„Нюзуик“: От Чечня до Сирия Путин се бори със силите на исляма

„Нюзуик“: От Чечня до Сирия Путин се бори със силите на исляма
Руският дневен ред в Близкия изток може да предизвика негативни последствия за ръководството на Русия. Възможно е ситуацията в бившата съветска Централна Азия да е още по-опасна, защото там след краха на комунизма господстващо положение заемат репресивни клептократски режими. Епизодичните появи на недоволство показват, че тези авторитарни системи са по-слаби, отколкото изглеждат. Местните ислямисти виждат възможността за разпространяване на своите идеи сред тези мюсюлмани, които са недоволни от тоталитаризма. Потенциалът за избухване на социални протести съществува в няколко държави на южните граници на Русия. Един от възможните резултати може да стане появата на ислямистки режим някъде на територията на бившия Съветски съюз, и е напълно възможно такъв режим да се превърне в проблем за Русия, която от 1991 г. поддържа антиислямистките сили в целия този регион. В такава ситуация Русия би станала особено уязвима поради забележителната си роля при оказване на помощ за антисунитските сили в Сирия, Иран и Ливан. Сунитското и джихадистко правителство в Централна Азия едва ли ще се стреми към сключването на споразумение с руския управляващ елит.

 

 

Широко разпространено е мнението, че руската вътрешна и външна политика съществуват независимо една от друга. Но това не е начинът, който би позволил да се оправиш в Русия и нейния ислямски свят. Не последната в това отношение причина се състои в следното: отношенията на Кремъл с неговите мюсюлмански граждани са неразривно свързани с това по какъв начин той се отнася към съседните мюсюлмански държави от републиките от бившия Съветски съюз.

 

Поради това, когато Путин потвърждава добрите си намерения по отношение на живеещите в тези държави мюсюлмани, възниква въпросът какви действия предприема той в случай на проявяването на недоволство сред населените с мюсюлмани територии на самата Руска федерация. Най-голям източник за безпокойство е изпепеляващото по своя път настъпление, което той заповяда да се проведе през 1999 г., бъдейки още министър-председател при Елцин. Освен това бившите съветски републики в Централна Азия, станали независими държави, имат свои собствени причини да не се доверяват на руските твърдения за добри намерения.

 

Руснаците и техните управляващи демонстрират нещо от рода на постимперски синдром, който порази също Великобритания и Франция след Втората световна война, когато те се лишиха и отказаха от своите колонии в различни части на света. Русия все повече се опитва да направи така, че другите велики държави да не получат влияние в бившите съветски републики на юг във вече несъществуващия Съветски съюз – и не подлежи на съмнение, че поддържаните от Путин с тях връзки се преплитат с руските военни операции в Близкия изток.

 

Руската намеса в делата на ислямския свят се определя от три фактора: мюсюлманският фактор в Руската федерация, мюсюлманският фактор във взаимодействието на Русия с бивша съветска Централна Азия и мюсюлманският фактор в рамките на руската военна и политическа намеса в близкия изток. Нито един от изброените фактори не може да бъде разбран правилно, ако бъде разглеждан изолирано от другите два. В по-далечна перспектива и по-скоро рано, отколкото късно, това триъгълно взаимодействие ще стана централна ос на събитията, доколкото руският президент, правителството и службите за сигурност ще се сблъскат с многобройни предизвикателства.

 

Чужденците мюсюлмани нямат никакво значение за ръководството в Москва и те могат да служат само като средство за постигането на някак цел, тогава, когато опитът на Путин да се представи в качеството на най-добрия приятел на ислямския свят не е нищо повече от позиране – и при това лицемерно. Той няма предпочитания към типа ислям, който той намира у своите мюсюлмански съюзници и клиенти. Иранецът Али Хаменей е шиит, Асад в Сирия – алевит, Ердоган в Турция – сунит. Основно руската външна политика е насочена към намаляване на американското влияние в тези части на Европа и Близкия изток, където СССР на времето имаше влияние.

