Едва ли има по-популярен концерт за пиано и оркестър в историята на музиката от Първия на Чайковски. Той е крайъгълен камък на всеки пианист с претенции, а интерпретациите му са стотици. Човек трудно би отделил най-добрите, така че моите референции тук са относителни

 

 

История на творбата 

През есента на 1875 г. Първият клавирен концерт на Пьотр Илич Чайковски е представен премиерно на публиката в Санкт Петербург и Москва. Първоначално Концертът е бил посветен на Николай Рубинщайн – изтъкнат пианист, основател на Московската консерватория и неписан законодател на музикалния живот в Русия. Рубинщайн открито признава, че не харесва произведението, в отговор на което композиторът заличава името му от титулната страница и го заменя с това на Ханс фон Бюлов. Бюлов става първи изпълнител на Концерта в Съединените щати (в Бостън) и активен негов популяризатор. Успехът сред публиката и критиката е толкова голям, че и самият Чайковски остава изненадан. 
На фона на изключителната популярност на творбата вече повече от век, забавен изглежда начинът, по който някога е бил квалифициран като „непретенциозен клавирен концерт”. Изключение прави Х. фон Бюлов, оценявал идеите на Концерта с думите „оригинални”, „благородни”, „мощни” и „интересни“.
Концертът е виртуозен, ефектен и подчертано патетичен. Блестяща техника и изключително красив и завладяващ тематизъм присъстват и в трите му части. 

 

Записите, които препоръчвам:

 

DG The Originals, 1962

+ Рахманинов: Концерт за пиано и оркестър № 2

Святослав Рихтер, Виенска филхармония, Херберт фон Караян 

 

 

Каквито и резерви да имате към Караян като акомпаниращ диригент, не бива да пропускате този запис. Това е среща на два невероятни таланта и ако взаимодействието между тях невинаги е напълно хармонично, този недостатък е щедро компенсиран от несравнимото емоционално въздействие на изпълнението. Стереозаписът от началото на 60-те години е свеж и реалистичен с качество „Дойче Грамофон“. Чуйте го:

 

Купете го: http://www.amazon.com/Rachmaninov-Piano-Concerto-No-Tchaikovsky/dp/B000001GQD/ 

 

 

EMI Studio Plus, 1977

+ Балакирев: „Исламей”; Прокофиев: Концерт за пиано № 1; Чайковски: Тема и вариации оп. 19

Андрей Гаврилов, Оркестър „Филхармония”, Рикардо Мути

 

 

Пищно изпълнение в стила на най-добрите постижения на Мути с невероятно ярко присъствие на младия тогава Андрей Гаврилов. Допълнен с интересни произведения и предложен на средна цена, този диск създава изкушение, на което е почти невъзможно да се устои. Сега може да го намерите и в box-а на Мути за EMI заедно с всички симфонии на Чайковски. Чуйте го:

 

 

 

RCA VICTOR GOLD SEAL, 1941

+ Мусоргски: „Картини от една изложба” (оригинална версия за соло пиано)

Симфоничен оркестър на NBC, Артуро Тосканини, Владимир Хоровиц

 

Този запис на Първия на Чайковски е осъществен при студийни условия и качеството на звука е по-добро от прочутото изпълнение от 1943 г., записано отново с Тосканини, но пред публика. Изпълнението е забележително и ще трябва да се примирим със звука от 40-те години, в който то е достигнало до нас. Легендарен диск отвсякъде. Чуйте го:

 

Купете го: http://www.amazon.co.uk/Piano-Concerto-Tchaikovsky-Horowitz-Toscanini/dp/B000003EYF/ 

 

Няма как да не ви предложа и две видеопродукции.

Първата е на младата Марта Аргерич с тогавашния й съпруг на диригентския пулт Шарл Дютоа. Една интерпретация, която ви оставя без дъх, с над 2 милиона и половина гледания в youtube:

 

 

 

Едно от най-добрите изпълнения на този концерт е на Емил Гилелс с филхармонията на Ню Йорк под диригентството на Зубин Мета. Легендарният концерт се е състоял на 14 ноември 1979 година:

 

 

 

 

Разбира се, не мога да пропусна и друго легендарно изпълнение – това на сензационния победител от конкурса „Чайковски“ Ван Клайбърн от 1962 г. в Москва, с диригент Кирил Кондрашин – за първи път на видео:

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

Rumyana Velkova на 29.06.2015 в 15:58
Prez 1958 godina Sv.Rihter imashe 2 blestyashti konzerta v Plovdiv . Tova e bilo PQRVOTO PREDSTAVYANE NA VELIKIYAT PIANIST ZAD GRANIZA !!! Dotogava ne mu e razreshavano... Gostuva zaedno sqs gena si -pevizata Nina Dorleak. Na pqrviya konzert,toy izsviri Chaykovski-pqrvi konzert. Kakto vinagi shiroko skroeniyat Asen Diamandiev-togava direktor na Muzikalnoto uchilishte v Plovdiv ni razreshi da prisqstvame na generalnata repetiziya ! Rihter ne haresvashe edin pasag pri duhachite (nizhodyashta gama ) i dokato pasaga ne stana,ne prodqlgi . Na konzerta sviri -dumite sa bedni ! Ottogava imam avtograf ot Rihter ;na koyto mi pisa SALVE-bqdi zdrav.Oshte go pazya i mi beshe talisman dqlgi gidini. Na vtoriyat konzert akompanirashe na Nina Dorleak-tya izpqlni zikli pesni ot ruski kompozitori. Mnogo fina i iztqnchena muzikantka-strahotno edinomislie i neveroyatno izpqlnenie ! Vqv Estergom ,dekanqt na teoretichniyat fakultet v Moskva prof.Teodor Myuler mi razkaza,che Neigaus dage ne e iskal da chue Rihter (25 godishen) kogato sqs zaem ot priyatel,zqbolekar,evrein Rihter nay-posle zaminal za Moskva da sledva.Sled golemi kandqrmi,Neugaus se sqglasil !Toy e smyatal,che Rihter veche e mnogo star za student. Estestveno sled proslushvaneto go e vzel v prochutiya si klas;kqdeto LEKZIITE SA SE VODILI PUBLICHNO V NAY-GOLYAMATA ZALA !
Явор Дачков на 29.06.2015 в 19:27
Г-жо Велкова, много Ви благодаря за този безценен спомен. Сърдечни поздрави!
Димитър Пандов на 29.06.2015 в 19:55
Аз бих добавил и интерпретацията на Емил Гилелс с Чикагския симфоничен оркестър, дирижиран от Фриц Райнер от небезизвестната поредица \"RCA Living Stereo\".
Филип Миладинов на 01.07.2015 в 16:48
Чудесна идея да се представят творби, автори и изпълнители по този начин - хиляди благодарности, г-н Вичев!
Савина Стефанова на 08.10.2015 в 10:39
Поздравления за Вичев, така леко и симпатично е написал представянето на изпълнителите, продължете и с други изпълнители, Рихтер, нашият Дреников, има една млада пинистка Вонг -Китай Правете ги тези хубави неща Гласове е по-хубав сайт от всяко книжно списание,
Светлозар Христов на 27.01.2017 в 07:31
Наистина, да се коментира Първият е трудна работа. По-трудно от това е само да се свири. Още по-трудно е да се свири както трябва. Верно е, че всеки пианист, диригент и оркестър се надпреварват да включват това произведение в репертоара си в момента, в който решат, че са завършени музиканти...Не винаги се получава. Големият проблем на всички / и казвам ВСИЧКИ / е, че смятат, че идеално разбират Чайковски...Не искам да звуча пефърцунено,но с ръка на сърцето казвам,че идеалният Първи е май само в мечтите ми...Записите са стотици,интерпретациите - сигурно милиони. Ще споделя мнението си за някои от тях: 1.Караян-записвал с Рихтер,Вайсенберг,Лазар Берман и малко преди смъртта си -наживо с Евгени Кисин. Ранният Караян ярко изпъква в записите с Рихтер и Берман. Общото е необяснимата му идея да дава по-бавни темпа , особено в записа с Кисин. Безспорно записът с Рихтер / с Виенския Симфоничен, впрочем, не с Филхармонията / е крайъгълен камък, вероятно заради влиянието на Рихтер, което силно се усеща - в останалите записи Караян си налага безапелационно, като с Кисин темпата направо се влачат...но Караян си е Караян...:) 2.Мути/Гаврилов - добър поглед върху звука и теситурата, мащабно звучение , типично за Гаврилов, но Мути бърза и понякога сякаш не свързва темпата едно с друго по най-добрия начин 3. Тосканини/Хоровиц - поклон пред гения и на двамата, но генерално темпото е сякаш ги гони стадо побеснели бизони... Хоровиц по принцип се слави със закачане на клавиши като бърза, а тук направо препуска и закача през 5 тона !! Просто прекалено !!! Определено не е мой избор 4.Кондрашин / Ван Клайбърн - вероятно доста близо до "много, много добро". Разликата с по-късен запис на Кондрашин с Аргерич е огромна и в полза на Ван Клайбърн. Поне величието на Чайсковкси тук се усеща 5. Абадо/Погорелич - леко наивен прочит на творбата, типично в стил Абадо. Спасението е Погорелич, естествено. Добър запис, но лесно може да бъде приет за средна работа... 6.Аргерич/Дютоа - не, просто не !! Не зная как е събрал 2000000 гледания в Тубата, но не е задължително да са само от върторжени поклонници. Аргерич е просто виртуозна до болезненост и без особени усилия, но оркестърът и дирижирането са под всякаква критика.... 7.Аргерич/Папано - значително по-изразителна емоционалност, бравурност и разбиране и върпеки усещането за припряност, този запис / наживо / е едно от постиженията на Аргерич без съмнение !! 8. Линту/Юджа Уанг - вероятно най-лошото представяне на Уанг изобщо... Вината, за щастие не е нейна, но е необяснимо защо толкова безропотно се съгласила с безобразния диригент / който е направо за разстрел / във всяка нота... 9.Мета/Бунятишвили - унтелигентно изпълнение, точно на висотата на таланта на Бунятишвили. Не бих го определил като референтен, но определено запис, който си заслужава да се слуша много пъти 10 Озава/Кисин - вероятно най-доброто от списъка. Маестро Озава е абсолютната звезда тук, като дори Кисин с непрекъснатото му бързане е принуден да се съобразява и резултатът е зашеметяващ !! 11.Темирканов / Трифонов - нечовешкият талант на Трифонов е достатъчен, но все пак има нотка несигурност в оркестъра и това леко вгорчава общото усещане. Иначе - веднага в списъка ми след Озава/Кисин Темата може да бъде продължена в безкрайността. Тенденциозно не включвам Ланг Ланг, Гилелс, Търпчевски, Татяна Николаева...просто няма да ми стигне половин живот да изброявам всички. В крайна сметка обобщавам,че това вероятно е произведението, което най-турдно може да се вмести в рамките на разбиранията както на изпълнителните, така и на аудиторията. Всеки меломан го е слушал стотици пъти, записите са безброй...Нека всеки избере това, което най-много му допада
Клара на 30.04.2017 в 08:59
За мен върхът е Гилелс под диригентството на Мравински: https://www.youtube.com/watch?v=ne4R7xz1J1A

Напиши коментар