Иде ли краят на офшорните финанси?

Иде ли краят на офшорните финанси?
Иде ли краят на офшорните финанси? Нито „Да“, нито „Не“ – такъв е краткият отговор на зададения въпрос. Той е и логичен, на фона на предприетите действия от засегнатите наднационални и глобални институции през втората и третата седмица от взривяването на бомбата „Панама Пейпърс“. Като изключим светкавичните реакции на администрацията на президента Барак Обама в САЩ, на президента Владимир Путин и на безкомпромисните исландци, на останалите държави, визирани в гигантската база данни, изтекла от панамската офшорка „Мосак Фонсека“ , им трябваха дни за консултации на закрити врати и трескави приготовления, за да отвърнат на удара.

 

 

 

Като изключим светкавичните реакции на администрацията на президента Барак Обама в САЩ, на президента Владимир Путин и на безкомпромисните исландци, на останалите държави, визирани в гигантската база данни, изтекла от панамската офшорка „Мосак Фонсека“ , им трябваха дни за консултации на закрити врати и трескави приготовления, за да отвърнат на удара.

 

Днес е ясно, че вестникарската сензация остава на заден план като предмет на публичния интерес (изключвам продължаващия дебат на тема „Що е то разследваща журналистика и нарушени ли са нейните стандарти в скандала с панамските досиета?) При всички случаи ще продължат търсенията на първоизточника на аферата – поръчител и изпълнител на най-сложната част от сложния/скрит механизъм на „Изтичането на века“ (обозначение на „Икономист“).

 

Не е изключено след време да узнаем коя точно секретна служба се крие зад псевдонима „Джон Доу“ – персонифицираният агент под прикритие, сдобил се с хакната информация, предоставил я с „благородни“ подбуди на Зюддойче Цайтунг и Международния консорциум на разследващите журналисти.  Дали това  е ЦРУ, както твърдят неслучайни капацитети, или са руските служби, действащи с далечен прицел, не е от решаващо значение.

 

Решаващи са фактите – потвърдените и онези, за които все още се търсят надеждни доказателства. Това е и фокусът на изложението в настоящата, трета поред статия по темата „Панама гейт“, която публикувам в блога. Тук се спирам на цял пакет от доказателства и аргументи, които водят до извода, че този път мърдане няма.

 

Има основания да се мисли, че до няколко години системата на офшорните финанси  ще бъде ремонтирана и префасонирана.

 

Доказателство № 1. Старт на масови разследвания. Както писах в предишна публикация, те бяха предприети без забавяне най-напред в САЩ – световния център на офшорните капитали. Изплуваха и първите сведения за огромния оборот в долари, който се върти в четири щата – оншорни ареали с особен статут: Делауер, Невада, Уайоминг и Южна Дакота. Вече знаем, че имената на над 1000 компании от САЩ, които по един или друг начин се преплитат с панамската офшорна фирма (според някои източници те са над 3500). Човек от екипа на Хилари Клинтън беше заподозрян за участие в далаверата и т.н.

 

Продължи драмата на английския премиер Дейвид Камерън, която дотук донесе един положителен резултат: огласяването на неговите данъчни декларации, което се случва за първи път в островната държава. И тя ще  въвежда нови норми на публичност и прозрачност, следвайки примера на Норвегия и други страни, доказали своята ефективност в битката с корупцията и сенчестите пари. Дори „Икономист“ беше принуден да признае, че подобни практики са наложителни, за да се върне част от изгубеното доверие на масите в политическите елити.

 

В Германия методично вървят национални разследвания в две направления: медийно, за обвързаността на политиците с офшорната система и държавно/институционално – за полулегитимните банкови практики в офшорните зони. Не друг, а замият Хер Шойбле беше уличен от „Шпигел“ в игнориране на сигнали отпреди няколко години за изнесени капитали и замитане на следите при инвестиции в Латинска Америка. На „железния“ Волфганг не му остава друго, освен да прокара законодателно замисления пакет от 10 мерки срещу сенчестия корпоративен бизнес – за да се докаже, че е принципен борец срещу всеки, който нарушава правилата!

