- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 210
- 27
.jpg)
След цялатя тая патардия остана нагарчащият вкус на зле сготвена манджа, за която майсторката ѝ майсторски лее дитирамби, понеже ѝ е предоставена трибуна за това – даже не са ѝ платили достатъчно – да каже: „Продавам Род и Родина.“
Извинете.
Та въпросната женица ни убеждава, че хапваме от нейния личен шедьовър в готварството. Ако трябва да сме точни – оглушава орталъка. За „орталъка“, знам, че е на чист братски, сестрински, съжителствен език.
Но да караме подред.
В проекта на МОН за обновяване на програмите за обучение, в които всички се оплетохме, не се говори за робство или владичество, а за "съжителство между традициите на християни и мюсюлмани", както и за "взаимни влияния между културите на християнството и исляма" и "османската власт".
…
През 1974 г. в Истанбул е издадена книгата „Османски истории“. В нея се отбелязва, че османският писател, историк и държавник Шюкруллак, живял в края на XIV и началото на XV в., е автор на излязлата през 1459 г. хроника „Великолепието на историята“. В своята книга той описва средствата на османските завоеватели в Румелия, както и помохамеданчването на християнското население. Описаните събития се използват от турските историци като извор на информация за началото на турската експанзия, включително и на територията на България. Любопитен за българския читател е разказът „Победителят (борец за вярата) Орхан Бег изпраща сина си Сюлейман паша на война в Румелия“, в който се отбелязва: „Като бяха сразени неверниците през тази война, ислямът набра сили. Където и да отидеха (османците) побеждаваха и съсипваха страната на неверниците. Приканваха мъжете и младите хора да приемат правата вяра и убиваха тези, които не се съгласяваха. Децата им заробваха. Превзеха Малкара, Ипсала и Виза. Текирдаг, Сейдикавак, Сулаир и още много други места станаха собственост на Сюлейман паша. Където имаше камбанария, разруши я и я опожари. Срина черквите и ги превърна в джамии. Вместо да бие камбана, мюезин започна да се изкачва на минарето. Първенците на неверниците приеха да плащат данъка бач. По този начин страната се обезсили. Денонощно вместо ,,Прости ни, господи!“, казваха „Няма друг освен Аллах… “ и вместо „Христос “ се чуваше „Пророкът Мохамед". Сюлейман паша се би с неверниците шест години“.
Този период от историята ни е в четвъртата, последна тема по история в проекта за VI клас, която е озаглавена "Османската империя и българите ( ХV-ХVІІ в.)". В нея се включват подтемите "Държавност", "Общество и всекидневен живот", "Култура и културно наследство" и "Религия", пише сайтът OFFNews.
Едно-единствено изречение загатва, че въпросното „съжителство“ не е било съвсем доброволно. То гласи, че темата "представя съпротивителните действия на българите срещу османската власт". Каквото и да означава това.
На въпрос защо програмата е разписана по толкова предпазлив начин Евгения Костадинова, директор на дирекция "Образователни програми и образователна интеграция" във ведомството, отговори: "Не е работа на министерството да коментира научната достоверност на дадено събитие!".
По думите ѝ дали България е била под робство или под владичество, било работа единствено на учените.
По наше мнение децата, в който и клас да са, е редно да са запознати с мнението на учените, понеже може пък да реши някое от тези деца не просто да зубри и да си купи диплома, а да учи и да не си купува диплома.
Нейсе.
Програмата започва с въведение в Европейското средновековие. Втората тема е "Раждането на средновековна Европа (V – ХІ в.). България до началото на XI век", а третата - "Средновековният свят (ХІІ - ХV в.). (Българската държава (ХІІ - ХІV в.)".
.jpg)
Мавзолей-костницата „Св. Неделя” в Батак
„Програмата е нормативен документ и не въвежда определения“, разкри експертът по история Радостина Николова. Тя допълни, че в програмата пише "съжителство", защото в периода XV - XVII век "те (бел. ред. българи и турци) са живели заедно".
Според новите учебни програми по история в V клас ще се учи Античност, в VI - Средновековие (V-XV/XVII век), в VII - България в контекста на световната история (XVIII-XXI век).
През първата година от първия гимназиален етап според новата образователна структура - VIII клас - ще се учи световна история (XVI-XIX век). Преподаването й ще продължи и в IX клас, когато ще се учат XX век XXI.
В последната година от първия гимназиален етап според новата образователна структура - X клас - ще се учи история на България. След X клас, както и след VII-и, ще има национално външно оценяване.
Във втория гимназиален етап - XI и XII клас - история ще учат само учениците, за които предметът е „профилиращ“.
На въпрос кои събития от XXI век обхваща програмата експертът Николова отговори, че със сигурност едно от тях ще е приемането на България в ЕС.
При съвсем бегъл анализ на експертните коментари на драматичната пресконференция най-силно се натрапва изводът, че всъщност Законът за училищното и предучилищното образование налага промените в учебните програми, които разбуниха обществото. От МОН обясниха, че неговите служители просто трябвало да го изпълняват.
Целта според споменатата по-горе директорка на дирекция "Образователни програми и образователна интеграция" Евгения Костадинова е „оптимизиране на програмите, като в образованието се акцентира върху традицията и изграждането на нова философия“.
Майко мила, помъчих се да разбера какво ще да значи това, искрено и мъчително се помъчих. Не можах. Не съм държавен служител, поет дори. Каквото и да е важно в днешно време. Но си обичам Родината, извинете.
.jpg)
Монументът в Копривщица. 4 май 2015 г. Деца се катерят нагоре, за да го снимат. С поклон
При това фундаментално подобряване на подхода и погледа към историята децата щели да се ориентират по-добре в заобикалящия ги свят. Новите програми давали възможност за спираловидно надграждане на изучавания материал. Така приказват от МОН.
Ако ставаше дума за манджи, готварски измишльотини и сбъркани готвачки, щяхме просто да се посмеем. Тука обаче нещата миришат зловонно и ако наистина се случат, няма нужда да нищим теорията за световната конспирация – просто поредният голям брат е наредил да я няма България.
Това е положението, братя и сестри, все още българи.
Но макар че малко неща са се променили от Христо-Ботьовото време и пак така „свестните у нас считат за луди“, строфи за свестните:
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Обаче е казано, България никога не е била поробвана. Поради евроатлантически ценности. Тъй, изглежда, ще бъде.
Бедни ми, бедни, Македонски…
