Лъчо Мозъка трябва да бъде изхвърлен от парламента, а не да дава интервюта

<p>След като това стана известно в края на миналата седмица, Иванов се заключи в тоалетната на Народното събрание и прекара там повече от половин час. </p> <p>Парламентарните репортери, които го чакаха отвън, чуваха трескавите му телефонни разговори. След активната мозъчна атака, проведена в парламентарния клозет, Лъчо Мозъка излезе, а в очите му проблясваше ужас. </p> <p>Лицето му бе показано само за няколко секунди в централните новини, но материалът беше достатъчен за докторска дисертация по психология. Или по антропология. Физиономията на Лъчезар Иванов изразяваше едновременно глупост, уплаха с проблясъци на паника, но заедно с това и някаква твърдост и решителност да не пуска кокала. Така де, хората крадоха, та се оляха, а сега за едни сто хиляди да си отиде бадева...</p> <p>Лъчо Мозъка е универсален образ. Той е олицетворение на средния депутат или политик от по-ниския ешелон – знае далаверите на по-големите, гони си своите неща, тоест по-малките далавери, и си пази малката територия, както Герак плевнята. Готов е да умре за нея и я защитава с каквото намери подръка – колове, вили, цепеници. Изпитва почти метафизичен ужас да не изгуби депутатството, защото с него губи себе си. Става пак просто доктор Иванов, гинеколог, когото никой никога няма да го потърси за интервю.</p> <p>Тези неща и много повече видях в лицето на Лъчезар Иванов миналия петък, но няколко дни по-късно от тях нямаше и помен. Явно през почивните дни някой беше светнал Мозъка, че и този път ще му се размине, и той започна тур за овации в медиите. Това е сравнително нова практика в България, която бе наложена от Бойко Борисов, докато беше още главен секретар на МВР, но се засили особено много, след като ГЕРБ дойде на власт. Говоря за следното – колкото по-натясно са те хванали, толкова по-нахално трябва да се държиш и не само да отричаш вина или слабост, ами да нападаш всички, които те обвиняват. </p> <p>Забелязали ли сте, че на всеки неудобен въпрос Бойко Борисов повишава тон и започва да се кара – обикновено на репортера, който му го е задал. Този му номер минава вече десет години и досега никой не е успял да излезе от рамката, която самият Борисов поставя, и да зададе следващ неудобен въпрос. Мисля че тогава няма да остане и помен от бабаитлъка, но да не се отклоняваме от темата. </p> <p>Гербаджиите бързо усвоиха този маниер на поведение, а Иванов е един от най-добрите последователи на Борисов и Цветанов в това отношение. Той влезе в студиото на bTV и започна да държи сметка на водещите за всеки въпрос, а накрая дори ги обвини в некомпетентност и неподготвеност, след което си тръгна като победител. Всичко това стана възможно единствено и само заради изключителната му наглост, която буквално стъписа Ани Цолова и Виктор Николаев и пред която те си останаха безпомощни. От друга страна, журналистите в случая се явяват адвокати на своите зрители и би трябвало да защитават по-твърдо техния интерес. Арогантността и нахалството на Иванов засегнаха пряко всички, които гледат телевизия и могат да си дадат сметка, че този човек лъже безобразно и че трябва да си получи заслуженото най-малкото през една остра и казана на място реплика от страна на водещите. Иванов не само че се отърва и от тази скандална ситуация, но през журналистите показа среден пръст на всички ни с неизреченото, но ясно послание: &quot;Аз мога да си крада и да си лъжа, колкото искам, и въобще не ми пука за вас и вашето мнение. Не можете да ме пипнете, защото не сте подготвени, а и защото моят бизнес на депутат не&nbsp; е ваша работа&quot;. В такива случаи е по-добре нахалникът да не бъде канен, защото издевателството става непоносимо.</p> <p>Скоро гледах едно подобно интервю на Стефан Софиянски, който се е втурнал да рециклира политическата си кариера и съвсем нахално даваше оценки за управлението и говореше за бъдещето на страната. Така и така скъсахме с надеждата, че хора като Лъчо Мозъка и Софиянски, а и много по-големи от тях ще влязат някога в затвора. Може поне да ни се спести унижението да ги гледаме и по телевизията. В този смисъл Лъчезар Иванов и себеподобните му трябва да бъдат канени в предаване само за да бъдат публично поставени на мястото им. В противен случай медията се превръща в активен съюзник на беззаконието и несправедливостта.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във в. &quot;Галерия&quot;</em></p>