 

Финансовите министри на петте най-големи държави в ЕС : Германия, Франция, Великобритания, Италия  Испания  поискаха с писмо до Г 20 да се състави „черен списък“ на данъчните убежища в света и да се съгласуват санкции за страните, отказващи да сътрудничат при разследване на офшорни операции. Вероятно експертно-техническата разработка на  механизма за контрол и санкциониране ще бъде възложен на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

 

По инициатива на ОИСР и на мрежата от данъчни администрацииt The Joint International Tax Shelter Information and Collaboration (JITSIC)  на 13 април в Париж се проведе експертна среща на  представители на десетки страни, вкл. на Г20 за обсъждане на промените в регулаторните режими; предстои през есента да разберем  какъв ще е планът за действие.

 

Както се  очакваше, поставена в условия на тотален натиск, Панама се съгласи да сътрудничи на засегнатите държави и международни институции. Междувременно полицията и прокуратурата нахлу в офисите на „Мосак Фонсека“ , която била оказала „пълно съдействие“.

 

Доказателство № 2. Данъчните правила се променят. Не всички и не веднага – такова е впечатлението от обявенитe намерения за промени в правилата за събиране и огласяване на данъчните постъпления на „имащите“ – мега-корпоративните играчи, супер-богатите офшорци, вкл. онези, които смесват двата занаята: политическият с бизнеса.

 

ЕК излезе с пакет от предложения за промяна на данъчните правила, адресирани към ЕП и европейското гражданство. Каква изненада! Мерките, одобрени от комисарите бяха не само огласени за публично обсъждане, но и обяснени в подробен документ, наречен “Въпроси и отговори“. Сега както засегнатите корпоративни играчи, така и редовите данъкоплатци и гражданите-активисти в различни съпротивителни движения имат възможност да си кажат мнението.

 

Иска ми се да вярвам, че въпросният документ ще бъде коментиран и в България. И особено – онези негови параграфи, които рано или късно ще наложат промени и в българското данъчно законодателство. То продължава да се смята за светая светих от неолибералните правителства - леви и десни- и техните лобистки/експертни  мрежи , които  редят фискалните и монетарните дела у нас  второ поредно десетилетие (за улеснение на интересуващите се публикувам в приложение английската версия  на  документа на ЕК)

 

Защо иначе хиперактивният лагер на пазарните фундаменталисти в България  премълчава наличието на пакета от предложения на ЕК и старателно избягва да говори за последиците от него? Ами най-вероятно, защото в него се предвижда мултинационалните компании, опериращи не само в Европа, ежегодно да обявяват  информация, смятана досега за свещена корпоративна тайна, усърдно охранявана и от неолибералните трубадури.  В бъдеще всяка корпорация, чиито годишен оборот надвишава 750 милиона евро (общо над 6000 мултинационали!), е длъжна да съобщава публично:

 

  • брой на работниците и служителите;
  • нетен финансов оборот, в т.ч. оборота направен с трети страни, както и между фирми в рамките на корпоративната група;
  • печалба, формирана преди плащане на данъци;
  • размер на данъка върху доходите, който се дължи в съответната страна;
  • размер на данъка, действително платен през текущата година;
  • натрупани печалби;

 

И това не е всичко. Функцията по контрола върху това изискване се възлага на националните правителства. А местните парламенти в едногодишен срок са длъжни да приведат законодателствата в съответствие с новите разпоредби на ЕС. За хармонизация на данъчните системи засега не се споменава, но и на този акт ще му дойде времето (за ужас родните неолиберали, бащи на плоския данък и прочее фискални „иновации“).

 

Доказателство № 3. Въвеждат се публични регистри и автоматичен обмен на информация. Няма как контролът върху укритите данъци и потулените пари в офшорните черупки да е ефикасен, без наличието на тези инструменти. Затова Германия и Англия, както и експертната мрежа на ОИСР вече подготвят новите правила за корпоративно/фискално поведение, които неизбежно ще имат и международен характер. Според Волфганг Шойбле, когато влязат в действие публичните регистри, ще бъде възможно да се разкрият истинските собственици, стоящи зад офшорните компании.

 

Към подобно решение през последните години се движеше и ЕС, като част от директивата за борбата с прането на пари. Но ефективни мерки се очакваха най-рано през 2017 г. След скандала с „Мосак Фонсека“ този процес вероятно ще се ускори. В подкрепа на форсираните промени в правилата е и обстоятелството, че  към  към споразумението за автоматичен обмен на данъчна информация вече са се присъединили около 100 страни. Очаква се САЩ също да се включи в новата система за фискален контрол.

Случи ли се това, дори България, копираща "под индиго" всички фунаметалистки практики от англосаксонския смят и периферните региони, придобила известност като твърдина на „свободната“ (разбирай разхайтена) пазарна икономика, няма как да остане в изолация. Още повече, че тя и сега е своеобразно данъчно убежище и конкурира общността.

 

Според  експерти без притеснение България може да бъде разглеждана като своеобразна разновидност на класическите офшорки - т.нар. мид-шорки с рекордно ниски заеми и хитроумно заплетени канали за превъртане на пари с неясен произход, укриванеи от данъчните власти.

 

Съпротива ще има? От кого?

 

Неотдавнашно едно участие в предаването „Референдум“ на БНТ ме убеди, че офшорците у нас няма да се предадат без съпротива. Немалка част от финансовите експерти и адвокати, както и медийни/поръчкови коментатори, си изкарват хляба като консултират и/или работят в офшорни структури или други данъчни убежища и перачници на мръсни пари.

 

До днес те защитаваха своите интереси, обвинявайки всички критици на свободното/неконтролирано движение на капиталите в непознаване на законите, правилата и практиките на свободния пазар (обвиненията като правило бяха придружавани от иронични намеци за ретроградност и дори за професионална некомпетентност).

 

След „Панама Гейт“ ситуацията се променя. Бастионите на финансовия капитализъм по света се събуждат и се питат къде са парите от свръхпечалбите в периода на кризата и преди нея; защо и докога средната класа и редовите данъкоплатци ще компенсират рисковите или откровено грабителските схеми за натрупване на капитали; какво общо има рентиерският с класическият/чист капитализъм и т.н. Дори гуруто на пазарния преход в България Ричард Ран се възмути от тези безобразия (все едно досега не е знаел какво се случва под носа му, в държавата „Офшория“ (САЩ)  и в нейния мини-аналог България)

 

Подмолна съпротива  ще има и от банковите институции – както тези, които са пряко натопени в офшорни скандали, така и другите, които се крият зад завесата на „специални„ национални законодателства. Първите жертви на международния натиск за разбулване на банковите тайни, позволяващи укриването на данъци и прането на пари , бяха две от водещите финансови корпорации в Швейцария: UBS и Креди Суис; и двете платиха огромни глоби, за да се отърват от международно преследване, като при Креди Суис санкцията беше доста солена –над 2,5 милиарда долара.

 

Според Волфганг Шойбле германските банки вече са си взели поуки и влизат в крак с новия фискален ред. Да му вярваме ли? Времето ще покаже.

 

Независимият анализатор на борсовите операции в Уолстрийт Шах Джилиани твърди, че над 500 банки са пряко или косвено замесени в панамската афера. Сега те са потопени в "горещата вода", пише Джилиани в своите  коментари на сайта "Мъни Морнинг", известни с непримиримия си език към акулите от Уолстрийт. Авторът познава отвътре обстановката в този мега-капиталов център от личен опит. Затова би трябвало да обърнем внимание на неговото твърдение, че всичките до една от "натопените" банки са големи и  всечки те принадлежат към категорията  на т.нар. мръсни банки (определението е на Джилиани). 

 

Сега са в глуха отбрана и правят всичко възможно да прикрият следите от полукриминалното банкиране,  не е изключено чрез конвейра на разобличението, който вече е на ход,  да научаваме  как поединично и групово са осъществявали  мръсните  операции.

 

Накратко, ръкавицата е хвърлена. Тече двубой с неизвестен край –между институциите, отговарящи за законовите правила и организациите/групите, чиито занаят и източник на доходи е да заобикалят правилата. Какъв ще е изходът?  Ако искаме той да завърши с поражение на отбора на  сенчестите финанси, би трябвало най-напред да се предотврати съпротивата на онези бизнес структури, за които офшорните практики са  легитимен начин за движение на капитала, а атаката да се съсредоточи върху нарушителите. Ето как мъдрецът Жак Атали си представя подобна успешна тактика (цитат от българския превод, публикуван от БГНЕС):

 

Не бива да се смесват трите типа лица, подчертава Атали:

 

 

  1. Хора, които са извършили престъпления и крият доходите си от тях в данъчни убежища. Те са в нарушение на закона в собствените си страни.

 

  1. Хора, които честно са спечелили пари, но решават да ги сложат на завет, или като ги скрият с измама от фиска на своите страни, или уреждайки легално дохода си, който се облага само в данъчния рай, което е морално укоримо.

 

  1. И накрая идват другите, които напълно легално, загрижени за дискретността си, са избрали да открият сметка в тази страна, за да депозират своите спестявания, получени от законна дейност, след като са платили всичките си данъци и са уведомили данъчните власти в своята страна за мястото на своята собственост. Към тези хора не може да има никакви претенции.

 

Ясно е, продължава Атали, че  Панама не е единствената страна, която предлага такова тайно убежище. И още по-малко само тя предоставя изгодни финансови условия. В такъв случай е подходящо да се дадат различни отговори на тези различни хипотези.

 

  1. Криминалните дейности трябва да бъдат разкривани и всички страни да бъдат задължени да съобщават на всички останали (а не само на САЩ, какъвто е случаят с Панама) сметките на лице, заподозряно за нелегална дейност. Държавите, които откажат, наречени „несътрудничещи”, трябва да бъдат санкционирани по-строго, отколкото сега и да бъдат изключени от международната общност, дори до лишаване от правото си да гласуват в ООН. Трябва също престъпниците да може да бъдат съдени и извън страната си, разследвани от Международен финансов трибунал: разпилявайки ресурси на нациите, върху тяхната съвест тежи толкова смърт, колкото върху съвестта на осъдените в Хага за престъпления срещу човечеството.

 

  1. Срещу страните, предлагащи прекомерни данъчни облекчения, напълно легално трябва да се води борба. Много е трудно да си представим това като знаем, че в първите им редици има няколко щата от САЩ, като Делауер, и няколко европейски страни, като Великобритания или Люксембург. Предвкусвам с удоволствие публикуването, някой ден, на „Лондонските документи”, които ще разкрият как толкова уважаемото Сити приютява много финансови и данъчни подлости във вреда на страните, където са създадени тези богатства. Ще бъде безкрайно по-важно и значимо, отколкото няколкото разкрития от Панама.

 

  1. Всеки кандидат за изборна длъжност, каквато и да е тя, трябва да представи справка за платени данъци и да заложи с декларация честта си, че не е изнесъл с цел укриване от данъци на свои пари или тези на компания, която управлява, от страната, на която е гражданин, или в която се кандидатира. Дори това да е легално. В политиката неморален акт е също толкова неприемлив, колкото престъпния. Ще дойде време да си спомним за това.

 

Българската ситуация: крачка назад и две на място!

 

Първата крачка назад беше направена на другия ден след съобщението от Брюксел, че ЕК е подготвила пакет от предложения за контрол върху данъчните постъпления и мегакорпоративните финанси. Българският парламент прекрати второто четене на внесения законопроект в действащия закон за офшорните операции. Похвално!

 

Така трябва да се постъпва и в други случаи. Още повече, че подготвените промени, както и действащият закон, така и в новата версия,  са меко казано, калпави.  Като имам предвид кои са основните вносители-доказани лобисти на финансовия капиталр,  калпавостта не е случайна...

 

Сега парламентарният дебат на тема „Офшорни финанси“ навлиза във фазата на застой. Спорадичните размени на мнения ми приличат като бягане на място, в очакване на сигнала за старт от Брюксел.

 

Тогава ще не ще, българското правителство ще скорострелно трябва да пробяга една къса дистанция, в която първата отсечка е въвеждането на публичен регистър и автоматичен обмен на доходите и данъците на крупния бизнес, изнасящ парите си в чужбина; втората отсечка води до замяната на плоския данък с прогресивна систем - т.е. точно обратното на онова, което се канят да направят управляващите: през следващите три години да не променят данъчния модел.

 

Както се вижда, предстоят интересни събития през следващите месеци - до и след президентските избори. Този път, по инициатива на ЕК и ЕП и след натиск от Брюксел.

 

Вместо заключение:

 

Изложението по-горе може да породи погрешната представа, че авторът твърдо вярва в близкия край на офшорните финанси. Не е така. Постарах се да направя обстоен преглед на движенията, маневрите и приготовленията на наднационалните и националните институции, чието призвание е да поддържат един справедлив, еднакъв за всички икономически субекти, фискален ред.

 

Но фактът, че сме затрупани от проекти за нови правила не е гаранция, че те ще влязат в сила след броени месеци. Или, че няма да бъдат шлифовани, фризирани и преопаковани така, че дори вносителите им няма да ги познаят след време. Ако се случи това, отговорът на въпроса „Иде ли краят на офшорните финанси?“ ще е по-скоро негативен.

 

Което не отменя задължението да следим и коментираме в движение сблъсъкът на интереси, мнения и тактически прийоми, породен от урагана „Панама Пейпърс“

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи