- Автор: Рауф Ахундов
- 10 Sep 2020
- 199
- 3
Снимка: skat.bg
Както стана известно от публикации в Азербайджан и Армения, а впоследствие в български медии в края на м.май 2016 г. депутатите от Патриотичния фронт Валери Симеонов, Валентин Касабов, Христиан Митев и Димитър Байрактаров (от НФСБ) посетиха Армения и Нагорни Карабах. На срещата с парламентаристи на Армения е бил връчен официален плакет на Народното събрание на Р България.
На среща в Степанакерт, главния град на Азербайджанската автономна област Нагорни Карабах, делегацията се е срещнала с местния лидер Б. Саакян по въпроси, свързани с развитието на парламентарните връзки между Република Нагорни Карабах и Република България, както съобщават всички местни и арменски медии. При посещението си в Парламента на Армения плакети от името на българското Народно събрание с подписа на председателя Цецка Цачева са били връчени на ръководството на арменския парламент. Съгласно редица медийни публикации домакините от своя страна са помолили българската делегация за „съдействие за разрешаване на военния конфликт в Нагорни Карабах, за признаването на независимостта на държавата и разкриването на истината пред света, че арменското население там е подлагано на нов геноцид от азери и турци”.
Председателят на НФСБ и съпредседател на ПФ Валери Симеонов е бил награден с най-високото отличие, което се дава за особени заслуги към Република Армения – Медал на честта. Отличието му „за проарменска дейност и заслуги” е било връчено в Ереван от заместник-председателя на Народното събрание на Армения. Симеонов е първият български политик, получил такова високо отличие от законодателната власт в Армения. За това се съобщава и в прессъобщение на НФСБ.
На 25 май при изключително засилени мерки за сигурност българската делегация е била транспортирана с военен хеликоптер до Нагорни Карабах. Там народните представители от НФСБ, водени от лидера на партията Валери Симеонов, са провели среща с президента на Нагорни Карабах Бако Саакян, председателя на Народното събрание Ашот Гулиан и други ръководители на паравоенната структура „Арцах“, водеща от името на арменската общност в Нагорни Карабах война за самоопределение и създаване на независима държава. Гостите от България били запознати с актуалната обстановка в региона след възобновения военен конфликт в началото на април.
Във връзка с тези събития, оценени от официалните власти в Азербайджан като вражески поради това, че те считат тази територия на Азербайджан за окупирана от Армения, прессекретарят на МВнР на Р Азербайджан обяви вкарването на българските депутати в черен списък на нежеланите в страната лица. МВнР на Азебрайджан естествено обосновава реакцията си с единственото официално и единогласно прието решение на всички страни, членки на ООН, за изконно азербайджанската собственост върху територията на Нагорни Карабах / Резолюция № 884. – четвърта по ред резолюция на Съвета за сигурност на ООН, приета от ООН на 12 ноември 1993 г. на 3313-тото заседание на Съвета/, гласувано именно в момент на особено изостряне и разгар на военните действия в Нагорни Карабах и с факта, че оттогава арменската страна не е изпълнила нито едно от изискванията, приети от Съвета за сигурност на ООН.
Като гражданин на България с азербайджански произход, особено се вълнувам и следя развитието и задълбочаването на връзките между двете ми родини и приемам лично, както аз, така и семействата и приятелите ни от двете страни, съобщения от посочения характер, които могат да внесат съмнение и да попречат на дългосрочното плодотворно и перспективно сътрудничество между страните и народите ни.
В тази връзка си позволих да отправя към председателя на НС Цецка Цачева, министъра на външните работи Даниел Митов, председателите на партийно представените партийни групи следните въпроси:
1. Какъв мандат е имала българската парламентарна делегация да обсъжда теми със структурата „Арцах”, която не само не е призната от официалните власти в Армения, но се счита за терористична групировка от официалните власти в Република Азербайджан.
2. Как оценяват те реакцията на МВнР на Азербайджан във връзка с пълното разминаване на обяснението на В. Симеонов, че мисията на депутатите е била с благотворителна цел по покана на ПАСЕ, а официално водените разговори са били от компетенцията на българското МВнР и Народното събрание. Пресслужбата на главата на т.нар. Карабахска държава съобщава, че са били обсъдени въпроси, свързани с развитието на парламентарните връзки между „Арцах“ и България. Дори българските депутати да не бъдат включени в черния списък на нежеланите в Азербайджан посетители, масовото отразяване на посещението на „официална българска делегация” в Нагорни Карабах представя позицията на Народното събрание на Р България в твърде негативна светлина.
3. Не считат ли посочените лица, отговорни за външната политика на Р България, че посещението на официална българска делегация без санкция на Народното събрание на България, както се твърди в съобщение на НС, оповестено в българските медии, е опит за насърчаване на незаконния режим в окупираните от Армения територии в резултат на арменската военна агресия, окупация и кърваво етническо прочистване? И ако е така, поднасянето на плакета на НС в Ереван явява ли се еднолично решение на председателя на НФСБ В. Симеонов? Ако НС не е било уведомено, частно ли е било пътуването на депутатите и разходите за това посещение лично от тях или от партийната им каса са били поети?
4. Как тълкуват те факта, че българската делегация е била приета от Б. Саакян, А. Гулиан в Нагорни Карабах, където Саакян бил домакин на срещата?
5. Ще подготвят ли МВнР, Народното събрание и Групата от депутати от НС за приятелство с Азербайджан официална позиция или обяснение за изложените факти, коментари и тълкувания по отношение на третираното от държавата Азербайджан „незаконно провокативно посещение на българска парламентарна делегация в Нагорни Карабах”, която не се е ограничила с обичайното констатиране на фактите и изслушване на позиции на двете страни, но и е изразила открита проарменска позиция и поддръжка. При това тази проарменска позиция се тълкува за такава не само по отношение на претендирания геноцид на арменци, но и по цялостната политика, включително и военни действия, на Армения в Нагорни Карабах?
6. Има ли българската държава позиция, различна от тази, за която страната ни е гласувала в ООН и която недвусмислено определя Нагорни Карабах като неделима част от територията на Азербайджан и е взела мерки /неизпълнени досега/ за мирното урегулиране на Нагорно-Карабахския конфликт между Азербайджан и Армения?
Тези въпроси вълнуват и редица натурализирани български граждани с произход от бившите съветски републики, Кавказ и Азия. И далеч не са свързани само с отношенията Армения-Азербайджан, а представляват част от европейските и евро-азиатските отношения, тъй като пряко включват спецификата в отношенията на Русия с двете воюващи републики, на Армения с Иран, на Русия с Турция и т.н.
