По случай началото на учебната година, през септември 1934 г.,вестник "Щурец" публикува "Отворено писмо до народните просветители", написано в характерния за изданието шеговит и саркастичен стил.
Напътствия към учителите отпреди 80 години

Далечни и непознати приятели, всякога, когато сме прочитали в хрониката на вестниците забутаното между произшествия и реклами късичко съобщение, че: „От този и този того, учебните занятия започват“ – нам е дохождало на ума да ви се обадим с едно кратко писъмце, за да ви поздравим и попитаме как сте със здравето, а същевременно да ви съобщим, че и ний сме добре. Това обаче ни се удава едвам сега, и ние с удоволствие го правим.

Учители от българската гимназия в Солун, 1896г.

 

Всъщност, да ви питаме как сте със здравето, едва ли е нужно, тъй като всекиму е известно, че народният просветител по задължение трябва да притежава следните здрави неща:

- здрав дух, за да издържа на всички климатически, психологически и патологически условия, в които скитнишката му съдба ще го отвее;

- здраво тяло, за да може да не се смачква от тежестта на тежкия даскалски куфар, пълен с утопии, надежди и самоизмами;

- здрав гръб, за да може да не се счупва, когато е принуден да го превива пред биволици и други зоологически началства;

- здрави крака, за да не му се разтреперват, когато зърне във вестниците списъци за съкращения, уволнения и премествания по ведомството на просветата.

Ученички с учителката си, началото на ХХ век

 

Остава, значи, далечни приятели, без да ви питаме за здравето, направо да ви поздравим със започването на новата учебна година и, ако ни позволите, да ви дадем някои напътствия, които да ви служат като наръчник при предстоящата ви просветителна дейност.

Бъдете винаги на пост.

Учете децата да бъдат скромни, защото скромността е циментът в основата на личността. Ако обаче, подобен цимент не се намира на пазара, все едно, градете без него – и без това скромността е цимент, който с течение на времето се разваля от обществените влияния.

Учете ги да бъдат прилежни – прилежанието е майка на учението, учението е майка на знанието. Спрете обаче дотук. Защото ако продължите, ще излезе, че знанието е майка на културата, културата е майка на интелигентността, а интелигентността е мащеха и на скромността, и на труда. С други думи – спрете до знанието. Достатъчно ще им бъде.

Портрет на ученик на първия учебен ден, края на XIX век

 

Да знаят горе-долу по нещичко от следните науки:

- да знаят, че историята е учителка на хората, но да не искат да узнаят на какво е научила тази учителка нас българите, защото ще си съставят мнение, че е била лоша учителка;

- по отечествознание да знаят, че Отечеството е по-горе от всичко, та да не се стремят да му се качат отгоре;

- по смятане да знаят, че две по едно е две, но не им давайте пример от вашия личен хал, защото ще излезе, че две по едно е едно. Двама (мъж и жена) по една заплата е равно на една заплата.

Физика  не ги учете, защото те и без вас си знаят, че телата от топло се разширяват. Нали гледат, че който е бил на топло, повечко му се е разширило тялото!

В-к „Щурец“, 15 септември 1934 г.

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

ЗЛАТИНА на 21.09.2014 в 20:51
.....и...Без докачения, моля!...Чудомир

Напиши коментар