И две мнения няма по въпроса, че ремонтите по пътищата са задължителни, а когато не са изградени алтернативни пътища или те са в още по-окаяно състояние, всички търпят неудобства и ниска скорост по едничката изтормозена магистрала. Дотук ясно. Но като всяко друго нещо, този процес също е оставен да се подрежда от самосебе си.
Безумието, наречено „Пътни ремонти“

След като министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова даде тежка дума, че за празниците ще бъде осигурена „максимална пропускливост“ по големите транспортни артерии, изходите на магистралите с десетки километри се превърнаха в непроходими паркинги. Хиляди автомобили стояха на едно място и толкоз. Едва когато кошмарът стана нетърпим, от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обявиха, че е пусната заповед за спиране на тежкотоварните автомобили по аутобаните. Те вече си бяха спрели, редом с всички други плътно притиснати една в друга коли и автобуси. Задръстването продължи с часове, а в целия ад едно нещо не можеше да се види никъде: униформен полицай.

Ден по-късно, когато основният поток автомобили се изнесе, преминаването стана напълно поносимо. Отново с една уговорка: никъде на стесненията нямаше полицай. В резултат, след като автомобилите стройно се вливат в еднолентовия ръкав на магистралата, най-отпред керванът води нещо като авто-локомотив. Камионът се движи преко сили с 40 км/ч, на баира километрите му спадат на 20. Образува се колона от поне 200 автомобила или по-точно – докъдето поглед стига не се вижда прекъсване на тази колона. Такъв вид превозно средство по принцип няма право да е на магистрала, защото нарушава законите, защото заради ниската си скорост се движи само в аварийната лента, където не може да се движи. Неизброими са нарушенията. Но някой да го спре, някой от КАТ да си свърши работата и да предотврати поредното задръстване – ами! Няма такива работи! В резултат мощните коли започват да минават през поставените ограничители, навлизат в насрещното и с бясна скорост изпреварват костенурката на колела с пушещ комин. Последният джип, направил опасната маневра, едвам се спасява от челен удар.

И тъй като бавните камиони са най-голямата беда в стестенията, на практика се получава следното: в последната широка част на магистралата всички автомобили, без изключение, карат с максимална и дори рискова скорост, за да изпреварят възможно най-много тежкотоварни коли и да влязат в поток от равномерно движещи се коли. Това може да е страхотен късмет, стига най-отпред да не застане чичо с вързани с канап дървени сандъци на покрива на колата, пълни с разсад. Той кара щастливо и уверено с 40 км/ч и колоната става същата по дължина.

В посока от Пловдив към София, стеснението на магистралата предполага същия стил на каране: бясна газ до стеснението, изпреварване на 3-4 бавни камиона и навлизане в двулентово движение. Двулентово, ама друг път.

Един тир е застанал тържествено по средата на аварийната осева линия и няма никакво намерение да пропусне десетките коли зад себе си. Той щастливо демонстрира, че ще блокира всеки водач, който опита да го изпревари. В яда си още двама-трима майстори застават по същия начин.

Дали КАТ може да пусне патрулиращи мотоциклетисти, които да регулират движението само с преминаването си по трасето – могат, естествено. Но няма да го направят. Водачите да се оправят както могат, тяхна си работа!


Полицейските мотоциклети са налични, полицаите също. Остава да тръгнат по пътища, където намесата им е необходима. 

Друг факт е, че още на третия ден част от подвижните разделители по шосето са вече натрошени напълно, големи парчета от тях се мотаят насред асфалта, колите правят рискови маневри, за да ги заобиколят.

Всъщност, проблемът на хората, които пътуват по ремонтираните трасета не е ремонтът, не е необходимостта да се движат по-бавно, а явната демонстрация на тези, от които зависи контролът на транспорта, че нищо няма да направят за регулацията му. Дори човек да се въоръжи с волско търпение, непрекъснато по тези отсечки се намират водачи със слаби нерви, които извършват рисковани за всички маневри.

Когато ремонтиращите са измислили за единствено възможен вариант всички автомобили, излизащи от София, да се движат само в една лента, то нека някой гарантира поддържането на оптималната скорост, която е определена от самите ремонтиращи на 90 км/ч, а не 20 или 40 км/ч. при достатъчно свободно място.

Докато тези прости, но ефективни мерки не бъдат взети, нито АПИ нито регионалното министерство трябва да се чудят на всички ругатни, които отнасят. Нека веднъж, като голяма изненада, тези процеси и у нас да се случат като в развитите държави. Изпълнимо е. 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Кулин бан на 05.05.2015 в 15:52
Пример: За алтернативен път на Хемус и Тракия беше избрано подбалканското шосе преди 2009 година. Сега нека някой се осмели да мине между селата Потоп и Елешница (на входа на прохода Витиня от юг) какъв погром е.
Чинчила на 07.05.2015 в 04:06
Защо никой не задава въпроса ако се ремонтират 1-2 км примерно от магистрала, защо затварят за движение десет. И на тези десет километра най-често могат да се видят 5-6 циганина да подпират лопатите. И кога българските пътищари ще започнат да работят на 24-часов режим по най-натоварените отсечки? Нали се сещате, че при 24-часов режим на работа срокът на ремонта може да се съкрати 2-3 пъти.

Напиши коментар