Футболът като триумф на хедонистичния патриотизъм

Футболът като триумф на хедонистичния патриотизъм
Според френския социолог Жан-Пиер Льо Гоф емоционалната треска, обзела Франция около световната титла по футбол, показва как тийнейджърската поза се превръща в модел на поведение.

 

 

Трудно е да се дистанцираш, когато Франция е обзета от всенародно веселие, в градове и села се издигат викове на победа и страната сякаш се е върнала към най-хубавите си дни на слава. За миг забравяме разделенията и горчивината, “тъжните страсти” и злобата. Съпричастни сме в радостта и горди, че принадлежим към страна, която е победила, разсъждава френският социолог в интервю за “Фигаро”. 

 

“Да живее републиката!”, извика Дидие Дешан след победата. Времената се менят в полза на един патриотизъм, свързан с идеята за Франция, надвърляща етническата и общностна принадлежност. Финалът и честването на победата, предавани по телевизията, са изключителни поводи да демонстрираме националната си принадлежност, подкрепяйки и идентифицирайки се с шампионите, които вече не изглеждат като мръсни хлапета, омагьосани от външния вид и парите. 

 

Всичко това е приятно да се види и чуе, но аз не бързам със заключенията, подчертава Жан-Пиер Льо Гоф. Той припомня, че футболът в глобалния свят е масово развлечение, излъчвано по телевизията, която превръща спортното състезание в зрелище. Футболът е част от това, което Малро наричаше “машини за мечти” с огромни финансови залози.

 

“Патриотизмът”, изразен чрез него, е от особен тип: той е част от празничните и медийни “събития”; свързан е с новия хедонизъм, удоволствията и силните усещания, които се преживяват на мига, оставяйки между другото останалите новини и безпорядъка в света. Патриотизмът, изразен по време на военния парад на 14 юли, е от друго естество: той включва по-сдържано чувство, взема пред вид дълголетието, живите и мъртвите; той не се движи от принципа на удоволствието, а включва трагизма на историята и саможертвата.

 

Бариерите и социалните различия изчезват; всеки може да разговоря с всеки, да го хване за ръка, да го прегръща и целува, без дори да иска разрешение; потръпваме, викаме, плачем едновременно в по-скоро добродушна атмосфера, поне до определен час на нощта. На фона на споделената емоция се създава силното усещане за равенство и принадлежност, в момент, който е извън обичайното време и ни се иска да е вечен. “Силните моменти” не траят дълго и изискват от вечно обновяване, припомня обаче Льо Гоф.

 

В модерния свят, в който религията и традициите вече не играят ролята на социална рамка, индивидът се еманципира от първоначалните общности на принадлежност, но едновременно с това изпитва самота и неясна тревожност. В същото време нараства нуждата да бъдеш одобрен и обичан от себеподобните. Това може да доведе до масов конформизъм, който включва повече или по-малко съзнателно придържане към определен тип поведение и чувства, като медиите играят важната роля на катализатор и разпространител. 

 

Тази ситуация на “самотната тълпа”, по израза на американския социолог Дейвид Рийсман, е съпътствана от моменти, които позволяват на изолирания и стресиран индивид да забрави временно собствената си ситуация и да изпита чувство на колективна принадлежност, участвайки в общото веселие. Времето в модерните общества е белязано от това редуване на всекидневни ограничения и моменти, в които “се отпускаш”. Честването на победата на Франция е един от тези върхови моменти.

 

Сдържаността и “свенливостта на чувствата” в стария свят, които вървяха за ръка за ръка със силно разграничаване на личното и публичното пространство, ерозираха в полза на споделянето на емоции, разпространявани и усилвани в социалните мрежи и големите аудиовизуални медии. Доведено докрай, това изразяване на емоциите стига до необичайни поведения, които подхождат повече на неспокойно дете и на тийнейджър в транс, с редуващи се викове, крайна възбуда и сълзи. 

 

Поведението на Еманюел Макрон по време на финала не убягна на това. С риск да изглеждам мърморко, тази “почти истерична буйност” изразява едно ново състояние на нравите, които не ми се струват белег на прогреса, ако си спомним заедно с Норбърт Елиас, че процесът на цивилизация включва самоконтрол на индивидите над собствените им импулси, афекти и емоции, още повече, когато заемаш президентския пост, който е над обществото и неговите настроения.

 

Инструментализирането на спорта от политиците не е от вчера и, както еуфорията след победата, така и печалбата на популярност в социологическите проучвания, не трае дълго, заключава социологът.

 

Снимка: АФП

 

 

Заглавието е на “Гласове”

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    18 Юли 2018 18:12ч.

    Интелигентно. Подминават се строшените витрини на магазините, вероятно и ограбени. А и липсват данни за подпалените коли в по-бедните квартали. Обикновено по Нова година са около 1000. И извършителите са като коментираното мнозинство в отбора на шампионите, вероятно и повечето от пострадалите собственици също. Имаше и три жертви, вярно, не убити, а претрепали се. Vive la France!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Юли 2018 21:08ч.

    В Африка също празнуват, между другото. Спортът е бил интересен, когато е било нашето село срещу вашето село. Сега, когато практически не-футболна държава, би могла да си купи и треньор и отбор, когато футболът означава големи инвестиции, не е същото. Вероятно затова радостта на Хърватия е по-искрена. В Западна Европа еуфорията по спорта е свързана и с образователната им система, емоцията нашият клас да ступа вашия клас е голяма, това се прехвърля и в големия спорт, но не може да се сравнява. Защото в големия спорт вече няма почтена надпревара между региони, между школи, между нации, еуфорията засяга вече само световните шампиони и големите събития. А в останалото време, след отборите се влачат едни фенове... дето правят присъствието на стадиона рисково занимание. Масата от хора няма как да съпреживяват така, както е било, когато футболистите са били от твоя клас, от твоя град. Децата вече са от Арсенал или Реал Мадрид... защото нямат възможност да бъдат за своите градове. Да, всичко е по-професионално, но и по-далечно. Като дете гледах на село детски театър, мои братовчеди и братовчедки правеха народна приказка, заедно с други деца от селото, беше най-интересното нещо, защото ги познавах, имах контакт. Емоцията е в малката общност и в личното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    21 Юли 2018 12:40ч.

    патриотичната треска на французите свърши на 15 юли, 2018.На 16 юли, 2018 те закриха френското търговско представителство в Москва и се изнесоха от там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи