Може ли еврото да разруши Европа?

Може ли еврото да разруши Европа?
Еврото е религията на новия век, с неговите лъжепророци и проповедници, готови да пратят всеки несъгласен на кладата, с неговите истерични сектанти. Вече е невъзможно да се направи трезва равносметка за ползите и най-вече за вредите от еврото. Критичните гласове почти не се чуват. Еврото се превърна в символ на загубата на политически и икономически разсъдък, в самодостатъчна хипотеза, която оправдава мълчанието по всички останали проблеми. Ожесточените реакции и откровените лъжи по отношение на еврото във френската преса засилват още повече съмненията. Политическите лидери възхваляват единната европейска валута, водени от опортюнизъм, с цел да не изгубят избиратели. Но така само усилват недоволството от медийното затъмнение. В крайна сметка, всяко лесно решение се обръща срещу авторите си.

 

 

Европейският съюз, който се нарича „Европа“, но всъщност представлява само нейна фракция, отдавна не вдъхновява. Разлюбването му е осезаема реалност от години.

 

Това разлюбване очевидно нараства сред страните членки и очевидното доказателство за това е възходът на партиите, определяни от едни като „популистки“, а от други – като евроскептични. Този съюз в момента преживява най-дълбоката си криза, изразяваща се в криза на идентичността (какво всъщност е ЕС?), но също и функционална криза, която намира своето проявление в Брекзит и в засилващата се опозиция на страни като Унгария, Полша, Словакия, Австрия и Италия срещу останалите страни членки. Фактът, че френският президент Еманюел Макрон се позиционира като противник на унгарския премиер Виктор Орбан и на италианския външен министър Матео Салвини, е поредното доказателство за дълбоките дезинтеграционни процеси в Европейския съюз.

 

Кризата засяга всички сфери, като се почне от мигрантския въпрос, през иконоиката, та до разногласията по така наречените „европейски ценности“. Вече всички си дават сметка, че икономическото здраве на Германия бе постигнато за сметка на останалите страни. Което, от своя страна, поражда осезаемо недоволство спрямо Германия във все повече страни.

 

До голяма степен отговорността за това е и на Европейския икономически и паричен съюз (ИПС), наричан по-просто „еврозоната“. Създадена първоначално с цел да ускори евроинтеграцията, тя постигна обратен ефект. Но европейските лидери, както и част от общественото мнение, не смеят да си го признаят. Основната причина е, че ИПС и еврото още самото си начало бяха политически проект и този проект трябваше да изпълни една замаскирана цел: конструирането на „Федерална Европа“. Струва си да анализираме този феномен, да видим как беше създадено еврото и да проследим последиците му върху страните от Европейския съюз.

 

Отвъд кризите в отделните страни, за всяка от които си има специфични причини, отвъд кризата с управлението на еврозоната, която впрочем беше предвидима, но доведе до противопоставяне между Германия и Франция, самата европейска валута - еврото, е в криза от 2008 година.

 

Тази криза беше предвидима още преди години, тъй като структурните дефекти на еврозоната бяха ноторно известни на икономистите, включително и на привържениците на еврото. Дисбалансите, заложени още с въвеждането на еврото, се отразиха негативно върху икономиките на страните от еврозоната. Кризата от 2007-2008 година бутна доминото, но това беше неизбежно заради вроден дефект, който се прояви при първите признаци на икономическа дестабилизация. Мнозина си мислят, че кризата на еврото е зарадвала американския естаблишмънт. Нищо подобно. Едно политически отслабено, но съществуващо евро, обект на интерес от страна на международни спекуланти и спирачка за европейските икономики, е идеалният вариант за Вашингтонската върхушка.

 

Във Франция върху еврото тегне странно табу, на което робуват както десницата, така и левицата, че даже и крайната левица. По много причини. Единната валута вече не се възприема като инструмент, за който се съди по резултатите, а като фетиш в религиозния сисъл на думата.

 

Еврото е религията на новия век, с неговите лъжепророци и проповедници, готови да пратят всеки несъгласен на кладата, с неговите истерични сектанти. Вече е невъзможно да се направи трезва равносметка за ползите и най-вече за вредите от еврото. Критичните гласове почти не се чуват. Еврото се превърна в символ на загубата на политически и икономически разсъдък, в самодостатъчна хипотеза, която оправдава мълчанието по всички останали проблеми. Ожесточените реакции и откровените лъжи  по отношение на еврото във френската преса засилват още повече съмненията. Политическите лидери възхваляват единната европейска валута, водени от опортюнизъм, с цел да не изгубят избиратели. Но така само усилват недоволството от медийното затъмнение. В крайна сметка, всяко лесно решение се обръща срещу авторите си.

 

В същото време кризата е обект на голям брой технически изследвания, на политически и икономически анализи. Тези текстове разглеждат различни аспекти на въпроса, представят различни гледни точки, но всички те стигат до едно и също заключение: еврото е несигурно. Някои от участниците в този дебат дори не са европейци, като Джоузеф Стиглиц, например, който често анализира ефекта от еврото.

 

Има различни теории за произхода на еврото. Някои го свързват с теорията за „оптималните парични зони“, според други, по-разумни, то е отговор на постоянните обменни кризи, от които Общият пазар, а по-късно Европейският съюз, страдат. Но истинските причини за еврото си остават непознати и скрити. От тази потайност и прикритост произтичат голяма част от политическите и икономически илюзии, които доминират съвременния дебат, в това число и илюзията, че еврото може да бъде демократизирано. Неспособността да разберем защо еврото е несъвършен по дефиниция механизъм и не може да бъде друг, произтича от тази тайнственост на произхода му. Но дали еврото наистина е върховното решение на кризите в европейската парична система?

