© AFP 2017/Safin Hamed, Изработване флага на Кюрдистан в Ербиле, столица на автономен кюрдски район в Ирак
Ако кюрдите в Ирак гласуват за независимост и се отделят, какво ще стане с Близкия изток?
Първо, това би означавало окончателен разпад на иракската държава де юре и де факто. Ако е така, какво ще предотврати разпадането на бивша Сирия, която вече е разделена на няколко зони на влияние? Тогава може да дойде реда на отдавна разделения Ливан. Турция и Иран също ще бъдат застрашени, защото техните кюрди могат също да поискат независимост (а следвайки кюрдите, и други националности).
Подобен ход на събитията може да сложи край на приетата международна доктрина за неприкосновеност на близкоизточните граници (изключение беше направено при създаването на Палестина). В Сирия и Ирак днес има значителни части от териториите им, които не са под контрола на централната власт.
В тази обстановка създаването на нова, национална, независима държава ще ехти като гръм из целия Близък изток.
Кюрдите са автохтонен близкоизточен народ. В момента наброяват около 40 милиона души, а още не са се сдобили с независимост, което е голяма несправедливост на фона на пъстрите държавни образувания в региона.
Възможно е отделянето на кюрдите на неголяма територия, където да създадат своя независима държава, да не е много болезнено за Ирак, тъй като в сегашните условия това не е нищо повече от юридическо и политическо потвърждение на съществуващото положение на нещата. Оптимистичният вариант предвижда разширена кюрдска автономия в Сирия, със съгласието на Дамаск.
Песимистите обаче питат: какво ще стане, ако сирийските кюрди обявят независимост? Дори не е нужно да си песимист, за да предвидиш, че предстоящият референдум ще повлияе на турско-кюрдския конфликт. Там продължава война, която вече е отнела десетки хиляди животи през последните десетилетия.
© AFP 2017/Emrah Gurel, Собственици на разрушени домове в кюрдския град Чизре, Югоизточна Турция
Между другото, малко хора знаят, че войната между кюрдите и Иран тече не от вчера. Иракски Кюрдистан граничи едновременно с Иран и Турция. През последните месеци кюрдите водят ожесточени сражения с ирански военни подразделения. Те са подложени на регулярни бомбардировки, което не предизвиква никакво недоволство в иракското правителство. Това дава допълнителни козове при изясняване на техните позиции: щом Багдад не възпрепятства бомбардировките на кюрдите, значи се държи като чужда държава, иначе той би защитил гражданите си.
Още по-интересен е фактът, че Вашингтон също не пречи на военните действия на Техеран против кюрдите. Колкото и парадоксално да звучи, в Ирак американците са партньори на Иран в борбата с „Ислямска държава“ и не искат да си обострят отношенията.
В момента само един Израел е признал без уговорки независимостта на Кюрдистан. За това има исторически причини: още в края на 50-те години израелските съветници активно помагаха на легендарния лидер на кюрдите Мустафа Барзани, а в днешно време израелците първи се притекоха на помощ на неговия син Масуд Барзани. Именно кюрдите и язидите от Ирак успяха да окажат ефективна съпротива срещу демоните още в самото начало. Освен това Израел осъзнава неизбежната девалвация на и без това девалвираната тема за палестинската държава, след възникването на новите сепаратистки и национални движения.
И така: милиони кюрди ще дадат гласа си за независимост на 25 септември. Правителството на Ирак ще го обяви за незаконно, Турция ще протестира гръмогласно, а Иран ще усили военния натиск. Но кюрдите днес са по-силни от всякога, окрилени от успехите си в боевете с „Ислямска държава“.
Така или иначе, гответе се за референдума в Кюрдистан като за ядрен взрив. Четиридесет милиона кюрди са решили да заявят съществуването си. И нямат намерение да отстъпят.
Източник: РИА "Новости"