Мъжете, КГБ и Болшой театър в живота на Мая Плисецкая

Мъжете, КГБ и Болшой театър в живота на Мая Плисецкая
През март в Русия излизат мемоарите на Азарий Плисецкий "Живот в балета. Семейни хроники на Плисецки и Месерер", под редакцията на Елена Шубина. В книгата си известният балетист, хореограф и педагог пише за Лилия Брик, Михаил Баришников, Белла Ахмадулина, Борис Месерер, Ролан Пети, Морис Бежар и, разбира се, за по-голямата си сестра Мая Плисецкая. "Lenta.ru" публикува извадка от мемоарите на Азарий Михайлович, разказваща за връзката между Мая Плисецкая и Марис Лиепа, Родион Шчедрин, КГБ, министъра на културата Екатерина Фурцева и ръководството на Болшой театър.

Мая Плисецкая и Азарий Плисецки Фото: РИА Новости 

 

Тя не се разсейваше от нищо странично, а изцяло се отдаваше на балета и прекарваше в театъра цялото си време. Първата любов на Мая беше нейният сценичен партньор, солистът Слава Голубин от знаменитата династия Голубини. Неин родоначалник е Владимир Голубин, солист на Болшой театър, танцувал дълго със Суламит Михайловна. Синовете му, Слава и Володя, следвайки примера на баща си, се отдадоха ​​на балета, но, за съжаление, като него рано се пристрастиха към алкохола. Разбира се, връзката с Мая можеше да продължи много по-дълго, ако не бяха непрекъснатите запои на Слава. И раздялата им стана факт. След известно време Слава се обеси на водопроводната тръба в дома си. Мая научи за това във влака, по пътя към Ленинград, закъдето пътувах заедно с нея, за да гледаме премиерата на "Спартак", постановка на Якобсон.

 

 Мемоарите на Азарий Плисецки „Живот в балета. Семейни хроники на Плисецкая и Месер”

 

Първият брак на Мая беше с нейния партньор Марис Лиепа, който попадна в трупата на Болшой театър с нейна помощ. Въпреки че Марис бе завършил с отличие хореографското училище в Москва, той трябваше да се завърне в родната Рига. Резолюцията беше: „Националните кадри трябва да бъдат назначавани по родните си места”. Следващият път, когато  Лиепа се върна в Москва, бе по време на декадата на латвийското изкуство. Балетът "Сакта свободы" с участието на Марис, бе видян от Мая, след което тя го покани за партньор и участие в Дните на културата на СССР в Унгария. Да не се увлече по Марис, щеше да е невъзможно. Висок, красив мъж, много самоуверен, чистокръвен изнежен европеец... С една дума, те заминаха за Будапеща като съпруг и съпруга.

 

За нас сватбата на Мая беше пълна изненада. Без да предупреди никого, двамата с Марис се разписаха в районната служба за регистрация на браковете. След това Мая доведе пресния си съпруг в нашия дом и съобщи на майка ни:

- Марис и аз се оженихме.

- Е, няма да ви поздравя за това - каза небрежно мама, и още от самото начало ни беше ясно, че този брак няма да просъществува дълго.

 

Мая Плисецкая и Марис Лиепа – подготовка за репетиция. Фото: Александр Макаров / РИА Новости

 

Така и стана. Мая и Марис не се караха, не чупеха чинии, просто скоро разбраха, че не си подхождат. Официално техният брак изтрая около три месеца, но съвместният им живот продължи не повече от две седмици.

