"Търговец в газовия сектор досега няма фалирал. Или го правим този хъб, или просто оставаме без газ. Нямаме друга алтернатива. Към усложняване на технологията и дейността на този пазар. Отиваме към съвсем друга култура и съвсем различно поведение. Предполагам, че българската страна може да приеме това предизвикателство. И доколкото знам колегите от „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ мислят в тази посока", казва проф. Атанас Тасев от Български енергиен форум в интервю за Мирослав Иванов.

 

- Проф. Тасев, може би вече 10 години в България говорим за диверсификация на газовите доставки, но все така се случва, че тръбите, които са в проект, заобикалят България. Какво се случва?

 

- Диверсификацията е инструментът на Европа да гарантира енергийната независимост на европейските страни. Европа е най-големият и платежоспособен консуматор на руски газ. Руският газ не доминира, но е на границата на европейското антимонополно законодателство. Данните за консумацията в ЕС за 2016 г. показват следното: 17% местно производство, втечнен газ 13%, Алжир 11%, Норвегия 24%, „Газпром“ 34%. Така че Европа има диверсификация. България няма обаче. Но и тя не може да се разпространи във всички страни едновременно. В България практически в 100% сме зависими от доставките на руски газ. Има някакъв малък процент местен добив, но той е незначителен и не може да ни гарантира енергийната независимост. Европа поощряваше редица проекти. Основният е Южният газов коридор. Първоначално това беше проектът НАБУКО. Следващият беше АиТиДжиАй, към който трябваше да има интерконектор с България. Тези два проекта умряха. И остана по-сложният вариант през Трансанадолския газопровод, Адриатическия и отклонението Комотини – Стара Загора, което е проектирано за 5 млрд. куб. метра, а тестовете показаха, че засега може да поеме около 3 млрд. куб. метра. От тях имаме договорена доставка с няколко правителства по южното направление за 1 млрд. куб. метра.

 

- От Азербейджан, нали така?

 

- Да, Азербейджан. Както виждате, това е засега алтернативната доставка. Втората възможност Комотини – Стара Загора, но допълнена с регазификационен терминал в Александруполис, има повече възможности. Защото на входа на този регазификационен терминал могат да се сблъскат много интереси. По гръцкото направление има още една възможност за България – виртуалните доставки от „Газпром“. Това са около 3 млн. куб. метра дневно или отново около 1 млрд. куб. метра годишно.

И ето виждате колко възможности, но на практика – отникъде. Така че диверсификацията е част от политиката в дългосрочен план. И тя непрекъснато се сблъсква с геополитическата турболентност.

 

В крайна сметка се стигна дотам, че ние се надиверсифицирахме, защото Русия взе решение и то е категорично, че от 2019 г. се спират газовите доставки през Украйна. Което означава, че Трансбалканският газопровод се лишава от всякаква функция. А в него разпределението е следното: към Турция са 14 млрд. куб. метра, България 3 млрд. куб. метра, Гърция също 3 млрд. куб. метра и Македония 0.8 млрд. куб. метра. Това е около 21 млрд. куб. метра.

 

- Значи за всичко това се търси ново трасе?

 

- Искам да ви кажа, че Борисов реагира мълниеностно, когато Путин пренасочи „Турски поток“. Той разбра, че тръбите ще останат празни. Поради което генерира идеята за газовия хъб „Балкан“, която отначало беше химера, но сега придобива определени очертания. Защо над 1000 км. тръби и четири компресорни станции просто остават ненужни. Те трябва да бъдат запълнени. За това този път ние тръгнахме в правилната посока. Най-напред поискахме подкрепа от ЕК и я получихме.

 

- Премиерът Борисов говори преди седмица за писмо, с което очаква от ЕК да получи разрешение да свърже България с „Турски поток“….(бел. ред. Писмото от еврокомисар Мигел Канете, в което ЕК потвърждава оценката си за газов хъб „Балкан“ като възможност за диверсификация на газовите доставки в региона, като възможност в България да се създаде среда за търговия с газ, включително и с доставки от Русия, беше разпространено след записа на интервюто)

 

- Това е частният случай. Газовият хъб „Балкан” е макрорамката. Той има своите отделни реализации. Самият газов хъб „Балкан” е възможност България не само да преразпределя, а да бъде доставчик на газ. Не просто транзитираща, а и търгуваща. Този проект е включен в раздела на ЕК за проекти, които представляват интерес за останалите страни. Освен това Европа се ангажира финансово. Европа задели 920 хил. евро за предпроектното проучване. Условието, което постави Европа, е България да има три независими доставчика на газ. Ние вече ги имаме. Руски газ по някакъв начин ще идва в България. Без руския газ ние газов хъб „Балкан” не можем да направим. Ще идва азерски газ. И газ от трети страни по виртуалната връзка с Гърция. Значи България вече е изпълнила това условие.

 

Но има и друго. Условието с Русия е „тейк ор пей“. Т.е. минимум 2.7 млрд. куб. метра газ на година България трябва да плаща/получава. Отделно от 2019 г. ще получаваме 1 млрд. куб. метра газ, азерски газ. Потреблението на газ в България се очаква да се повиши, но не и толкова рязко. Е, ние този газ какво да го правим? Единствената възможност е чрез този интерконектор, който съществува с Румъния, който е с капацитет около 1.5 млрд. куб. метра, ние да се включим в газовия пазар на Европа. За по-големи количества може да се мисли, само ако се изпълни другата идея. А тя е част от нашата газотранспортна система, вече празна, да се разшири в направлението Сърбия. Но не досегашният интерконектор към Ниш, а по старото направление в Северна България – по трасето на „Южен поток“. Сръбската страна прояви готовност. Сърбия е готова да получи на границата между 10 и 12 млрд. куб. метра газ. Това беше потвърдено от „Булгартрансгаз“. Ние досега транзитираме 18 млрд. куб. метра. И ако от Комотини-Стара Загора дойдат още 5 млрд. куб. метра, ние нашите тръби ще ги запълним. И няма да се лишим от тези 120 млн. долара, които получаваме за транзит. Ето как една химера започва да става реалност.

 

А къде е хитростта на Путин? „Южен поток“ не се състоя, защото имаше спор дали 200 милната изключителна икономическа зона е част от Европа или не е. А сега какво се получава – двете тръби на „Турски поток“ излизат на Каракьой. Една от тръбите се врязва в досегашния Трансбалкански газопровод и 14 млрд.  куб. метра отиват към Турция. Обаче обратната посока остава празна. Ако по тази тръба влезе руски газ и тръгне към България, тогава няма пробеми по отношение на Третия енергиен пакет.

 

Каква е разликата между газов хъб „Балкан” и простото транзитиране по „Южен поток“? Разликата е в това, че ние получаваме газ на границата и оттук нататък ние този газ го търгуваме. Ние няма да сме транзитираща, а трансортираща и търгуваща страна.

 

- Излиза ли сметката в такъв случай? На няколко пъти Борисов цитира необходими инвестиции в газовия хъб от порядъка на над 2 млрд. евро…

 

Това са само предварителни оценки…

Но кой би купувал газ от газовия хъб „Балкан”?

 

- Има най-различни видове сделки в газовия хъб. Това не са само спот операции. Хъбът не изключва и договори с по-голям хоризонт. Годишни, че е по-големи. Ето примера със Сърбия. Тя е готова да приеме 12 млрд. куб. метра газ. Тя е изградила логисктиката. Т.е. тези количества вече като наш газ могат да се транзитират до „Баумгартен“. И там да се търгуват. Колкото до азерския газ и за него има варианти. Например проектът Ийстринг. Той започва от Словакия, минава през Унгария, Румъния и влиза в България. Това е паралелен маршрут на предложението на „Газпром“ да се промени точката на доставката. Те предлагаха на Велке Капушани руски газ, който е вповече за Словакия и Унгария. И да се транспортира до Негру Вода, където е входът на нашата тръба. А Ийстринг се движи паралелно. Така че ние имаме възможност до 6 млрд. куб. метра газ годишно да търгуваме в Европа. Разбира се, това са спот операции. А Европа дали има нужда от газ. Това е много любопитен въпрос.

