- 10 Sep 2020
- 80
- 0
Невъобразима сплав между футбол, тютюн и пари ще се забърка, ако Внешторгбанк стане спонсор на “Левски”. Според неофициална информация руската външнотърговска банка и клубът преговарят за спонсорство между 1 и 2 млн. евро годишно. Неотдавна лично премиерът Бойко Борисов се зае да търси финансов благодетел за сините. “Аз искрено се надявам, че до средата на декември ще сме финализирали договора. Моята роля е само да помоля и убедя, че “Левски” е отборът на народа”, казва скромно министър-председателят.
<p>Макар да се твърди, че има и други варианти – регистрирана в САЩ банка и български бизнесмен, който е близък до премиера и е шеф на спортна федерация, договорът с Внешторгбанк изглежда много логичен.</p>
<p>В края на лятото руската банка купи тютюневия холдинг “Булгартабак”. Агенцията за приватизация сключи сделка с “БТ инвест” – дружество, регистрирано в Австрия, което е 100% собственост на регистрираната в Кипър фирма “ВТБ Капитал”, 75% от която пък е притежание на руската държавна Внешторгбанк чрез лондонския й клон. “БТ инвест” бе единственият кандидат. Няколко световни тютюневи гиганти първоначално проявиха интерес и купиха документи за участие, но не подадоха оферти.</p>
<p>Още щом се разбра, че основен собственик на “Булгартабак” става банка, се появиха твърдения, че тя действа не за собствена сметка, а от името на свой клиент. Кой е той, официално така и не се разбра, а шефовете на Агенцията за приватизация, които одобриха сделката, и ресорните министри честно си признаха, че не знаят на кого всъщност продават тютюневия холдинг. Една от версиите беше, че отношение имат олигархът* депутат от ДПС Делян Пеевски и най-богатият българин, председателят на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Подсилваше я одобрението на движението на Ахмед Доган, което винаги досега неистово се съпротивляваше срещу приватизацията на “Булгартабак” и през годините систематично проваляше всеки опит за сделка. Депутатът от БСП Румен Овчаров директно заяви: “Цветан Василев с парите на държавата, защото 600 млн. лв. са държавни пари в неговата банка, купува държавния “Булгартабак” и в крайна сметка може би го закача на феса на Ахмед Доган. Може би звучи грубичко, но за съжаление това е простата действителност. Числата са в отчета на холдинга за шестмесечието. 560 млн. са активите на дружеството. 190 млн. са финансовите активи, 52 млн. е раздаденият дивидент, 34 млн. е оперативната печалба. Да не говорим за цигарите, за нарязания тютюн и всички останали неща”.</p>
<p>Банкерът Василев публично се изказа ласкаво за продажбата и похвали цената – 100,1 млн. лева. Той е пряко заинтересуван в чии ръце са 74-те бивши държавни процента, защото КТБ притежава 8,1% от акциите в холдинга. Преди 2 дни той заяви: “Вече направихме няколко срещи с новите собственици от Внешторгбанк, имаме разбиране как ще се работи. Те ще вземат под внимание нашето мнение, защото познаваме този клиент. Компанията все пак е клиент на банката от доста години”.</p>
<p>Интересна подробност е, че Корпоративна търговска банка и Внешторгбанк са исторически и генеалогично свързани. Руската банка е създадена на 7 април 1924 г. под името Банка за външната търговия на СССР (Внешторгбанк СССР) и е специализирана да обслужва вноса и износа на младата съветска страна. Съществува до 1988 г., когато генсекът на КПСС Михаил Горбачов започва икономически реформи. За да привлече кредити от други страни и да създаде смесени предприятия в СССР, не е достатъчно банката просто да обслужва външната търговия. Затова е натоварена с нови отговорности и е преименувана на Банка за икономическата дейност на СССР (Внешекономбанк).</p>
<p>През 1988 г. двете братски банки – руската Внешекономбанк и Българската външнотърговска банка, създават обща банка, наречена Булгарсовинвестбанк.</p>
<p>Тъкмо тя през 1994 г. е преименувана на Корпоративна търговска банка. Малко след това Внешекономбанк, която междувременно е поела дълговете на СССР към държавите кредиторки, обединени в Парижкия клуб, и към частните кредитори, обединени в Лондонския клуб, се отказва от участието си в КТБ.</p>
<p>Станала изцяло българска собственост – на държавната Българска външнотърговска банка, преименувана междувременно на Булбанк, Корпоративна банка е продадена през 2000 г. по време на правителството на Иван Костов. Мотивът е, че първо трябва да бъдат приватизирани дъщерните банки, а после и самата Булбанк.</p>
<p>Както е известно, Булбанк беше продадена на италианската "Уникредит". Кой купи Корпоративна банка, обаче, остана тайна. Сделката бе сключена с 10 офшорни фирми, които очевидно бяха свързани помежду си, защото изпращаха едни и същи представители на общите събрания на акционерите. Подозренията бяха, че зад тези офшорки се крият българи.</p>
<p>Тези дни интересна светлина върху приватизацията отпреди 11 години хвърли бившият акционер Николай Велков:</p>
<p>“Идеята и цялата организация по закупуването на тази банка бяха мои. Разбира се, тя беше купена с 10 ошфорни компании, което на практика си беше на ръба на закона”.</p>
<p>Изпълнителни директори при придобиването й бяха Теменужка Газдова, Иван Константинов и един прокурист. По това време Цветан Василев беше освободен от ЦКБ и работеше в Алианц банк при Димитър Желев. Впоследствие Желев го помоли да напусне по причини, които не искам да споменавам публично. И така лично аз го поканих да дойде и да оглави изпълнителния екип на Корпоративна банка.</p>
<p>Съжалявам, че към онзи момент не послушах съветите на един от най-големите наши банкери, който ми казваше да не го вземам. В крайна сметка, след като го взехме, собствеността на банката беше разпределена между мен, Цветан Василев и известна адвокатска кантора. Така че на всички трябва да е ясно, че Цветан Василев е в Корпоративна банка само и единствено заради мен. Вероятно тази истина не му е приятна, но за това има официални документи.</p>
<p>Всички, които впоследствие бяха акционери в банката, по един или друг начин бяха изгонени с интриги, натиск и далавери. Проблемът е, че оттук нататък тази банка се превърна в генератор на корупционните практики в държавата благодарение на хората, които я управляват. Това продължава вече при няколко правителства. Като най-безскрупулно е при сегашното, което е неоспорим факт. Както е известно от медиите, там се съхраняват почти всички пари на държавата като цяло. А какво се напазарува с тях, вие сами виждате и знаете, но не изцяло. Това става със съответните позволени и непозволени механизми, които могат да се реализират в една финансова институция”.</p>
<p>Втора интересна подробност е, че сегашната Внешторгбанк, свързана с приватизацията на “Булгартабак”, е креатура на Внешекономбанк. Отделена е през 1990 г., за да обслужва отново вноса и износа на СССР. Така Корпоративна търговска банка и руската банка днес пак са заедно като акционери във вече частния тютюнев холдинг. А вероятно и не само в него, защото руските интереси у нас са по-широки. Както казва Цветан Василев, КТБ е фокусирана в обслужване на енергетиката и “е най-големият кредитор на енергийната система в България”. “Само към дружествата в енергетиката кредитните ни продукти и гаранции надхвърлят 200 млн. лв. Ако включа и косвените финансирания, общата сума би достигнала 350–400 млн.”, посочва той.</p>
<p>Когато търси спонсор на футболен отбор, държавната власт е най-логично да разчита на корпорации, на които скоро е продала нещо. Като Внешторгбанк, която при това е традиционен футболен спонсор: подкрепяше московския ЦСКА, сега дава пари на “Динамо” (Москва). Може да потърси и дружества, които стопанисват пари на държавни фирми. (По признанието на самия Цветан Василев парите на държавни фирми са около 10% от активите на Корпоративна търговска банка.) Още по-лесно е, когато банкерът е футболен фен – Василев вече е мажоритарен собственик на пловдивския отбор “Ботев”. А най-прост е вариантът, когато двата вида възможни сподвижници имат контакт помежду си.</p>
<p>Впрочем трета интересна подробност е, че през “Левски” повече от десетилетие тече особена руска връзка. Собственик на футболния клуб до неотдавна беше израелският бизнесмен от руски произход Майкъл Чорни. Негов адвокат беше сегашният основен акционер в тима Тодор Батков. Същият Чорни бе изгонен от България през 1999 г. от правителството на Иван Костов – като опасен за националната сигурност. По-късно пък се твърдеше, че свързани с него фирми кандидатстват за “Булгартабак” при един от поредните опити за приватизация.</p>
<p>Всички тези факти показват, че феновете няма защо да се притесняват за финансовото състояние на “Левски”. Абсолютно закономерно е за “отбора на народа” да се погрижат банките, които печелят от народа – като стопанисват парите на държавните фирми или след като са приватизирали държавния тютюнев монопол. Наистина е справедливо който е спечелил хляба, да се погрижи и за зрелищата.</p>
<p>Олигарх – термин, използван в социалистическата политикономия и предназначен да обозначи срастването на търговско-промишления и финансов капитал с държавната власт при капитализма. В България пред последното десетилетие понятието влезе откъм Русия, където е обичайно крупни предприемачи да стават депутати и губернатори. И обратното.</p>
<p>"Труд"</p>
<p>Цветан Василев: Повече държава в икономиката, ролята на пазара е надценена<br />Председателят на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев получи награда за цялостен принос в икономиката – от в. “Стандарт”, за мажоритарен собственик на който се смята адвокатът и главен акционер във футболния клуб “Левски” Тодор Батков. Изборът на Василев за носител на приза бе съпроводен със скандал – мнозина от журито се усъмниха как точно са броени гласовете и поискаха пълно повторно преброяване.</p>
<p>Банкерът, който е и най-богатият българин, използва повода, за да даде серия интервюта. Там изложи вижданията си за икономиката.</p>
<p>Василев смята, че българската държава трябва да се намесва в икономиката. “Трябва вече да се смени целта на модела. Не отричам ролята на пазара, но някои я въздигнаха в култ. А очевидно не е така, защото държавата има своето място. Ние мислехме в периода на прехода, че колкото по-далеч е държавата от икономиката, толкова по-добре. Да, по отношение на намаляване на държавното участие в икономиката, защото държавата не е показала, че е добър стопанин и управлява добре собствеността си. Да, по отношение намалението на административните пречки, бюрокрацията и корупцията. Но не и на абдикацията й от икономиката”, казва той. Банкерът съветва правителството да тегли кредити. Тъй като България е от най-стабилните страни “като степен на задлъжнялост, държавата може да привлече, макар и не евтин, ресурс”.</p>
<p>Целта на повишаването на държавния дълг е парите да бъдат раздадени. Василев очаква “в крайна сметка по-активна роля на държавата за стимулиране на основни инфраструктурни проекти. Те, макар и с определен времеви лаг, ще индуцират едно по-широко потребление”.</p>
<p>Прогнозата на Василев, чиято банка има традиционни връзки с Русия, а акционер с 30% в нея е Държавният общ резервен фонд на султаната на Оман, е, че идват нови играчи.</p>
<p>“Излаз на българския банков пазар като плацдарм за Европа търсят редица банки от страни извън ЕС – Русия, арабския свят, Китай дори. И ако нещо мога да прогнозирам, то е ускоряване на такива процеси”, изтъква банкерът.</p>
<p>Той хвърля светлина и върху оживено дискутирания проблем за парите на държавните фирми в неговата банка. От думите му се оказва, че те са даже повече от подозираното досега, и то в сектори, ключови не само за икономиката, но и за националната сигурност. “За последните 10 г. банката съумя да заеме много сериозно място в бизнеса и да окаже съществено въздействие за развитието на цели отрасли.</p>
<p>Като производството на специална военна продукция, до голяма степен дружествата в инфраструктурата. Почти няма голямо пътностроително дружество, което да не е ползвало услугите на КТБ, при това в най-комплексен порядък. КТБ е най-големият кредитор на енергийните дружества, включително и на държавните”, посочва Василев. После говори за депозитите на две транспортни дружества, които са в банката му, без да ги споменава поименно и без да казва какви суми са превели. Очевидно големи, защото “държавните фирми получиха само от лихви за 2 г. около 15 млн. евро. Само от лихви!”</p>
<p>Най-богатият българин не е съгласен с тезата, че българските данъкоплатци имат право да се интересуват къде и при какви условия са вложени парите на държавните фирми, защото държавните фирми не са на народа. “Тези сметки, те не са държавни пари. Държавните пари са в бюджета. Там държавата дължи отговор на данъкоплатеца къде отиват тези пари. А държавните дружества са все пак търговски, огромната част от парите са кредитни, те дори не са на държавата. Не са на българския народ”, отсича банкерът.</p>
<p>"Труд"</p>
<p><strong>На заем от “България днес”</strong></p>
<p><em>Христо Грозев на спявка в бункера на Делян Пеевски</em></p>
<p>Най-сетне бе доказана слугинската връзка между Христо Грозев и депутата от ДПС Делян Пеевски!</p>
<p>Натрапникът в “Труд” и “24 часа” бе изловен от папараците на “България днес” след среща с Пеевски в новия му бункер в пресечка на столичния бул. “Дондуков”. Депутатът се е нанесъл отскоро в брониран офис.</p>
<p>Там пристигат на рапорт подчинени на Пеевски главни редактори на издания.</p>
<p>В сряда вечерта в потока от прислужници се шмугна и Христо Грозев.</p>
<p>Само 2 седмици по-рано той обеща публично на пресконференция, че ще даде 1 млн. лв. на този, който му покаже снимка, доказваща връзката му с Корпоративна банка и Делян Пеевски.</p>
<p>Сега папараците на “България днес” си искат обещания милион!</p>
<p>Точно в 16,05 ч. Пеевски нахлу в новия си офис. Сградата е със засилена охрана, плътна подвижна ограда и затъмнени прозорци.</p>
<p>След около час и половина в бункера тичешком пристигна Христо Грозев с документи под мишница. Спявката му с Пеевски се проточи към 45 минути.</p>
<p>След това Грозев си тръгна умислен, ровейки в телефона си и стиснал органа на депутата – “Телеграф”.</p>
<p>Марио ЗЛАТКОВ, “България днес”</p>
<p>Въпросите на “Труд” към финансовото министерство:</p>
<p>1. Събирате ли информация на всеки три месеца къде са депозирани парите на държавните фирми и при какви условия? Ако не събирате – защо? Ако събирате, защо не я обявявате?</p>
<p>2. Какви суми, в кои банки и при какви условия са депозирали държавните фирми към края на септември 2011 година?</p>
<p>3. Какви мерки ще предприемете, за да не изпада никога повече българската държава в опасната зависимост от една банка, за която говори премиерът Бойко Борисов?</p>
<p><em>Текстът е публикуван във в. <a href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1135665">"Труд"</a>.</em></p>