 

Задачата се състои в това да бъдат възстановени бившите руски позиции и влияние. Путин въобще не се безпокои от обстоятелството, че залага на твърди мерки вътре в Русия и извън нейните предели. Путин възнамерява да постигне светът да признае Русия в качеството на велика държава, чиито интереси изискват уважение към нея и той потиска политическото инакомислие в Руската федерация, където и да възникне то. Политиката на Путин е пълна с рискове. Руските политици и военни открито се намесват в протичащи в ислямския сват събития под предлога на универсалния принцип за защита на суверенитета на отделните държави.

 

Само че това явно не съответства на тяхното собствено поведение в Крим и източна Украйна. Асад, Хаменей и Ердоган разбират, че Путин ги смята за свои пешки в геополитическата шахматна игра. Самите те се надяват да го използват за своите собствени национални интереси. Путин смята, че докато руските наземни сили са на минимално ниво, не съществува опасност от възникване на такава сложна и объркана ситуация, до каквато се стигна през 1979 г. след съветското нахлуване в Афганистан, а също и след оглавяваното от Америка нахлуване в Афганистан и Ирак на границата на хилядолетието. Само че политиката в Близкия изток е по-непредсказуема, отколкото шахматната игра, защото тя се провежда без установени правила.

 

Военните интервенции, дори и тези, при които се стига до успешно настъпление, могат да предизвикат катастрофални последствия. Катастрофа за Путин още не се е случила, само че само че той не е дарен с по-голяма степен да предвижда, отколкото Леонид Брежнев по отношение на Афганистан или Джордж Буш-младши по отношение на Ирак. Путин обича да създава впечатлението, че може да прави всичко, каквото пожелае. Само че реалността е такава, че Русия не е способна в течение на дълго време да диктува условията по отношение на намесата си в Сирия. Руската икономика има сериозни слабости, свързани с нейната зависимост от цените на пазара на нефтохимическите продукти.

 

Международната позиция на тази страна се основава на тесен фундамент от доходи от продажби на природен газ и петрол, поради което опитите на Москва да придобие влияние извън своите граници все още може да се окажат химера. На първо място Америка ще има възможност да усложни руското присъствие в Сирия, тъй както американците създадоха на времето проблеми на Съветския съюз по време на войната в Афганистан. Освен това е вероятно руските съюзници да се опитат да използват възможностите, с които разполагат, за да наложат избраното от тях на своя патрон.

 

Много е вероятно Москва да се окаже замесена в такива конфликти в Близкия изток, които тя няма да може да предскаже преди да се случат. В същото време популярността на Путин продължава да стои на високо ниво поради това, че той се отнася без особено уважение към американските президенти. Той възстанови доверието сред народа, чийто морален дух силно се понижи през последните десетилетия на ХХ век, а също така повиши жизненото равнище и стойността на рублата. Последното десетилетие на ХХ век е периода, който руският народ се опитва да забрави.

 

Путин постави своята репутация в зависимост от способността да продължава да действа така, че Русия да бъде уважавана и от нея да се страхуват отвъд границите й. В резултат възниква необходимостта от агресивно поведение; и колкото повече Путин се държи като бясно куче на световната арена, толкова повече руският електорат му се възхищава. Той изпитва все по-голямо изкушение по отношение на рискованите действия, но при това не трабва да не се отчита, че и едно единствено рисковано действие би могло да бъде повече от достатъчно в Близкия изток, Украйна или в прибалтийските страни. Разигравайки националистическата карта в руската политика той не може сега да я извади от колодата и да я сложи настрана.

 

На който и да е негов приемник би му било трудно да остане на поста си, ако той не провежда активна националистическа политика. Всичко това поражда опасност за глобалния свят, която, съдейки по всичко, ще бъде все по-сериозна и по-мащабна. Освен това би било грешно да се мисли, че руските мюсюлмани винаги ще се съгласяват с руската външна политика в Близкия изток и ще отхвърлят критиките към Путин от страна на ислямистите. Вниманието на руските телевизии към сирийската гражданска война, особено към руските военни операции, неизбежно води до засилване на вниманието на обществото към разрушаването на градовете. Макар големите медии от 2015 г. да настояват, че руските бойни самолети атакуват само ислямистки бунтовнически формирования, не е необходимо голямо въображение, за да си представи човек хилядите убити по жесток начин мюсюлмани-сунити.

 

Руският дневен ред в Близкия изток може да предизвика негативни последствия за ръководството на Русия. Възможно е ситуацията в бившата съветска Централна Азия да е още по-опасна, защото там след краха на комунизма господстващо положение заемат репресивни клептократски режими. Епизодичните появи на недоволство показват, че тези авторитарни системи са по-слаби, отколкото изглеждат. Местните ислямисти виждат възможността за разпространяване на своите идеи сред тези мюсюлмани, които са недоволни от тоталитаризма. Потенциалът за избухване на социални протести съществува в няколко държави на южните граници на Русия.

 

Един от възможните резултати може да стане появата на ислямистки режим някъде на територията на бившия Съветски съюз, и е напълно възможно такъв режим да се превърне в проблем за Русия, която от 1991 г. поддържа антиислямистките сили в целия този регион. В такава ситуация Русия би станала особено уязвима поради забележителната си роля при оказване на помощ за антисунитските сили в Сирия, Иран и Ливан. Сунитското и джихадистко правителство в Централна Азия едва ли ще се стреми към сключването на споразумение с руския управляващ елит.

 

Чечня има дълга история. Завоюването от Русия е станало преди век и половина, и много чеченци, както и други съседни народи, просто отказват да смятат своята част от Северен Кавказ част от Русия. Последните изблици на чеченска съпротива бяха потиснати през 1999-2000 г., само че е възможно постигнатото омиротворяване да не издържи дълго. Освен това не трябва да се смята като разбиращо се от само себе си това, че волжките татари и кримските татари винаги ще се държат тихо. Други страни вече се сблъскват с неочакван ръст на ислямисткия екстремизъм сред своите млади мюсюлмани, и в Руската федерация все повече се подгрява казанът на недоволството.

 

Освен това, както в страната, така и извън нейните предели Русия в продължение на много векове, започвайки от епохата на Златната орда, придобива непосредствен опит при общуването с ислямския свят. Тя успя да се справи със своите мюсюлмани без особени проблеми, я този процес започна през XV век, когато Московия се избави от монголското робство; и доколкото руските граници са се разширили, все повече и повече мюсюлмански общности се оказват под властта на руските царе. Макар въстания да са се провеждали достатъчно често, императорската армия значително е превъзхождала възможностите на въстаническите сили.

 

Претенциите на Русия по отношение на контрол над действията на Отоманската империя станаха причина за военното нападение на британци и французи в Крим. В същото време руските власти се опитвали да предотвратят разпространението през главата им на влиянието на османлиите над руските мюсюлмани. През ХХ век вътрешните и външните фактори станаха още по-остри, доколкото комунистическите революционери се опитаха да интегрират мюсюлманските общности в бившата Руска империя.

 

Едновременно с това те разрушавали ислямската вяра и създавали комунистически партии в мюсюлманските държави, намиращи се под контрола на европейски империи, в това число и в Близкия изток. Когато Съветският съюз се превърна в свръхдържава след Втората световна война, Кремъл се опита да привлече мюсюлмански страни в сферата на своята сфера на влияние, макар едновременно с това Москва да продължаваше да възпрепятства насочването на ислямската вяра навътре през собствените си граници. Ислямската вяра започна да се възражда в Съветския съюз в годините на преустройството, и активната съпротива срещу комунистическата власт се засили.

 

През 1989 г. Съветската армия се изтегли от Афганистан поради натиска от страна на муджахидините. След краха на комунизма през 1991 г. антируските настроения на ислямските активисти – за разлика от джихадистите през XIX и началото на XX в. - започнали да използват съвременните технологични възможности. Победите на руските въоръжени сили в Северен Кавказ не успяха напълно да прочистят руската територия от терористи. Макар на управляващия елит да се удаде да стабилизира ситуацията в Руската федерация, няма основания да се предполага, че тази стабилност ще съществува дълго.

