Досието на Мурдаров в ДС е запазено и е с достатъчно голям обем, за да ни даде ясна представа за работата на репресивния апарат в средите на БАН. Всъщност доносите на Мурдаров са типично вътрешноведомствени, на битова основа и в почти всички случаи се отнасят до поведението на негови колеги. Този тип доноси го съпътстват както в БАН, така и в работата му в тогавашната Българска телевизия.
Агентурните сведения са написани педантично, рутинно и досадно. В тях няма видимо желание за израстване в службите, въпреки че на практика такова има. Прави впечатление, че оперативните работници на Мурдаров почти не се намесват в досието му с писане на биографични справки и характеристики на агента. Това донякъде ни лишава от възможността да видим как е изглеждал той в очите на ДС. От своя страна, в агентурните си сведения Мурдаров също не изразява чувствата си към ДС, но дългогодишната му работа в полза на Първо главно и на Шесто управление на ДС е достатъчно доказателство за неговата преданост към комунистическия режим.
Владко Мурдаров е вербуван за агент на Шесто управление на ДС на идейно-политическа основа с псевдонима “Драган” на 14 август 1975 г. от оперативния работник Младенов. Мурдаров има добри характеристики за агентурната си работа – безпартиен, владее немски език, а през 1952 г. баща му е осъден на три години затвор за антикомунистическа дейност. Тези характеристики биха му дали възможност да бъде добре приет в средите на противниците на режима. Агент “Драган” обаче няма да ги използва, за да донася за свои приятели от репресирани семейства, а ще се ограничи с вътрешноведомствени доноси, които дават представа за настроенията в Института за български език при БАН и в Славянския институт в Залцбург.
Въпреки че е регистриран за сътрудник на Шесто управление през август 1975 г., първото агентурно сведение на Владко Мурдаров за ДС е с дата 4 юни 1974 г. По това време той е стипендиант на фондация “Фридрих фон Щайн” и пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. Агентурното му сведение е свързано именно с работата му в този университет и не засяга директно лица, с които се е запознал по време на пребиваването си във Виена.
Официалното вербуване на аг. “Драган” през 1975 г. съвпада със завръщането му в България. Първото сведение на нововербувания агент представлява информация за фондация “Фридрих фон Щайн”, благодарение на която е специализирал във Виена. Наред с това той информира ДС за връзките си със свои състуденти от Виенския университет, никой от които не е български гражданин. Оттук нататък в продължение на няколко години Институтът за български език при БАН и настроенията на работещите в него ще бъдат основен обект на вниманието на аг. “Драган”.
Първият вътрешноведомствен донос на Мурдаров е срещу негов колега, който ще се превърне в основен обект на следене от страна на агента. Доносът е свързан с това, че колегата му “пие на работното си място”, “нищо не върши” и “не е инициативен”. Освен това е имал неблагоразумието да попита Мурдаров защо се е върнал от Виена, а не е избягал там.
Ще наречем условно тази първа жертва на Мурдаров Методиев. Следват доноси, в които се казва, че Методиев е изразил намерение да емигрира, защото не вижда перспективи за себе си в България, като се подчертава, че на Методиев предстои пътуване в Полша. В тази връзка оперативните работници от ДС правят предложение да бъдат уведомени полските служби за сигурност, които също да се опитат да установят какви са намеренията на Методиев. През февруари 1976 г. Мурдаров пише още няколко доноса по адрес на Методиев, в които основното провинение на последния е, че не се интересува от политика и отказва да разговаря на тази тема. Мурдаров е зареден от водещия си офицер със задачи, с които да провокира политически разговор, но така и не успява да предразположи обекта си към откровения.
На 15 март 1976 г. аг. “Драган” докладва за предконгресните коментари на своите колеги от Института за български език. Не пропуска и вицовете като този, разказан от негова колега: Българската нация вече щяла да бъде нация часовникарска, защото след конгреса хората щели да видят новите магазини с новите цени и само щели да цъкат. Оттук нататък жанрът “предконгресни настроения в института” ще присъства често в агентурната биография на Мурдаров.
На 7 май 1976 г. агентът докладва за слуховете, че Методиев е хомосексуалист, а на 5 юни, след като му е гостувал, разказва за всичко, което е видял в дома му. Доносите срещу Методиев са десетки и са писани в продължение на години.
През 1978 г. Мурдаров започва да докладва и за друг свой колега, когото условно ще наречем Серафимов. През 1978 г. Серафимов кандидатства и е приет за специализация във Виена. Мурдаров пише за него, че не знае добре немски и е пратен във Виена с ходатайството на проф. Атанасов (б.а. – името е измислено). По-късно Серафимов ще бъде спрян от властите в България да преподава в университета в Залцбург.
През 1979 г. Мурдаров прави характеристики на десетки свои колеги от БАН, като разширява кръга на наблюдаваните обекти и извън Института за български език. В тези характеристики се цитират негови разговори с тях и се дават оценки за поведението им.
Друг често срещан похват в агентурната му работа са сведенията, озаглавени „Обстановката в Института за български език при БАН”, в които той разказва всички клюки и информира за интригите и взаимоотношенията в института.
През 1980 г. Мурдаров донася и за коментари на свои колеги във връзка със събитията в Полша. Тези коментари обаче нито са толкова много, нито са толкова остри. Прави впечатление, че повечето от колегите на Мурдаров изобщо не се интересуват от полските събития, а много от тези, които ги коментират, са срещу действията на “Солидарност”. Мненията на малцината, проявяващи интерес към полските събития и подкрепящи антикомунистическата опозиция, са отразени чинно в доносите на аг. “Драган”.
На 26 януари 1981 г. Мурдаров е преотстъпен от Шесто на Първо главно управление, защото е поканен за преподавател в университета в Залцбург за срок от три години. В тази връзка от 24 януари до 3 февруари 1981 г. ДС провежда с него оперативна подготовка за работата му в чужбина. След прочетеното в досието му трудно може да се каже доколко Мурдаров е бил преподавател в Австрия и доколко разузнавач.
В Залцбург, освен че преподава, той води война с двама преподаватели по български език, които ще наречем условно Иванови, защото са съпрузи. Те са имигранти в Австрия и са основен обект на агентурните сведения на Мурдаров, в които той докладва, че мъжът е сътрудник на радио “Свободна Европа”, а жената има лошо отношение към него. В едно от сведенията “Драган” съобщава за разговора си с полски колега, който му е предал свой разговор с Иванова. Ето част от донесението на Мурдаров по повод отношението на Иванова:
Казала му да гледа да ме избягва, защото с мене не може да има контакти, защото аз съм бил суров, необщителен и нафукан човек, а от друга страна, не се знае точно за какво съм изпратен тук. Да не би по някакъв начин да му навредя. Казала му, че на никого инак не се плаща квартира, а само на мене. Явно било, че не ми се плаща даром, а заради някакви услуги.
През октомври 1981 г. Вера Мутафчиева, която също беше обявена за сътрудник на Шесто управление на ДС, изготвя предложение Мурдаров да бъде преместен на работа във Виена. Това предложение обаче не се осъществява. През януари 1983 г. Мурдаров посочва двама свои студенти – австрийци, като интересни за работата на ДС и пише характеристики за тях. Това е директно предложение към ДС двамата младежи да бъдат вербувани. Дали това се е случило, в досието на Мурдаров не е отразено.
По време на пребиваването си в Австрия аг. “Драган” често се среща с имигранта и гражданин на ФРГ, когото условно ще наречем Христов. Христов е с националистически убеждения и е участник в македонските националноосвободителни движения. Общуването с този човек е другата част от работата на Мурдаров като сътрудник на ПГУ на ДС. Националистическите позиции на Христов по отношение на Македония са причина ДС да има благосклонно отношение към него.
