Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “Лустрация!”. Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Дарина Григорова, снимка: Ваня Филипова

 

Звучи радикално? Мракобесно! Скандално, може би? Да, може и да реже светското ухо, изнежено от либералния комфорт на всеобщата/всеядната любофф. Но за църковния разкол, надвиснал над Православието, няма как да се използва политкоректна лексика. Каноните пазят чистотата на Православието, нарушаването им откъсва отломъци от Църквата, но тя остава “стълб и крепило на истината” [1Тим. 3:15].

 

Антихрист не значи само против, но и “вместо” Христа. Всеки опит за подмяна на канона под формата на “реформа”, “модернизация”, икуменическа прегръдка, “обновление” и прочее благовидности, е антихристиянство, или избор между Христа и антихриста – осъзнат или не. 

 

Най-често “вместо”, “на мястото на” Христа в човешкото сърце се предлагат идеологии. А те се приемат на доверие/вяра в светлото бъдеще, или фентъзи минало, може и фантастика. Многообразието е гарантирано, а целите галят ухото: “справедливост”, “братство”, “щастие”, или пък “висок стандарт”, “безсмъртие”. Има за всеки, потребителската кошница на идеологията е щедра.

 

Москва и Фенера

 

Когато една империя загине, тя продължава живота си в идеологическото време с измамното очакване на ренесанс като реплика, дубликат, едно към едно с машина на времето – илюзия с опасни последствия. 

 

Съветската империя след 1991 г. живее идеологически между мавзолея на Ленин и 9 май. Османският халифат се реанимира в неоосманизма. “Византия след Византия” има много идеологически проекции, далеч не всички безобидно културологични или православно патетични като “византинизма” на Константин Леонтиев. “Византия”, или “Константинопол”, или “Новият Рим” се идеологизира и агресивно като “Мегали идея”. 

 

Малоазийската катастрофа след Първата световна война отрязва “мегали идеята” от историческата география на елините. Гърците безвъзвратно са изгонени от Мала Азия. Остава вариантът за реванш в духовната география на Православието, който пленява фанариотите, олицетворени от Вселенския патриарх. В титулатурата му неслучайно са “Константинопол” и “Новият Рим”. Кавичките липсват в изписването му, но показват реалността. Константинопол пада през 1453 г. и оттогава е Истанбул [“Града”, но не на Константин], в чийто квартал – Фенер, се изчерпва “вселената” на патриарха, легитимирана политически от валидността на турския му паспорт. След Втората световна война се добавя и финансовата зависимост на Вселенския патриархат от САЩ, където е разположена малоазийската гръцка диаспора. Канада е другото й средище. 

 

“Фанариот” и “православен” е като “ислямист” и “мюсюлманин” – несъвместими са. Както мюсюлманинът, ставайки ислямист (салафит, уахабит, “умерен опозиционер” с бяла каска), престава да бъде мюсюлманин, така и фанариотът престава да бъде православен, защото предпочита “мегали идеята” пред Православието. Идеология срещу вяра, беззаконие срещу канон. 

 

Константинопол е мираж, докато Москва е факт. Оттук и старата вражда за “Рим” (“Новия” или “Третия”) между Вселенската патриаршия и Руската православна църква, проявила се за пореден път в Украйна. При всеки удобен момент, когато Руската православна църква е подложена на гонения от властите, Вселенският патриарх се съюзява с гонителите. 

 

През ХХ век фанариотите преговарят с болшевиките и признават покровителстваните от тях разколници – обновленците, срещу руския патриарх Тихон. Вселенският патриарх Григорий VII е готов да прати в СССР своя комисия със свои епископи “за умиротворяване”, предлагайки на патриарх Тихон да се оттегли (май 1924 г.). 

 

Руският патриарх отговаря по канона с цитати от Вселенските събори: незаконна намеса във вътрешния живот на РПЦ, която е “признавала и признава първенството по чест, но не по власт” на Вселенския патриарх (юни, 1924 г.). 

 

Следва писмо на митрополит Василий (бъдещият вселенски патриарх Василий III) до председателя на Секретариата по въпросите на култовете при президиума на ВЦИК – П. Г. Смидович. От името “на целия Константинополски пролетариат”: “Съветска Русия може да откликне на молбата на пролетариата от Близкия Изток… и да окаже на Константинополската патриаршия велика услуга... още повече, че Вселенският патриарх, признат на Изток за глава на целия православен народ, ясно е показал с действията си разположението си към съветската власт, която той признава” (юли, 1924 г.).

 

Обновленците са готови да се откажат от автокефалията на РПЦ и да се подчинят на Фенера в замяна на легитимацията им. Впрочем обновленците са за въвеждането на второбрачие при свещениците, антиканонична практика, въведена наскоро във Вселенския патриархат от Вартоломей – братя по дух.

 

Изборът не е и между Русия и Украйна, православна Украйна е с Русия

 

Кривото огледало на евролибералните медии съзнателно подменя два фокуса на конфликта в Украйна. 

 

Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. 

 

Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. 

 

Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “лустрация!”. 

 

Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. 

 

Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Втората медийна подмяна е представянето на РПЦ като инициатор на разкола в Православието и неглижирането на грубите нарушения на каноните от вселенския патриарх Вартоломей (“вселенските легати” на чужда канонична територия на УПЦ (МП), незаконното снемане на анатемата от Филарет, непризнаването на каноничната територия на РПЦ и др.).

 

Вартоломей подценява манталитета на украински разколници. Филарет не е очарован, че е “разжалван” като митрополит, подчинен на Константинопол, и твърди упорито, че “е бил, е и ще остане патриарх”. 

 

Вартоломей обаче познава манталитета на украинските православни, които ще защитават храмовете и Киево-Печерската Лавра, подложени на риска от превземане от разколниците с политическия чадър на Киев. Това означава религиозна война, гонение на православни. Геополитически хаотизацията на Украйна е удар срещу Русия. 

 

Опитите да се опростят събитията, сравнявайки с Естония през 90-те години, когато вселенският патриарх легитимира антиканонично втора Естонска православна църква, извън РПЦ, и временно пак е прекратено евхаристийното общение между Москва и Фенера, са уязвими. Защото Киев за руското Православие е това, което е Охрид за българското Православие и Косово – за сръбското. 

 

Разколът като духовна реалност вече ще бъде удар срещу Православието, перфидно премислен, надълбоко, в сърцето. При разкол пукнатината ще е във всяка православна църква, във всеки храм, където и да се намира той. Всяка поместна църква ще трябва да вземе страна. Защото преглътне ли се беззаконието на Вартоломей, всяка поместна църква ще бъде заплашена от “вселенско” опекунство и отричане на автокефалията й под политически натиск отвън, както се случва сега с Украинската православна църква (МП). 

 

Всеправославният събор по канон може да удържи на натиска на беззаконието и да избегне разкола.

 

Изборът предстои.

 

Още от категорията

73 коментар/a

Виж повече тук! на 17.10.2018 в 13:24
https://geopolitica.eu/aktualno/2891-opitite-za-sazdavane-na-avtokefalna-ukrainska-tsarkva-v-konteksta-na-novata-politika-na-vselenskata-patriarshiya
София на 17.10.2018 в 14:37
Благодарение на православието сме оцелели като нация 500 години турско робство. Православието пречи да бъдат насадени "западните джендър ценности" , да ни промият мозъците и да не знаем кои сме , какви сме и къде се намираме . Нима потурчените българи в Родопите имат българско самосъзнание ? Борбата е за нашите души и Православието е нашата защита срещу злото !
без имена на 17.10.2018 в 17:50
Авторката явно е наясно накъде ще се опитат да насочат коментарите някои хора и затова е дала много подходящо заглавие. Обаче кой чете заглавията?
Helleborus на 17.10.2018 в 17:53
Статията е написана да манипулира умовете на хора. Но да приемем за момент, че човек все пак стои пред Христовия трон, както би трябвало да стои всеки християнин и да се оправдава за своята вяра и любов. Бихте ли оскърбили Разпнатия за спасението на света, с подобна мотивация? Първо тук се борим за някакво „православие“, но не е ясно защо се борим за него, след като го оплюваме. Всичко негативно, което сме се досещали за православието като конкретно обединение на вярващи хора е изявено тук съвсем директно. За какъв канон говорите, когато вие исторически обяснявате какви небивалици стоят в корените на тази православна църква. Можете ли с едната ръка да срутите православието, а с другата да го възвисите? Ако толкова много нечестие се случва и такъв „антихризъм“ в тези среди, с каквато жар повдигате завесата, откъде човек да намери вяра във всичките исторически решения, наречени канон, че са вдъхновени от Духа? От една страна вселенският патриарх няма право да първенствува, защото е политически обвързан, защото има малко паство и не е по-горен от другите. Понеже всички трябвало да са съвсем, ама съвсем равни. От друга страна Москва желае да се яви като Третия Рим, със сигурност в по-високо положение и от Константинопол днес. Според кой канон? И се размахва секирата, разколници, антихристи... наместо Христа... а не е ли наместо Христа този, който подменя самото учение? Според учението на Христос нечестивите хора се отлъчват сами. И това е така, аз съм свидетел. Нечестивият човек не може да устои в събранието на светиите, защото ги намразва от дъното на душата си, той сам отпада, съблазнява се изапочва да клевети. Но Христос е обещал да учи всеки грешник, който пожелае да Му стане ученик. „замъждял фитил няма да угаси“ Може ли да ми дадете едно основание за това отлъчване и обругаване на хора по причини напълно различни от единствените, които могат да отделят човека от Бога? Апостол Павел е казал, „ Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. .. Отлъчете нечестивия човек отсред вас.“ Православните май признават само един грях – да не ги следваш. Христос не е споменавал за подобен грях! От друга страна в православните храмове влизат напълно непознати за свещениците хора и се причастяват с тялото. Влизат мутри, всички политици са там, стълпотворение на хайлайф, бизнесмени, без нито един разговор за това дали човекът спазва изобщо учението на Христос, дали е смирен, кротък, простителен, братолюбив... Как така всички тези са православни, а огромни групи хора под общ знаменател биват отлъчвани и стават антихристи? Не защото са користолюбиви, грабители или блудници! Извинете, но това го правеха фарисеите. Какво означава да проповядваш себе си, наместо Бога. Точно това означава, да считаш, че твоето присъствие е най-важното, че твоето име над вратата прави всички достойни, дори да не спазват учението.
до Helleborus на 17.10.2018 в 17:53, не от авторката на 17.10.2018 в 18:47
