Преди няколко дни бе публикувана класацията "Doing Busines 2018" ("Да правиш бизнес") на Световната банка, която оценява условията за правене на бизнес в различни държави. Само за две години България се е сринала с 13 позиции и вече е на 50-о място. Страната ни не само изостава от другите в ЕС, но е далеч зад повечето балкански страни. Македония, например, заема 11-о място. Сърбия, Косово, Черна гора и Румъния също са пред нас. Това е пряк резултат от неефективността на съдебната власт, която не защитава собствеността и инвестициите на почтения бизнес, фрапиращата некомпетентност и лобизъм в законодателството, както и в икономическата политика на правителствата от последните години.

 

 

В България липсват сериозни подобрения и улеснения в бизнес средата. За сметка на хвалбите и обещанията, които са в изобилие. Според проучването на Световната банка през последната година правителствата в 119 страни са направили 264 реформи за подобряване на бизнес климата, за да привличат инвестиции, да улесняват създаването на работни места и други подобни мерки. България не е сред реформаторите. Напротив - тук се приемат закони, които не само, че не улесняват бизнеса, но и заплашват вече съществуващи и утвърдени инвеститори. Моделът с разграбването на активи от насилствено фалираната КТБ, в който фаворизирани от властта хора могат да слагат ръка на чужди бизнеси няма как да привлече нови големи и сериозни инвеститори. Вместо да се бори с този модел държавата се опитва да го мултиплицира чрез законодателството, което е истинска деградация. 

Пример в това отношение, също от последните дни, е внесеният в Народното събрание закопроект за храните, в който има лобистки текстове, прокарани подмолно и в частен интерес. Ако бъдат приети, те могат не просто да отблъснат инвеститори като създадат условия за присвояване на чужд бизнес, но и да застрашат здравето и живота на всички български граждани, защото се отнасят до добива и бутилирането на минералните и изворни води. 

Първата червена лампа за наличието на частен интерес светна при съществените промени в някои текстове, които бяха съвсем различни при първоначалния вариант, минал през обществено обсъждане, консултиране с Европейскта комисия и одобрен от представителите на индустрията. 

С внезапните и направени на тъмно промени се подменят съществуващи до момента понятия, които са в съответствие с европейските изисквания. Налице са противоречия с други закони и нормативни актове, регулиращи водния сектор. Това ще доведе до неясно тълкуване на закона. Най-опасната последица е, че потребителят ще бъде лишен от правото си на информиран избор за водата, която купува за себе си и за семейството си. 

С промените търговските марки се заменят с името на извора.

В изявление на асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) се казва, че въвеждането на понятията „извор“ вместо „находище“ за минералните води и „подземно водно тяло“ за изворните, създава възможности за нерегламентирани и опасни практики. „Използването на „извор“ не може да осигури коректно транспониране на европейската директива и е в ущърб на интереса на отговорната индустрия и обществото като цяло“. АПБНБ представлява над 70 процента от пазара на безалкохолни напитки и води у нас. За последните пет години компаниите – членове на Асоциацията, са инвестирали над 130 млн. лв. в икономиката на България, а само за изминалата година -  над 1,2 млн. лв. в развитието на своите служители. 

Експерти в областта на регулацията на водния сектор смятат, че изискването за предоставяне на информация за „името на извор“ е неизпълнимо и в противоречие с уредбата за проучване, предоставяне и ползване на водния ресурс. Уникални обозначителни наименования носят находищата на минерални води, подземните водни тела с изворни води, изградените водовземни съоръжения. Тези аргументи са посочени не само от индустрията, но и от експерти на МОСВ – органът, който е отговорен за управлението на водите. 

С тази промяна се цели заличаването на доказани търговски марки на водещи бутилиращи компании у нас, завоювали пазарен дял и доверието на потребителите с дългогодишни инвестиции. По-голямата част от хората се ориентират по етикета и марките, които са се превърнали в гарант за качество. В остро противоречие с тези навици е и въвеждането на понятието „търговско описание“ в новите текстове. То подменя използвания до момента термин „търговско наименование“ (марка) – името, под което се предлагат на пазара натуралните минерални и изворни води. Тази промяна се прави, въпреки потвърждението на ЕК, че смисловото разбиране на понятието „търговско наименование“ като търговска марка или бранд, е напълно коректно.

С въвеждането на понятието „място на експлоатация на извора“ за двете категории натурални води (минерални и изворни) се подменя без каквато и да е причина използваният до момента термин „място на бутилиране“. Смисловото несъответствие с европейското право се подсилва и от изискването за използване на некоректно транспонираното „наименование на извора“ и „място на експлоатация на извора“ като част от „търговското описание“ – името под което се продава продукта. 

Това означава, че води от един и същ „извор“, ще могат да се бутилират от различни фирми и ще се наричат еднакво, което поражда редица въпроси. Кой ще дефинира какво е „извор“? С еднаква отговорност и прецизност ли ще работят отделните фирми? Как потребителят ще прави разликата и как ще бъде сигурен в това какво пие? Кой ще носи отговорност за опазването на ресурса? Въпроси, които не намират отговори в предложения законопроект. 

Този модел не просто ще унищожи добре познати и утвърдени марки, които са инвестирали милиони, за да изградят име, но и трайно ще отблъсне интереса към разработване на нови находища, към нови води с разнообразни качества, каквито в България има в изобилие.  

В новия вариант е премахната и подкрепяната от бизнеса процедура по признаване на изворните води. Тази промяна е обоснована с аргумента, че се намалява административната тежест за бизнеса. Всъщност с премахването на процедурата няма никакво облекчение, но пък се елиминира възможността администрацията да упражнява контрол и елементарна регулация - голяма част от водите на пазара няма да бъдат ефективно контролирани за законност, за качество и безопасност.

„Процедурата по признаване за двете категории натурални води (минерални и изворни) и предоставянето на информация на потребителите за законно предлаганите на пазара продукти е от полза за обществото. Тя гарантира безопасността и здравето на потребителите и не е в ущърб на бизнеса нито от финансова, нито от административна гледна точка. Тя би могла да е „тежест“ само за онези представители на бизнеса, които не могат да докажат, че дейността им и продуктите, които произвеждат, съответстват на законовите изисквания“, се казва в изявлението на АПБНБ.

Очевидно е, че така предложените промени се опитват да обслужат конкретни апетити на нови играчи в бизнеса, в което нямаше да има нищо лошо, ако поставяха всички пред равен старт или не отваряха възможност за кражба на чужди усилия, дългогодишен труд и сериозни инвестиции. Още по-сериозно е, че заради нечий интерес се поставя на риск здравето на всички, които пият минерална и изворна вода.

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

ИскАхте капитализъм! на 05.11.2017 в 12:03
На ви капитализъм! Големите не само изяждат машките, но и си осигуряват подходяща среда за това, вика му се Лобизъм!

Напиши коментар