 

По това време - през 1956 г., Мая беше под специалното наблюдение на КГБ, провокирано от познанството й с втория секретар на британското посолство Джон Морган. На един от приемите той се доближил до Мая и я заговорил на руски език. Трябва да кажа, че тогава Мая редовно получаваше покани за тържествените приеми в едно или друго посолство. И тя често ги приемаше с голям ентусиазъм, което автоматично привличе вниманието на КГБ: "С кого общувахте? За какво говорихте?". Практиката от страна на органите за сигурност за посещения на светски събития бе те да бъдат насърчавани само ако в края на събитието получат подробен доклад. От Мая беше невъзможно да дочакат такъв доклад. А запознанството й с Морган в британското посолство стана по повод на един гастрол в Москва на Кралския балет на Великобритания, начело с основателката му Нинет дьо Валоа. Морган прекрасно разбираше от балет. Те завързаха разговор и служителите на КГБ веднага взеха на отчет твърде общителната балерина. След това Морган посети изпълнението на Мая в зала „Чайковски” и два пъти ни гостува. Заради това тя беше поставена под наблюдение. Под прозорците на апартамента в „Щепкинский пасаж” често дежуреше един и същ автомобил. Ние  забелязахме как за пореден път познатия автомобил спря. С Алик  решихме да проверим неговия номер с помощта на Слава Погожев, ревностен балетоман, и заемащ една от чиновническите длъжности в органите на КАТ. За да не набъркваме този страничен човек в деликатния въпрос, ние измислихме легендата, че Мая е била нагрубявана от прозорците на тази кола. Слава, страстен почитател на нейното творчество, веднага се съгласи да изпълни молбата ни, за което по-късно пострада. Той беше засечен точно в момента, когато търсел в служебната картотека номера на автомобила, който ни интересуваше. Когато Слава беше сериозно запитан какво е предизвикало неговото любопитство, той им повторил дума по дума нашата легенда:

 

- От прозорците на тази кола е нагрубяван един човек.

- От прозорците на тази кола е невъзможно да бъде нагрубен който и да е – беше техният отговор.

И почти веднага, без никаква вина, Слава беше отстранен от длъжност.

 

Всички ние живеехме в постоянен страх. И най-малкото нещо предизвикваше подозрението ни. Спомням си внезапната визита на монтьор от телефонната централа, който подмени всичките телефонни кабели в нашия апартамент. Той работеше много акуратно и точно. По-късно се изясни, че никой не е повикал този  монтьор. Внимателно прегледахме почти всеки сантиметър на новите кабели, и решихме, че той може лесно да е инсталирал някакви подслушвателни устройства в апартамента.

 

Какъв интерес може да е представлявала самата Мая за органите? Мисля, че основната цел на наблюдението, разбира се, е бил Джон Морган. Макар че можеше да я заподозрат, че се готви да избяга в чужбина, тъй като събитията се развиха в навечерието на гастрола на Болшой театър в Лондон.

 

В семейството цареше нервна обстановка, в края на краищата, кой ще пътува и кой ще остане в Москва, се съобщи малко преди заминаването за столицата на Великобритания. Вкъщи, например, остана Алексей Ермолаев, който също беше заподозрян, е може да избяга. Солистът Есфандяр Кашани не беше пуснат, поради полуперсийския му произход. Когато разбра, че Алик няма да участва в турнето, Мая се втурна да ходатяйства за него, абсолютно сигурна в това, че тя непременно ще пътува за Лондон. В края на краищата, Морган и британският посланик в СССР Уилям Хейтър, с който Джон я запозна на един от приемите, я увери, че този въпрос е решен. Чувствайки тяхната подкрепа, Мая написа писмо до тогавашния директор на Болшой театър Михаил Иванович Чулаки, в което в ултимативна форма настояваше Алик да бъде включен в пътуването. В противен случай тя заплаши, че ще напусне театъра.

 

Те не можаха да й простят тази дързост и молбата й за напускане бе удовлетворена. Скоро обаче я приеха обратно, давайки й възможност да напише извинително писмо, адресирано до министъра на културата Михайлов. Но за Лондон нямаше нито една дума. Спомням си как ние, цялата група "неблагонадеждни" артисти, стояхме край театъра, изпращайки нашите колеги. Е, какво да се прави? Къде да отидем? И Есик Кашани, пострадал заради произхода на баща си, внезапно предложи:

 

- Те всичките ще са в Хайд парк, а ние отиваме в зоопарка!