Огледайте се за изпадане в лицемерие и хлевоустие. Не става ясно от написаното защо обвинявате авторката в манипулация, никъде не е казано, че Любовта Божия е неутрална и паноптична, напротив, синоптична и силно лицесърдечна е. Бог обича всички, но повече са му скъпи на сърцето избраните, затова Той е Учител преди всичко на талантливите си ученици (а чрез тяхната избраност - и на ония народи, които са ги приютили по Волята и Благоволението Му), после на учениците, после на пастирите и най-накрая на обикновените миряни. Има посочен избран любим на Господа ученик в четвъртото Евангелие, който за църквата е един от апостолите; междупрочем, той е единственият, който не поема по пътищата да се скита и да разнася учението. Та ето как споделя Иоан в последната 21-а глава на Евангелието си специалната и тайнствена привързаност на Христа към неговата роля и мисия (очевидно с оглед на апокалиптичните събитийни откровения за днешните дни) и предизвиканата с това не съвсем учудваща ревност у ап. Петър: "20. А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21. Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22. Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23. И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?"
Отговорен на 17.10.2018 в 18:53
Helleborus, ще приема объркването ти за извинение. Апропо, за логорея не дават диплома за интелигентност (само казвам). Оня дето е преписвал Лермонтов на практика го е обявил за болшевик. Само трябва да добави "... стани и въздигни се угнетений, създай честта си в кръв....". Винаги съм изпитвал погнуса от полу научените, полу дипломирани, полу умните, полу високите .... все пълни с комплекси тутурутки се оказват. Чудесна статия - който търси намира, който гледа нека види, който слуша нека чуе !
Отговорен на 17.10.2018 в 19:01
Петров, липсваше ми начина по който дрънчиш. Оставя усещане за нещо толкова празно, че чак притихваш - "бяла патица" по Белински. Питай оня с Лермонтов дали знае кой е Белински.
Митко Кушев на 17.10.2018 в 19:23
Да си спомним и за нашата църква
Helleborus на 17.10.2018 в 19:59
До "до Helleborus на 17.10.2018 в 17:53, не от авторката" И как според теб Бог би различил любимия си ученик от останалите, ако ги беше поставял под общ знаменател, както вие поставяте народите?
Българин от Б на 17.10.2018 в 19:11 на 17.10.2018 в 20:23
Акцентът е във : "всеки петоколонник", казано искренно и лично, нали село Богутево ? А иначе добра статия, потребна ни е в такъв дух. На останалите тук и малко поне имащи отговорност към вярата ни, спасила ни като народ.Без значение колко сме вярващи.
много интересно! на 17.10.2018 в 20:37
https://www.youtube.com/watch?v=6Gr1qZzND_Q
Българин от Б на 17.10.2018 в 20:39
петоколнниците се обаждат, за да не би да останат незабелязани:-) Ама ти не само си от Богутево, ами по интелект приличаш на нЕкой от крайните къщи на Богутево:-) А защо пък и Украйна да не се спаси така, както България се е спасила (ДОРИ И С ЦЕНАТА НА СХИЗМА) през 19 век? Труден въпрос към петоколонника от крайна къща в Богутево:-)
поредната на 17.10.2018 в 20:48
Поредната логорея на тази тема...
уважаеми Helleborus на 17.10.2018 в 19:59 на 17.10.2018 в 21:22
Няма никакво поставяне на народи под общ знаменател, има народи източни, които не са вкаменили вярата си и работят за Второто Божие пришествие вече в Слава, измежду които е и руският народ, и народи западни, които се подмамиха по онтологично проявеното главно чрез външното и показното - те са представени от св. Петро-Павловата западна църква (нека припомним, че Петър значи "камък"). Затова и на Петра е казано: "Върви подире ми!", не си присвоявай да водиш - защото е така: едни лъхат, други духат (по Лао дзъ). Христос е изявил своята синоптична любов към Изтока, защото именно Изтокът чрез Иоана мистично слуша зова на сърцето Му - на Йоан, а не на Петър е дадено да "сложи глава на гърдите Му". "Пребъдването докле дойда" е мистично свързано с мисията на Русия като най-мощния духовен, силов и културен център/гарант на славянството и Право-славието, създаващ богозаветните условия за подготвяне на Второто пришествие (вече в Слава). А който се цепи и вкаменява под диктовките на Запада - толкова по-зле за него; недалновидността на отделянето не го прави наш приятел... защото не събира с любовта в Христа, а разпилява.
същият на 17.10.2018 в 21:28
И не оспорвайте казаното, че Иоан е източен - тъкмо той единствен от апостолите до края на живота си не тръгва наникъде - остава при извора, в самия ИЗТОЧНИК на учението, което и символически, но и съвсем реално е разпятно, не разпЪтно.

Напиши коментар