 

Преди това трябва да си отговорим на друг ключов въпрос. Защо еврото беше създадено като единна, а не като обща валута? Една обща валута, замислена като допълнение към националните валути и като инструмент при международните стокови и капиталови сделки в определена географска зона, би имала стабилизиращата роля на единната валута, но с по-гъвкави обменни курсове.При общата валута никой не е длъжен да фиксира завинаги обменния курс на валутите на страните членки. Тези отношения могат да се променят с оглед на икономическата ситуация на всяка отделна страна.

 

Само че общата валута изисква въвеждането на строги правила, ограничаващи движението на капитали, за да се избегнат спекулации вътре в зоната. Именно тук е голямата спънка. Защото европейските страни заложиха на тоталната финансова либерализация. Този избор, продиктуван до голяма степен от европейските социалисти, е в основата на това да бъде предпочетена много по-опасната единна валута. Като причина за този избор се изтъкват кризите в Европейската валутна система (ЕВС). Но историята на тези кризи беше пренаписана от привържениците на единната валута. Впрочем, всички те забравят да уточнят, че страните, които членуват в ЕВС, правят всичко възможно, за да улеснят спекулациите. Така че еврото още от самото си начало се базира на една голяма лъжа.

 

Създаването на Европейската валутна система е обявено през март 1979 г., след едногодишни успешни преговори. Проектът за икономически и паричен съюз получава нов импулс със създаването на Европейската валутна система и европейската парична единица (екю) — виртуална валута, използвана като разчетна единица. В рамките на Европейската валутна система страните от ЕС се споразумяват да поддържат курса на валутите си в рамките на определен марж на колебание. Така е поставено началото на валутния механизъм. Първоначално той успява да стабилизира курса на европейските валути. Лекото обезценяване на дойче марката на 23 септември 1979 г. не предизвиква сериозни трусове. Първите проблеми възникват с идването на Франсоа Митеран на власт и трите последователни обезценки на франка. Така „се забравя“, че Европейската валутна система функционира успешно, независимо от някои дефекти и постепенното отваряне на икономиките към свободното движение на капитали, в продължение на близо девет години.

 

През 1992 г. една жестока спекулация, започнала като следствие от проваления датски референдум за ратифицирането на Договора за Европейския съюз, предизвиква обезценката на италианската лира и испанската песета. Малко след това британската лира е принудена да напусне ЕВС. През 1993 г. нова вълна от спекулации опустошава резервите на Френската национална банка. Маржовете на колебанията скачат от 2,5 % на 15 %, вследствие на което ЕВС рухва през лятото на 1993 г. Провалът се обяснява със спекулация, която не е могла да бъде предотвратена поради съществуващите „полумерки“. И се поставя въпроса дали въвеждането на една единна валута няма да предотврати подобни кризи в бъдеще. Започва кампания по утвърждаването на единната валута като най-доброто средство срещу подобни финансови спекулации. Така, поне според официалната версия, се ражда идеята за „единната валута“ и в частност за Европейския икономически и паричен съюз. Еврото се „продава“ на политиците като система за противодействие на спекулата. Към днешна дата сме наясно, че това не е така. Спекулата се пренесе от обменния курс към лихвения процент на суверенния дълг между страните. Въпреки това, още в началото на 90-те възникват много въпроси, свързани както с реалната преценка на групата от страни, създателки на Европейския икономически и паричен съюз като „оптимална монетарна зона“, така и с оставените вратички за спекулации от рода на тези, довели до краха на ЕВС. Именно свободата, оставена на финансовите пазари при определянето на валутните курсове, позволява на професионалния спекулант Джордж Сорос да играе и да спечели срещу централните банки. Възможностите на последните се оказват задминати от огромните финансови потоци, които спекулантът е в състояние да мобилизира, благодарение на тоталната свобода, която цари (и продължава да цари) на обменните пазари по отношение на европейските валути.

 

Така „необходимостта“ от създаването на Европейския икономически и паричен съюз възниква вследствие на отказа да бъдат ограничени възможните спекулативни движения на обменните курсове чрез създаването на механизъм за контрол на капиталите. Само че това, което навремето се представя като „очевидност“, е опровергано от серията кризи, които светът преживя от края на 90-те до днес.

 

Да отбележим мимиходом, че никой досега не е чувал за спекулации с китайския юан, например. Защо ли? Ами защото юанът винаги е бил солидно защитен от система за контрол. Самата идея за допълнително въвеждане на контролни механизми ще ви накара да се чувствате като питекантропи в очите на индивидите от „Тера Нова“ – тинк-танк, близък до френската социалистическа партия, чието единствено достойнство е, че се състои от достатъчно на брой, но ненужни хора. Впрочем, дори и Международният валутен фонд подчерта необходимостта от контрол върху движението на капитали след финансовата криза от 1997-1998г., послужила за урок на много икономисти. Всъщност либерализацията на движението на капитали, към която се присъединиха основните развити и много развиващи се страни (с изключение на Китай), не допринесе по никакъв начин за растежа. Напротив, тя се превърна в дестабилизиращ фактор за икономиките.

 

Френският икономист, носител на Нобелова награда - Морис Але, доказа, че плаващите валутни курсове са в основата на международните финансови сътресения. Само че ако бяха въведени контролни механизми на планетарно ниво, които да позволят връщането към системата на фиксирани курсове или най-малкото да засилят контрола на централните банки в отделните страни, щеше да изчезне интересът към единната валута... Несъмнено това бе причината да се упорства в грешката на т.нар. експерти от фондации като „Тера Нова“ и тем подобни, както и в тяхната неспособност да си признаят грешката.

 

Тъкмо с желанието на Германия да се възползва от финансовите пазари, за да „нормализира“ икономическите политики на останалите държави членки, съчетано с финансовите интереси на Великобритания, се обяснява абсолютната и инатлива опозиция срещу въвеждането на допълнителен, макар и частичен, контрол  върху финансовите пазари. Франция правилно предугади усложненията от британската позиция, но проспа тази на германците. Германия умишлено остави вратичка за спекулантите, за да има оправдание за по-нататъшния си натиск за създаването на единната валута. После извърши рецидив, като настоя за вписването на „пълната свобода на капиталите“ в Лисабонския договор (чл.63), независимо дали се касае за движение извън страните от ЕС или вътре в рамките на Съюза. Упорството е любимият грях на дявола.

 

Добре е да извлечем урок от този позабравен епизод. ЕВС можеше да е ефективен, ако беше овладяна спекулата. Ако вместо екюто, беше създадена истинска обща валута, защитена от спекула чрез контрол върху капиталите, гарантиращ прекъсване на връзката с финансовите пазари извън еврозоната, системата щеше да е напълно надеждна. 

 

Така че провалът на ЕВС изобщо не е технически, а изцяло продукт на политическа воля. Германия прави всичко възможно, чрез ограничаване на ЕВС, да представи еврото като неизбежно. Това беше и си остава рискован ход. Той почива върху способността, реална или имагинерна, на Германия да налага волята си над партньорите. И не е никак невинен, тъй като понастоящем Германия извлича най-големи печалби от еврото.

 

За никого не е тайна, че Европейският икономически и паричен съюз надхвърля пределите на Европейския съюз. Така е от самото начало, та до днес. Което не пречи еврото да се възприема като важен двигател за политическото структуриране на една „федерална Европа“.

 

Представена по този начин, позицията на привържениците на еврото изглеждаше доста брутална. Затова, след като се опитаха да маскират еврото като един вид гаранция срещу спекулата и валутните колебания, те започнаха да рекламират еврото като средство за осигуряване на растежа в Европа. Всички трудове по темата от 90-те години изтъкват невероятните предимства, които би осигурила единната валута на приелите я страни. Но много скоро резултатите ги опровергават. Вярно, че повечето от тези изследвания почиват на крехка методологична е теоретична база. Към днешна дата е ясно, че ефектът от еврото върху вътрешната търговия на страните от Европейския икономически и паричен съюз е силно надценен.

 

Което не пречи на голям брой политици да претендират, че самото въвеждане на еврото ще повиши растежа на страните членки с около 1%. Нищо подобно не се случи. Впрочем еврото наистина оказа известен ефект върху търговията вътре в еврозоната, но той се изрази основно в промяна на търговските потоци между страните, така че някои от тях се деиндустриализираха за сметка на други (като Германия), която се възползва в най-голяма степен от еврото. Всичко това поставя под въпрос икономическата целесъобразност от въвеждането на единната валута. Тя по-скоро допринесе за задълбочаване на разликите между страните членки, в което няма нищо изненадващо, впрочем, тъй като гъвкавостта на валутните курсове между отделните страни имаше фундаменталната цел да компенсира тези разлики.

 

Ще се чуят, разбира се, оправдания, че това се случва, понеже „еврозоната“ не е завършена: няма общ бюджет (или поне не в необходимия размер), нито фискален съюз, нито трансферен съюз. Но тази неспособност да бъде реализирана така наречената „глобална програма" на еврото е резултат от институционалната съпротива на много страни, и на първо място на Германия. Тази последната никога не се е застъпвала за създаването на федерален бюджет, а единствената приемлива форма на „федерализъм“ за нея е контролът върху бюджетите на останалите страни. Германия винаги се е противопоставяла по най-категоричен начин на предложенията за създаване на „трансферен съюз“ - едно съвсем логично настояване в контекста на перспективата за създаване на Европейски съюз от федерален тип. Нещо повече, Германия използва ЕС, за да преследва собствените си национални интереси за сметка на останалите страни.

 

Така че несъвършенството на „еврозоната“ не е от конюнктурен характер, както се опитват да го представят, а от структурен характер. Германия създаде умишлено тази ситуация, защото единствено тя й беше изгодна. Оттук насетне бъдещето на Европейския икономически и паричен съюз изглежда повече от мрачно. Този „съюз“ вероятно ще последва съдбата на други подобни „съюзи“, тоест ще се саморазпусне. Но с това рискува да повлече след себе си разпада на самия Европейски съюз.

 

Еврото срещу Европейския съюз

 

Нека да сравним резултатите на еврозоната с тези на други страни. От таблиците по-долу са изключени страните от Далечния Изток, чиято динамика не се различава особено, но са включени две европейски страни, които не са приели еврото като единна валута (Великобритания и Швеция), както и САЩ, често представяни като модел на федерална държава, следван от ЕС. Еврозоната е представена от 11 страни, съставляващи 96% от общия БВП, избрани поради съображения за статистическа достоверност. Първото, което прави впечатление е, че тази предсатвителна за „еврозоната“ група от държави се отличава с по-нисък растеж, в сравнение с трите страни извън еврозоната.

 

 

Трите разглеждани периода съответстват на въвеждането на еврото (1994-2000), след това на създаването на еврозоната и накрая – на времето след голямата финансова криза. От данните е видно, че през цялото време еврозоната изостава по отношение на растежа, независимо от периодите. Това означава, че еврото представлява по-скоро спирачка. Нещо повече, с изключение на периода на въвеждане на еврото, съпътстван от известна еуфория в част от страните, изоставането по отношение на икономическия растеж се увеличава, в сравнение с другите европейски страни и САЩ.

 

Ножицата между нивата на растеж се отваря и еврозоната постепенно започва да изостава, както в сравнение с европейските страни извън еврозоната като Швеция и Великобритания, така и в сравнение със Съединените щати, независимо от световната икономическа конюнктура.

 

Така че въвеждането на еврото не само че не е донесло „печалба“, както непредпазливо тръбят Жак Делор и други европейски лидери в края на 90-те, но изглежда, че допринася за инертността на членуващите в зоната страни, дори във фазите на подем в международната конюнктура. Така например, в периода на „пост-финансовата криза“, който продължава от 2009 до 2017 г., еврозоната бележи изоставане в растежа от 7,1% от БВП в сравнение с Великобритания, с 10,1% в сравнение със САЩ и от 13,1% в сравнение с Швеция.