 

- А по-важният въпрос е, че доставките на газ са свързани с геополитика. И всяка страна се опитва да направи така, че трасето на транзита да минава през нея, а не да излиза на свободния пазар. Та ако всички съседи на България успеят да се закачат за минаваща през тях тръба, кои ще са контрагентите ни?

 

- Аз пак казвам, че газовият хъб „Балкан” не значи транзит. Той означава търговия.

 

- Но ако страните, които биха имали интерес да купуват газ от България, успеят да се присъединят към TAP, TANAP и други проекти, пак питам – ще има ли България на кого да продава?

 

- Аз направих някои простички изчисления. По „Турски поток“ например ще има 15,75 млрд. куб. метра газ по първата тръба и още толкова по втората. Къде ще отива този газ? За Турция 14 млрд. куб. метра газ. Трябва да дойде в България – 3 млрд. куб. метра газ, за Гърция още толкова, за Македония 0,8 куб. метра газ. Значи общо около 11 млрд. куб. метра газ остават свободни. Къде ще отидат? В газовия хъб „Балкан” ще отидат.

 

- Защо?

 

- Защото проектът „Посейдон” зацикли. Трансадриатическият газопровод не включва опция за руски газ. „Шах Дениз” гарантира 16 млрд. куб. метра газ на година от 2020 г. От тях 6 млрд. куб. метра газ остават в Турция. Останалите 10 влизат в Трансадриатическия газопровод, от които 1 млрд. куб. метра газ се отклоняват към България. Затова Русия е принудена да търси място за тези 10.7 млрд. куб. метра газ. Което пък благоприятства нашата позиция за газовия хъб „Балкан”. След като Сърбия е готова да приеме на границата си тези количества газ, те не могат да бъдат руски газ. Защото тогава отново ще са валидни изискванията за Третия енергиен пакет. Ето ви елегантния начин да се преодолее тази схема.

 

И понеже тука говорим за геополитическата тежест при бизнеса с газ. Ето още малко детайли. Предвид особеното положение на Катар Русия сключи споразумение с тях. На първо място, Катар да спре да финансира ИДИЛ. И второ, Катар годишно изнася около 80 млрд. куб. метра газ. И сега. Какво правят двете страни – суап. Русия продава катарски газ като руски в Азия. А Катар ще продава тръбния руския газ в обем от 40 млрд. куб. метра газ в Европа. И виждате какъв резерв се получава за Русия. Понеже обвинението е за злоупотреба с монополно положение. Сега газът, който ще идва по турската тръба, може да се окаже катарски газ. Тогава може този катарски газ просто да го транзитираме. Но ние вече сме на варианта да търгуваме. Да, поемайки риска. Но и приемайки предизвикателството да се превърнем в хъб. Защото ако ние говорим за транзитиране, ние сме просто един разпределител. А не хъб. Така че геополитическата турболентност в момента работи в наша полза.

 

- А нали щеше да е по-лесно втората тръба на „Турски поток“ да излезе в България?

 

- Е, не може. Без решение на ЕК. Проблемът е в тази морска част на газопровода. Ако отиде в Паша дере…

 

- Но това беше вариант, който доскоро се обсъждаше. Имаше коментари за такава възможност от премиера дори.

 

- Обърнете внимание какво казва Борисов Истанбул. Казва: „Ние вземаме газ от „Турски поток“. Което означава тези 10.7 млрд. куб. метра газ.

 

- Искате да кажете, че ние ще купим този газ в Турция?

 

- Да, купуваме на границата с Турция. Още повече, че през интерконектора с Гърция тези 3 млрд. куб. метра газ може да влязат по нашата транспортна система и да отидат в Гърция. Тогава България ще може да поеме 20-22 млрд. куб. метра газ руски газ през наша територия.

 

- От Вашите изчисления разбирам, че около 10 млрд. куб. метра газ са тези, които България да купи и да препродава.

 

- Около 10.7 млрд. куб. метра газ са тези, които Русия няма къде да пласира, ако направи втората тръба на „Турски поток“. А тя ще направи втора тръба, ако спре транзита през Украйна. Защото само една тръба няма да може да достави необходимите количества. При дв тръби пък ще има излишък от 10.7 млрд. куб. метра газ. Но имаме и заявката на Сърбия, че ще купува 10-12 млрд. куб. метра газ на границата си. Пък какво ще ги прави, това е неин проблем. Тя например може да се договори на границата на Сърбия да купи и някой от клиентите на „Баумгартен”.

 

 

- Възможни ли са всичките тези изчисления и сделки, ако се построи и натовари трасето „Северен поток 2“?

 

- Да погледнем пак сметките. „Северен поток 2“ 55 млрд. куб. метра газ, през Беларус 45 млрд. куб. метра газ. А за Европа общо 154 млрд. куб. метра газ. И какво се получава – транзитът през Украйна е 47.5 млрд. куб. метра газ. Като се направи „Северен поток 2“ транзитът през Украйна става минус 7,5 млрд. куб. метра газ. Така че със „Северен поток 2“ Русия си решава проблема. Но остава въпросът с тези 10.7 млрд. куб. метра газ от „Турски поток“.

 

Но ние сме по-малкият проблем на Русия. Ние имаме договор до 2030 г. през България да се транзитират 18 млрд. куб. метра газ годишно. И той е от типа – пренеси или плати. Изведнъж този договор се прекратява. Значи трябва да има някакви компенсации. А през Словакия Русия транзитира 120 млрд. куб. метра газ. Там ще има големи поражения от прекъсването на доставките през Украйна. Украйна печели около 2 млрд. долара от транзит. Русия сключи споразумение до 2050 г. със Словакия. Това значи, че през Украйна все пак ще минават някакви количества газ. Може би около 18-20 млрд. куб. метра газ. Но не повече. Т.е. със „Северен поток 2“ Русия решава свой геополитически проблем с Украйна.

 

- Но има не малко политически совалки за натиск към ЕК „Северен поток 2“ да не бъде изпълнен в режима, в който е проектиран.

 

- Какво виждате, ние си мълчим. По отношение на „Северен поток“ ние не приехме условията на Вишеградската четворка, което ни дава някои геополитически дивиденти. Неслучайно и Алексей Милер каза, че „Северен поток“ и „Турски поток“ се съревновават. Ако се реализира само еданата тръба на „Северен поток 2“, ние получаваме шанс за по-големи количества през нас. А и доста по-възможно е ЕК да се съгласи тръба да мине през българската изключителна икономическа зона. Защо? Защото трябва да имаме предвид и друг фактор, който в последните няколко месеца в страната предизвика голяма тревога. Ще има нова референтна рамка по отношение на серните и азотните окиси и живак на термоцентралите. Което означава, че в период от около 5-10 години значителна част от термоцентралите ще бъдат от икономическа гледна точка извадени от експлоатация. Което означава, че могат да бъдат заменени от централи с газо-турбинни модули. Което пък ще повиши консумацията на газ в Европа. Така че тръбният газ още дълго време ще си остане конкурентноспособен, още повече в момента втечненият газ е на по-висока цена. А в момента България получава газ на по-ниски цени, отколкото е цената му в повечето европейски газови хъбове.

 

Карта на Турски поток. Източник: Offshore Magazine

- Но да се върнем към „Турски поток“. Казвате, че определено количество газ там би било „в повече“. Но какъв газ ще бъде това и може ли Турция да го купи от Русия и да ни го предлага едва тогава?

 

- Аз изключвам такъв вариант. Защо й е на Русия да увеличава броя на посредниците? А и поне до 2022 г. договорите с Русия са ясни, няма как Турция да се намеси като посредник.

 

- Говорим обаче не за количеството, което е по сегашните договорености, а за свободното количество, което казвате, че България може да купува на границата и да препродава.

 

- Да, пак казвам, аз изключвам такъв вариант. Русия ще доставя този газ на турско-българската граница и ние ще го купуваме там. Но пък тогава се увеличават изискванията и като финанси и като експертиза на „Булгаргаз“. Т.е. „Булгаргаз“ ще трябва да се укрепва корпоративно, за да може да има средства, оборотни капитали и да участва в тази игра. Тя ще бъде по-интересна и по-динамична, отколкото досега. Досега „Булгаргаз“ получава 1.5% върху гарантираните доставки. Каква е функцията на компанията? Няма я тази динамика, няма спот операции.

 

- Но тогава и целият финансов риск ще бъде в „Булгаргаз“?