 

Това е една от причините Путин в голяма степен да се обляга на авторитарни методи за потискане на инакомислието. И, като цяло, именно поради това в периода на икономическа рецесия, когато правителството съкращава своя насочен за поддържане на благосъстоянието бюджет, то се опитва да си осигури подкрепата на националистическите кръгове на своя страна. Това създава рискована обстановка в Русия, в разположените близо до нея страни и в Близкия изток. Опасностите, свързани с маневрите на Путин, се засилват и е възможно само да се надяваме, че той ще се държи внимателно в това или друго отношение с администрацията на Тръмп.

 

Ако се разглежда обективно, това би било от национален интерес за Русия. Но дори и ако на Путин се удаде да запази Асад на власт в Дамаск, подобен изход няма да донесе постоянен мир в Близкия изток – и Русия може неочаквано да се окаже въвлечена в блатото на война, както това се случи със Съветския съюз в Афганистан. Ако Путин не се държи предпазливо, то други сили ще бъдат принудени да го сдържат. Но дори и в този случай преговорите са за предпочитане пред войната, а стабилността е по-добра от неопределеността. Путин натрупа точки, сдобивайки се с признаването на Русия за велика държава. Но тази държава е с ахилесова пета в областта на своята икономика, а също така и поради китайския си съсед, който значително изпреварва Русия в промишленото и технологично развитие.

 

Шансовете за мир, в крайна сметка, ще зависят от признаването на руските управници, че перспективите за техния дългосрочен успех зависят от готовността им да се отнасят към Запада като към партньор, а не като към враг. В края на 90-те години на миналия век Рейган и Горбачов показаха какво може да бъде постигнато в условията на взаимно доверие. Но ако в края на 90-те години на Русия да й беше крайно необходимо прекратяване на надпреварата във въоръжаването, то днес Русия търси способ да разклати световния ред. Глобалната политика влезе в период на нестабилност, и ислямските фактори оказват разрушително въздействие на търсенето на мир. 



 

Източник: БГНЕС

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • коментар

    14 Авг 2017 11:09ч.

    Печалбата на Русия от участието и във войната в Сирия се изчерпва с вътрешнополитическия ефект, внушението, че Путин е силният водач, какъвто руснаците биха желали да имат. Русия не може да победи в Сирия, както не можа в Афганистан, също както не можаха да победят и американците в Ирак и Афганистан днес. Същата късогледа политика в търсенето на временен пропагандистки ефект превърна украинците във врагове на руснаците покрай безсмислената война в Донбас. Анексията на Крим поне протече мирно и имаше своите исторически оправдания. Единственият успех на Путин е в умиротворяването на Чечня, където мирът се заплаща от руския народ с изсипването на милиард след милиард, докато автономната република от светска се превръща в ислямистка, а живялите там руснаци са прогонени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • слабо

    14 Авг 2017 11:37ч.

    Типична западна "аналитика" - върху фалшиви аксиоматика се строи илюзорна теория.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Без коментар

    14 Авг 2017 12:05ч.

    "В края на 90-те години на миналия век Рейган и Горбачов показаха какво може да бъде постигнато в условията на взаимно доверие."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до "без коментар"

    14 Авг 2017 13:05ч.

    Да, те обожаваха Горби, след това - Елцин, обичат всички майкопродавци. И щом така мразят Путин...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    14 Авг 2017 13:30ч.

    Горбачов сега го обвиняват, но той просто наивно се опита да демократизира съветската система, запазвайки комунистическия и характер. не му се получи. Истинският разрушител беше Елцин, при това без да си поставя генерални цели. Просто в Беловеждката гора остави президента Горбачов без държава. Това бяха процеси с непредвидими последствия, но всичко напомняше на опитите на някой несръчен дилетант да поправи сложна машина и като краен резултат да получи една купчина части, които не знае за какво служат. Дали някой предвиждаше, че средноазиатските републики, преживели толкова десетилетия в условията на научния комунизъм ще се ислямизират, а властта ще е в ръцете на местни шахове и ханове с номенклатурен произход? Навремето Бжежински се надяваше на мекото подкоремие на СССР да му създаде проблеми, а те си го направиха сами. Един Китай направи мирен преход от азиатския си комунизъм към пазарна икономика, без да залита особено към демокрация и не сгреши. Демокрацията не може да се налага със сила на общество, което не е готово за нея. Никога не се е случвало в историята. В този ред на мисли и обратният завой на Русия към авторитаризъм е закономерен етап. А през това време Китай изпълни мечтата на Хрушчов да изпревари Америка, при това без да я погребе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • космополис

    14 Авг 2017 13:33ч.