 

 

На практика еврото функционира като валяк, който руши въвелите го страни. Нещо повече, предвид глобалната икономическа тежест на еврозоната, този разрушителен ефект върху растежа се разпростира и върху страните извън еврозоната. От тази гледна точка, еврото се явява проблем не само за страните, които са го приели, но и за цялата световна икономика. Дори можем да заключим, че най-развитите страни от еврозоната пропорционално са понесли по-големи щети от еврото в дългосрочен план. Но извън проблема с растежа, еврото изглежда не упява да предпази страните, които са го въвели, от колебанията на същия този растеж.

 

Така например, еврозоната, независимо от колективния си характер, преживява по-големи колебания, отколкото трите страни, които използваме за сравнение.  

 

Тези проблеми произтичат както от структурата на еврозоната, в която не се предвиждат промени, така и от политиката на Германия в рамките на еврозоната. Всичко това допринася за превръщането на еврото в проблем както за страните, използващи тази валута, така и за страните, търгуващи с тази зона. Излиза, че еврото играе разрушителна роля в процеса по изграждането на Европейския съюз.

 

 

Еврото и Икономическият паричен съюз

 

Нека да видим по какъв начин се отразява еврото върху икономиките от еврозоната (или ИПС). В таблицата по-долу са представени данните за пет страни (Германия, Белгия, Франция, Италия и Испания). Икономиките на тези пет страни съставляват над 80% от общия БВП на еврозоната. Тези данни се отнасят към три основни периода. Първият - от 1993г. до 2000 г., е показателен за периода преди въвеждането на еврото. Вторият – от 2001г. до 2008г., обхваща първата фаза на еврото, преди финансовата криза от 2008-2009г. Третият – от 2009г. до 2017г., е „посткризисният“ период.

 

 

 

С изключение на Германия, чиято икономика се възползва максимално в „посткризисния период“ от един силно подценен валутен курс в сравнение с този на дойче марката, в случай, че последната се беше запазила, е ясно, че въвеждането на еврото представлява мощна спирачка за растежа. Испания е единствената страна, която убягва на този феномен поради две основни причини – значително намаляване на лихвените проценти и надуване на имотния балон, който ще се спука с драматични последствия при настъпването на кризата от 2008-2009 г. В този смисъл, испанският растеж се определя като нездрав, даже патологичен. Имотният балон пък, от своя страна, е частично предизвикан от драстичния спад на лихвите вследствие на приемането на еврото. Тоест, ако не беше еврото, можеше да се поддържа много по-здравословен растеж.

 

При останалите страни забавянето на икономиката е повече от очевидно, при 10% по-нисък растеж в Белгия и 58% - в Италия. Пропорционално погледнато, Германия и Франция имат сходен резултат, като забавянето на икономиката в Германия е с 28%, а във Франция – с 30 процента.

 

Ефектът на забавяне е още по-видим при данните за БВП на глава от населението:

 

 

Тези цифри, естествено, не дават представа за начина на разпределение на богатствата сред населението, но дават представа за размера на наличните средства. Можем да заключим, че в петте примерни страни се наблюдава значителен спад между първия и втория период, като този спад е най-нисък в Германия и много по-съществен в Италия и Испания.

 

Повече от ясно е, че въвеждането на еврото не само е забавило развитието на страните от Икономическия и паричен съюз спрямо техните международни конкуренти, но е пречупило динамиката на растежа в страните членки на ИПС както количествено, така и качествено, което си пролича най-добре при пукването на имотния балон в Испания.

 

Еврото е един „монетарен Атила“: където мине, трева не никне.

 

Във Франция то оказва разрушителен ефект както върху растежа, така и върху заетостта. То разрушава равновесието между бюджетите на различните системи за социална защита (безработни, пенсии) и публичния бюджет. Но ако можем лесно да изчислим какво ни е струвало еврото (като растеж, безработица и различни дефицити),  то много по-трудно е да измерим до каква степен то е деформирало нашата икономика и нашето общество. Защото щетите от еврото не са само директни. То е фактор и за финансиаризацията на нашите икономики, за деформацията на тяхната структура и за нарастване на социалните неравенства. От тази гледна точка, равносметката от въвеждането на еврото тепърва ще се пише.

 

 

* Жак Сапир е професор по икономика в Парижкото Висше училище за социални науки, чуждестранен член на Руската Академия на науките.

Превод (със съкращения): "Гласове"

Източник: http://lenouveaucenacle.fr/leuro-est-il-en-train-de-detruire-leurope

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • чуждестранен член на Руската Академия на науките

    24 Фев 2020 8:32ч.

    Със сигурност има и други фактори за анализираните процеси. Еврото обаче е на прицел, не на последно място и за това, че отказът от него би бил крачка към дезинтеграцията на Евросъюза. Divide et impera, казано на латински.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • защото е чуждо на нашето верую

    24 Фев 2020 9:25ч.

    "Еврото е един „монетарен Атила“: където мине, трева не никне." - Да се постави в рамка над всяка банка!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cicero

    24 Фев 2020 10:04ч.

    Глупости. Еврото и ЕЦБ е единственото нещо, което крепи банкрутирала Франция с нейния публичен дълг от над 100% от БВП. Впрочем същото важи и са изброените тук Белгия и Италия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЯнВ

    24 Фев 2020 10:14ч.

    Авторът много детайлно и обилно е пояснил защо именно еврото ще доведе до дезинтеграцията на Европа, само че горният 100% не си е направил труда да прочете внимателно текста и кара по пътя на най-малкото съпротивление: Сапир е чуждестранен член на Руската Академия на Науките, значи е путинист и иска да руши така лелеяното евроединство, което между другото, много ясно се видя колко струва на скорошното обсъждане на евробюджета. Всички тия проблеми и структурни дисбаланси са отдавна ясни за всеки, който е отделил достатъчно време за изучаване на въпроса, но когато еврото е религия, рационалните аргументи срещу несъвършенствата му са без значение. И когато на южноевропейците им писне да мъкнат воденичния камък и си бият шута, нещата ще лъснат в пълната им за слепците чснота.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към Цицерон

    24 Фев 2020 10:18ч.

