ГЕРБ "служебно" овладя и еврофондовете

<p><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:trebuchet ms,verdana,arial,helvetica,sans">Кадрилът в министерствата, които управляват евр</span>опейски средства, ясно затвърждава тезата, че служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев и ръководено от Георги Близнашки, има за цел възстановяване на позициите на ГЕРБ на ключови места във властта. На практика за по-малко от три седмици партията на бившия премиер Бойко Борисов &quot;служебно&quot; овладя и управлението на европейските фондове у нас.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Дежа вю</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Системата за управление на фондовете е консервативна. Това е така, защото практиката, която европейските институции целят да наложат, изключва политическия елемент в подбора на кадрите. През 8-те години от членството на България в Европейския съюз, европейските чиновници многократно са давали знак, че държат администрацията, работеща с тях, да не е жертва на политическата конюнктура. Това е така и защото изграждането на необходимия административен капацитет отнема време, а за това се разходват и значителни средства от европейската солидарност.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Първата по-сериозна чистка в европейските фондове е извършена в края на 2009-та година. Голяма част от ръководителите на Управляващите органи са сменени, независимо от факта, че от членството на страната ни в ЕС не са изминали пълни три години, а в подготовката на екипите вече са вложени значителни средства и време. Мотивът на кабинета &quot;Борисов&quot; тогава е свързан с временно спрените европейски фондове. Какъв е резултата от навлизането на кадрите на ГЕРБ в структурите отговарящи за европейското финансиране може да се обобщи с два примера:</span></p> <p><span style="font-size:14px">За изпълнителен директор на Държавен фонд &quot;Земеделие&quot; е назначена дъщерята на тогавашния началник на Столичната пожарна Иван Илиев и бивш колега на тогавашния премиер Бойко Борисов - Калина Илиева. Скоро обаче се установява, че Калина Илиева е с фалшива диплома от университет в Германия и се налага да бъде отстранена от длъжност.</span></p> <p><span style="font-size:14px">За първите шест години и три месеца от членството на България в ЕС /три години и половина, от които управлява правителството на Борисов/, страната ни е успяла да усвои едва 33% от европейските фондове. При правителството на Пламен Орешарски усвояемостта на фондовете към средата на 2014 година достига 56%. Цифрите говорят сами: усвоени - 19% за година и половина срещу 33% за шест години и три месеца.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Реваншизъм</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Реваншисткият подход на служебното правителство по отношение управлението на европейските фондове стана явен още в деня на встъпването на кабинета &quot;Близнашки&quot;. Заради непремерено изказване на вицепремиера и регионален министър Екатерина Захариева, на подопечната й пресслужба, се наложи да опровергава твърдението, че служебното правителство планира предоговаряне на Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия 2014-2020 година. Опровержението дойде и от Брюксел, защото по-малко от 24 часа след изказването на Захариева, Комисията официално съобщи, че е одобрила стратегическия документ, който осигурява достъп на България до над 15 млрд. евро за период от седем години. Всъщност Споразумението за партньорство бе одобрено ден след оттеглянето на кабинета &quot;Орешарски&quot;, който на практика изнесе основната част от подготовката на документа и от преговорите по него. България е 12-та държава-членка, с одобрено Споразумение за партньорство от общо 28 страни.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Предстоящите септември и октомври месец са ключови, защото в този период страната ни трябва да води официални преговори с представители на Европейската комисия и по одобрението на отделните оперативни програми. Очакванията на предходния кабинет бяха, че Брюксел ще даде &quot;зелена светлина&quot; на програмите през октомври. В края на същия месец изчита и срока за изработването на проекта на изцяло нов Закон за обществените поръчки, който е ключово условие пред България, за да може страната да получава европейски средства през новия програмен период. Изработването на проекто-закона е възложено на Агенцията за обществени поръчки и на Министерството на икономиката и енергетика, но за момента няма информация как върви процеса по подготовката.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Очакванията на бизнеса, местната власт и неправителствения сектор бяха в края на 2014 година да стартира изпълнението на проекти, които ще се финансират с пари от новата финансова рамка. По всичко изглежда служебното правителство няма намерение да изпълни очакванията на бенефициентите, с мотива, че няма достатъчен финансов ресурс в държавния бюджет.