    Цялата аксиома на инфантилното материалче - в мюсюлманските страни на бившия СССР щяло да се появи недоволство. В тая презумптивна ниша сме принудени да им четем по-нататък фантастиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до "observer"

    14 Авг 2017 13:35ч.

    вече има доста сериозни публикации, доказващи, че Горбачев не беше чак толкова наивен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Баба Гицка до observer!

    14 Авг 2017 14:58ч.

    Много добър коментар, браво! В Русия по друг начин няма как да се получи! Що се отнася до статията, автора не си спомням да съм го срещала друг път, но е важно списанието чии интереси официално представлява! Определено американците свалят картите на масата! Пишат за това, за което отдавна всички говорят, но никой не смее да анализира открито! То хубаво да правиш гадости, лошо е, когато отказваш да отчиташ интересите на държава като Русия! Пълни глупости, че руснаците мразят Запада! Виж, че го презират, това да! И защо си вярват, че Путин го интересува какво мислят неговите гробокопачи?! То е ясно като бял ден!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Събрааме силе в Шарлота

    14 Авг 2017 16:51ч.

    тва сичкото тръгва с мотоциклетен батальонен вафен на Масквой за джуджой

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    14 Авг 2017 17:07ч.

    Змията е известно кога хапе най-лошо ! Ясно е коя е отровната змия за всички на планетата от десетина години. А иначе, хората с касички, които се пълнят за нескопосано написани аргументи си е проблем на плащачът. Те са пак тук. И все повече са им опонентите, пак видно не само тук обаче. Смелост се иска и в уж анонимността. - : )) Концепция издигната от А.Дълес преди около 60 години, относно издигането с всички средства на лидери не отговарящи на етичните норми наложени от автентичното християнство / наречено ортодокс/ е факт, но в интерес на издигащите ги, а не на народите им, е вече разкрита и приета за вярна от нормалните по Божия промисъл хора по цялата планета. По повод Белязаният от Русия, добра работа за МИ 5-6 и желязната лейди. Лоша за стотици милиони и милиарди Хора. Добре е, че има и днешната алтернатива там, даваща шанс за друго развитие на историята на човека на Земята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ха-ха

    14 Авг 2017 17:25ч.

    Ще им се , но няма да стане . Аз пък прогнозирам , че в САЩ ще се появят много джихадисти маде ън Саудитска Арабия , най големите приятели на американците и обучени във джамиите построени от тях на територията на САЩ .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    14 Авг 2017 17:31ч.

    Бабо Гицке, не съм съгласен с презирането на Запада. Някои го презират сега, защото такива са настроенията, пишат по мерцедесите и аудитата си "На Берлин" и " За Родину, за Сталину", а интелигенцията не. И разбира се, за същите, интелигентите са "либерасти", много страшно обвинение. И изобщо Русия не е прокопсала с презиране, а е тръгнала нагоре, когато Петър Велики е отворил прозорец към Европа и поканил учени и хора на изкуството. Постиженията на Русия не са в противовес на европейската цивилизация, а част от нея. Другаде е проблемът на руското общество, в опразнената от съдържание ценностна система след отказа от комунизма. Едни се опитват да я запълнят със западна демокрация, други с православие, военизирани съюзи се създават, казашки сотни, подмениха съдържанието на 9-и май от ден на почит на загиналите в ден за възхвала на военната мощ, много се говори за патриотизъм, та някои пак се опитват да пренаписват историята, за идеите за изначалното расово превъзходство да не говорим, и такива ги има. Та смущаващо е, от ценностите на социализма се отказаха, но пък почитат Сталин като най-великата личност. За съжаление влошените отношения със Запада, всичките санкции, заплахи, водят до радикализиране на настроенията, а това не е добре. Хората имат нужда от мир и спокойствие. Русия не е само маршировките на Червения площад и заканите на Рогозин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Баба Гицка до observer!