 

Министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева, 1967 год Фото: Валентина Черединцева / ТАСС

 

На Мая й предстоеше да танцува "Лебедово езеро" с част от трупата, която остана в Москва. Новината за изпълнението на разочарованата Плисецкая веднага обиколи Москва и касите бяха обсадени от желаещи да получат мечтания билет. В навечерието на спектакъла имаше телефонно обаждане от приемната на Фурцева. Мая се свърза с Екатерина Алексеевна.

- Много Ви моля, Мая Михайловна, направете така, че представлението да няма много голям успех.

- Ами, аз мога и въобще да не танцувам, Екатерина Алексеевна - отговори й Мая.

Взаимотношенията на Мая с Фурцева винаги бяха противоречиво приятелски. От една страна, Фурцева я обожаваше. Мая си припомни, че Екатерина Алексеевна може да ти съчувства, да те вдъхнови, да те убеди, да те разбере... Тя беше живо същество, а не канцеларска кукла. По едно време Мая и Фурцева взаимно си ходеха на гости. От друга страна, Екатерина Алексеевна, която по-късно стана най-известният министър на културата на СССР, защитаваше естетиката на социалистическия реализъм, яростен противник на който беше Мая. Когато Екатерина Алексеевна, категорично не прие постановката "Кармен сюита", приятелските им отношения бяха прекъснати веднага и завинаги. Мая не може да я галиш срещу косъма. Тя никога не пожела да прости на Фурцева, че отхвърли нейната постановка.

 

Но всичко ще се случи много по-късно. Да се върнем на деня от 1956 г., когато на сцената на Болшой театър трябваше да се танцува балета "Лебедово езеро", докато основната част от трупата беше на турне в Лондон. Няколко часа преди началото на представлението се случи нещастие. Мая имаше проблем с краката. Очевидно, стресът от напрежението през последните седмици и безкрайното преживяване на предстоящото представление оказаха своето влияние. Да не танцуваш е невъзможно. Но как да стане! Мая не само не можеше да танцува. Тя не можеше да стои на краката си. Масажистът на Болшой театър, разбира се, също беше заминал за Лондон. На такива екскурзии, кой ли не отива!

 

Мая Плисецкая в "Лебедово езеро"

 

От непубликуваните дневници на нашата майка, Рахила Михайловна Месерер:

 

"Аз си мислех, че масажисти със сигурност са необходими само на футболистите! До спектакъла оставаха няколко часа. Някой каза, че масажист може да се намери в Дома на Червената армия. От нас на бегом стигнах до площад Трубной, от там с тролейбус No.11 до точното място. Аз пристигам, но ми отговарят, че масажистът вече се е прибрал в дома си. Къде? Къде да го търся? Как? Къде се намира? Дадоха ми домашния му адрес. Далеч! От площад Вокзальной трябва да преминете по улицата, след моста... Е, едва го намерих! Масажистът и жена му си седяха в кухнята и пиеха чай. Сега - казва той - ще довърша чая и ще тръгваме. Няма време! Моля Ви. Имахме късмет и успяхме бързо да хванем такси. По пътя му обясних всичко. Веднага след като пристигнахме, Владимир Иванович Аракчеев, така се казваше масажиста, започна да разгрява краката на Мая с горещи компреси, да масажира, втривайки й някакви масла. След всичките му манипулации Мая получи облекчение почти веднага.

 

И спектакалът се състоя! Огромната зала на Болшой театър беше пълна до краен предел. Имаше седящи на стълбите, стоящи по пътеките... само нямаше висящи на полилеите. Ябълка да пуснеш, нямаше къде да падне. Спомням си добре излизането на Мая, първата й поява във второ действие. Стъпки, след това „па де дьо”, след което тя застива в позата на лебед в четвъртата позиция, преди да направи „глисад пике”. По време на тази пауза се случи нещо невъобразимо - залата буквално избухна в невиждани аплодисменти! Мая продължи да стои неподвижно в позиция "изчакайте и вижте", преди да започне вариацията. Овациите не спряха и диригентът не успя да продължи спектакала. Това беше истинска демонстрация в нейна подкрепа!

 

Очевидно тази демонстрация беше очаквана и органите предвидливо бяха поставили допълнителни контрольори. Почти във всяка ложа имаше "служители в цивилни дрехи". Те се опитваха да разпознаят най-ревностните "диверсанти". Според мемоарите на майка ни съпругата на председателя на КГБ Серов - една дебела жена, им посочваше онези зрители, които най-много скандираха. След изпълнението най-верните фенове на Мая бяха привикани в полицейското управление, на „Петровка”, за да разберат, това дали не е  протестна акция, предварително планирана от самата виновница на тържеството. Не е ли раздавала на тях билети? Шура Ройтберг, може би една от най-верните почитатели на Мая, престоя там в продължение на няколко часа. Но какво можеше да им каже тя? Нямаше какво да си признава. Заговор нямаше, а цветята, разбира се, сами бяха ги закупили, без никой да им дава инструкции... А "Лебедово езеро" с Мая Плисецкая само по себе си беше повод за овации. Между другото, Шура в течение на годините от почитател на Мая се превърна в истински семеен приятел. Беше самотна, неописуема жена, цял живот страдаща от нервни тикове, които се изразяваха в едно секундно шмъркане с нос. Тази нейна особеност дразнеше другите. Шура боготвореше Мая и след прислужницата ни Катя, тя беше за нея най-необходимият човек, който много често оставаше да нощува в московския ни апартамент. През август 2000 г. Шура загина трагично от терористичен взрив в подземен проход на площад "Пушкин".

 

Двете години след това легендарно представление през 1956 г. се оказаха най-тежките за Мая. Не я взимаха в задграничните пътувания. Така че, при гастролите в Швеция и Финландия, вместо нея замина Стручкова, въпреки че домакините бяха поканили Мая. Ирина Тихомирнова замина за Париж, нищо че Мая имаше лична покана. Не можа да замине и за Белгия през 1958 г.

 

Мая Плисецкая и нейният брат Азарий Плисецкий на почивка, 1962 год Фото: Василий Малышев / РИА Новости

 

Напразно Мая търкаше прага на дирекцията. Те й отговаряха едно и също нещо: "Вие сте необходима тук в театъра". Силните на деня, до които много трудно се достигаше, се разсипваха от комплименти, обещаваха да помогнат, но нищо не помръдваше от мъртвата си точка. Непрекъснато се пишеха писма с молби, но те не получиха отговор. Това се отрази на семейството. Алик също остана без задгранични пътувания. След края на хореографското училище мен не ме приеха в Болшой театър. Мая беше много притеснена, но не можеше да направи нищо. При тези обстоятелства на нея дори й дойде налудничавата идея да се прехвърли в Тбилиси, където тя неотдавна беше поканена от Вахтанг Чабукиани, ръководител на балетната трупа на Грузинския театър за опера и балет „Палиашвили”. Всичко се промени след като Мая се запозна с Родион Шчедрин, а това се случи в къщата на Лилия Юриевна Брик и това запознанство се превърна в следващия й любовен роман.

 

Алик и аз бяхме доволни от появата на Шчедрин в нашия дом. Приехме го като трети брат. Подкупи ни не само с естествения си чар, лекотата и таланта си, но и със сходството на нашите увлечения. Точно както Алик и аз, така и Шчедрин обичаше лодки, коли, водни ски, занимаваше се със спорт. Затова веднага  намерихме общ език с новия ухажор на нашата сестра. Освен това той успя в невъзможното - да укроти стихията, наречена Мая, и поради това към него веднага се привърза и нашата майка. Тя непрекъснато се тревожеше за дъщеря си, за нейната буйна и експлозивна природа, която често я тласкаше към необмислени постъпки. Когато Мая започнеше да "нервничи”, майка ни констатираше: „Е, нашата Мая отново започна да капризничи". Но Шчедрин от самото начало с уверена ръка обузда това и през целия им съвместен живот с Мая умело се справяше с нейната неконтролируема и спонтанна природа.

 

Въпреки, че Шчедрин се отнасяше с голямо уважение към майка ни, той обичаше да ни цитира Лилия Брик, която веднъж каза: "Мая има един единствен недостатък - че има твърде много близки роднини".

 

Придържайки се към същото мнение, Родион не само успя да избегне многобройните ни роднини, но и постепенно ограничи Мая от хората, които са заобикаляха през целия й живот.

 

Мая Плисецкая с брат си, 1969 Фото: Шидловский / РИА Новости

 

Не бяха лесни и отношенията на Шчедрин със собствената му майка. Тя работеше като старши икономист в счетоводството на Болшой театър, казваше се Конкордия Ивановна. В семейството им нямаше никакво съгласие. Но въпреки семейните кавги, тя много ревнуваше Родион от Мая и отначало по всякакъв начин се съпротивляваше на тяхната връзка. Като всяка майка, тя беше абсолютно сигурна, че да бъдеш със сина й е голяма чест, която не заслужава никоя жена. Въпреки нежеланието на Конкордия Ивановна, Родион и Мая все пак се ожениха. И тя започна да завижда на успехите на Мая, която пък получи всичките си звания преди Шчедрин.

 

Мая Плисецкая и съпруга й, композиторът Родион Щедрин в къщи, 1971 год Фото: Александр Макаров / РИА Новости

 

Благодарение на Родион, етикета „шпионка” бе премахнат от Мая. Въобще, по това време младото поколение от съветски композитори се радваше на широко признание. Александра Пахмутова, Михаил Таривердиев, Андрей Петров бяха символичните герои на периода на размразяване в съветското общество. Затова бракът на Мая с един от най-младите членове на Съюза на композиторите й позволи да стане благонадежна в очите на номеклатурата. Самият Шчедрин, сам написа писмо до Хрушчов от името на Мая. И много убедително, успя чрез Евгени Петрович Питовранов, заместник председател на КГБ, да предаде това писмо директно в ръцете на Никита Сергеевич. Разчувстван, първият секретар на Централния комитет КПСС, след като прочита посланието за покаяние, слага край на преследването на Мая от страна на КГБ и дава зелена светлина - да замине с балетната трупа на Болшой театър на гастрол в Америка през 1958 година. Мен също ме приеха в театъра след деветмесечен престой, доколкото всичко което, се случваше със сестра ми, неизменно, касаеше и мен.

 

Мая обичаше да повтаря: "Шчедрин не ми подари диаманти, а балет и ме задържа на повърхността". Но в същото време тя си спомни и един от разговорите с Лили Брик, когато Родион й промърморил:

- Всичко правя за Мая, всичко!

- Но и за себе си правиш същото – без да се замисля му отговори проницателната Лили Юриевна.

 

(Превод Павел Марков)

 

Източник:  https://www.lenta.ru/articles/2018/03/04/azariy/

 

 

 

 

 

Коментари

  • balerina

    11 Март 2018 19:08ч.

    На първата снимка Плисецкая е със съпруга си, а не с Азарий Плисецки, както е написано

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Социалистически реализъм

    20 Март 2018 21:41ч.

    Щчедрин, Лиля Брик, промискуитет, НКВД, КГБ, еврейско семейство, баща загинал в репресиите от 37, следене, фаталната хрушчовска разпоредителка в културата, световна слава, и кончина извън родината. Колко типично и закономерно. И колко различно от безкрайната сива бездарна маса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи