Представяме откъси от стенограмите от предаването „5 за 4” по „Канал 3” с участието на Емил Бонджев – собственик и управител на охранителната фирма „Ин-80” ЕООД, и свидетеля по делото „Октопод” и бивш служител на НСО Пламен Устинов.
Как Пламен Устинов изнуди роднините на Алексей Петров

Миналия вторник „Канал 3” излъчи разговор с Емил Бонджев, който по-рано беше обвинен от Пламен Устинов, че многократно го е заплашвал в дома му и по телефона от името на Алексей Петров. Бонджев представи два видеозаписа, от които става ясно, че Пламен Устинов доброволно е посетил адвокатите на Алексей Петров и е разговарял с един от тях. Освен това Бонджев разказа как е предал лично на Пламен Устинов исканите от него 300 000 лв., за да не стане поръчков свидетел срещу Петров.

Пред адвоката на Петров Пламен Устинов пояснява, че през 2010 г. е бил викан няколко пъти „по нощите” в старата сграда на ГДБОП на ул. „Черни връх” и от него е искано да дава показания срещу Антон Петров, Момчил Кръстев и Алексей Петров (обвиняеми по делото „Октопод”), чрез които да ги свърже в организирана престъпна група. На една от срещите са му обещани и пари – „половин милион” лева. Не са предложили готови показания, които Устинов да подпише, само са поискали от него да им съдейства, да свидетелства това, което те му кажат. Обещали и да го върнат на работа в системата на МВР.

След представянето на донесения от Бонджев видеозапис водещият Сашо Диков се обажда на Пламен Устинов, който отрича да е получавал пари от Бонджев. В последващ разговор отново с Бонджев, той казва, че истината ще бъде доказана в съда.

Пълният текст на стенограмите може да се прочете тук.

 

Из стенограмата от предаването „5 за 4" по „Канал 3” с участието на Емил Бонджев (04. 10. 2011 г.)

Емил Бонджев:

Добър ден, господин Диков, на вас и вашите телевизионни зрители. Значи искам да направя едно много важно уточнение. Аз съм управител и собственик на фирма „Ин-80” ЕООД, (...) която е охранителна фирма и е лицензирана по закона за частната охранителна дейност. Нямаме нищо общо с разследваната по операция „Октопод” „Ин-80” ООД на Марчело Джотолов.

......................

Сашо Диков:

Така, правим този разговор, защото се оказа, че вие може чрез тези дискове да хвърлите допълнителна светлина, за да станат ясни някои неща около, около думите, последните сензационни думи на Пламен Устинов. (...) Първо да започнем с това, защото тука един такъв, има един журналистически номер, дето се казва в началото. В началото публиката трябва да бъде ударена в слънчевия сплит. Вие сте му дали триста хиляди лева?

Емил Бонджев:

Да.

Сашо Диков:

На Устинов?

Емил Бонджев:

Точно така, и това е документирано.

Сашо Диков:

И това е документирано?

Емил Бонджев:

Точно така.

Сашо Диков:

Триста хиляди лева сте му дали, кога?

Емил Бонджев:

Значи, да започна хронологично... (...) една част от парите му бях дал до въпросната дата 22 юни.

 Сашо Диков:

За да не свидетелства срещу Алексей Петров?

Емил Бонджев:

Не за да не свидетелства. Пламен Устинов влезна в контакт с мен още 12 март 2010 година. (...) Това може лесно, много лесно може да се провери. Като ми каза, че заместник-началник на службата, имаше предвид Национална служба за охрана, (...) го е потърсил във връзка със задържания по това време Алексей Петров да свидетелства срещу него. (...) Даже ми цитира и име. Даже той няколко пъти цитира име на въпросен заместник-началник на службата.

Сашо Диков:

Знаейки, че (...) Пламен е приятел и познат от детинство на Алексей Петров.

Емил Бонджев:

Значи приятел, аз не знам как Пламен може да приятел от детинство с Алексей Петров и това наистина може да се провери хронологично – откъде накъде те са приятели от детинство? Това може да се провери.

................................................

Сашо Диков:

Да е ясно (...) на хората. Вие сте човекът, шеф на охраната на Алексей Петров и в момента, така ли?

Емил Бонджев:

Така. Само да направя едно уточнение. Значи аз не съм шеф на охраната на Алексей Петров. Никога не съм бил охранител на Алексей Петров и това може да се провери. Аз назад във времето съм бил управител на други фирми. В момента съм управител на охранителна фирма, с която господин Петров има договор за охрана. Никога не съм бил охранител.

...................................................

Емил Бонджев:

На въпросната дата 12 март 2010 година (...) той (Пламен Устинов – б.р.) ме намери в дома ми, в село Глогово – имам бащина къща там, понеже се бях прибрал там, той ме намери и както ви казах в началото...

Сашо Диков:

Вие сте от Тетевенския край, вие и Алексей Петров.

Емил Бонджев:

Точно така. Даже нали той в едно телевизионно предаване каза, че сме били много близки приятели...

Сашо Диков:

Така.

Емил Бонджев:

И поради тази причина се обърна към мен да ми каже, заместник-началник на Национална служба за охрана го е потърсил във връзка със задържания Алексей Петров. И аз му казах: сега кво да направа, нали …. (...) и оттука насетне вече той поиска среща с Огнян Петров, нали, да му предаде думите.

Сашо Диков:

Братът на Алексей Петров?

Емил Бонджев:

Точно така, обаче Огнян Петров не знаеше каква роля в момента играят службите, дали не искат и него да го вкарат в някакъв сценарий и отказа срещата. (...) Каза всичко да минава през мене и аз да го информирам. (...) Така във времето съм провеждал много срещи с Пламен Устинов, като компетентните органи могат да проверят кога аз съм го търсил, кога той ме е търсил мен. (...) ...той по неговите думи, нали, казва, че е бил привикван по нощите, в смисъл тъмната част на деня, не са документирани неговите срещи, когато е бил викан  в Национална... в ГДБОП. (...) И след тези срещи той ми се е обаждал, за да ми каже какъв натиск е оказван върху него да лъжесвидетелства срещу Алексей Петров и да стане поръчков свидетел. (...) Във въпросната декларация е описано много подробно. (...) Мисля, че на 15 юни, както е бил извикан в ГДБОП и в присъствието на господин Калин Георгиев….

Сашо Диков: (чете декларацията):

На 9 юни в 21 часа получих обаждане от непознато за мен лице (...), явих се на срещата в присъствието на прокурор Роман Василев и господин Флоров, бях там така,  така давай нататък ...

Емил Бонджев:

Запозна ме, нали, с тази – въпросната първа среща на 9 юли.

Сашо Диков:

След това на 15 юни около 21 часа пак с Роман Василев и Флоров.

Емил Бонджев:

Да, точно така. (...) И вече ми казва, че са му предлагани 500 хиляди лева, закрила на семейството му и възстановяване на кадрова служба. (...) При което, той казва: аз не искам да стана поръчков свидетел, но за да си подсигуря семейството и да замина за чужбина, искам да ми дадете триста хиляди лева. (...) Поиска Устинов от мен.

Сашо Диков:

Как може да бъде доказано?

Емил Бонджев:

Много лесно.

Сашо Диков:

Имате доказателства?

Емил Бонджев:

Естествено. (...)

Сашо Диков:

Демек, че имате ли запис на това нещо?

Емил Бонджев:

Да, няколко даже.

.........................................

Емил Бонджев:

Значи, понеже ние не бяхме сигурни дали това нещо се случва, което той ни казва и го попитахме по какъв начин може да ни докаже, че говори истината, и той ни предложи да напише въпросната декларация, която въпросна декларация е написана в центъра на София, в юридическа кантора... (...) Просто ми беше посочено от адвокат Чернева къде да отиде въпросното лице и да напише, нали, въпросната декларация, която той предложи да напише.

