Въпреки че игрите с антидатирането за избягване на правна давност са очевадни, през 2014 г. Районният съд в столицата уважава фалшивия иск на „Булгарплодекспорт” и се произнася в негова полза. Въпреки че Спецзвеното доказва - исковата молба е фалшив (не)документ, през 2017-а Софийският градски съд се произнася в полза на „Булгарплодекспорт”. И сега съдия-изпълнител напира да изхвърли „Сити Марк” от имота им, купен съвсем законно. И който собствениците се опитват да защитят чрез закона. Законът обаче, както и тези, които го прилагат, не са на страната на наивника, решил да действа по правилата. А най-опасното в случая е, че целият механизъм на далаверата е станал възможен, защото е реализиран с пряката помощ на председател на Районен съд. Магистрат, отлично запознат със законите и затова отлично знаещ как да ги заобиколи. И вместо да раздава правосъдие, раздава беззаконие. При това – напълно безнаказано.

Салонът на Сити Марк Арт Център се намира на мястото на бившето кино "Левски"

 

Може ли дело за софийски имот да бъде образувано в провинцията? Въпросът звучи идиотски за нормалните хора, но отговорът е още по-идиотски – може. Ето я рецептата. Намира се услужлив Районен съд – в Никопол. В него се подава молба за образуване на гражданско дело от управителката на „Булгарплодекспорт” Весела Миткова срещу фирма „Сити Марк” относно спор за имот – магазин на ул. „Съборна” № 7. В кой град се намира тя – не пише. (Такава улица в Никопол няма.) После: въпреки че във входящия регистър молбите се вписват по пореден номер се намира услужлив човек, който специално за тази използва... буква. И на 1 март 2004 г. я сгъчва между номера 125 и 126, като я вписва под № 125а. И удря печата.

 

На 13 септември 2007-а молбата попада в Тодор Тихолов – шеф на Районния съд в Никопол. Къде е била 3 години и половина, кой я е намерил? Не се знае. Почеркът в дневника не е на жените, вписващи регистрациите. Кой е фалшификаторът? Кой му е дал съдебния печат? Не се знае. Вместо да разбере, Т. Тихолов нарежда на съдия Галя Наумова да образува дело, но тя отказва.

 

Според нея тази фантомна молба плаче за прокуратурата, защото е очебийно, че е извършено документно престъпление, за което се влиза в затвора за 8 години. Тогава Т. Тихолов я разпределя на себе си. И – внимание! – дописва в молбата срещу ул. „Съборна” – София. Това е чудо - от седемте града в България, в които има улица „Съборна”, той е познал, че в молбата става дума точно за столицата. И вместо да предаде неистинския документ за разследване в Районната прокуратура, председателят на съда го узаконява, като на 13. IХ. 2007-а, образува дело и официализира фалшивата молба. За какво е тази криминална фалшификация?

 

На 3 март 1999 г. „Сити Марк” ООД купува от Столична община апетитен имот за милиони на пъпа на София – бившия „Детмаг”. Още тогава някой прави план как да им го отнеме. Много просто. Чрез отзивчиви слуги на Темида. Намират се в никополския Районен съд, където исковата молба е заведена и по нея е образувано дело. Тайно от „Сити Марк”, за да не може фирмата да реагира и да се защити правно. На Т. Тихолов са му нужни повече от 3 години, за да даде ход на делото и да го изпрати в Софийския районен съд. „Сити Марк” получава призовка чак на 26 октомври 2010 г. Защо чак сега ли? Защото Тихолов знае, че вече са изтекли давностните срокове за беззаконията около молбата и образуваното дело по нея. И магистратът вече е недосегаем за закона.

 

Стреснати от беззаконието, на което стават жертва, от „Сити Марк” сигнализират главния прокурор. Спецзвеното, което проучва престъпления на магистрати, разследва действията на Т. Тихолов. То установява всички фалшификации около молбата, включително и чрез почеркова експертиза. Шефката на „Булгарплод­експорт” обаче отрича да е писала молбата. Твърди, че е дала пълномощно на адвокат Симеон Симеонов да го направи. Но пълномощно няма(!?) Няма и такъв адвокат(!?) Не е регистриран в нито една адвокатска колегия. В заключение: завеждане на молба няма, защото е извършено по престъпен начин. Никой обаче не попада под ударите на закона, понеже са изтекли давностните срокове за осъждането на тази далавера.

 

Когато обаче законът не преследва престъпника, той преследва жертвата. Въпреки че игрите с антидатирането за избягване на правна давност са очевадни, през 2014 г. Районният съд в столицата уважава фалшивия иск на „Булгарплодекспорт” и се произнася в негова полза. Въпреки че Спецзвеното доказва - исковата молба е фалшив (не)документ, през 2017-а Софийският градски съд се произнася в полза на „Булгарплодекспорт”.

 

И сега съдия-изпълнител напира да изхвърли „Сити Марк” от имота им, купен съвсем законно. И който собствениците се опитват да защитят чрез закона. Законът обаче, както и тези, които го прилагат, не са на страната на наивника, решил да действа по правилата. А най-опасното в случая е, че целият механизъм на далаверата е станал възможен, защото е реализиран с пряката помощ на председател на Районен съд. Магистрат, отлично запознат със законите и затова отлично знаещ как да ги заобиколи. И вместо да раздава правосъдие, раздава беззаконие. При това – напълно безнаказано.

 

Затова днес недоверието в съда е цели 94 на сто. А 6-те процента, вярващи в правосъдието, вероятно са такива, които предпочитат да плащат на служителите на Темида, за да получат законността като стока в своя полза.

 

Източник: starshel.bg

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Пиночет на 06.06.2017 в 12:53
всичко се помни
Муйо на 06.06.2017 в 18:53
Пише се антЕдатиране; фалшив (не)документ не съществува - има неистински или подправен документ; след като СРС е допуснал иска и се е произнесъл по него, въпросът за подсъдността е решен. Гугъл дава пет резултата за "адвокат Симеон Симеонов" още на първата страница. Нещо в тая история понамирисва.
Муйо на 06.06.2017 в 19:19
Послепис - от 3 март 1999 г. до 2014 г. са изтекли петнайсет години. Всички искове срещу покупко-продажбата на "Детмаг"са погасени по давност, с изключение на иска по член 26 от ЗЗД, тоест сделката е била нищожна. Доказано честният политик Стефан Софиянски е допуснал грешчица.

Напиши коментар