Саган, мисля беше авторката.
Vassia Nikolova Ilieva на 20.02.2018 в 11:04
Мери, благодаря за информацията за книгата "Обичате ли Брамс." Интересно ми е и чия е. Благодаря на 'Гласове' и за рубриката изобщо.
ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА ЗА НАЙДЕН ТОДОРОВ на 26.02.2018 в 17:24
За поредното безобразие на Найден Тодоров Този път колонката ми е посветена не на състоял се концерт, а на концерти, които не се състояха. Не се състояха в Русе. Вече трета година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи изключителната концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката. Примерно: преди две години операта ‛Дон Жуан“ от Моцарт е трябвало да бъде поставена за седмица. Гастролиращият диригент Велизар Генчев едва измолил още малко. Практиката да се правят концерти с една, максимум две репетиции е любима на директора Тодоров, който изглежда е решил, че след като той самият преглежда отгоре-отгоре партитурите, на които е решил да обърне внимание, всички са като него и са щастливи, когато работят малко, а получават същите пари. Така било на Запад, твърди момчето и продължава усмихнато да върши безобразията си. Тодоров по същата методика постави ‛Дон Карлос“ тази година за Международния фестивал ‛Мартенски музикални дни“ - за по-малко от десет дни. Тези ‛постижения-еднодневки“ са голямата му гордост. А какво става с музиката, как се чувства оркестърът, къде отива равнището му, на какви „събития“ присъстват хората – това са подробности, с които се заяждат такива като мен. Всъщност знам, че дори подчинените му оркестранти, които доста се притесняват да не останат без работа в тази високо културна държава, която за класическата музика и музикантите пет пари не дава, са се опънали, когато Тодоров съобщил, че за две репетиции трябва да изсвирят Шестата симфония на Малер. Идиотщината е толкова голяма, че нямало как вече да не му се съобщи, че това е невъзможно. И за една седмица да поставиш „Фалстаф” или „Вилхелм Тел”! Какво става сега? След като направи най-после един смислен ход като директор и покани диригента Алексей Измирлиев за главен диригент на ОФД-Русе, (за целта Измирлиев напусна високо платената си и престижна работа с два оркестъра в Аржентина, за да може отново да дирижира в страната си) Тодоров след 6 месеца не му поднови договора, който изтече на 2 юли тази година. Без никакво предупреждение. Най-интересното е, че и в Министерството нищо не знаят или ако знаят, го държат в тайна, надявайки се на музикантската ни апатия и безразличие. Така, без предупреждение, господин директорът е свалил всички програмирани концерти след много успешното откриване на фестивала ‛Мартенски музикални дни“ под палката на Измирлиев. Защо, ще попитате? Притеснил се е човекът – не допускал, че е назначил действителен диригент, на всичкото отгоре и работлив. Разбира професията си както се полага, промени звука на оркестъра и му е приятно да прочете докрай един музикален текст – не само ‛пряката реч“. И докато през януари и февруари тази година Тодоров ходил на гурбет, в поверения му оркестър някои неща започнали да се променят. Промяната бе повече от чута – и от публика, и от критика – радио, телевизия, преса – доколкото ги има, и от музикантите, които се завъртяха в Русе за фестивала. Какво извършва за благодарност после този титан на мениджърството (всъщност, той това е и завършил в разните чужбини, не дирижиране; свидетелството си, че е и диригент, е получил в Нов български университет)? Сваля всички концерти на Измирлиев от програма. Ей така! И от 15 март досега главният му диригент изнася само един концерт – на 5 май, по изричното желание на общината. За да дойде краят на месец юни, когато на диригента Измирлиев, вместо продължение на договора, му връчват трудовата книжка – с което му дават възможност да се обяви за безработен. Има още детайли, които разкриват административната мощ и дисциплина на директора Тодоров: договорът, според който Измирлиев получава поста главен диригент и заплата, му е бил поднесен за подпис в края на юни, т.е. в края на шестмесечния период, който обхваща. Измирлиев не го е подписал – намерил, че е малко късно за това. Какви пари и на какво основание са му внасяни за осигуровки в НОИ и са му взимани данъци – по този въпрос може би Тодоров все пак ще трябва да каже две-три думи в Министерството на културата. Още: взима ли си директорът отпуск, когато го няма с месеци в Русе? Защо е приел да бъде художествен ръководител на хор ‛Дунавски звуци“, когато там от месеци не са го виждали и на снимка? Но пък за сметка на това Тодоров имал чудната идея да заведе оперния хор на турне, а самодейците от ‛Дунавски звуци“ да пеят и играят на сцената на русенската опера в ‛Травиата“ през следващия сезон. Изобщо ако има нещо, в което този човек да е напълно последователен, това е упоритото рушене на всичко, което се смята за елементарна професионална норма в живота на един музикален институт. Да беше за първи път, да кажеш, сбъркали са в министерството, че и в комисията. Ама не беше толкова отдавна състоялото се разбиване на Пловдивската филхармония – и там поразбраха от безхаберието Тодорово. Че после няколко години се възстановяваха, оцелели от чумата. Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България. И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с…евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме. И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер! Екатерина Дочева Музикален наблюдател Вестник Култура
МАРК ХЕГЕМАН ЗА НАЙДЕН ТОДОРОВ на 26.02.2018 в 17:26
По някаква неясна причина Софийската национална филхармония е записала „Дон Кихот” на Минкус, постановка на Мариус Петипа от 1869 година и все още изпълнявана в световните театри, за втори път през последните 10 години. След Борис Спасов сега Найден Тодоров е този, който се опитва да постигне някакъв резултат, който в подходящи ръце би било слънчево и радостно събитие от началото до края. В ръцете на Найден Тодоров, обаче, се получавава ужасно скучно слухово преживяване. След няколко минути вече, маестро Тодоров завършва с неговите бавни и празни темпа по най-лишено от въобръжение дирижиране, каквото не съм слушал от години. Странно е, че нетанцувалните пасажи, които представляват най-вдъхновената част от музиката на Минкус, страдат най-много, като че ли Найден Тодоров няма представа какво дирижира. ИЗ РЕЦЕНЗИЯ НА КРИТИКА МАРК ХЕГEМАН - ЗА ЗАПИСА НА БАЛЕТА "ДОН КИХОТ" ОТ МИНКУС НА ВИЕНСКАТА ФИРМА "НАКСОС" С ДИРИГЕНТ НАЙДЕН ТОДОРОВ
ОРКЕСТРАНТ на 26.02.2018 в 17:28
Вторият концерт на русенската филхармония бе под ръководството на директора на ОФД - Русе НАЙДЕН ТОДОРОВ : Брамс - Концерт за цигулка със Светлин Русев и ?Те Деум? от Марк-Антоан Шарпантие с участието на хор ?Дунавски звуци? и солистите Емилия Иванова, Стелияна Димитрова-Хернани, Анита Дафинска, Николай Моцов и Пламен Бейков. (Тодоров вече е главен художествен ръководител и на хора.)Това беше най-слабият концерт на фестивала (независимо и въпреки отново изумителната, този път украсена и с героизъм, изява на цигуларя Светлин Русев). И като пиша това, веднага искам да поясня, че дори и в нашата действителност подобно брокерско отношение към изкуството рядко се наблюдава. Но да се върна към Светлин Русев – той ?се пребори? с всичко, друг е въпросът, че сигурно горчивината от действителността в родния му град му е дошла в повече. Пък и музиката изисква партньорство, не борба. Поне трите биса (Изаи, Паганини и Христосков) бяха толкова високо изкуство, че създадоха необходимия оазис на утешението. Изпълнението на Те Деум от Шарпантие започна със "страхотна идея" – известният прелюд в началото ?въведе? диригента Nayden Todorov = на подиума – т.е. музиката, която той трябваше да ръководи, ?го обяви?, за да се качи на пулта! Оттук нататък – все същата ?концепция?, силно и радостно! От солистите ми се иска да откроя сопрана Емилия Иванова и тенора Николай Моцов с опита им за по-нюансирано присъствие. Общо взето, всичко беше като в стария виц - Тодоров в бял смокинг, а останалите... Останалите си го заслужаваме, СЛЕД КАТО ДОПУСКАМЕ ДА БЪДЕ ЛАНСИРАНО И ПОКРОВИТЕЛСТВАНО ПОДОБНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ КАТО НАЙДЕН ТОДОРОВ!. И това ще продължава - след по-малко от два месеца „преживяването? ще е пак на главите ни, този път в София. Където е поканен да открие (пак, както и миналата година) фестивала ?Софийски музикални седмици?. Този път Георги Бадев ще му яде попарата и чрез същия Брамс-концерт ще наблюдава тази ТАЗИ УСМИХНАТА НАГЛОСТ! Тъкмо реших, че вече съм изгълтала поредната доза от "тодоровиадата", и избухна нов сюрприз – този път откъм другата подчинена му институция – операта. Тодоров поканил диригента Милен Начев да поставя ?Бохеми?, чиято премиера бе включена във фестивалната програма. (Традиционно операта участва на Мартенски музикални дни с премиера). На пресконференция Милен Начев повдигна въпроса за равнището на работа в Русенската опера, за това, че не е виждал очите на директора, за това, че се обявява нова постановка и се кани режисьор на стар декор и костюми. Тодоров заминал веднага след чудния си концерт на поредната халтура и оставил нещата да се развиват по ?законите на красотата?. Не само, ами по телефона съобщил, че "певците, които той бил подбрал, отговаряли на критериите на всички музикални педагози". ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА, музикален наблюдател на "Култура"- rev Cultura - Sofia. march 2007,
ПРОЧЕТЕНО В ИНТЕРНЕТ на 26.02.2018 в 17:31
Скандал: Шефът на Прочетено в Интернет националната филхармония без диплома Преди време директорът на музикалния театър в Стара Загора беше уволнен заради неизрядни документи Шефът на националната филхармония Найден Тодоров се оказа, че няма легитимна диплома за бакалавър от Виена, но въпреки това се сдобил с по-високата магистърска степен в Нов български университет. Във визитката му е посочено, че от 1993 година е студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския университет, който завършва през 1996 година. През 2001 година пък става магистър в Нов български университет. Никъде в регистрите обаче не фигурира бакалавърската му диплома. Той не е посещавал нито лекции, нито е държал изпити. Преди няколко години в аналогична ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора Веселин Стойков, съобщава "Телеграф". При заемането на високия пост той представил магистърска диплома от НБУ, но в последствие се оказало, че няма завършена бакалавърска степен. Заради гафа Стойков светкавично беше уволнен, а Найден Тодоров назначен за втори мандат в Русе, където доведе операта и оркестъра до сериозна криза. Според правилата в родното образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен да го легализира. Това става в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от проверката остава завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се направи насрещна проверка. Според служителите на центъра при тях не е постъпвала диплома за бакалавър на Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма ценз. Потърсен за коментар, шефът на Русенката опера призна, че действително не разполага с диплома от чужбина за бакалавър. По думите му у нас подобен документ за диригент не се признава и тази специалност се учи само в квалификационна степен магистър. Тя обаче не е записана в държавно регулираните специалности, които задължително са по 5 години и за тях се дава директно магистърска степен. На въпрос защо е учил толкова кратко, при положение че продължителността на бакалавърския курс е поне 4 години, Тодоров отговори, че бил представил “легализирана и призната академична справка от Виена”. За подобен документ от образователното министерство обаче не потвърдиха. Оказа се, че е поредната му лъжа! А СЕГА ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН ЗА ЗЛОУПОТРЕБИТЕ СИ В РУСЕ !!!!

Напиши коментар