 

- Естествено. Но след като сме решили да сме газов хъб, трябва да се научим да играем. Щом си хъб, трябва да търгуваш.

 

- А дали сме решили?

 

- А в колко държави премиерът на държавата лично се ангажира с даден проект.

 

- Аз не знам…

 

- Ето вижте, това, че Борисов се ангажира и то много сериозно, значи ножът вече е опрял до кокала и този проект трябва да се състои по всякакъв начин. И тук, разбира се, се повишават изискванията и към експертния състав на „Булгаргаз“. Компанията ще трябва да се разширява, да привлича специалисти. Да играе на борсите. Ще отиде вече в съвсем друго измерение.

 

- Повече от ясно е, че в момента „Булгаргаз“ няма финансов ресурс да направи каквато и да е сделка. Значи тя ще трябва да получи държавна гаранция, подкрепа и финансиране. Значи плюсът или минусът ще го калкулира българската държава.

 

- Да, да. Но вижте, търговец в газовия сектор досега няма фалирал. Или го правим този хъб, или просто оставаме без газ. Нямаме друга алтернатива. Към усложняване на технологията и дейността на този пазар. Отиваме към съвсем друга култура и съвсем различно поведение. Предполагам, че българската страна може да приеме това предизвикателство. И доколкото знам колегите от „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ мислят в тази посока.

 

Източник: transmedia.bg 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

хм... на 05.08.2017 в 20:58
Доста по-съдържателен коментар от геополитическото НПО пред дни...
Бай Иван на 05.08.2017 в 23:14
С една дума казано, изпуснахме питомното (Южен поток), а сега ще гоним дивото (газов хъб Балкан)! И защо ручахме жабетата-заради американския интерес да блокират и унищожат Русия! Затова професоре беше игнориран българския интерес ( за кой ли път от новите ни съюзници). Затова тук дойде оня идиот сенатор Маккейн и изплаши Орешарски, че ще спретнат в България етнически конфликт, ако не спрем Южен поток! Хубаво е нещата да се наричат с истинските им имена! Навремето така заплашваха и Иван Костов да приеме косовски бежанци, но той не се поддаде на натиска и после падна от власт, макар, че компенсира американците с договора за ТЕЦ Марица-1 и 3. Изобщо в новата история на България, който държавник направи нещо добро за Родината винаги скъпо заплаща дори с живота си. (най-ярките примери са с княз Батемберг и цар Борис 3, Б. Борисов нямаше тази смелост и затова е още на власт! Що се отнася до този хъб Балкан според мен е по скоро пепел в очите на народа ни! След спирането на транзита за Турция, който е 14-17 млд куб м. газ плюс този за Гърция и Сърбия нашата газотранспортна система е обречена на смърт, защото ще спрат парите за транзит през България, които издържат в голяма степен не само газотранспортната система, но и чрез тях държавата намалява цените на газа. Освен загубата на тези пари загуби ще имаме и от турската надценка, защото освен от Турция толкова газ няма от къде да купим. От другите газопроводи съм убеден, че цените ще саа още по-високи! Аз лично се надявам на някаква промяна в геополитическата обстановка и смяната на властта у нас с по-смели хора, която да доведе до строителството на втората тръба на Турски поток по трасето на Южен поток. Това мисля, че е в интерес и на Русия, защото по този начин тя ще диверсифицира маршрутите за доставки на газ за Европа!
......................................... на 06.08.2017 в 07:42
Тасев, няма да имате хъб. Запомни го ! Сега проблема е, как да се затвори Козлодуй,защото това не е за вас. Но и това ще стане. Иначе , алабализми си говори.
observer на 09.08.2017 в 08:49
Що, хъб може и да има, обаче празен. Абсолютно същото можеше да стане и ако бяхме построили българската част от Южен поток и Брюксел и Вашингтон да ни кажат, че газът няма да продължи към Европа, защото е руски. България не е в позицията сама да решава. Дори на една Германия спряха Северен поток 2, а Турски поток с голяма вероятност ще захранва само турския пазар. Той така се и строи засега, с една четвърт от планирания капацитет. Докато отношенията между Русия и Запада не се подобрят, а това скоро няма да стане, ще е така.

Напиши коментар