    14 Авг 2017 20:44ч.

    :)))Браво, пак точен коментар! И понеже не ми се влиза в безсмислен спор за Русия, ще ти подскажа една интересна книга, писана от руснак либерал - "Владимир Путин. Неизбежните войни" от Михаил Зигар. Там пише много... Трудно се преглъща, но признавам великолепна книга написана от руснак за руснаци. Аз съм от поколението, което вярва в добото! Вярвам, че този народ има силата и вярата да се справи с предизвикателствата! Да му мислим ние, българите - какви бяхме, какви станахме!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    14 Авг 2017 21:15ч.

    Печалбата на САЩ в Ирак са: 1,7 трлн. долара и създаването на ИД, бая войни му трябват на Путин докато достигне до тоя резултат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    14 Авг 2017 21:16ч.

    Епа те братските САЩ от 1991 година досега не са спряли с опитите си да създадат шариатска държава в Средна Азия - та Киргизия ли не беше, та Таджикистан ли, та Узбекистан ли... Плюс Чечня, плюс Крим. Даже в началото имаха известен успех, но местните бързо се усетиха че няма "наш кучи син", който да е прокопсал, та по тоя случай демократичните джихадисти бяха изтрепани. А схемката беше размножавана на ксерокс - парите от Саудитска Арабия, обучението от ЦРУ, в Турция и Йордания, оръжието - от Източна Европа, сателитните телефони - от Сингапур. Ди-му-кра-цийъ! Кой не скача, е червен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прост глупендер до Мильо Лудия

    14 Авг 2017 22:19ч.

    Не ти схванах мисълта, пич? Какъв е поводът за радост печалба от 1,7 трлн. долара като си задлъжнял с 19 трл. долара? Колкото остискаха с талибаните, толкова ще остискат и с ИД. А за твое сведение днес в Москва на посещение е командващия на Либийската национална армия генерал Хафтар. Аджеба за какво ли са си хортували Лавров и Шойгу с него? И вчера отпътува първия руски кораб с пшеница за Венецуела…Да не мислиш, че руснаците спят, докато им правят поразии покрай оградата/разбирай границите/?! Между другото – статията не струва!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    14 Авг 2017 22:49ч.

    Забравих да сложа кавички на печалбата, не се пали толкова много.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на Баба Гицка "великолепната" книга :)

    14 Авг 2017 23:02ч.

    Российский журналист и писатель, бывший главный редактор телеканала "Дождь" Михаил Зыцарь... Същият "Дождь", който се финансира от американска държавна агенция OSD has another affiliate-type relationship with Dozhd, a liberal news and arts channel available on cable and satellite. There is no formal agreement between the two, stemming from Dozhd’s reluctance to sign any documents with a foreign entity while the current political climate prevails. IBB considered the risks of operating without any signed agreement but concluded that benefits of television and Internet placement in Russia outweighed them. https://oig.state.gov/system/files/217908.pdf

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Баба Гицка до некой си Смехурко!

    14 Авг 2017 23:41ч.

    С цялото ми уважение, драги ми Смехурко, първо прочети книгата! ! Много добре знам кой и какъв е авторът и! Затова и подчертах, че трудно се преглъща, но е написана от руснак за руснаци! Ако претендираш, че знаеш, трябва да познаваш и двата края на тоягата! Критиката никому не е излишна!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дрън,дрън

    15 Авг 2017 9:39ч.

    Колкото и да се напрягате да показвате отношението си към Русия, много от писачите тук изпускат главното: "Умом России не понять...", както е писал в Париж един от знаменитите поети на Русия Тютчев. Ще си позволя да ви обърна вниманието на датата на публикуване на тази статия, която по своята същност не казва нищо конкретно, а предполага разни възможности, но силно подчертава, че така не бива, мисли му доброто на Путин (смях) И съобщението вчера по официалните руски медии за предотвратени крупни терористически теракти в Москва с арестуването на 4-ма от организаторите му!!!??? Като заключение: на фронтовете на информационната война нищо ново, безпощадни боеве със всички възможни средства и всеки се вклинява , както умее. Важното е кой го слуша и как логично връзва фактите....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    15 Авг 2017 11:43ч.

    Да обясняваш ислямизма в Средноазиатските републики с пъклените дела на Щатите, е като да оправдаваш греховете си с изкушенията на Дявола. Средновековно някак си. А отговорът е простичък, комунизмът не е хванал дикиш. Престрували са се. Хората не се променят с магическа пръчка. Навремето след земетресението направиха от Ташкент образцов модерен град, днес не можеш да стъпиш там. Къде отиде афганистанския, етиопския и анголския социализъм? Защо Венецуела не е като Чехословакия, а си е най-обикновена бандитска латиноамериканска страна, защо сталиновия и маовия комунизъм бяха като феодализма преди тях, защо капиталистическо Хаити не е като капиталистическа Франция, един език говорят, донякъде? Защо спрямо чехите и австрийците сме пак като по времето на Алековия герой?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ре: Баба Гицкиния дъждовен "списовател"

    15 Авг 2017 12:05ч.

    "Важно то, что именно в Украине в 2004-м году Путин получил первую серьезную психологическую травму. Тогда Владимир Владимирович впервые убедился, что существует страшный американский заговор, жертвой которого он является. У Путина не было никаких сомнений в том, что Оранжевая революция - это американская спецоперация. Он так решил потому, что выделил огромные деньги и отправил из Москвы в Украину очень много специалистов. Те долго тут сидели, поделили все деньги, до самого последнего момента телеграфируя, что удерживают контроль. Когда же оказалось, что не все так хорошо, то эти специалисты не могли признаться, что разворовали выделенный бюджет, ничего не делая. Поэтому объяснили все просто: враг потратил еще больше. Именно с этого момента Путин начал убеждаться, что существует заокеанский враг, который плетет интриги в Украине и пытается ею овладеть. И чем дальше, тем больше он в своем мнении утверждался. Оттого Украина - это очень личный и болезненный вопрос." За украинските преврати чети бабо Гицке, Д. Фридман:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    15 Авг 2017 12:41ч.

    Миличкият observer пак се прави на нещипана госпожица. Както отдалече се познават пиян поп и мъжко магаре, така отдалече се познава и вахабизмът, когато внезапно се пръкне на Кавказ и в Средна Азия. Разбира се, observer не знае, че вахабизмът е официалната религия в Саудитска Арабия; observer не знае, че вахабизмът е официалната религия на ИДИЛ; observer не знае, че чеченските "полеви командири" бяха до един вахабити; observer не знае, че "радикалните ислямисти" от Ферганската долина бяха вахабити... За сметка на това observer знае, че комунизмът е лошо нещо, но упорито отказва да посочи разлика между троцкизма и глобализма. Кво да праим, за тва му плащат, за тва пише.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "эти специалисты не могли признаться,

    15 Авг 2017 12:51ч.

    что разворовали выделенный бюджет, ничего не делая." - това е написано от истински ентелегент, който хабер си няма от разузнаване и контраразузнаване, но е винаги готов да даде мнение, особено срещу заплащане. Стрелката на осцилографа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    15 Авг 2017 13:48ч.

    Re : Муйо на 15.08.2017 в 12:41 Поздравления за показният рунд ! Но прасето си е прасе, яде всичко и дриска всичко.И органите му били най-близко до тези на HS, но явно не стават за трансплантация, щом генетиците запретнаха ръкави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Всезнайко, който дава за пример Дж.Фридман

    15 Авг 2017 14:02ч.

    Айде, не ми го хвали тоя, пък бил си там голем Шеф. Щот точно той се обиди на руснаците, когато им ходи на гости, а те не го посрещнаха, както той очакваше! Украината е много по-болезнена за руснаците, отколкото за нас Македонията, защото тя реално се облажаваше по соца! Процентът на украинците по висшите етажи на властта е впечатляващ! Че проспаха Украйна, руснаците са си виновни! Подцениха противниковата страна! Това е! На война като на война! Информационна или друга, тя е факт! За любителите на вчерашни новини - друг интересен факт: Съветникът на Путин Сергей Глазев обяви, че Новорусия и Малорусия трябва да се върнат в състава на Русия! Както искате, така го разбирайте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи