Скандалната номинация на Антон Тодоров за председател на т. нар. Комисия по досиетата повдигна въпроса за ползата от тази комисия. Нужна ли е тя? Политиците от БСП, които някога я създадоха, днес считат, че трябва да бъде закрита. Такова е мнението и на Красимир Каракачанов: нашата бедна държава би могла да си спести тези разходи. Аз съм съгласен с тази гледна точка, но по всичко личи, че тя няма да се приеме от Народното събрание. Това става ясно от Декларация на ПГ на ГЕРБ от 2 октомври т. г. Тази забележителна със своята безсъдържателност декларация ме провокира да кажа няколко думи по въпроса.

 

Има два основни аргумента, които подкрепят идеята за съществуване на Комисия по досиетата: морален и прагматичен. Един без друг тези два аргумента губят силата си.

 

Моралният аргумент се свежда до необходимостта от морално пречистване на обществото. Разкриването и оповестяването на сътрудниците на бившата ДС се третира като акт с възпитателно значение, с който се изобличават и осъждат неприемливите от гледна точка на здравия разум и морала практики на комунистическия репресивен режим. Сама по себе си тази гледна точка е основателна, но по своя статут Комисията по досиетата не е подходящ инструмент за този вид обществен катарзис. Тя не се занимава с морала на хората, а само установява  тяхната формална съпричастност към дейността на бившата ДС. Информацията, която комисията дава, е съществено недостатъчна, за да се каже дали дейността на съответните щатни или нещатни сътрудници на ДС е била морално укорима.

 

Там е работата, че дори т.нар. доносници на ДС са разнородна съвкупност, която включва хора с различни мотиви и морал. Този въпрос е обстойно разгледан в документалната книга на Веселин Бранев „Следеният човек”. Същото до известна степен важи и за кадровите офицери. Силен аргумент в това отношение ни дава филмът на фон Доренсмарк „Животът на другите”, фокусиран върху морала на един офицер от ЩАЗИ.

 

За да се даде морална оценка на един бивш сътрудник на ДС, нужно е да се знаят много неща и преди всичко какво точно е вършил въпросният човек в тази си битност. Без тази конкретна информация подобна оценка е невъзможна.

 

Причината за крайно ограничените функции на Комисията по досиетата е обективна: една значителна част от документите на бившата ДС бяха унищожени още в началото на прехода. Така за някои от сътрудниците на ДС не се знае нищо друго освен това, че в даден период са били водени на отчет от съответния кадрови офицер. Това обстоятелство даде повод на мнозина видни артисти и интелектуалци (режисьорът Людмил Стайков, диригентът Методи Матакиев и др.) да оспорват решенията на комисията и да твърдят, че фактически нямат нищо общо с ДС. Законът е така извъртян, че решенията на Комисията са съдебно „непоклатими”, но истината е, че без собственоръчно подписана декларация за сътрудничество тези решения си остават съмнителни. Говори се, че през последните години на социализма някои от щатните сътрудници на ДС, притискани от своите началници, са „раздували” отчетите за работата си, попълвайки картотеката с имена на „фалшиви” сътрудници. Никой до този момент не е опровергал убедително тази хипотеза.

 

Прагматичните съображения, с които може да се поддържа Комисията по досиетата, са свързани с осъществяването на лустрация. У нас тази идея за добро или лошо беше загърбена от политическата класа. Някога аз мислех, че това е грешка, но сега разбирам, че не е морално да забраниш на един човек да заеме определена държавна длъжност, ако не знаеш какво точно е правил той в качеството си на сътрудник на ДС. В какво се състои например вината на един човек, който е работил за техническо разузнаване?

 

Резултатът на отказа от идеята за лустрацията днес е, че във всички държавни структури (парламент, правителство, местна власт) и научни институции (университети, институти на БАН) има хора на ръководни длъжности, чиято съпричастност към дейността на бившата ДС е установена от Комисията по досиетата. Това довежда до абсурд самата идея за моралната присъда над бившите сътрудници на ДС. Ако един действащ министър, депутат или академик има досие, огласено от Комисията,  как може да се аргументира тезата,  че сътрудничеството на ДС е нещо лошо, т.е. морално укоримо? Това е causa perduta.    

 

В България моралните аргументи никога не са били на почит. Преди години Иван Костов издигна тезата, че досиетата трябва да бъдат отворени не по морални, а по прагматични съображения: ако един човек е тайно свързан с някогашната ДС, той може да бъде изнудван и манипулиран от своите бивши началници. Ето защо тайните връзки на хората с ДС трябва да станат явни. Този аргумент някога ми изглеждаше смислен, но днес звучи несериозно. Във всеки случай той не оправдава съществуването на Комисията по досиетата.

 

В заключение може да се каже, че във вида, в който съществува, т. нар. Комисия по досиетата е излишна и би следвало да се закрие. Статутът на структурата, която ще бъде неин приемник, е въпрос от изключителната компетентност на архивистите.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Никому! на 04.10.2017 в 14:34
Как не могат да разберат, че на никого не му пука от тази комисия. Какво като вадят досиета, агентите всеки ден ни дават акъл от телевизора и най - важното, те са канени с удоволствие от журналята. Да не говорим за тези, на които не е било нужно да им правят досиета, те са носели с кеф папките на агентите. Всъщност на мен ми пука, но не за досиетата, а за милионите, които изяде въпросната комисия.
На Антон Тодоров да му дадат да се занимава с корупциятя в ГЕРБ, там той е специалист! на 04.10.2017 в 20:21
А нещо по въпроса за новите досиета? Какво, някой може ли да твърди, че днес не се правят " досиета" ? Да не би въпросните компромати за туй онуй не са "досиета"? А ДС? Днес наистина ли нямаме държавна сигурност? Коя е структурата и как точно действа по въпроса за сигурността на държавата? Или да се повторя, то държава няма , ние за държавна сигурност питаме! ______ Пълна глупост е това с някакви си досиета. Пълна! То и затова Антон Тодоров с такава стръв се зае, защото си е точно образец на тотален перко! Кой сериозен човек ще се заеме с разлайване на кучетата за тоя дето духа!
Та пак да питам, днес кой се занимава с морала на днешните хора? на 04.10.2017 в 20:29
Днес, когато думата морал е смешна дума, непозната и презряна, да се ровим в миналото е повече от абсурд! Още повече, че ще е изберателно. Да видим морала на един Антон Тодоров например? Или на Цветанов, на Борисов, на Певнелиев също! Хората избрани стопроцентово с фалшифицирани избори с претенции да съдят някой друг!
Маги на 04.10.2017 в 21:03
Няма никаква целесъобразност от съществуването на тази комисия. Само да се търси клати... работа за наши хора, но за сметка на държавния бюджет. Нито от морална, нито от прагматична гледна точка. Комисията по досиетата първо не изигра никаква положителна роля досега и, следователно няма никакъв резон да се хвърлят пари на вятъра от бедната ни държава.
Това следва да се обясни подробно на 04.10.2017 в 21:45
Ако някой даде смислен отговор, защо едни агенти на ДС са по-добри от други ще се съглася, че тази комисия е нужна. Но за сега няма обяснение защо Плевнелиев прочисти цялото външно министерство от агенти на ДС, в това число и всички посланници бяха отзовани, но днес агент Иван е военен министър с най-високо ниво на достъп до класифицирана информация на НАТО. Това следва да се обясни подробно.
Вярно, Маги на 05.10.2017 в 08:44
ДС във всяка държава е съществувала от памти века и ще съществква до края на света! Как работи, за кого работи и какво постига има кой да знае и да дава квалифицирани оценки. Тоа не е работа на публиката! От всички участници в този процес, заслужават порицание само доносниците и техните вербовчици, защото в повечето случаи те показват своята човешка низост на завистта, подлизурството, разчистване на лични сметки и всичко от този род, от което често страдат нормални, образовани, одухотворени, целеустремени Личности, от които обществото има повече полза. Но те пък затова са Личности и се справят с предизвикателствата, ако има кой да ги чуе и разбере, а доносниците си остават помияри... Много е писано по този повод. Целта на тази "комисия", по мое скромно мнение, си беше чисто хвърляне на прах в очите на запенената тълпа, за да бъде туширана тяхната жажда за мъст. Вредите от тази "комисия" се оказаха повече, отколкото ползата. Политиканстването винаги е осъдително! Прекрасен пример на политиканстване и безмислено харчене на бюджетни средства.
мария на 05.10.2017 в 10:25
Да се закрие и да се разследва за изядените милиони!
СМЕХХХ на 05.10.2017 в 13:13
А бе, като отваряте досиетата и сте толкова честни и почтени, защо не ги отворихте още от самото създаване на ДС по време на монархо-фашизма ?!? Или на някой това му пречи ?
Поморийски на 06.10.2017 в 00:53
Разкриването на оперативните архиви на българските тайни служби е престъпна антибългарска дейност с тежки последствия за сигурността на България. Идиотската комисия по досиетата има бюджет близък до този на ДАР, което е позор за властимащите, които я финансират.
Комисията по досиетата на 06.10.2017 в 12:44
е нужна единствено на тези, които чрез миналото , искат да отклоняват вниманието от днешните си дела.

Напиши коментар