</span></p> <p><span style="font-size:14px">На този фон изглежда нелогична започналата от служебните министри мащабна кампания за смяна на ключови кадри по управление на европейските фондове, нещо, което не се случи при предходния служебен кабинет в периода март-май 2013 година, когато всички назначени през мандата ГЕРБ останаха по местата си.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Опасенията са, че рокадите ще забавят освен целия процес по стартиране на програмния период 2014-2020 година, но и ще доведат до увеличение на риска от загуба на средства от стария програмен период. Средата на 2013 г. правителството &quot;Орешарски&quot; завари под риск 272 млн. евро и успя да финишира годината, като намали загубата на под 50 млн. евро. Средата на 2014 г. показва, че &quot;наследството&quot;, което правителството на &quot;Орешарски&quot; оставя, е далеч по-добро. В момента под риск са около 130 млн. евро. Служебният кабинет и очакваното през октомври-ноември редовно правителство, трябва да успеят обаче да усвоят 1,3 млрд. евро до 31 декември 2014 г., иначе парите се губят.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Вместо предприетата чистка, служебното правителство би трябвало да продължи усилията за възстановяване на плащанията по Оперативна програма &quot;Околна среда&quot; и по две от осите на Оперативна програма &quot;Регионално развитие&quot;. За да се случи това обаче от бюджета трябва да бъдат отделени общо около 300 млн. лева, които под формата на &quot;плоска&quot; финансова корекция ще бъдат върнати в бюджета на Европейския съюз като санкция за нередности при обществените поръчки, управлението и контрола на европейските фондове, допуснати основно в периода 2010-2013 година.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Нищо ново в &quot;Околна среда&quot;</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Една от първите задачи на новия министър на околната среда и водите Светлана Жекова бе да смени ръководителя на Оперативната програма &quot;Околна среда&quot; Спиридон Александров с Яна Георгиева, която за кратко бе директор на УО на ОПОС и в началото на краткия мандат на министър Станислав Анастасов. Отговарящ за спряната Оперативна програма &quot;Околна среда&quot; ще бъде заместник-министър Атанаска Николова, досегашен заместник-кмет на Бургас от ГЕРБ. Николова тръгва по стъпките на предшественичката си Ивелина Василева, която първо бе заместник-кмет на Бургас от ГЕРБ, после заместник-министър на околната среда и водите в правителството на Борисов, а изминалите 14 месеца и депутат от ГЕРБ. Именно в мандата на Ивелина Василева като заместник-министър са допуснати и основните грешки по обществените поръчки и некачественото управление на Оперативната програма &quot;Околна среда&quot;, заради които и Европейската комисия замрази плащанията. Нещо повече, стана ясно, че в периода 2011 &ndash; 2013 г., в поредица от доклади одиторите на комисията са настоявали за промяна на правилата и въвеждането на европейските критерии за управление и контрол, което не е било възприето от тогавашните управляващи.</span></p> <p><span style="font-size:14px">В Министерството на околната среда и водите се очаква да се завърне и друг кадър на ГЕРБ &ndash; Малина Крумова, директор на оперативната програма, в периода, за който страната ни търпи санкции от ЕК. След като демонстративно напусна директорския пост на УО на ОПОС в края на 2013 г., Крумова съветваше депутатите от ГЕРБ. От пресцентъра на МОСВ потвърдиха пред репортер на БГНЕС предстоящото назначение на Крумова, която за кратко бе и заместник-министър в предишния служебен кабинет, но не уточниха на какъв пост.</span></p> <p><span style="font-size:14px">От всичко изброено дотук излиза, че възстановяването на плащанията по ОПОС трябва да се осъществи от почти същите ръководни кадри, които са допуснали и системните грешки. Ключов показател за капацитета на въпросния ръководен екип в МОСВ е и фактът, че нивото на усвояемост на европейските фондове по ОПОС, в средата на 2013 г., бе под 10% за период от шест години и половина.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Конкуренция в &quot;Конкурентноспособност&quot;</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Следващата смяна на ръководител на Управляващ орган е на Ели Милушева, ръководител на Оперативна програма &quot;Конкурентноспособност&quot; към Министерството на икономиката и енергетиката. Формалната причина, която се сочи за уволнението, е спряната процедура за 100 млн. лв. за технологична модернизация на бизнеса. Заради множество жалби и сигнали за корупция, от страна на фирми, които са кандидатствали за европейско финансиране, преди два месеца Милушева взе единственото правилно решение &ndash; да спре цялата процедура, вместо да рискува евентуалното замразяване на цялата оперативна програма от Брюксел или ако бъдат извършени плащания, те да бъдат за сметка на държавния бюджет. Уволнението на Милушева идва малко след като тя е сигнализирала за злоупотребите на консултанти по обществени поръчки и по европейски фондове директно пред Европейската комисия, както и пред ДАНС.