- Автор: Божидар Чеков
- 10 Sep 2020
- 182
- 34
Въпросът за обединение на едните и другите чрез изборна равнопоставеност бе поставен публично. Нито един политолог не се противопостави на нейната кандидатура. Нито един ред не бе написан срещу нея. Фактът, че живее и работи във Франция, не събуди нито упреци, нито подозрения. Всяка поява на Румяна в медиите бе посрещана с поздравления, много вероятно поради критичната й позиция за българската избирателна система.
Оттогава изминаха почти две години. Българите продължиха да напускат страната и техният брой продължава да расте. Политическите партии стават все по-загрижени пред тази маса работоспособни граждани, които са и гласоподаватели. По времето на изборната кампания на Румяна те обърнаха гръб на въпросите, които тя зададе, и отминаха с мълчание призивите за промяна на изборния кодекс. Строгите политолози отминаха предпазливо факта, че кандидатката от Франция е с двойно гражданство.
И за едните, и за другите беше много по-удобно да се избегне дебатът за дискриминацията спрямо българите от чужбина. Те мълчаха, защото познаваха европейското законодателство, върху което се обосноваваше кандидатурата на Угърчинска. Всеки опит да бъде елиминирана тя можеше да извади пред очите на българското общество разликата между европейското и българското изборно законодателство. Разлика, която никой не би могъл да оправдае.
Проблемът обаче не може да се реши нито с обръщане на гръб, нито с мълчание. Врявата, която избухна по въпроса за гласуването в чужбина, показва, че в задкулисието се работи по този въпрос. Общественото мнение, дотолкова, доколкото го има, реагира емоционално. От обоснованото твърдение, че държавата е длъжна да осигури гласуването на всички граждани, живеещите в родината настръхват. За тях задълженията на държавата са преди всичко здравеопазването и сигурността.
Реално погледнато, отваряне на секции въз основа на 50–60 подписа означава пращане на огромен брой избирателни комисии по целия свят. Разходите са непосилни дори и за една богата държава. Следователно отваряне на секции за 2–3 милиона души е просто невъзможно! Тогава защо е този шум? Въпросът трябва да се изясни. Много е възможно политическите партии да са започнали плетене на мрежа в чужбина, предвид създаване на 32-ри избирателен район.
Видимо е обаче, че „шараните” не са готови да осъмнат за пореден път в политическия тиган. Странното е, че живеещите във Франция активисти не препоръчват френския опит в това отношение. В Канада, САЩ и Австралия например има повече французи от българи. Френската република не открива допълнителни избирателни секции. Никой френски гражданин не попълва молба и не прави заявление, за да гласува. Достатъчна е активната регистрация и след това се гласува с пълномощно, по пощата или по електронен път. За всички, които биха възразили, че има опасност от фалшификация, припомням, че МВР разполага с пръстовите отпечатъци на всички български граждани.
Аз, авторът на тази статия, например гласувам само в България. Правя го по принцип. След като бях по време на три поредни избора член на избирателната комисия в Париж, установих, че ние „от чужбина” фактически не гласуваме, а пращаме пълномощни на ЦИК. Нашите гласове позволиха на красивата политическа комета Юлияна Дончева да стане депутат. Представителката на това старо „Ново време” си изкарва хляба днес с продажба на дюшеци! Горд съм, че пускам бюлетината си в София, и не съм аз, който избра Бат Сали за представител на Кюстендил.
Въпреки че още не е намерен законодателния щит срещу „турската опасност”, в редиците на властта се пускат слухове за премахване на двойното гражданство. Предполагаемата намеса на Турция във вътрешните работи на България отново ще бъде използвана от „патриотично” настроените законодатели, за да се отърват от всички български граждани, живеещи извън страната. Ако това се случи, цепнатината между пръснатите по света българи и останалите в Родината ще се превърне в пропаст.
Едно такова действие ще изпрати България още по-далеч във всякакво класиране по реална демокрация и надежда за потенциални инвестиции. Странна е тази неприязън към носителите на „чужди” паспорти от страна на пълноценни европейски граждани. Създателят на ЕС Роберт Шуман е двоен гражданин. Настоящият френски министър-председател Мануел Валс – също. Кметицата на Париж Ан Идалго е родена испанка. Най-уважаваната французойка, Мари Кюри, е полякиня. Тя печели за Франция две Нобелови награди и е първата жена, погребана в Пантеона. Франция, и не само тя, привлича способните и работливи чужденци.
Създава им възможност за изява и реализация в полза на цялото общество. Никой не държи сметка за месторождението, етническия произход или религия. Бедна и разединена България, вместо да следва примера на водещите икономически демокрации, се оказва неспособна да привлече обратно дори собствените си таланти. Андрей Гюрковски не бе допуснат да се състезава за кмет на София срещу Бойко Борисов поради френското си гражданство. Мартин Заимов бе допуснат въпреки френско-английско и българско гражданство. Американската гражданка Анастасия Мозер изкара два мандата в Народното събрание. Симеон Сакскобургготски „забрави”, че е пътувал 40 години, и продължава до днес, с испански паспорт.
Петър Бояджиев бе отстранен от политиката поради френското си гражданство. Някакъв притежател на израелски паспорт също прекара известно време в парламента. В Благоевград щяха да дават под съд македонци с български паспорти, защото гласували, без да са „уседнали”. Всички тези примери показват, че Конституцията ни е пълна с противоречия, които позволяват изключително „еластично” тълкуване на закона. Ревизията, диктувана многократно от Венецианската комисия, е наложителна. Въвеждането на 32-ри избирателен район в чужбина, почиващ върху квоти на представителност континент по континент в зависимост от българското присъствие там. С 5 депутати от Азия например и 25 от останалия свят, „претекстът” от външна заплаха изчезва окончателно.
Представям си хора от възражения при четенето на тези редове. „Те не плащат данъци в България, а искат да ни управляват!” Не съм сигурен в наплива на „кандидат”-управляващи отвън. Подозирам, че те вече са подбрани от „вътрешните” политически кукловоди. Така както бе организирано завръщането на забогателите впоследствие от седене в министерствата „юпита”. Сигурен съм, че в случаи на избори между българите в чужбина измама като тази с „Българския Великден” няма да се повтори. Относно плащането на данъци, европейското законодателство забранява двойното облагане.
Здравните и пенсионните осигуровки, българските граждани плащат там, където са, и ползват съответните системи на страните, в които работят. Следователно те не тежат върху бюджета на България. Има обаче един друг проблем, за който не се говори. Това са получените български или чужди стипендии. Заминалите за Москва, Прага или Лайпциг навремето студенти, които са „успели” впоследствие в Чикаго, Лондон или Кейптаун, имат да връщат на Родината инвестицията, която България е вложила в тях.
След 89-а година друга вълна стипендианти замина на Запад. При изработване на една активна избирателна регистрация техните имена ще бъдат оповестени. По този начин суверенният български гражданин ще направи своя избор, след като бъде добре информиран за социалния трамплин на всеки един от тях.
Що се отнася до парите, българите от чужбина знаят да ги изработват. Там, където са, в Германия, Франция, Испания или Гърция, те не са получавали риба, а са държали въдици! В това отношение голямата част от нашенците, пребиваващи в чужбина, имат богат опит. При положение че изпратят свои представители в българския парламент, тяхната избирателна активност ще бъде несравнимо по-масова. Ще спечели ли България от тази „нова кръв” и какво конкретно? На първо време приносът от привързани към български стоки потребители е без всякакво съмнение.
Чрез депутатите на българите от чужбина връзката с българските общности ще стане реална, а не формална, както е сега. Българските стоки и съответно присъствие ще се съживят. Нашите общности в чужбина са лошо разработен пазар.Чрез увеличаване на износа икономическият растеж ще дръпне нагоре. Благодарение на една нова динамика между Родината и диаспората, пребиваването или завръщането на част от емиграцията ще се превърне в нормален етап от човешкия живот. В основата на тези евентуални нови отношения между двете съставни части на българската нация стои Избирателният кодекс. Частичното му или пристрастно попипване от аматьори може да гръмне като бомба в ръцете на стажант-сапьор.