През май 1983 г. Мурдаров води на екскурзия в България свои колеги, преподаватели от Австрия, заедно с десетина студенти. Ето част от негово агентурно сведение по този повод:
Общото ми впечатление от поведението на австрийската група е, че преподавателите бяха пристигнали в България с намерение да докажат на студентите си, че при нас има много неуредици, които те наричаха неуредици на социализма. Специално с това се занимаваше преподавателят Файхтнер и отчасти проф. Майер. През цялото време те изтъкваха само неприятните неща, като се мъчеха да обобщят, че такива могат да се срещнат във всички социалистически страни и само там. Проф. Кронщайнер също правеше бележки от този род, като в Търново ми заяви, че всички българи били бандити.
От самото начало Файхтнер се стремеше да докаже пред студентите, че неуредиците у нас са характерни и за Съветския съюз. Разказваше, че у нас се получавали разрешителни от Райсъвета за пътуване из страната, че по същия начин, както в Съветския съюз, държавните тайни служби са по следите на всекиго и особено на чужденците.
В Казанлък се стигна до апогей, когато Майер пиян започнал да крещи на портиера: „Да живее западногерманската марка! Аз искам да оставя социализма да живее, но и той да ме остави на спокойствие!”. Файхтнер дойде при мен и ми заяви, че в България било по-зле и от Съветския съюз, защото имало привидна свобода, докато там поне всичко било открита диктатура. Във връзка с тези думи аз вече не издържах и му заявих, че никой пред мен не е обиждал така родината ми и мене и че не желая да разговарям повече с него.
Позицията на Кронщайнер беше от друг тип – да се докаже, че в България няма нищо българско, а всичко е турско влияние.
Студентът Шахнер беше натоварен като че ли през цялото време да се движи с мене и така и не можах да имам контакти с всички студенти. Контакти с мен търсеше и Зелинде Шаубенбауер. От нея разбрах, че Шахнер е бил човекът от групата, който е бил натоварен да обменя на черно валута на всички. Негов съветник е бил Файхтнер.
След това сведение Файхтнер получава черен печат в паспорта си и забрана повече да посещава България.
В края на 1983 г. от института в Залцбург канят българския професор по германистика Атанасов, когото споменахме по-горе, да преподава за срок от десет години. Всичко е уредено и австрийските преподаватели и студенти с нетърпение чакат лекциите на българския професор.
Ето характеристиката на проф. Атанасов, писана от оперативните работници от ДС, която се намира в досието на Мурдаров:
Проф. Атанасов е член на БКП, професор в Института за литература при БАН, засичан за изказвания срещу политиката на БКП в областта на културата Предвид горното в края на 1983 г. чрез ЦК на БКП бяха взети мерки за осуетяване на командироването му в Австрия.
От тези няколко изречения е видно, че проф. Атанасов не заминава за Австрия. Отказът на българските власти да пуснат професора в Австрия предизвиква скандал в института в Залцбург. По време на скандала Владко Мурдаров докладва на ПГУ за настроенията в института и за реакцията на някои от австрийските преподаватели. Ето част от тези сведения:
Вайс вече не желае да подържа никакви връзки с България, тъй като бил много огорчен от случилото се с Атанасов. След като обявил неговите лекции, след като подканил своите студенти да се запишат за тези лекции, Вайс много късно научил за решението на Атанасов да не идва. Бил много ядосан и разочарован. Огорчени били и студентите...
Няколко месеца след скандала с проф. Атанасов в България е изпратено съобщение, че Мурдаров трябва да напусне института до 29 февруари 1984 г. От София правят възражение, но то не е уважено и аг. “Драган” се завръща в Института за български език при БАН. В България той докладва за свои разговори с проф. Атанасов, който дълго време се чуди защо не е бил допуснат да чете лекции в Австрия. От дистанцията на времето можем да предположим, че главната причина проф. Атанасов да не бъде допуснат до Австрия е, че не е бил сътрудник на ДС. Нещо, което е било почти задължително, за да може български гражданин да работи на запад.
През пролетта на 1985 г. Мурдаров е екскурзовод на група австрийски студенти по българистика, които са дошли на екскурзия в България. В агентурните си сведения аг. “Драган” докладва за впечатленията си от тях. Това всъщност са и последните му агентурни сведения за ПГУ на ДС.
На 7 август 1985 г. делото на СС „Драган” е свалено в архив, а ст. лейтенант Чалев изказва задоволството си от работата на агента за ПГУ. В решението на комисията по досиетата е записано, че аг. “Драган” е свален от отчет през 1985 г., но агентурните сведения на Мурдаров за Шесто управление на ДС продължават и след тази дата. След завръщането си от Австрия той отново започва работа в Института за български език при БАН и колегите му отново се превръщат в негови мишени.
В началото на 1985 г. пише донос срещу своя колега от БАН, която ще наречем условно Стефанова. Тя се опитала да защити друг техен колега, чиято статия е свалена от в. „Народна младеж”. След доноса на Мурдаров офицерите от ДС планират да профилактират Стефанова и да пресекат дейността й. На агента е дадена следната задача: в разговори с лица от обкръжението на Стефанова да се стреми да я дискредитира от позициите на човек, противопоставящ се на интригантството, демагогията, кариеризма и компилаторството в научната работа. Своевременно да сигнализира за всички нейни опити да се противопостави на нашата политика...
На 15 октомври 1985 г. Мурдаров пише сведение за коментарите на колегите си от БАН за посещението на Михаил Горбачов в България. То съдържа изказвания, които негодуват основно от спирането на движението в София и парализирането на града.
Вицовете, посветени на комунистическия режим, са съществена част от досието на Мурдаров.
Ето един пример, който прави впечатление със своята пунктуалност. Точността, с която агентът посочва кой кога какво е казал, наистина е забележителна.
Тя присъства във всичките му агентурни сведения и може би затова те са толкова досадни за четене. Ето и доноса: През последните дни излязоха много вицове, които коментират преди всичко промените в облика на София – новите магазини. Затова Пламена Дончева (б.а. – името е измислено)(от Българската телевизия) ми обясни на 30 март, че в момента на работното й място се разпространяват слухове и вицове, че на границите на България пише, че държавата е в ремонт, че на сградата на Народното събрание пише „Внимание, падащи министри”, че конгресът няма да състои в София, а в Пловдив, защото там се правят панаирите. Последният виц ми беше разказан няколко пъти – чух го от Станев (на 28 март), от Попова (на 31 март). Коментират се цените на стоките в новите магазини – Александров (на 31 март), Колева (също на 31 март), Данаилова (на 31 март). Подчертава се, че тези цени са много високи и не са по финансовите възможности на съвременния среден българин. Оценява се (от Колева), че “това е поредната проява на парвенющина у българина”...
На 15 май 1986 г., няколко дни след като комунистическата пропаганда съобщава за аварията в Чернобил, Мурдаров пише сведение относно „Коментари по актуални проблеми”, в което разказва как негови колеги приемат съобщението за избухването на атомната електроцентрала и укриването на този факт от комунистическата държава. Докладва за хора, които са слушали Би Би Си и са споделили това с него, за да му дадат съвет как да се предпази по-успешно от радиацията. Посочва хора, които не вярват на официалните съобщения на държавата и слушат чужди радиостанции, за да получат повече информация. Между цитираните има и едно лице, което смята, че чуждите радиостанции правят антикомунистическа пропаганда и излишно раздуват проблема.
Това са и последните агентурни сведения на Владко Мурдаров за Шесто управление. Неговото сътрудничество завърша така, както и започва – без анализ и характеристика, изготвени от оперативния му работник. След 10 ноември 1989 г. Владко Мурдаров прегръща “синята идея”, автор е на предаване по БНТ, от 1991 до 1995 г. е директор на „Дом Витгенщайн“ – Българския културен институт в Австрия, чете лекции в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” и СУ “Св. Климент Охридски” и се подписва под най-различни декларации в подкрепа на демокрацията... Последната от тях – тази, която подкрепяше Синята коалиция и трябваше да изхвърли бившите комунисти от властта, Владко Мурдаров подписа месец и половина преди комисията по досиетата да обяви името му като сътрудник на Шесто управление и Първо главно управление на ДС…