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Друга причина за освобождаването на Милушева може да се търси и във факта, че от години ОП &quot;Конкурентноспособност&quot; е обект на сериозен интерес от страна на президента и негови партньори в периода му на строителен предприемач. За отговарящ за &quot;Конкурентноспособност&quot; е определена Ирена Младенова, служебен заместник-министър на икономиката, която е член на икономическия екип на президента Росен Плевнелиев. Младенова за втори път поема този пост. Била е заместник-министър на икономиката и в предишното служебно правителство, а в кабинета на ГЕРБ е съветник на икономическия министър Трайчо Трайков.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Интересът на &quot;Дондуков&quot; 2 към оперативната програма, която следва да подпомага малкия и среден бизнес не спира дотук. Друг &quot;президентски&quot; човек е ключов бенефициент по Оперативна програма &quot;Конкурентноспособност&quot; &ndash; изпълнителният директор на &quot;София тех парк&quot; Елица Панайотова. Тя е бивш главен мениджър на &quot;Бизнес парк София&quot;, чийто строител е Росен Плевнелиев.</span></p> <p><span style="font-size:14px">В края на юли месец Панайотова и Плевнелиев направиха първа копка на бъдещия &quot;София тех парк&quot;, който да се изгради на мястото на бившите казарми на 4-ти километър в столицата. Финансирането от 50 млн. евро се осигурява от ОП &quot;Конкурентноспособност&quot;, а архитект на &quot;София тех парк&quot; е Ангел Захариев, съпруг на началника на кабинета на Росен Плевнелиев и настоящ вицепремиер и регионален министър Екатерина Захариева. Архитект Захариев е архитект и на &quot;Бизнес парк София&quot; и на &quot;Резиденшъл парк&quot;, където е софийската къща на семейство Плевнелиеви.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Преди година, бившият вътрешен министър Румен Петков, отправя поредица от обвинения за злоупотреби при възлагането на обществени поръчки в &quot;София тех парк&quot;, но развитие по сигналите му няма, а настоящият АБВ-ец внезапно преустановява атаките срещу тандема Плевнелиев-Панайотова.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Лобито на &quot;Транспорт&quot;-а</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">&quot;Не, не идва лобито на пътищата. Аз имам афинитет към пътищата и няма да крия, че строежът на магистрали ще ми остане любима тема.&quot; Взаимно изключващите се твърдения са на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова в нейното интервю за в-к &quot;24 часа&quot;. Първата в историята жена-министър на транспорта обяви, че лично ще следи изпълнението на Оперативна програма &quot;Транспорт&quot;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">При управлението на ГЕРБ Ангелкова е член на Управителния съвет на Агенция &quot;Пътна инфраструктура&quot;, както и заместник на бившия регионален министър от ГЕРБ Лиляна Павлова.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Интересът на Ангелкова към строителството на магистрали вероятно идва и от факта, че баща й е известният кърджалийски бизнесмен Панайот Панайотов, известен като Панчо Грифит Комерса, чиято фирма печели повечето от поръчките на Агенция &quot;Пътна инфраструктура&quot; за строителство и ремонт на пътища в региона, припомня сайтът 24rodopi.com.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">&quot;Регионално развитие&quot;</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Освен, с гафа, че възнамерява да предоговаря параметрите на вече договореното Споразумение за партньорство, сред първите задачи на вицепремиера и регионален министър Екатерина Захариева бе да върне за директор на Агенция &quot;Пътна инфраструктура&quot; Лазар Лазаров, който бе шеф на пътната агенция при управлението на ГЕРБ. Сред първите задачи на Лазаров пък бе да заплаши, че ще прекрати договора с гръцката фирма &quot;Актор&quot;, която строи Лот 4 на автомагистрала &quot;Струма&quot;. Ултиматумите пред изпълнителите на строителни дейности бяха запазена марка в мандата на ГЕРБ. Вследствие на това &ndash; чисто новата магистрала &quot;Люлин&quot; трябваше да се ремонтира на втората година след откриването й.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&quot;Вие имате ли информация, че ще е сменена, защото ние очакваме това да се случи.&quot; Така от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие отговориха на въпрос на репортер на БГНЕС &ndash; каква ще е съдбата на ръководителя на Оперативна програма &quot;Регионално развитие&quot; Снежина Славчева. Самата програма ще се надзирава от заместник-министъра на регионалното развитие Йорданка Чобанова, която е президентски съветник от 2012 г.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Предизвикателството пред ОПРР е да възстанови плащанията по двете замразени от Брюксел оси - &quot;Градско развитие&quot; и &quot;Туризъм&quot;. Важна подробност е, че една от причините за спирането на парите е свързана със съмнения по процедурата за модернизация на градския транспорт на Бургас. Както вече стана ясно, заместник-кметовете от ГЕРБ на крайморската община се оказаха предпочитани за управлението на друга също спряна Оперативна програма - &quot;Околна среда&quot;.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">&quot;Развитие на човешките ресурси&quot; &ndash; още веднъж от същото</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Мандатът на социалния министър в кабинета &quot;Орешарски&quot; Хасан Адемов бе белязан с рекорден ръст на усвоените европейски средства от Европейския социален фонд, като България делеше първото място с Германия за 2013 г.</span></p> <p><span style="font-size:14px">На 11 август като заместник-министър на социалната политика с ресор ОП &quot;Развитие на човешките ресурси&quot; е назначена Петя Евтимова, която заемаше същия пост в правителството на ГЕРБ.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">&quot;Приемственост&quot; в ОПАК и ОПТП</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Двете &quot;най-малки&quot; като бюджет оперативните програми &ndash; &quot;Административен капацитет&quot; и &quot;Техническа помощ&quot; могат да разчитат на пълна приемственост в управлението си. Причините не са свързани с добра усвояемост на средства, а с факта, че ръководителите им са кадри на ГЕРБ.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Шефката на УО на ОПАК Моника Димитрова-Бийчър е назначена през 2011 година, когато финансовото министерство, под чиято шапка е програмата, се ръководеше от вицепремиера Симеон Дянков.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Спокойна за поста си е и ръководителката на Управляващия орган на Оперативна програма &quot;Техническа помощ&quot; Ирена Първанова, която преди да заеме началническата позиция е съветник в кабинета на министъра по управление на еврофондовете в правителството &quot;Борисов&quot; и настоящ евродепутат от ГЕРБ Томислав Дончев.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Бийчър и Първанова запазват постовете си, въпреки, че по ОПАК и по ОПТП и тази година се очакват загуби на средства, каквито бяха отчетени и в края на 2013 година.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Сезонът на шараните в ИАРА</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Фотосът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с два шарана във всяка ръка вероятно е любим на новия изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по &quot;Рибарство и аквакултури&quot; Янчо Янчев. Структурата, която е на подчинение на земеделското министерство, управлява европейски фондове. Досегашният шеф на ИАРА Майдън Сакаджиев от ДПС бе освободен, с мотив стартирала срещу България наказателна процедура за неспазването на европейското законодателство. Като неофициална причина за освобождаването на Сакаджиев се сочи прекомерните политически назначения на кадри на ДПС в структурите на ИАРА през последната година. Политическото кадруване би бил основателен мотив за смяната, ако обаче един партиен активист не се заменя с друг силно политизиран кадър. Именно такъв е и новият изпълнителен директор на ИАРА Янко Янчев, който е член на общинското ръководство на ГЕРБ в Несебър, бивш общински съветник и бивш заместник-кмет на крайморския град.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">ДФ &quot;Земеделие&quot; - сянката на финансите</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Отстраняването на изпълнителния директор на Държавен фонд &quot;Земеделие&quot; Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова от земеделския министър Димитър Греков в края на мандата на правителството &quot;Орешарски&quot; определено е една от серията причини за вледеняване на отношенията между БСП и ДПС. По всичко изглежда, че назначеният в средата на месец юли нов изпълнителен директор Атанас Добрев има шанс да остане на поста си. Добрев е бил на различни позиции във фонд &quot;Земеделие&quot; общо шест години. Последната година е парламентарен секретар на Димитър Греков, който бе сред малкото министри от кабинета &quot;Орешарски&quot;, които имаха повече от добри отношения с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Бъдещето на директора на ДФ &quot;Земеделие&quot; зависи преди всичко от мнението на финансовия министър Румен Порожанов, който ръководеше ключовата структура за осигуряване на европейски средства за земеделските производители, при управлението на ГЕРБ. След уволнението на злополучната Калина Илиева през 2011 г. ДФЗ бе поет от Порожанов.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&quot;Сянката&quot; на служебния министър на финансите над земеделското министерство е повече от забележима. Служебният министър на земеделието Васил Грудев и неговият заместник Иван Капитанов са били заместници на Румен Порожанов в ДФ &quot;Земеделие&quot;.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">Един е малко, двама са много</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">Освен с многото заместник-министри и рекордно количество съветници, служебното правителство &quot;Близнашки&quot; има и цели четирима вицепремиери. Двамата от тях &ndash; Екатерина Захариева и Илияна Цанова си разделят ресорите икономика и европейски фондове.</span></p> <p><span style="font-size:14px">През изминалата вече една четвърт от мандата на служебния кабинет много ясно се открои преплитането на отговорностите на вицепремиери Захариева и Цанова по отношение на европейските фондове. Опасенията са, че тази тенденция може допълнително да затрудни комуникацията, както с европейските институции, а така също и с отделните структури в страната. Икономическият вицепремиер Екатерина Захариева, а не вицепремиерът по европейските фондове Илияна Цанова водеше преговорите по осигуряване на бюджетни средства за общини и строители по спрените програми за екология и регионално развитие. &quot;Тежестта&quot; на Захариева над Цанова стана видна и при разпределението на ресорите на вицепремиерите от служебния министър-председател. Близнашки възложи на Захариева да отговаря основно за министерствата, които управляват европейски средства, с изключение на две &ndash; на социалната политика и на образованието, за които ресорен естествено е вицепремиерът Йордан Христосков. За Цанова остана да надзирава единствено Държавната агенция за българите в чужбина, която няма никакво отношение към европейското финансиране.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов неволно разкри каква е основната задача на вицепремиера Илияна Цанова, която напусна работата си Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, за да се завърне в България. В свое интервю Щонов посочва, че Цанова ще работи, за да приложи опита си от Лондонското сити за повишаване на усвояемостта на европейските фондове чрез посредничеството на банки. &quot;Администрацията не разполага с достатъчно капацитет. Затова заедно с вицепремиера по европейските фондове Илияна Цанова разглеждаме възможността да се въведат повече финансови инструменти, които по-добре могат да отразяват риска&quot;, казва служебният министър на икономиката и енергетиката. Макар и да отрича, това на практика да е лобиране в полза на банковите институции, чрез &quot;вкарване на парите в банките&quot;, пред в-к &quot;24 часа&quot;, Щонов признава: &quot;Плащанията по програма &quot;Иновации и конкурентоспособност&quot; може да минат по три начина - чрез грантове, през банки или чрез финансови инструменти като &quot;Джереми&quot; и друг&quot;.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px">В дъното на класацията</span></strong></p> <p><span style="font-size:14px">С първите си стъпки на терена на европейските фондове, служебното правителство затвърждава усещането, че задачата му не е просто да запази системата за управление стабилна в тези преходни 2-3 месеца, а преди всичко да осигури достъп до свежо европейско финансиране на определени кръгове, както и да задоволи нарастващите през годините лобистки интереси в сектора. При това всичко се прави в пълно несъответствие на заявените намерения от президента и служебния премиер за прозрачно и открито управление в името на гражданското общество, без реваншистки подход или политическа чистка.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Очакваното посещение на европейския комисар по регионалната политика Йоханес Хан в София за официалното подписване на Споразумението за партньорство, което е планирано за началото на септември, несъмнено ще бъде използвано, за да се затвърди &quot;опорната точка&quot;, че европейските партньори вече възстановяват доверието си към България. При това в навечерието на извънредните парламентарни избори. Визитата на комисаря Хан, който ще бъде част и от новата Европейска комисия, от квотата на Европейската народна партия, със сигурност ще изкуши лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново да повтори тезата си как се управляват европейски фондове в България: &quot;На тях им ги спират, на мен ми ги пускат...&quot; Това, разбира се, невярно по своята същност твърдение, с нищо не променя и горчивия факт, че на осмата година от членството си в Европейския съюз България продължава да е се съревновава за почетното предпоследно място по ниво на усвояване на средствата от европейската солидарност.</span></p>