    Точно еврото не позволява на Франция да реализира достатъчно висок растеж, за да е поносимо дълговото бреме(което дори не е толкова голямо, сравнено с Япония и Щатите, да речем). Същото се отнася и за Италия, затова и италианците са бесни на Брюксел и играта на котка-мишка между тях може като нищо да приключи с Италекзит

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хас

    24 Фев 2020 10:31ч.

    Цицеронееее, На Гърция дългът беше(и е) над 180% от БВП и се натрупа след влизането в еврото. Милсиш ли, че гърчолята не биха си върнали драхмата, девалвирали и решили си проблема, ако това не беше свързано с технологично време, през които месеци да си причинят бягство на огромно количество капитали? И волю-неволю трябваше да клекнат пред самоубийствените мерки, които им наложи Тройката(и които изгониха стотици хиляди млади гърци в посока - изненада! - Германия). Точно затова еврото е капан за страни, които нямат нивата на производителност на Германия, и от тоя капан няма измъкване, веднъж щракне ли. А във времената на несигурност, които стоят пред света, сам да си причиняваш подобно нещо, е глупост с монументални мащаби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cicero

    24 Фев 2020 10:53ч.

    Да бе, да. Само драхмата, франка, лирата и свързаната с тях девалвация и депресия в стил България от 90-те ще ги спаси. Нека пробват, но след това ше се простят с шедрите си социални системи завинаги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хас

    24 Фев 2020 11:00ч.

    Цицеронеее, Гърция загуби 25% от БВП, безработицата скочи до над 20%(над 50% при младите). И всичко това си го причинаха с именно нездравословния растеж след влизане в еврото(нисколихвени заеми, неотговарящи на риска на икономиката им), за който говори авторът и последвалите самоубийствени мерки. Подобни благини се наблюдават навсякъде в южна Европа, неслучайно имаш Салвини в Италия, фрагментация в Испания и Жълти Жилетки във Франция. Щедрите социални придобивки са все повече спомен от миналото за споменатите държави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cicero

    24 Фев 2020 11:32ч.

    Това е безсмислен спор. Все ми е тая дали тези искат да си причинят депресия като върнат драхмата, франка, лирата и т.н. валути които няма да имат стойност. Въпросът е доколко България ще бъде засегната ако изведнъж тези държави девалвират/обеднеят драматично, а българският лев вързан за еврото/марката се изстреля нагоре спрямо валутите им.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • либерална цензура

    24 Фев 2020 12:13ч.

    Всеки поглед встрани от лева ще направи така, че народът да обеднее още повече и да се превие под бремето вече не само на свои, но и на чужди дългове. Затова: тупайте топката докато може (докато мастодонтът явно започне да се пука по шевовете заради безпаметния бюрократизъм на шефовете си). Не слушайте никакви Цицерони и цицорани по темата, ако искате и занапред да я има България!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    24 Фев 2020 15:39ч.

    Единственият начен това да стане е Станишев (или който и да е от сегашните управляващи и "опозиция") да поеме Европейската Комисия. Другият е Путин да поеме Европейската Централна Банка, обаче това е още по-малко възможно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    24 Фев 2020 17:24ч.

    Аз няма да дробя върху икономическите детайли. Ще кажа само, че тези дни отбелязахме смъртта на Левски, който се бореше срещу цяла империя, която ни владееше, преди само век и половина, а не са минали и 40 години, откакто се отървахме от съветската диктатура. Така като гледам, не сме се и напълно отървали. Междувременно изгубихме огромни територии, включително Македония и непрестанно сме губили такива, поради набези на съседи. Културата ни прец църквата е била доминирана насилствено от Византия или Русия. Кога изобщо сме били свободни и суверенни да се развиваме „по български“? Става дума за толкова големи загуби, поради липсата на защита и европейски правила, които са несравними с половин или един процент растеж и гледане под лупа на семейните финанси. Пределно ясно е, че Европа, след като е включила и бедните роднини, тя не може изведнъж да се държи като някоя отделна силна европейска икономика. Всеки знае, че след сватбата обеднява, защото си поделя бюджета със семейство, после и деца. Но има причини отвъд тези неудобства, поради които хората се женят. Защото стават по-силни в крайна сметка, като колективен дух, който гледа в една посока и човек не е сам. А с тази колективна енергия, той е много по-силен не просто икономически, а в отстояване на позиции и промяна на света и на средата. Ако Европа не се обедини и федерализира, нито една европейска държава по отделно няма да устои на мега гиганти като САЩ, Китай, които и сега се цитират като силни. И ще бъдем претопени не само икономически, но и културно. Погледнете историята, мислете и за бъдещето, няма нищо ново под слънцето, поколенията трудно ще ни простят, че сме останали в гравитационното поле на старите ни угнетители. Колкото до валутата, всяка държава или федерация си има единна валута. Не помня някой да е дискутирал рублата, когато СССР прилапваше нови републики. Когато има тоталитаризъм, всичко минава набързо и негативи не се обсъждат. Докато сега в демокрацията има такова огромно поле за хора да си отварят устата, че наистина става проблем обединението. Но живота на хората не е разделен на отделни и независими един от друг елементи. Така например, ако си богат, но си тежко болен, не си щастлив. Или ако си здрав, но се развеждаш... Само съвкупността от всички предпоставки дава общия резултат за всеки човек. Обединена Европа, каквито и недостатъци да има, които са поради всъщност нашите, човешки пороци, които всички имаме, дава една рамка, която България никога не е имала и не е можела да мечтае да има. Очаква се да се случват много разпри в семейството, (така е в семейния живот) но ще бъде огромна глупост да пропуснем шанса да дадем на децата си, най-малкото повече сигурност от външни заплахи. И накрая, всичко, което може да се каже за недостатъци на стара Европа, откъдето се е разпростряла и по света една хуманна култура, може да се каже в пъти повече, като недостатъци на Русия и САЩ, които се дават като алтернатива. А как изведнъж излиза, че европейците ни дърпат назад, а пък братушките напред? Това се нарича пропагандна война, точно така малките деца се подлъгват, че семейството им е лошо, пък приятелите им от улицата са супер. Дано европеецът да е надраснал пубертета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДХА

    24 Фев 2020 18:03ч.

    Идиотите пак намесиха Русия, Путин и Станишев(отявлен радетел на еврото, апропо). Като не им стига акълът да вдянат какво е написано в тоя чудесен материал, и че без Путин да си мръдне пръста, еврото ще разкаже играта на тоя съюз, ако не бъде реформирана цялата система, която облагодетелства едни в еврозоната и сваля по три ризи от други. А Германия е в ролята на класически трагически герой, който сам подкопава това, което в момента му изглежда толкова изгодно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    24 Фев 2020 18:28ч.

    В България има достатъчно хора, които знаят, че влизането ни в еврозоната е равносилно на бавно самоубийство. За съжаление техният глас не се чува. И на запад имаше съпротива, но беше преодоляна с помощта на СМРАД (средствата за масова реклама, агитация и дезинформация). Само един пример, може би случайно изтърван от цензурата: https://www.bnr.bg/horizont/post/101089228/prof-boan-durankev-es-izgubi-kompasa-si-francia-smena-paradigmata

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А как изведнъж излиза, че европейците ни дърпат назад, а пък братушките напред?

    24 Фев 2020 19:40ч.

    Ами ей така все това ни се случва, симптом му се вика в медицината, и заради честотата и настойчивостта на повтарянето - синдром в психоанализата. Още по времето на Левски се е случвало и на Берлинския конгрес, после през войните се случваше и днес пак, защото пак са ни седнали на главите ония, които не трябва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    24 Фев 2020 20:05ч.

    Берлинският конгрес се случва донякъде и заради наложената манипулация, че Русия и България е едно и също. Т.е. за Европа, за която Русия е външен фактор, при това твърде силен, България е просто руска провинция, в която руснаците възнамеряват да се настанят и да управляват, след като са я освободили. Санкциите спрямо България са всъщност санкции срещу Русия, за намаляване нейното влияние и прекомерен растеж, което не се крие. Иначе Европа не би имала причина да разширява една балканска държава, за сметка на други такива, пак балкански държави. Затова не смяташ ли, че прекомерният брой на русофили в България всъщност й вреди? Никой не уважава народ, който е в сянката на друг народ и търпи последствията за това. Да, за нас Берлинският конгрес е проклятие и наказание, но нито едно наказание не идва без причина, която е и вътре в самия субект. Докато обратното, положителни промени вътре в този субект, на развитие и самочувствие, могат да доведат и до противоположни на този процеси, на засилване на неговото влияние. Ако България спре да се държи като нечий сателит и се развива, много народ в чужбина ще се обади, че те всъщност са българи и ще заяви принадлежност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    24 Фев 2020 20:50ч.

    на 24.02.2020 в 18:28 : Да сте в борд, вързани за еврото е същото. Бавна смърт. Деиндустриализация, бягство на де що има малко мислещи към местата където се лее метал, правят се машини, произвежда се нещо. Тук остава "сервиза", сектор "услуги". Но пък и без борд не искате. Друго си е "стабилността", батката, царя, хубавите момчета от Лондон, дето ви откраднаха милиарди и продължават да правят бизнес в България. Четивото е добро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никой не уважава народ, който е в сянката на друг народ и търпи последствията за това.

    24 Фев 2020 21:02ч.

    Ние в дълбините сме един народ, няма по-близък народ на българския от руския. И тежко и горко на ония, които се опитват да ни разделят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Можеш да изпитваш най-добри чувства към руския народ,

    24 Фев 2020 22:36ч.

    но е дълбоко заблуждение да си мислиш, че сме близки. Близки сме с румънци, сърби, гърци и турци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Woland

    25 Фев 2020 2:44ч.

    А кой ви внуши, че непрекъснатия растеж изобщо е възможен ? Никъде в природата няма непрекъснат растеж ! Това противоречи на основни вселенски закони. Енергията/цивилизацията/ се движи по синусоида. Съвсем нормално е да следва упадък след бурно развитие. За това не се радвайте много като аборигени на развитие на икономиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Можеш да изпитваш най-добри чувства към руския народ, на 24.02.2020 в 22:36

    25 Фев 2020 8:36ч.

    И как ти хрумна тая глупост?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Фев 2020 11:52ч.

    24.02.2020 в 21:02 Стига глупости, близък си и с родния си брат, говоря за истински роднински връзки и все пак родният ти брат не ти казва как да живееш. Ако те обича, ти помага в нужда и ако го обичаш, ти му помагаш в нужда. Отричането на правото на индивидуалност и свой интерес и воля, няма нищо общо с роднинските връзки, то не може да бъде оправдано с такива. То има общо само и единствено с тираничност. А тираничните братя са като Каин, по-добре да бягаш от тях. Колкото до Русия, ако те наистина бяха приели културата, която сме се опитали да им дадем, те изобщо нямаше да са такива, каквито са. Когато България е разпръсквала просвещение, тя не е подпечатала собственически народите, на които е помагала, водила се е от принципа, "даром сте приели, даром давайте". Което е божествения принцип, когато наистина помагаш на някой да разцъфти, а не просто за да го брулиш и подяждаш ти самия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато България е разпръсквала просвещение

    25 Фев 2020 12:02ч.