.....................................

Емил Бонджев:

И на въпросната дата 22 юни, във въпросната кантора (...) Не мога да кажа подробности, аз съм бил на много голямо разстояние от въпросната кантора, умишлено съм бил на разстояние, да не би това да е някаква постановка и така нататъка, защото не знаех в този момент точно какво се случва. Пламен Устинов написва въпросната декларация и много лесно може да се установи, че след излизането от въпросната кантора той ми се обади и по телефон. (...) ... може да се провери по разпечатките, предполагам службите са компетентни да го направят това нещо. (...) И след около час на ... пред магазин „Хонда” на „Ботевградско шосе”, посока изхода от София – посока Варна, аз му предадох сумата от шейсет и пет хиляди лева. Той очакваше цялата сума, но просто му обясних, че тази сума, която иска е непосилна за нас към момента и по-нататък във времето ще му осигурим останалата сума .

Сашо Диков:

До триста хиляди лева?

Емил Бонджев:

Да, до триста хиляди лева, като преди да му дам тази въпросна сума от 65 000 лева, съм му дал и други пари, в смисъл такъв, като причина се изтъкваше, че в момента няма приходи, не работи и по някакъв начин трябва да си гледа семейството. Всички мой действия са съгласувани с Огнян Петров, брата на господин Алексей Петров. (...) Близо месец почти не съм имал контакти с Пламен Устинов до началото на юли месец 2010 година, когато той ми се обади да ми каже, че да се видим. Видяхме се и той ми каза, че ако не му бъде изплатена сумата до триста хиляди лева, ще отиде и ще подпише готовите поръчкови показания, които са му подготвени. Значи последва среща от моя страна с Огнян Петров, на която обсъдихме нещата и решихме да му дадем съответната сума, която аз му предадох на 27 юли 2010 година пред баскетболната зала на спортен комплекс „Левски”. (...) 200 000 лева в брой, две чанти. (...) ...за съответните суми, нали, имам подписани разходни ордери от господин Огнян Петров, договор за заем със съответната законова лихва. Тия пари не съм ги подарил на някой. Огнян Петров беше много притеснен, даже ми каза, цитирам: „Давай, ако трябва ще си продам мандрата, но само и само да не се появи някакъв поръчков свидетел и да вкара брат ми в затвора”. Това е. Това е част от разговорите.

...............................................................

Сашо Диков:

Ясно. Идва октомври месец Алексей Петров излиза от ареста.

.............................................................

Емил Бонджев:

Значи аз вечерта, чрез Огнян Петров, нали, търся среща с господин Алексей Петров, за да обсъдиме задължението на Огнян Петров към мен, нали. Отлагахме го във времето до началото на 2011 година. Когато фактически в края на януари 2011 година се състоя този разговор, където така в детайли разказах на господин Петров за цялата история с Пламен Устинов и той ми каза, че от този човек няма абсолютно никакви притеснения и този човек ни е рекетирал, и е взел от нас тези пари, и ме посъветва да му се обадя по телефона, да организирам среща и да му кажа да върне парите който той е получил от нас. (...) Обадих му се на Пламен Устинов в присъствието на изпълнителния директор на фирмата („Ин-80” ЕООД – б.р.) и се видяхме на бензиностанция. (...) Това всичко е документирано и му казах да възстанови сумата, която е получил. Когато дойде времето, ще се види много ясно за какво става въпрос.

Сашо Диков:

(...) Вие сте подали там жалби в съда.

Емил Бонджев:

Да, подал съм жалба срещу Пламен Устинов, заедно с господин Огнян Петров сме подали жалба в районна прокуратура за измама в особено голям размер, подал съм жалба относно инцидента в Тетевен срещу Пламен Устинов за нападение (става дума за инцидента на 23 септември 2011 г. – б.р.). (...) Не знам дали ще успея до края на деня, но ми е готова жалбата за публичното ми оклеветяване в национална медия от Пламен Устинов и неговата съпруга, които в национален ефир казаха, че аз съм заплашил него, че ще го разстрелям и че ще му отвлека децата.

........................

Сашо Диков:

Фактически януари месец вие си искате парите, така ли?

Емил Бонджев:

Не, началото на февруари. (...) Началото на февруари, след като си поисках парите в присъствието на изпълнителния директор, той ми отговори, че ще ги възстанови до няколко дни и че ще ги вземе от хората, които мразят Алексей Петров. Това също е документирано.

Сашо Диков:

И фактически февруари месец по неговите думи.

Емил Бонджев:

Естествено, парите до този момент не са върнати и той стана свидетел срещу Алексей Петров.

................................

Сашо Диков:

(...) пуснете първия диск (...) записът е от 21-ви април две и единадесета.

Емил Бонджев:

Точно така, (...) след като вече Пламен Устинов е свидетел по делото „Октопод” срещу Алексей Петров ...поиска среща лично на няколко пъти включително и през брата на Алексей Петров.

Сашо Диков:

С теб, с вас?

Емил Бонджев:

Не, с Алексей Петров. (...) Такава среща категорично му беше отказана, нали, и той поиска среща с адвокатите на Алексей Петров, с неговата защита, който разговор, нали, после да се предаде на господин Петров и вече, ако той прецени, да се направи такава лична среща между Пламен Устинов и Алексей Петров. (...) Г-н Диков, това ще се види от записа въпросното лице към този момент е свидетел, нали понеже той каза, че сме го принудили, аз съм го принудил, аз съм го принудил, след като съм го заплашил, че ще му отвлека децата и т.н. Питам аз, ако аз съм го принудил в този момент, в който целия репресивен апарат на държавата нали гледаше хората около Алексей Петров какво правят, какво вършат – нима Пламен Устинов не можеше да подаде сигнал срещу мен? Нали така?

Пускат диск. (...)

 

Из Стенограмата от записания с видеокамера разговор между Пламен Устинов и един от адвокатите на Алексей Петров, проведен на 21 април 2011 г. и представен в студиото на „Канал 3”

.....................

Адвокат:

Предлагам, директно, по същество. Може директно да се говори с мене.

УСТИНОВ:

Да, разбира се, казаха ми.

Адвокат:

Всичко ще предам – едно към едно. За да се прецени какво се прави след това. Дали да има среща, дали да няма...

УСТИНОВ:

Да, аз точно за това... Да бъда инструктиран какво да правя, как да процедирам. И тия неща, вече вие си знаете там, как да бъдат оборени...,не знам. Тия показания, как могат да ... (...) Най-добре да ме питате, за какво, що. Защото аз не знам какво да....

Адвокат:

...проведени ли са с вас срещи, кой се е виждал, какво са се интересували? Колко срещи, примерно – колко срещи сте имали?

УСТИНОВ:

Еми в БОП-а за тая година – 4 или 5, не си спомням. Ама за миналата година, там, където бях написал това – те ме принудиха, нали, вече след това да... Флоров там и другите... да ги... нали бех написал там нещо като декларация.

Адвокат:

Тя за какво е била?

УСТИНОВ:

За това, къде ме викаха миналата година. И след това ме накараха...,при прокурорите ми казаха да кажа, че съм бил принуден да го напиша това там. И аз това ми е сега най-големият проблем, защото сега – не зная дали може да ме съдят за това, защото аз немам как да го докажа.

Срещите, които ги проведох тази година, бяха записани, нали... там в книга. Но миналата година – не бяха записани. Те бяха по нощите – там ме викаха. Това беше в старата сграда – на „Черни връх”. А в новата сграда – всичко беше документирано.

Адвокат:

И на първата среща, която беше на „Черни връх”... какво питаха, какво се интересуваха.

УСТИНОВ:

Е, това беше, искаха да дам показания за Хамстера, че е... в смисъл да ги свържа с нещо..., тъй като съм бил и аз ги познавам... и съм бил на „Спартак” 12–13 години. Искаха да направя връзка, нали, в смисъл да улича, в престъпна група да ги свържа – Алексей, Хамстера и всички, които познавам. И Момчил... искаха да ги свържа... Да дам некакви такива показания, които са важни, които може да издържат (...).

Адвокат:

Тя срещата, с кой беше тогава? Първата среща...

УСТИНОВ:

Първата среща. Ми... мисля че, Флоров, а... Обади ми се Главният секретар по телефона...

Адвокат:

Калин Георгиев?

УСТИНОВ:

Да, обаче колата я оставих на паркинга на НСО. Те явно имаха нещо връзка..., щото съм бил служител в НСО. И те си правиха връзка, защото сега най-малкото тия срещи ходихме пък при Министъра.

Адвокат:

Цветан Цветанов?

УСТИНОВ:

И като излизам, и зам.-началникът, който искаше, напираше да правим връзка, беше на вратата на министъра. К`во прави той там? Нещата се свързаха. Случайни неща няма.

Адвокат:

И какво, на тази среща беше Флоров, и кой друг? Калин Георгиев беше ли, или той само се обади.

УСТИНОВ:

Флоров, Калин Георгиев... мисля, че беше и секретарят там, вече не помня точно. Аз, в стрес и във всичко...

Адвокат:

И какво викат? Дай тука, напиши нещо?

УСТИНОВ:

А, не. Искаха да ме подлъжат. На едната среща чак дори пари ми обещаха, а след това...

Адвокат:

Колко пари?

УСТИНОВ:

Половин милион. Не, това може би беше трик, просто... Това ми е ясно, защото това са... Ма много ме съмнява, защото... може би някаква сума са определили, защото след това стана един скандал между Дянков и Цветанов за някакви пари и аз веднага се усетих, защото за това става дума. Защото, викам: „Добре де, в тая криза, толкова пари раздавате”. И той вика: „Ти не се грижи за това. То си има финансово министерство. То ще се погрижи за това”. И след това стана един скандал между Дянков, и аз така си мисля, че е, защото Дянков се скараха с министъра за някакви пари. И Дянков каза по медиите: „МВР да работи, а да не искат пари”.

Адвокат:

На следващите срещи продължиха ли да предлагат нещо?

УСТИНОВ:

Не. Само на една среща това ми го предложиха. На едната от срещите беше и тоя прокурор. Тоя смотаняк...

Адвокат:

Костов ли, Момчев ли, кой?

УСТИНОВ:

Не, един друг.

адвокат:

Бойко Найденов да не е?

УСТИНОВ:

Не е Бойко Найденов. Бойко Найденов сега ходи – в тия последните срещи. Ми Роман Василев ли беше, как беше?

Адвокат:

Роман Василев, има такъв, да.

УСТИНОВ:

Да, той стоеше там. Той може би нещо е стоял като ...

Адвокат:

Добре, какво стана там всъщност? Да може вие да ги свържете нещо ...

Дадоха ли нещо написано? Или искаха да подпишете вече готов текст?

УСТИНОВ:

Не, не съм давал никакви показания. Те искаха само, нали, да се съглася да им съдействам, да ме върнат в системата, както и сега искат

Адвокат:

Значи така. Ще те върнем в системата, ама ти стани наш човек.

УСТИНОВ:

Да. И да работя за тех.

Адвокат:

И каквото ти кажем – ще свидетелстваш....

УСТИНОВ:

Това да.

И сега също така ходихме при министъра – час и десет минути се води разговорът, с един от тия, от БОП-а, който работи по случая. Явно, предполагам, че той е един от ръководителите на случая. Валентин Цоновски. Той е шеф на направление „Контратерор” в БОП-а. (...)

.............

Адвокат:

И добре, и какво ти казват? Стани наш свидетел. Ама обещават ли някаква защита? Примерно анонимен свидетел, че ще те изведат зад граница?...

УСТИНОВ:

Ми как. Чак ми доведоха шефа, който отговаря за... той да ми обясни.

Викам аз – нито аз ще се съглася, нито жената ми ще се съгласи, нито пък децата ми, особено синът ми – той е такъв темерут, че той... Да бе, да си сменим имената, всичко нали, извеждане в чужбина... Каза – имаме 8 човека изведени. Ти понеже, вика, може да бъдеш много важен... Така ми каза сега. Това е една абсолютна секретност, сега ...

.........................

Адвокат:

И следващите срещи, какво стана? Те къде бяха, в новата сграда ли, кога горе-долу.

УСТИНОВ:

В новата сграда. Това са февруари, до март тази година. Те бяха засекли един разговор между мене и Емил... и след това вече ме извикаха. Мислеха, че са ми дадени пари, за нещо да свърша, или нещо – де да знам какво...

А след това вече се започна една одисея... Пък в института по психология колко пъти на детектор на лъжата го минах... Дали нещо не ги разигравам, дали не съм свързан с Алексей, дали съм се срещал след 2008-ма с него. Ма, хиляди неща... Дали има поръчки... и какво ли не.

И след това вече аз не съм ходил в БОП-а. Два пъти ми звънят, преди две седмици беше за последно. Аз им казах, нали ме изкарахте, че лъжа на детектора.. Ми излиза лъжа, че съм се срещал ... аз казвам, че не съм се срещал... след 2008-а. А те казват, че е лъжа това, и съм се срещал. 12 пъти.

............................................

Адвокат:

(...) Какво искат да чуят? Какво подсказват?

УСТИНОВ:

Значи виж сега, те подсказват. Най много напираше тоя – Цоновски. Викаше той, трябва да има някой, който поставя бомби. Не може да не е свързан, вика, с бомбата в "Галерия", вика, 100% сме сигурни, че това е тяхна работа.

И им викам: „Ама аз не мога да ви кажа нещо, което не го знам”. И най-много ме въртяха за това. Чак на детектора на лъжата минах. Поне по 3 пъти минах по едни и същи въпроси, за да сравнят тези неща. (...)

Адвокат:

И какво – само за "Галерия" или нещо по делото.

УСТИНОВ:

И за... питаха ме за Огнян Стефанов. Дали знам нещо. Засекохме, вика, Киро Дългия познаваш ли го?

Викам, познавам го. Как да не го познавам. Сега ако кажа, че не го познавам, е смешно – 5–6 години сме се виждали... Вика, защото разпечатка на телефона му има засечена в района, там – на боя, по същото време. Викам – аз нямам на представа, защото нито съм би по басейна, нито нищо. Викам ако искате, си проверете тука, като сте толкова добри полицаи. Проверете, кога съм бил, с кого съм се свързал... (...) Вие говорите сега: полиграфа... понеже ви е лесно да кажете – ти лъжеш. Аз разбирам ли от тези схеми, диаграми, които ми ги показват... Аз си направих експеримент и вече те прекратиха изследването... защото ме питат, то ми писна вече, 3–4 дни – 45 пъти вече ме минаха на полиграфа за различните неща.

Адвокат:

45 пъти?

УСТИНОВ:

Ми да. Аз не знам това дали е законно, или... Нали, аз се съгласявам да го правя, защото съм прав и казвам истината. Само за Алексей – дали имам връзка, бяха 12 пъти последния ден. И вече тогава почнах, в смисъл да се гавря с..., обратен отговор давам на въпросите и се скарахме вече с началника там... И аз даже вече мислех да го ударя, викам, ще стана и ще го джасна, щото вече ми писна от него. Той ме пита: Пламен ли се казваш? И аз казвам: Не.

 

(Спират записа от диска. Продължава разговорът в студиото между Сашо Диков и Емил Бонджев.)

 

Сашо Диков:

Защо свършва така? Вие нарочно ли сте го отрязали?

Емил Бонджев:

Да, целта беше тук, за да се покаже, че тази декларация не е насилствена. То се вижда. Всички тези неща, които Пламен Устинов е написал собственоръчно на 22 юни миналата година, се припокриват със звук и картина. (...) Разходните документи, договорът за заем са за 300 хиляди лева и те са му предадени и го има документирано, където той казва, че ги е взел парите, за какво ги е взел и че ще ги възстанови, но всички тези неща ще ги предоставим на компетентните органи.

С.Диков:

На съда, с други думи.

Е. Бонджев:

Да и тук е моментът да призова компетентните органи да се самосезират и да влезат в контакт с мен, защото той отправи много тежки обвинения. Аз съм тук най-вече да защитя името си и честта на семейството си, защото аз не съм го заплашвал никога, че ще му отвличам децата, камо ли да го убивам, защото с Пламен Устинов, както той сам казва, сме били в много добри отношения и това всеки един може да потвърди. Аз просто му съчувствах, че той е притискан от хората, които ми цитира и му е много тежко. (...) Ето това казвам, някой да предприеме някакви действия. Както в случая с Тетевен. Ощетеният свидетел идва и напада и нали, в същото време той е защитен свидетел.

Сашо Диков:

Кажете вие, вие сте пряк свидетел на случката.

Емил Бонджев:

Значи аз съм пряк свидетел на случката. Идва той с два автомобила и двата автомобила са негова собственост. Не идва с 4 души, както той ги изброява – сина му, шурея му и неговия син...., а останалите 3-ма души, като видяха мен и те ме познават, не вземаха участие в инцидента. А главни действащи лица бяха Пламен Устинов, синът му, шуреят му и неговият син.

Сашо Диков:

И какво стана?

Емил Бонджев:

Ами какво стана – слиза със заредено оръжие и с викове „Къде е, ще го убия!”.

Сашо Диков:

Къде е ще го убия? И що не го уби?

Емил Бонджев: Щото беше спрян от охраната. А впоследствие се оказа, че това..., че не е произвел изстрел, защото му изпаднал пълнителят от оръжието

Сашо Диков:

Неговата версия е преди сте го плашили. Той затова идва да търси обяснение от Алексей Петров защо го плашите из тъмните улички на Тетевен.

Емил Бонджев:

Затова ви казвам, че нещата при него са много объркани. Значи той е заплашван, обажда се на началника на полицията, началникът на полицията е при него, а в същото време е продължен да бъде следен из уличките на град Тетевен. Най-малкото началника на полицията. Защо началникът на полицията, ако е сметнал, че има заплаха срещу него, не е... ще направи един предупредителен протокол; защо никой от нас – от охраната, не е извикан на разпит. В 20,10 часа се случва това, за което ви говорих преди малко, а пистолетът му на Пламен Устинов не е взет от кръста му. Пистолетът на Пламен Устинов беше взет от началника на полицията от град Тетевен. Защо бяха отведени Пламен Устинов и останалите нападатели, а никой от охраната не беше заведен поне на разпит?

Сашо Диков:

Защо?

Емил Бонджев:

Ами не знам, вие преценете. Защото ние си вършим работата, ние пазим човека от нападение. Ако ние сме били агресорите, смятате ли, че няма се предприемат конкретни действия срещу нас?

Сашо Диков:

Е, добре, ама той ако не му беше паднал пълнителят, гърми, вие гърмите по него...

Емил Бонджев:

Само искам да ви кажа, господин Диков, че по закона за общоопасните взривни вещества, пистолетът се дава за защита, не за нападение. Разстоянието от Глогово до Тетевен е 35 километра. Този човек е действал предумишлено, организирано, с група. От автомобилите бяха иззети бухалки, железни винкели, брадва и отделно това огнестрелно оръжие. Разбирате ли, просто не ви говоря някакви фантастични неща, това е реалността.

Сашо Диков:

Добре, струва ми се да приключваме тука. Мой гост беше Емил Бонджев. Когато потърсихме Алексей Петров по телефона да даде коментар, той каза: обадете се на Емо Бонджев. Повече от интересен се оказа случаят. Оказа се, че братът на Алексей Петров е дал на Пламен Устинов 300 хиляди лева, които са му дадени, за да не бъде поръчков свидетел на обвинението. И сега вече си ги искате тези пари.

Емил Бонджев:

Не сега. От февруари месец, когато Пламен Устинов става свидетел срещу Алексей Петров.

Сашо Диков:

Когато вие започвате да си искате парите, той става свидетел срещу него.

Емил Бонджев:

Точно така, както казах вече, то е документирано.

......................................................................

Из последващ телефонен разговор на Сашо Диков с Пламен Устинов

Сашо Диков:

(...) Господин Устинов, дано да нямате нищо против, защото ми беше гост в студиото Емил Бонджев. Ваш добър приятел.

Пламен Устинов:

Да.

Сашо Диков:

Става дума за следното. Предполагам няма да отречете , че той ви е дал 265 хиляди лева, осигурени от брата на Алексей Петров?

Пламен Устинов:

Няма такива неща.

Сашо Диков:

Как няма? В две торби „Била”.

Пламен Устинов:

Чакайте, слушайте ме внимателно. Когато се дават пари, се подписва някакъв документ, нали?

Сашо Диков:

Именно.

Пламен Устинов:

Ами като ми покажете документа, тогава ще ви отговоря на въпроса.

...................................

Сашо Диков:

Той давал ли ти е пари, че не разбрах аз.

Пламен Устинов:

Не, не...

Сашо Диков:

Давал ли ти е тези пари в две торби „Била“, ако не се лъжа, на една бензиностанция, не на баскетболната зала на Герена?

Пламен Устинов:

Няма такива неща. Това са, сега искат да кажат... Те не дават хиляда лева, без да се подпишеш, а какво остава за 200 хиляди?!

Сашо Диков:

Именно, че има и друго. А какво прави при адвокат Леонтиев?

Пламен Устинов:

Кой?

Сашо Диков:

Моля?

Пламен Устинов:

Аз това съм го казал пред следствените органи. Там имаше една скрита камера, писахме 5–6 пъти един разговор, за да бъда компрометиран като свидетел.

Сашо Диков:

Не, не, кажи ми защо отиде при адв. Леонтиев?

Пламен Устинов:

Аз това го казвам на следствените органи, няма как да го кажа на вас.

Сашо Диков:

А, добре, защо няма как. Той тука донесе един диск със скрита камера.

Пламен Устинов :

Той може да донесе 5–6 диска. Ще видим тези дискове дали ще вървят на съда.

Сашо Диков:

Не говорим за съда. Съда го оставяме настрани. Тука си говорим, че... има го на диска, че ти си в кантората на адвокат Леонтиев...

Пламен Устинов:

То може да е било, има един диск...

Сашо Диков:

Вярно ли е, че Емил Бонджев и брат му си искат парите обратно, които са ти ги дали?

Пламен Устинов:

Знаете ли какво искам да попитате Емил Бонджев. Дали е ескортирал едни камиони с краден скрап от Кремиковци за Перник?

Сашо Диков:

Кога?

Пламен Устинов:

Ей това го попитайте Емил Бонджев! Дали е ескортирал едни камиони с краден скрап от Кремиковци всяка вечер за Перник?

Сашо Диков:

Така, само че не разбрах. Вярно ли е, че след като са си поискали парите от вас, и тогава отивате и ставате свидетел на прокуратурата?

Пламен Устинов:

Не, няма какво да са ми искали, защото нищо не са ми давали. Сега това са някакви хватки...

Още от категорията

1 коментар/a

бате Роби на 15.10.2011 в 18:39
Щом мен ме срещнаха с един от подслушвачите ми,нищо повече не би ме учудило!

Напиши коментар