Истината за КТБ - факти срещу лъжи и манипулации

 

 

Отказват ни достъп до истинските документи, в т.ч. до стенограмите, старателно прикривани (засекретени) от президента Плевнелиев. 

Няма одит и нито едно дело по същество. Т.е. прокуратурата и магистратите изпълниха поръчката „да спасят България” от най-големите й врагове – нейните граждани.

Затова виновни няма. За да няма кого да съдим и Законът за отговорността на държавата да остане извън обсега на исковете ни.

Няма и анализ за претърпените досега загуби, нито прогноза за бъдещите загуби на цялото общество от делата, които се водят зад граница.

 

В замяна на това с избора на новите „стари” подуправители управителят на БНБ Д. Радев вероятно под въздействието на заинтересовани политически лица и олигарси /?/ даде индулгенции на лицата от БНБ, виновни за банковата криза в средата на 2014 г. и за фалирането на КТБ.

 

А единият от главните екзекутори на КТБ – Вл. Горанов, в интервю пред в-к „Капитал” от 11 ноември 2016 г. арогантно прехвърля вината за вторичното ограбване на кредиторите чрез целевото придобиване и прехвърляне на активи на банката, които биха формирали масата на несъстоятелността, първо на квесторите. На квесторите, които и крачка не правеха без санкцията на централните банкери. И на синдиците: „Първите синдици, които назначихме, ги търсехме да са с опит. Но те движеха процесите много бавно. Затова решихме да сложим хора, които не са с толкова връзки в София и толкова зависимости, за да може натискът и изкушението да бъдат намалени.
Всички необходими действия за защита, а тя може да бъде само съдебна, на масата на несъстоятелността са направени. Но докато траят тези решения, една група хора се опитват да вземат активите...”. 

Междувременно прогнозата му за събраните от несъстоятелността средства пада от 30 % преди година до 10 % понастоящем. „...Ще стигнат евентуално 10%. За съжаление прогнозите, че в хода на несъстоятелността голяма част от реалните активи, свързани или придобити със средства на банката, ще бъдат отдалечени от нея и по този начин допълнително ще се затрудни да се допълни масата на несъстоятелността, се оказват реални. Къде виждам причината за това – първо, доста късно стартиралата несъстоятелност на банката. И второ – самите съдебни спорове са фактически сложни, а и знаем с каква скорост по принцип върви правораздаването при решаването на търговски спорове,” уточнява В.Горанов.

И освен това твърди, че не са му известни „... твърдения и факти, които да поставят под съмнение действията на синдика...”, с които да се запознае и да може да сезира управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, чийто председател е избран по негово предложение.

Каквото могъл, това направил, казва В. Горанов. Браво, Влади, браво Горанов!

 

Не бил знаел... Десетки са сигналите на НПО „Ние, Гражданите” до прокуратурата, Р. Миленков, председател на ФГВ, НАП. Останали без отговор и реакция.

На питанията по въпроси, свързани с ограбването на активите на КТБ, разходите на синдиците и т.н. получаваме отказ да ни се предостави информация поради това, че поставените интереси не представлявали обществен интерес.

 

А дали придворният адвокат на В. Горанов, следващ го при всяко ново назначение – МФ, Общинска банка, Г. Събев, понастоящем консултиращ ФГВ, не го е информирал?

 

Да видим какви са фактите:

 

1. Факт е, че с преизбирането им на поста подуправители Д. Костов и К. Христов и получиха индулгенции за вината си за състоянието на банковата система в България и за фалита на КТБ., вместо да понесат отговорността за умишленото бездействие или вредните им действия по отношение на банковата система, не само спрямо КТБ.

 

1. Факт е, че новият подуправител на БНБ Д. Костов излъга Народното събрание и обществото, че не е знаел за състоянието на банковата система през 2013 и 2014 г., и в частност тенденциите на развитие на българските банки, в т.ч. КТБ и ПИБ.

 

1. Факт е, че непотърсената отговорност от управителя на БНБ и членовете на УС на БНБ, както и забавената оставка на И. Искров позволиха на „сплотения” екип на БНБ да укрие или фалшифицира документи, потвърждаващи обвиненията на премиера в оставка Б. Борисов, на редица граждани, организации, между които е и НПО „Ние, Гражданите” за вината на И. Искров, П. Чобанов и Пламен Орешарски за умишления фалит на КТБ. 

 

1. Факт е, че предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ е извършена в драстично нарушение на Закона за Българска народна банка и Закона за кредитните институции (ЗБНБ и ЗКИ). Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

 

Привеждаме последователно доказателства за всеки един от тези факти, които сме извели от различни документи и публикации.

 

Относно отговорността и вината на Д. Костов

В стенограмата и протокола от изслушването в Комисията по бюджет и финанси на НС на подуправителите на БНБ на 23.07.2015 г. и в последвалия доклад на Комисията по бюджет и финанси на Д. Костов заявява следното: /Приложения №№ 1 и 2 след текста/ 

 

На двата въпросите на Менда Стоянова 

 

• /1/ С кои от цитираните констатации на Временната парламентарна комисия за Корпоративна търговска банка, че събраните данни за необезпечени кредити доказват, че „не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на Българската народна банка, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката“... Д Костов е съгласен...”, 

и 

• /2/ По отношение представяне на надзорна информация в Управителния съвет на Българската народна банка – дали през последните години е имало доклади и анализи в Българската народна банка, предоставени на управителния съвет, показващи опасност от ликвидна криза и/или капиталови проблеми в Корпоративна търговска банка или в други банки; ако е имало такива, дали те са били взети под внимание от Управителния съвет и дали по отношение на тях са предприети мерки; дали досега управителят и подуправителите на Българската народна банка са имали достъп до надзорните данни от проверките на банките...

 

Д. Костов отговаря: „... По отношение на докладите и анализите, които се разглеждат в Управителния съвет на БНБ, това не е формално законово изискване, но е установена практика в Централната банка. Подуправителят ръководещ Управление „Банков надзор” да внася в Управителния съвет на БНБ за информация доклад за състоянието на банковата система. В тези доклади не се е съдържала каквато и да е негативна информация свързана с КТБ. Според тези доклади КТБ е отчитала нормални капиталови, ликвидни и финансови показатели в рамките на 12 надзорни регулации. Тези доклади за състоянието на банковата система внасяни в Управителния съвет на БНБ в предходните години са предоставени, както на органите на прокуратурата, така и на Сметната палата”...

 

В противоречие с това, което казва Костов, ще посочим само някои от изводите, направени от Управление „Банков надзор” под ръководството на Ц. Гунев за състоянието на банковата система към 31.12.2013 г. Докладът, с който разполагаме е разгледан от УС на БНБ на 07.03.2014 г. /Приложение № 3 след текста/

 

Извадки от доклада:

В раздел II.4 КАПАЦИТЕТ ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА ЛИКВИДЕН НАТИСК на доклада се правят следните изводи:

„...В края на декември 2013 г. ликвидната позиция на банковата система и на повечето кредитни институции се запази на добро ниво. 

- Последното тримесечие на 2013 г. се характеризираше със следните процеси: В структурата на активите и пасивите на банковия сектор продължи наблюдаваната от началото на годината тенденция към увеличение на относителния дял на пласментите (в актива) и намаление на привлечените средства от кредитни институции. В същото време бе отчетено поредното повишаване на ресурса от резиденти.

- Растежът на привлечените средства бе съпроводен с увеличение на ликвидните активи, при които обаче бе налице вътрешно преструктуриране. Спрямо предходното тримесечие нарасна приносът на местните институции за увеличението на основните депозити. Всички банки (с изключение на ..........) продължиха да спазват изискването за поне 20% покритие във всеки един момент на привлечените средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинства с ликвидни активи.