    Това, ако е било, е много далечно минало. Днес си се хванала за полата на Зап. Европа и изобщо няма какво да се надяваш на това някой да ти признава несъществуващи заслуги. Няма да ти позволят нищо да имаш, защото ти доброволно се предаваш. Ще те затрият.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отричането на правото на индивидуалност и свой интерес и воля, няма нищо общо с роднинските връзки, то не може да бъде оправдано с такива. То има общо само и единствено с тираничност.

    25 Фев 2020 12:05ч.

    Ми нали точно това ви убеждаваме и ние, а вие - не, та не, искаме си бюрократичната шапка ЕС. Усещаш ли се как сама си противоречиш със себе си в постовете си? Кого обвиняваме в тирания - ти очевидно Русия, ние - ЕС и САЩ, дето му дърпат конците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Фев 2020 12:43ч.

    25.02.2020 в 12:02 Разбирам, въпросът е защо Европа може да ни командари, а Русия не може. Аз лично не позволявам на никой да ме командари, (освен Господ Бог) надявам се да намеря законност, която да ми позволи да бъда себе си. Разликата е в претенцията, Европа обединява различни държави заради това, за да може да им гарантира тяхната свобода и те да бъдат себе си, за да не могат по отделно да бъдат претопени. Но тя не подчинява едната държава на другата, не кара българите да почитат гърците или обратно и независимо, че има някакво лидерство, то не е едностранчиво националистическо, дори когато Германия има водеща роля, тя не се пише за спасител на света, нито прокарва доктрина, според която е Третия Рим и останалите й дължат почит и преклонение. За спасители на света се пишат руснаците и американците. Смятам, че като част от обединена Европа, всяка една държава ( и културна прослойка) ще може да намери възможност да изповядва своята култура такава, каквато е. Без да й се натрапват паметници, на които да се кланя. Разбира се проблеми никога не липсват, защото в света има сили, които искат да ни подчинят на крайно упадъчни правила и мислене. Но вече зависи от съпротивителните сили на всеки човек, ако човеците нямат съпротивителни сили, те ще бъдат претопени и САМИ ще са отговорни за това. Има една вътрешна свобода, за която само и единствен Човешкият Син може да те освободи. Иначе винаги си роб на човеци, ако не на едни, то на други.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Смятам, че като част от обединена Европа, всяка една държава ( и културна прослойка) ще може да намери възможност да изповядва своята култура такава, каквато е.

    25 Фев 2020 13:12ч.

    Ако и аз смятах така, щяхме да сме на едно мнение, ама не сме. Не вярвам на вавилонски блудници и изобщо на хора, които никога не са ни обичали. Нямаме никакъв дял с тях, а всеки опит да имаме, е завършвал трагично.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Фев 2020 13:52ч.

    25.02.2020 в 13:12 Има само една личност, която дава свобода истински и не фиктивно. И тази личност е Сина Божи. Аз пък не вярвам, че някой изобщо ни обича, освен Него и хора, които имат сходен дух, които са отделни и индивидуални човешки същества, по-високо в своето цивилизационно развитие. По тази причина избирам среда, където има по-малко претенции за божественост, което е най-голямата гнусотия. Колкото повече претенции за праведност, толкова повече терор, справка - фарисеи, инквизиция и религиозни преследвания, комунизъм, джендъри... Всички тези имат такава претенция, да поправят света и че те са прави. Тези дни нали даваха Междузвездни войни, какво каза Оби Уан преди да се сбие с Анакин - “Only a Sith Deals in Absolutes”. Само един сит работи с крайни понятия. (когато Анакин каза, че ще освободи света и трябва всички да са с него) Човешко същество, организация, държава, да борави с крайни понятия за добро и зло (Вавилонската блудница), както ти отсъждаш за целия западен свят, е признак на злото, а не на доброто. Повече истина има в среда, която признава своето несъвършенство и дава възможности да бъде реформирана.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus, тииии....... каква Утвар сектант си?

    25 Фев 2020 14:04ч.

    Helleborus, тииии....... каква Утвар сектант си? Май си вълк шашавел с овча кожа на християнин? Все още разбирач на изкуствата ли си? Зарибявяте ли още наивни хора за сектанти и да им точите парите и жилищата? Какво стана с брат ти? Дава ли нишани от отвъдното ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Само един сит работи с крайни понятия.

    25 Фев 2020 14:13ч.

    Не сит, а Син Божи. A-Z Съм Алфа и Омега, Началото и Краят. (Откъм Сина, няма некрайни понятия!) Тъкмо Синът ни завеща, че Мен е границата, а не онова, което претендира за представителство извътре на нея. Не Човешкият Син е за съботата, а съботата е за Човешкия Син.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Повече истина има в среда, която признава своето несъвършенство и дава възможности да бъде реформирана.

    25 Фев 2020 15:06ч.

    Никаква истина не може да бъде в средата, а в края. Осъзнаването на моята смъртност е вид самофалсификация откъм границата, и наедно с това е казано в Писанието: "От грешни (човеци) акъл не вземам". Реформизмът (независимо под какъв вид - самата дума е грозна!) и претенциите за него пък са либерална идиотщина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ася

    25 Фев 2020 15:38ч.

    Еврозоната е експеримент и въпреки слабостите си е успешен. Водещите държави оперират с единна валута, обменът е по-лесен. Така че трябва да я има. Друг е въпросът е, че когато искаш да си там, трябва да покриваш определени критерии. Не е за сульо и за пульо. Примерно нашите политици...много им се иска да сме на нивото на водещите държави, ама не сме и те го знаят. И даже не ми се вярва да влезем в чакалнята и през юли. Защото имаме много трески за дялане - инфлация, ниски доходи, корупция на ширещо се ниво, присвояване на средства, сива икономика....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ася на 25.02.2020 в 15:38

    25 Фев 2020 16:10ч.

    Статията казва противоположното! Въз основа на анализ! Експериментът е провал!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Фев 2020 18:07ч.

    на 25.02.2020 в 14:13 Не си ме разбрал, наблегнах на думата човек, организация, държава да използва крайни оценки за себе си и другите. Защото ми е ясно как ще го изтълкуваш, но не можеш да се сравняваш със Сина. В духовния свят, духовете са служители или на едното или на другото. Затова говорим за Бог и Сатана и за ангели и демони, за светлина и сянка. В човешкия свят не е точно така, защото във всеки един момент сме податливи към едното или другото и го избираме. При нас е смесено. Дори в духовните хора има и плът и ново естество, но да не задълбаваме. Мисълта ми е, че ако в един апостол има плът, както свидетелстваше апостол Павел, ти какво ми говориш за светска държава, цял народ и политическа система? В света, хора, които се самообявяват за добри, а останалите обявяват за лоши, обикновено са просто манипулатори и не добри хора. Ако малко от малко бяха просветлени, нямаше и наум да им дойде така да говорят. Автентични пратеници (пророци) никога не са твърдели, че са избрани, защото са добри и съвършени. А защото са верни и изпълнителни слуги, което е нещо различно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Фев 2020 18:17ч.

    на 25.02.2020 в 15:06 Това, че от грешни човеци акъл не се взема са го казали фарисеите, малко преди да разпнат Христос. За Когото пък се каза, че се усъвършенства поради онова, което пострада. Така че усъвършенстването е съществена практика в християнството, който процес ще продължи и отвъд това измерение. Обаче не знам за каква Реформация ми говориш, светът не е църква! Коментираме народи и общества, с всичките им слабости и недостатъци. Този свят винаги ще остане в борби и немощ, жалко, че ще продължи да се връзва на спасители, които му обещават невъзможни неща. За да го подкокоросват към радикални действия и най-големите глупости (които човек прави в стремеж към щастие).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus на 25.02.2020 в 18:17 - "Това, че от грешни човеци акъл не се взема са го казали фарисеите, малко преди да разпнат Христос."

    26 Фев 2020 8:46ч.

    Проверявайте отвреме-навреме психическото си състояние. Имате проблеми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Фев 2020 10:57ч.

    "Те му отговориха: Ти цял в грехове си роден и нас ли поучаваш? И го изпъдиха навън." /Йоан 9:34/ Предположих, че коментираш този текст, когато фарисеите изпъдиха простия човек, който им свидетелстваше за Христос, с претенцията, че е грешник. И че няма да вземат акъл от него. Нямам вина, че се изразяваш мъгляво, но под думата среда, аз нямах предвид нещо по-средата, а среда като масова култура. Да, нещата са смесени, съвършенство има само в новия човек, но новият човек не е целият човек. Целият човек се състои и от стария човек и от новото същество. При това новото същество се развива само в практикуващите вяра (не на етикет вярващи) и той може да се намира в различно състояние (подобно както един човек след зачеването минава през етапи, за да се развие). Така че пак се връщам на разграничението между православните народи и вавилонската блудница. И на двете места болшинството хора изобщо не са вярващи, а болшинството вярващи изобщо не са развити и ходят в стария човек, а не в новия. И имат много общо с тази блудница. Но тази оценка не се пада нито на мен, нито на теб да я правим, особено както ти го правиш, с абсолютни крайности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus на 26.02.2020 в 10:57

    26 Фев 2020 13:38ч.

    Научи се (ако ще говориш на религиозни теми) на словесене, време ти е. Използвай Словото по стария начин, т.е. инструментално и ширококоненсусно, крайно пестеливо. В противен случай ще изглеждаш смешно за окото на Виждащия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господарите на новият световен ционистки ред

    26 Фев 2020 22:07ч.

    искат всички държави да са обединени в една,с общо правителство-антихристовото над което те да са господари,една религия-икуменизъм и един цар наречен в Библията антихрист-с име 666.А когато всички държави имат една валута за тях вече ще е много лесно да изпълнят заветната си мечта-изтегляне на парите от употреба и чипиране на всеки човек от планетата земя с RFID-радиочестотен чип за личностна идентификация,предсказано преди 2000г. в кн. Апокалипсис гл.13:16-18стихове!За да не бие на очи,чипа ще бъде поставен отначало на личните карти ,а в последствие на дясната ръка или челото.Защо до сега се бавеха ли!?Още не бе измислен компютъра,когато всеки човек ще бъде въведен там и следен с GPS.На висока и средна орбита вече са монтирали спътници(5 и 6G) под предтекст "по-добър интернет".А написаното в библията се изпълнява дословно, защото е казано от Оня Който вижда края още от началото....!Виждаме как с парите си се мъчат да обединят народите и религиите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • силно токсично

    27 Фев 2020 8:54ч.

    Еврото е религията на новия век, където мине - трева не никне. Ефектът от него върху вътрешната търговия на страните от Европейския икономически и паричен съюз е силно надценен - https://blitz.bg/ikonomika/evroto-e-religiyata-na-noviya-vek-kdeto-mine-treva-ne-nikne_news729354.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желязко Желев

    28 Фев 2020 21:42ч.

    Сещам се за една държава извън еврозоната,твърде успешна в сърцето на Европа.Да приеме или не еврото/ако там би стоял такъв въпрос/ там задължително ще стане с РЕФЕРЕНДУМ. Всички партии,партийки,НПО та и прочая сволач се кълнат във вярност на ДЕМОКРАЦИЯТА.Ами да я приложат:РЕФЕРЕНДУМ за ЕВРОТО! Извън академичните аргументи историята показва,че просперитета на държавата ни винаги се е отразявал последно върху народа. Затова пък катастрофите най-първо и най -жестоко са се отразявали на народа. Приемането на еврото е едностранен залог;с неясни ползи и огромен риск.Нито един комарджия не приема такъв залог.Камо ли сериозен икономически играч. ЗА РЕФЕРЕНДУМ!Народа трябва да бъде чут! Да не плачем за цвета на нацията ПАК!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи