Инициативата за създаването на ICE произлиза от президента на Франция Еманюел Макрон, който огласи тази своя „свежа“ идея за създаване на още една платформа за координиран анализ на информацията още през 2017 г. на лекция, която изнесе в Сорбоната. Две години бяха нужни, за да може идеята на Макрон да намери своето въплъщение в някакъв нов фантом. И ето, днес когато всички се борят с пандемията, в столицата на Хърватия 21 страни от ЕС, плюс Норвегия и Великобритания подписаха акт за учредяване на ICE.
Координационният център на новата организация ще се намира в Париж, но срещите и конференциите ще се провеждат във всяка от страните учредителки. В новосъздадената европейска разузнавателна общност не допуснаха да участват Полша, България, Словакия, Гърция и Люксембург. Тези страни присъстваха на церемонията в Загреб в качеството си на наблюдатели. Най-много от всички се възмущаваха българите. Техният представител направи изказване в смисъл, че сега върви процес на интеграция на България в Евросъюза, което е свързано с получаване на огромен обем секретна информация и не е правилно да не бъдат допуснати до новата структура. Но все пак, този проблем е решим. Обаче конфликта с Полша нещата вече са сериозни. Проблемът е в това, че Макрон силно недолюбва сегашното полско ръководство и го демонстрира при всеки удобен случай. Причината за това е, че през 2016 г. Варшава внезапно прекрати сделката за покупка на бойни вертолети Airbus. В отговор Франция оттегли поканата си към полската делегация за индустриалната изложба Euronaval в Париж.
Вероятно щеше да мине малко време и всички щяха да се успокоят и забравят. Но поляците не можаха да преглътнат и тогавашния зам.-министър на отбраната Бартош Ковнацки каза: „Тези, които сега ни учат как да се държим, някога, ние ги научихме да ядат с нож и вилица“. От този момент френско-полският конфликт премина в тежка фаза. Силите на противниците не бяха равни, затова поляците просто продължиха да обиждат французите. Варшава упорито критикува всички френски инициативи. Поляците казват, че всички инициативи на Франция, които тя нарича „общоевропейски“, реално са „хегемонистични“. В отговор на това, Париж просто изключва Полша от всички свои инициативи. Сега в Загреб полските представители заявиха, че все пак са получили покана за участие в ICE, каквито са получили британците и норвежците. Но нито французите, нито гордеещата се със себе си хърватска приемаща страна не потвърдиха това.
В действителност новата структура „за обмен на разузнавателна информация“ под егидата на Франция не се отличава с нищо от няколко вече съществуващи подобни аналози. Тя няма да се занимава с никакво разузнаване, защото няма нито пълномощия, нито щат, нито бюджет. Тя даже няма и свой офис. Всъщност това е академичен дискусионен клуб, поредният think-thank, само че с някакъв оттенък на тайнственост. В него формално ще участват представителите на повече от 30 различни разузнавателни организации, но те ще обсъждат заедно някакви проблеми, а не конкретни оперативни казуси. Още отсега беше обявен традиционния набор от модни теми, като киберсигурността и борбата с "фейк нюз". Предполага се, че срещите ще се провеждат три пъти годишно на конференции в свободен формат, каквото и да означава това.
Поляците, не без основание подозират Франция в „хегемонизъм“, само че в малко по-друг смисъл, отколкото обясняват това във Варшава. Макрон действително се стреми да засили ролята на европейските институции във всяко едно направление, включително и във военната и разузнавателни сфери. Той резонно сочи засилената роля на САЩ, Китай и Русия на фона, на които Европа вече не изглежда като прародителка на цивилизациите. А „старица“, „сборище на музеи“, но не и самостоятелен център на сила. Това е обидно, трябва да излезем от това положение, разсъждават в Париж и защо сега да не се възползваме от момента и да повишим ролята на Франция, едновременно с повишаване ролята на Европа. А то там, някакви си „хуни и тевтонци“ станаха прекалено много. И не трябва да ни обяснявате, че това е логика от времето на Първата световна война. С такива разсъждения Париж настойчиво се опитва да създава макар и не реално действащи „общоевропейска“ армия и разузнаване, то поне техни фантоми.
Противоположната позиция е с англосаксонски корени. В Лондон искрено са убедени, че разузнаването е толкова лична работа, че всички тези „общоевропейски обединения“ и „платформи за обмен на информация“ са опасна и вредна диверсия на чужди структури. Корените на тази позиция са много дълбоки, те са още в Студената война, а също и в особеностите на взаимоотношенията на островитяните с останалите страни. Лондон има на континента група от сателити, каквито са Нидерландия, Дания и Норвегия, с които британците са свързани исторически и с които понякога даже споделят някакви тайни. Не с всички и невинаги, но с другите „европейски“ партньори, като правило нищо не споделят, освен най-общи разсъждения. С оглед на това, че по определение европейците не са надеждни и от тях трябва да се крият сребърните прибори, британците саботират всички опити да се създаде наднационална общоевропейска разузнавателна структура. А без свободен обмен на оперативна информация, не е възможно да съществува никаква наднационална структура.
В допълнение, съществуват и позициите на няколко „проблемни“ европейски страни, като Унгария, Австрия, Гърция и Словакия. Във връзка с взривното нарастване на националното самосъзнание, те категорично не са готови да делегират на някакви наднационални структури, били те и фантомни, националните си пълномощия и даже въобще не помислят да ги допуснат до информация от собствените си разузнавателни структури. Христоматиен пример за това е „връхлитането“ на т. нар. Бернски клуб в офиса на австрийското разузнаване във Виена. Бернският клуб е неформален форум на ръководителите на разузнаванията от европейските страни, където те общуват, обменят опит и клюки, пийват и хапват. Този клуб е типична рожба на Студената война и е създаден през 1969 г. в уж неутралната Швейцария, която тогава заедно с Швеция беше шпионската Мека. Тази структура няма нито секретариат, нито апарат, нито устав, нито статут. Бернският клуб даже няма никакво отношение към ЕС. Просто едни солидни джентълмени прекарват солидно времето си. Такива клубове и „комисии“ се създават понякога чисто ситуативно, за решаване на някакъв проблем в рамките на една-две години, но понякога така си живеят с десетилетия в комфорт според навика да се спазват традициите.
Миналата година обаче неочаквано стана ясно, че Бернският клуб мисли за себе си, че е бог знае какво. Представителите му отидоха в щабквартирата на австрийското разузнаване и поискаха да направят проверка с цел откриване на пропуски в системата за сигурност. Ошашавените австрийци първоначално се съгласиха, но след като се опомниха се поинтересуваха: „Всъщност кои сте вие?". Стана огромен скандал. Австрийците бяха безкрайно възмутени. И сега във Виена от европейска солидарност са готови да се включат в новата „профренска“ платформа, но никога няма да се съгласят да участват в създаването на някаква наднационална структура.
В контекста на това, всички „общоевропейски“ или официално обвързани с Евросъюза структури, в чието наименование фигурира думата „разузнаване“, нямат пряко отношение към разузнавателната дейност. Това са аналитични платформи, think-tank, или всичко друго, за което се сетите, но не и разузнаване. Националните разузнавателни служби никога не им предоставят оперативна информация, а само аналитични бележки на модни теми, от които е отстранена каквато и да било конкретика. Отчасти, разбира се, работата е в доверието. Но отчасти и в това, че едва ли някой е заинтересован в съществуването на някаква наднационална структура. Разузнаването отговаря на националните интереси, а на ЕС така и не му се удаде да формулира някакви „общоевропейски“ интереси. А пък след коронавируса всичко ще стане още по-объркано. Иначе казано, в действителност няма никаква обща основа, върху която би могло да се построи реално действаща, общоевропейска разузнавателна служба.
И ето идва президентът Макрон, „напъва“ се и изобретява още една „платформа за свободен обмен на мнения“, търпи неконтролираните полски обиди и българските жалби, говори в Сорбоната… И за какво? За поредния фантом, който с времето ще се превърне в още една престижна платформа за презентиране на академични доклади. Но има и нещо радостно. Там така или иначе ще има и хора, които имат допуск до реална информация, представляваща определен интерес. Така, че ще бъде интересно да се четат докладите. Все нещо ще „изтече“ от тях. Колкото повече такива платформи има, толкова повече работа ще има. Ще има с какво да се занимаваме.
Превод: Никола Стефанов