- Ликвидните активи през тримесечието нараснаха със 773 млн. лв. (4.0%). Намалението на паричните средства със 782 млн. лв. бе компенсирано от увеличение при всички останали компоненти. Значимият растеж на ликвидните активи под формата на средства по разплащателни сметки и междубанкови депозити до 7 дни доведе до промяна в структурата на активите за ликвидни цели. През четвъртото тримесечие депозитите от населението се увеличиха с 1.5 млрд. лв. спрямо 1.2 млрд. лв. за същия период на 2012 г. и средно около 1.3 млрд. лв. за четвъртите тримесечия през периода 2009 г. – 2011 г....

- ... Традиционно банките с преобладаващо българско участие поддържат съществено по-висок относителен дял на паричните средства в структурата на ликвидните си активи (61.5%) спрямо този на субсидиарите на банки от ЕС и гръцките банки. Делът на държаните от местните банки търгуеми ценни книжа, които отговарят на изискването за ликвидност, през настоящото тримесечие намаля за сметка на средствата по разплащателни сметки в банки и междубанковите депозити до 7 дни. ...

- Сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна с по-нисък темп от периода юли-септември, с растеж от 1.0 млрд. лв. (1.4%) за четвъртото тримесечие. Спрямо края на септември 2013 г. близо половината от кредитните институции отчетоха намаление на изходящия поток по пасивите, от които най-съществено бе при ...... В годишен план сумата на пасивите нарасна с 3.1 млрд. лв. (4.4%) при растеж на ликвидните активи с 1.6 млрд. лв. (8.7%). 

- Коефициентът на ликвидните активи се повиши до 27.07%, като това бе най-високата му стойност за последните 12 месеца. Стойностите на показателите на отделните банки за периода 2012–2013 г. разкриват, че уязвимостта на банките към ликвиден риск при част от тях се е изострила, нещо, което остава скрито на системно ниво: Най-съществено свиване на показателя за покритие на пасивите с ликвидни активи бе отчетено при местните банки – от 29.17% към 31.12.2012г. на 26.82% към 31.12.2013 г. 

- Тревожно е, че КТБ и ПИБ, отличаващи се с експанзивна кредитна и депозитна политика, поддържат трайно най-ниските стойности на коефициентите за ликвидност в системата. Рискът при тях, а и при други банки от групата, произтича, от една страна, по линия на стабилността на привлечените средства (основно на тези от населението) при евентуална промяна на ценовата им политика, а от друга – какъв е потенциалът им за по-нататъшна експанзия на кредитния портфейл. Освен това размерът на ликвидните активи и на двете банки се сви в годишен план (по-чувствително при ПИБ), а в същото време сумата на пасивите (изходящ поток) нарасна съществено.“

 

На изслушването на кандидатите за подуправители на 23.07.2015 г. пред Комисията на НС по бюджет и финанси на въпроса на депутата Д. Търновалийски: 

„... Господин Костов, казахте, че медийните публикации не са били насочвани към вас. Това не е ваш ресор. И вие няма как да знаете какво се случва в КТБ, защото не сте отговаряли за надзора. В крайна сметка Комисията, която проверява, излезе с доклад и там е записано, че доста сериозни суми са били прехвърляни, а това е във вашия ресор, банково управление. Не е ли било ясно за вас и от това не можеше ли да се направят изводи, че се случва нещо нередно. В крайна сметка като Управителен съвет и като член на този Управителен съвет да искате и повече информация, включително и в докладите от проверката в тази банка”.

Отговорът на Д. Костов е: „Това, което прави Управление „Банково”, оперира платежната система. Това, че в платежната система се виждат конкретните получатели и поводите, основанията за плащането, това не е вярно. Платежната система функционира, за да осигури сетълментът, това е техническият термин между институциите, доставчиците на платежни услуги, което те извършват в полза и за сметка на своите клиенти. Едната банка е доставчик на платежна услуга на наредителя на плащането, другата банка е доставчик на платежна услуга на получателя на плащането. В средата стои въпросната система рингс, която е за сетълмент в реално време. Това, което се вижда там, че от една банка отиват едни средства в друга банка. Това, което контролира Управление „Банково” с цел да осигури надеждност и стабилност на функционирането на системите, е всички банки да могат да изпълняват наредените към тях плащания и да поддържат съответни средства в своите си сметки. Когато те имат затруднение и не могат да изпълняват тези сметки, тогава има опцията за временно подпомагане при много ясно разписани правила. Срещу ценни книжа те могат да получават някакво краткосрочно финансиране. Когато вече нямат и ценни книжа, които да ги продадат и да си захранят сметките, тогава вече се включват другите режими на действие, както се случи с Корпоративна търговска банка. Така че в рамките на това, което се наблюдава и за което се носи отговорност в Управление „Банково” няма как да извадите заключение, че се вижда нещо, което да потвърждава по какъвто и да било начин, конкретните журналистически разследвания”...

 

Дали това е истината? 

 

Ще покажем извадка от един от редовно изготвяните за Банково управление на БНБ вътрешни документи, изготвяни за г-н Д. Костов и Ко на базата на подадена от всяка банка информация и документи: „Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели“, този от май 2013 г. /Приложение № 4/

......................................

„І. Кредити на неправителствения сектор 

През май 2013 г. кредитите, предоставени на неправителствения сектор, намаляват спрямо края на април 2013 г. с 0.1% (69.1 млн.лв.), като достигат 54.424 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.6% (338.1 млн.лв.).  

 

 

1. Сектор „Нефинансови предприятия” (S.11)³

През май 2013 г. размерът на кредитите намалява спрямо края на предходния месец с 0.2% (81.9 млн.лв.) като достига 34.918 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.9% (295.3 млн. лв.). Банките с основен принос за общото изменение са:

....

1. Корпоративна търговска банка – увеличение със 134.5 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: увеличават се кредитите над 1 до 5 години в евро (26.8 млн. лв.), основно на Дивал 59 ЕООД (33 млн. лв.) и тези над 5 години в евро (98.5 млн. лв.), дължащо се на Акванада ЕООД (40.1 млн.лв.), Бургас мийт ЕООД (28 млн.лв.), Риск инженеринг АД (14.2 млн. лв.), Глас индъстри АД (9.4 млн. лв.) и Рубин инвест ЕАД (1 млн.лв.). През месеца е отпуснат кредит до 1 година в щатски долари (21.1 млн.лв.) на Нафтекс Петрол ЕООД, а е погасен краткосрочен кредит в левове (7.8 млн. лв.) на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД;
2. Първа инвестиционна банка – ръст с 59 млн. лв. – Частни нефинансови предприятия: нарастват овърдрафтът в левове (7 млн. лв.) и кредитите до 1 година в левове (38.6 млн. лв.).
3. 2. Сектор „Финансови предприятия” 

Депозитите на сектора нарастват с 2.1% (73.4 млн. лв.) през май 2013 г. спрямо април 2013 г. и са в размер на 3.620 млрд. лв. при 1.8% (78.1 млн.лв.) месечен спад през май 2012 г. Изменението основно се дължи на: /КТБ не фигурира сред споменатите банки/

....

3. Сектор „Домакинства и НТООД” 

През май 2013 г. спрямо предходния месец, депозитите намаляват с 0.04% (12.4 млн. лв), като достигат 35.311 млрд. лв. През същия период на 2012 г. на месечна база те нарастват с 0.7% (232 млн. лв). Изменението на депозитите през месеца се дължи основно на: 

....

1. Първа инвестиционна банка – намаление с 35.1 млн. лв. – понижават се депозитите с матуритет над 3 до 6 месеца в левове (12 млн. лв.) и в евро (9.1 млн. лв.) и депозитите с матуритет над 6 месеца до 1 година в левове (18.2 млн. лв.) и в евро (23.3 млн. лв.) в сектор Население. В същия сектор нарастват безсрочните депозити в евро (17.8 млн. лв.), както и депозитите над 2 години в левове (6.5 млн. лв.) и в евро (1.4 млн. лв.);

....

1. Корпоративна търговска банка – повишение с 53.4 млн. лв. – сектор Население: увеличават се спестовните депозити в левове (63.7 млн. лв.) и в евро (27.6 млн. лв.). Намаляват депозитите в левове с матуритет над 1 ден до 1 месец (31.7 млн. лв.) и над 3 до 6 месеца (12.6 млн. лв.)...

 

Очевидна е неистината в отговора на Д. Костов, тъй като данните конкретно показват детайлна информация за размера на кредитите и дружествата кредитополучатели. Дружествата, споменати в раздел КТБ, са част от тези, които фигурират в доклада на Временната парламентарна комисия и в приложенията му като „Бушони”. За информация на незапознатите, такава информация всеки ден се подава от всички български банки.

 

С драстично нарушение на ЗБНБ, ЗКИ е свързано и предоставянето на ликвидна подкрепа и държавна помощ на ПИБ. Невярна информация е подадена от УС на БНБ и в Европейската комисия.

Както е известно през периода юни-ноември 2014 г. Първа инвестиционна банка получи временна финансова помощ от правителството на РБ чрез посредничеството на БНБ, предоставена със средства от търговските банки до одобряване на Споразумението за предоставяне на държавна помощ на банковата система от Европейската комисия и до разработването и одобряването на план за реструктуриране на ПИБ с ЕК, подписан на 31.10.2014 г.

В различни коментари, интервюта, а също и в хода на процедурата по изслушване на кандидатите за подуправители на БНБ през 2015 г. бяха зададени въпроси, свързани с обезпечението, предоставено от ПИБ АД срещу тази помощ от 1,28 млрд. лв. На тях са отговаряли както И. Искров – управител на БНБ, така и Д. Костов – подуправител на БНБ, пред Комисията по бюджет и финанси първо заседание от ноември 2015 г. и посоченото изслушване. Обществото, депутатите, политиците бяха информирани, че ПИБ АД, за разлика от КТБ, е разполагала с бързоликвидни активи под формата на ДЦК и злато на кюлчета, с които е обезпечила получената като държавна помощ сума.

Самото споразумение на ПИБ с ЕК (План за преструктуриране) обаче изрично описва вида и формата на обезпечението, предложено от ПИБ и прието от МФ и БНБ, а съответно, и от ЕК, а именно бъдещи вземания от клиенти с редовни кредитни експозиции на стойност 1,321 млрд. лв. Кредитният портфейл включва активи /вземания от големи, малки и средни предприятия/. /Приложение № 5/

 

С приемането на включеното и описано в Споразумението с ЕК обезпечение посочените лица са нарушили грубо ЗБНБ, а именно:

- Законовите изисквания за Договори за кредит между БНБ и български търговски банки, сключени на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за БНБ по реда на Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение, сключени в периода по т. 2., която гласи: „При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на Българската народна банка”

- Всъщност БНБ е вписала като залог бъдещи вземания от клиенти на ПИБ – кредитни експозиции, вместо безналични ДЦК, валути и ценни метали в полза на БНБ, в нарушение на Наредба № 6 на БНБ. Вероятно както заблудиха нас, така са заблудили и Европейската комисия по отношение на „бързоликвидните активи на ПИБ” в нарушение на собствената им нормативна уредба. Не изключваме вероятността подобен подход да е бил приложен и към още някои от споменатите от К. Христов други 14 банки с ликвидни проблеми в същия период на 2014 г. 

Повдигнатият въпрос е особено важен в контекста на отговорите на управителя на БНБ И. Искров и Н. Кордовска на първото открито заседание на временната бюджет и финанси /Протокол 1 от 29.10.2014 г., Приложение № 6/ 

На въпрос на НПО „Ние, гражданите“ защо на КТБ не е отказана временна държавна помощ и какво по-различно е предложила ПИБ на МФ и БНБ Н. Кордовска отговаря: 

„Що се отнася, споменахте за банки, които са обект на предоставена държавна подкрепа. Изключително е нездравословно и опасно да се спекулира с подобни внушения. Тъй като, ако сте запозната с комуникацията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на кредитни институции, там има изключително строги изисквания, на които всяка банка, която кандидатства за такава подкрепа, трябва да отговаря. И задължителното условие е тя да докаже своята жизнеспособност, което означава, че има достатъчно способност да издължи, да възстанови тази дадена държавна подкрепа. И изпълнението при такава подкрепа се следи в продължение на три години от назначен, одобрен от Европейската комисия наблюдател, който през цялото това време докладва как се изпълняват ангажиментите поети от подобна банка към Комисията”. 

В кулоарното продължение на разговора по тази тема И. Искров ни заяви, че ПИБ е притежавала бързоликвидни активи във вид на злато на кюлчета и ДЦК, за разлика от КТБ. 

Самата Наредба № 6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение е абсурдна, защото при ликвидни проблеми първият актив, който нормално банката продава, са притежаваните от нея ДЦК. От гледна точка на притежавания от КТБ кредитен портфейл, но наше мнение, евентуална държавна помощ би могла да бъде гарантирана от много по-качествени активи. 

 

Възникват и още няколко въпроса: 

• С какви документи е разполагала Временната парламентарна комисия по казуса КТБ и действително ли тези документи са предоставени на следствието и прокуратурата?

 

• От документите, с които разполагаме, а не само от посочените тук данни се вижда, че директорът на Управление „Банков надзор” Цв. Гунев и подчинените му специалисти добросъвестно са сигнализирали за потенциални рискове. С цел отстраняването на неудобен свидетел, сигнализирал за потенциален риск в банковата система, ли наложиха на подуправителя Гунев принудителната дълга отпуска и последвалото му освобождаване от поста подуправител на БНБ. Най-вероятно УС на БНБ се е отървал от единствения честен ръководител в БНБ, който е щял да провали плана им за срив на КТБ. 
• За обществото остава открит и въпросът за отговорността и вината на всички членове на предишния УС на БНБ, начело с неговия управител И. Искров. Защото от документите, които притежаваме, се налага все по-убедително изводът за вината на управителя на БНБ и на всички членове на УС на БНБ за срива на КТБ. Вината им за оказаната нелоялна от гл.т. на защитата на конкуренцията помощ на ПИБ, за дискриминирането и ограбването на десетки хиляди български и чуждестранни граждани поради неоказаната подкрепа, селективното отношение, неприлагането на оздравителна програма, назначаването на недеепособни квестори с цел изпълнение на поръчката за да се срине КТБ. 

 

 

По всяка вероятност отговори на някои от посочените въпроси ще се намерят в укриваната от президента стенограма, чието разсекретяване ще поискаме от бъдещия президент г-н Р. Радев. 

НПО „Ние, Гражданите” притежава достатъчно оригинални документи, които недвусмислено ще докажат вината на управителя и членовете на УС на БНБ и на други държавни институции за краха на КТБ и драстичното нарушаване на правата на собственост, правосъдие и защита на ограбените по вина на българските държавни институции граждани и фирми.

Но очевидно окончателните присъди ще може да вземе само независим съд, освободен от зависимостите си от настоящата олигархично-мафиотска политическа върхушка. Ще дочакаме виновните да не са на настоящите си длъжности и ще ги съдим когато нямат защитата на институцията си защото те са временно наемници, а ние, гражданите, сме държавата...

 

 

----------------------------------

Приложение № 1

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

-----------------------------------------------------------------------------

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

 

П Р О Т О К О Л №

На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията. Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.

 

Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

 Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.

3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките,

№ 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.

/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./

4. Законопроект за изменение и допълнение на

Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.

Има ли становища и предложения? Няма. Който е за този дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред. Изслушване на кандидатите за подуправители на

Българска народна банка.

Процедура.

 

 

Приложение № 2

 

Комисия по бюджет и финанси

23/07/2015 

 

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л
№
На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14 часа и 40 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.
3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. – второ четене.
/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.
Има ли становища и предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
Процедура.

 

 

Приложение № 3

 

С Ъ С Т О Я Н И Е Н А Б А Н К О В А Т А С И С Т Е М А

 ( Ч Е Т В Ъ Р Т О Т Р И М Е С Е Ч И Е Н А 2 0 1 3 Г О Д . )

 

У П Р А В Л Е Н И Е „ Б А Н К О В Н А Д З О Р ”

 

Д И Р Е К Ц И Я „ Н А Д З О Р Н И М А К Р О А Н А Л И З И И С Т Р А Т Е Г И И ”

Доклад за състоянието на банковата система (четвърто тримесечие на 2013 г.)

 

 

 I Бизнес модел и рисков профил ....................................................................................5

 

I.1 Структурни промени в баланса на системата ..........................................................5

 

I.2 Водещи рискове пред банките и системата ...........................................................14

 

 

II Динамика и развитие на основните рискове пред системата ...................................24

 

II.1 Качество на активите...........................................................................................24

 

 

II.2 Въздействие върху доходността (способност на системата и банките да генерират доход от органични източници) ...........................................................................34

II.3 Способност на капитала да абсорбира шокове..................................................43

 

II.4 Капацитет за посрещане на ликвиден натиск ...................................................51

 

III Лицензии, разрешения и коригиращи надзорни действия .......................................61

 

III.1 Лицензии и разрешения .....................................................................................61

 

III.2 Коригиращи надзорни действия ........................................................................61

 

IV Макро-пруденциална политика по линия на банковия надзор въз основа на резултатите към на банките към декември 2013......................................................................62

 

Приложение № 4

 

 

Динамика на основните парични, депозитни и кредитни показатели
Май 2013 г.

1. Депозити на неправителствения сектор 

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите на неправителствения сектор нарастват с 0.4% (227.8 млн.лв.) и достигат 53.074 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.4% (201.8 млн.лв).

 Графика 1

 

1. Сектор Нефинансови предприятия (S.11)

През май 2013 г. спрямо април 2013 г. депозитите нарастват с 1.2% (166.8 млн.лв.) и достигат 14.143 млрд.лв. През май 2012 г. на месечна база те се повишават с 0.3% (47.9 млн.лв). По-значителни изменения през отчетния месец има в следните банки: 

1. Сосиете Женерал Експресбанк – увеличение със 72.3 млн.лв. – през месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (61.9 млн.лв.) и в евро (14 млн.лв.);
2. Уникредит Булбанк – ръст с 52.7 млн.лв. – увеличават се овърнайт депозитите в левове (43.1 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Производство и разпределение на електрическа енергия и средствата по разплащателни сметки в левове (81.8 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия. Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (32.4 млн.лв.). Открити са нови депозити с матуритет над 1 ден до 1 месец в евро (25.3 млн.лв.), основно на фирма от отрасъл Строителство. Понижават се средствата по разплащателни сметки в евро (60.7 млн.лв.) на държавно предприятие от отрасъл Добивна промишленост;
3. Райфайзенбанк България – повишение с 43.6 млн.лв. – през месеца се увеличават безсрочните депозити в левове (42.2 млн.лв.) и евро (13.2 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия. Намаляват депозитите с договорен матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (15.6 млн.лв.), а нарастват тези в евро (18.4 млн.лв.). 
4. Юробанк България – ръст с 35.7 млн.лв. – нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (20.1 млн.лв.) и депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в левове (21.1 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
5. Обединена българска банка – повишение с 31.5 млн.лв. – в сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (18.1 млн.лв.) и в евро (11.1 млн.лв.). Намаляват депозитите в левовете с матуритет над 1 ден до 1 месец (20 млн.лв.) и нарастват тези с матуритет над 3 до 6 месеца (18.4 млн.лв.). През месеца намаляват депозитите в евро с матуритет над 1 ден до 1 месец (8.1 млн.лв.), а нарастват тези с матуритет над 6 месеца до 1 година (16.8 млн.лева);
6. Банка Пиреос България – увеличение с 27.7 млн.лв. – нарастват овърнайт депозитите в левове (9.1 млн.лв.) и в евро (11.4 млн.лв.) на частни нефинансови предприятия;
7. Първа инвестиционна банка – повишение с 27.6 млн.лв. – през месеца е приет депозит с матуритет над 1 до 2 години в евро (27.5 млн.лв.) на фирма от отрасъл Търговия;
8. Корпоративна търговска банка – понижение със 149.1 млн.лв. – падежират депозити в левове с матуритет над 6 месеца до 1 година на Държавна консолидационна компания ЕАД (186 млн.лв.) и на Български енергиен холдинг ЕАД (60 млн.лв.). Намаляват депозитите с матуритет над 1 ден до 1 месец в щатски долари (66 млн.лв.), основно на държавно предприятие от отрасъл Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и депозитите с матуритет над 1 до 3 месеца в щатски долари (37 млн.лв.) на фирма от отрасъл Транспорт. През месеца нарастват средствата по разплащателни сметки в левове (99 млн.лв.) на Български енергиен холдинг ЕАД и в щатски долари (77 млн.лв.) на Булгаргаз ЕАД. В сектор Частни нефинансови предприятия нарастват средствата по разплащателни сметки в щатски долари (28.2 млн.лв.) на двама клиенти.

 

 

Плиложение № 5 

 

FIBANK RESTRUCTURING PLAN

EXECUTIVE SUMMARY

Difficulties faced by Fibank in 2014 result from external factors

Executive Summary

 

The difficulties encountered by Fibank were due to a number of external factors. These included the collapse and placement of Corporate Commercial Bank (CCB) under special supervision, which eroded trust in the Bulgarian banking sector, the subsequent criminal attacks against Fibank itself, and the unstable political situation in the country.

 

After the CCB collapse towards the end of June 2014, Fibank became the target of a criminally-organised attack triggered by false, malicious rumours spread through electronic media messages. Customers were manipulated to withdraw their money despite the fact that Fibank had good capital and liquidity positions. This development, combined with certain unreasonable public statements, created panic and loss of confidence among depositors, resulting in a run on the Bank on 27th June 2014. On that day alone Fibank paid out to customers an amount totalling BGN 788M. In the period of 20th June to 2nd July a total of BGN 1,416M was withdrawn.

 

The press release of the European Commission on 30th June 2014 IP/14/754 states that “the State aid provides the necessary and proportionate liquidity in the wake of external, non-bank related events.”

 

On 29th June 2014, The European Commission approved a liquidity support scheme for Bulgarian banks (incl. Fibank) as being compatible with EU State aid rules. The initial State support received by Fibank on 30th June 2014 amounted to BGN 1.2B with an annual interest rate of 2.2% and a maturity of five months. The support was collateralised by Fibank with a pledge of receivables from the Bank’s portfolio for the amount of BGN 1,321M. The receivables, all performing, are from Corporate, SME and Retail customers.

 

Fibank will repay BGN 300M by 28th November 2014, at which point the State aid facility will be extended for BGN

 

 

Приложение № 6 

 

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

 

 

 

 

 

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 31 октомври 2014 г.

Открито в 9,01 ч.

 

 

 

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

 

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Процедура, господин Ципов.

КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание и бе взето следното решение: 

„Правилникът за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание става Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание. 

В срок до 5 ноември 2014 г., сряда, 18,00 ч. парламентарните групи и народните представители внасят предложения за изменение и допълнение по проекта по точка първа чрез Деловодството на Народното събрание до председателя на Временната комисия. 

Граждани и организации могат да правят предложения за изменение и допълнение на проекта до Временната комисия в срока по точка втора.

Проектът с постъпилите предложения се публикува на сайта на Временната комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по точка втора.”

Уважаема госпожо Председател, правя процедура да поставите на гласуване срока за предложения за изменение и допълнение по Проекта за Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Уважаеми колеги, искам да направя още една процедура. 

Точка първа от днешния дневен ред да бъде предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.

По същество правите две процедурни предложения. Първото, свързано със срока, в който народните представители могат да правят предложения в процедурата по изработване на новия Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.

Подлагам на гласуване Вашето предложение този срок да бъде до 5 ноември 2014 г., 18,00 ч. 

Моля режим на гласуване.

Гласували 197 народни представители: за 189, против 8, въздържали се няма.

Предложението е прието.

Сега поставям на гласуване второто процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по точта първа от работата ни днес, а тя е обсъждане на:

 

ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ДОКЛАД НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНО БАНКА ОТНОСНО СЪБИТИЯТА И ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ” ЕАД.

Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.