На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история – атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. Убити са над 150 души, ранените са повече от 500 по-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред тях е част от елита на нацията – военни, политици, общественици, но и много невинни жени и деца.
Атентатът в църквата "Света Неделя" в спомените на един оцелял генерал

След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. Срещу активистите на партията се извършват страхотни гонения. Ултралявото крило в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие и изпълнявайки указанията на Коминтерна, решава да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание. Като част от този план се предвижда да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която да се възползва комунистическата партия. Набелязаната жертва е запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото. Вечерта на 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката при църквата „Св. Седмочисленици“, близо до дома му.

 

Генерал Коста Георгиев

 

Същия ден сутринта в прохода Арабаконак покушение е извършено и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници – ентомологът проф. Делчо Илчев и дворцовият ловец Петър Котев. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, самият цар Борис. Той обаче предпочита да отиде на погребението на Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и така само за два дни се разминава на косъм от смъртта. Има и версия, че царят е бил предупреден в последния момент за готвения в „Св. Неделя“ атентат.

 

Министър-председателят проф. Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за оцеляването му в атентата при Арабаконак, извършен на 14 април 1925 г., в който са убити спътниците на царя ентомологът Делчо Илчев и ловецът Петър Котев, София 15 април 1925 г.

 

На 16 април, Велики четвъртък, в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адска експлозия разтърсва Божия храм.

За този изключително жесток акт, останал дълго време като един от най-кървавите в световната история, е писано много – за подготовката, извършването, последвалите го събития. Днес обаче ще погледнем през ужасените очи на един от пострадалите и оцелял по чудо, генерал Иван Шишков:

„Какъв хубав пролетен ден, как приветливите лъчи на дневното светило, през ведро небе, топлеха, а над столицата за първи път след дългата зима, се ширеше красиво и необятно синьо небе!...

Камбаните на софийската катедрала тъжно разнасяха своя печален тризвон. Богомолци от всички слоеве на софийското гражданство пристигаха на групи. Цветът на софийското общество с посърнали от скръб лица и с наведени глави, безмълвно се редеше около Божия храм и чакаше пристигането на погребалната процесия с тленните останки на мъченически загиналия запасен генерал Коста Георгиев…

Като всички, бързах и аз, придружен от жена си да отида в храма „Св. Неделя“ и да кажа на мъченика своето последно „Прости!“. Стражари пазеха около храма и не ни пуснаха да влезем преди да пристигне погребалната процесия. Аз се спрях до сквера, който е от дясната страна на входните стълби на храма.

Не след дълго камбаненият звън се засили и пред просълзените очи на хилядното множество мина ковчегът с тялото на генерала, носено от стари воини, минали през огън и кръв, запасни и действащи генерали, офицери, депутати и кой ли не! Военният министър генерал Иван Русев, потънал в тъга, като всички, с наведено чело поддържаше ковчега.

Заредиха се министрите с министър-председателя начело, депутати, професори, учени, цялото запасно офицерство от столицата, офицерите от софийския гарнизон, граждани, госпожи и госпожици, познати и непознати.

Запасният генерал Васил Златаров ме покани да влезем в църквата.

- Къде ще идем? Сега е вече късно, мъчно ще можем да си пробием път…

Унесен в тъжни мисли, аз не забелязах кога се е отделил от мен боевият генерал. Госпожа Момера Новоселец покани мен и жена ми да влезем. Аз пак отказах, а жена ми и тя ме оставиха при сквера и отидоха… да станат жертва на едно нечувано злодеяние!

Не изминаха и десет секунди и един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря… Несъзнателно, по инстинкт за самосъхранение, аз съм бил с вдигнати над главата ръце. Тежък удар по ръцете ме свести от минутната забрава. Обърнах се към черквата и, Боже мой, сърцето ми се сви от ужасното разрушение! Всичко беше в развалини, а под развалините загина цветът на столичното общество…

 

Камбанарията на църквата Света Неделя, разрушена след атентата на 16 април 1925 г.

 

- Стой, стой! – извика някой около мене.

Върнат към действителността, аз видях, че от църквата излизат неузнаваеми човешки същества, с разкървавени лица и с дрехи, плътно покрити с пепелява пелена. Отидох към входа на храма. Едва тук си спомних, че жена ми е вътре! Тръпки побиха тялото ми, като видях живи картини, наподобяващи Ада на Данте Алигиери… Полупогребани и неузнаваеми живи същества, затрупани под развалините, потънали в прах, безмълвно протягат прашливи ръце за помощ и спасение от явна смърт. Картината на гибелта и разрушението не се поддава на описание – смърт и ужас витаеше в храма. Спасените като луди се втурваха към вратите, мачкаха лежащите и ги доубиваха. Залових се да помагам на първия попаднал ми страдалец и - о, чудо, гледам, че човекоподобното същество, което безмълвно и кротко се доверяваше на моите усилия, е жена, облечена в палтото на моята съпруга!... Полагам всички усилия да я измъкна от тухлената грамада, но чувствам остри болки в дясната си ръка. Набързо разчиствам грамадни купчини от камъни, тухли и циментови откъслеци, извличам я из ноктите на злодейския гроб. По същия начин измъкнах от гробната тухлена камара и г-жа М. Новоселец. Тя, горката, беше притисната до самия праг на църквата и лежеше по средата на входните врати , и всички спасили се по чудо в църквата, са стъпвали по гърдите, главата и ръцете ѝ.

 

Вътрешността на църквата след атентата. Виждат се отломките от купола в близост до олтара, където е бил ковчегът с тленните останки на ген. Коста Георгиев. Бомбата е била поставена в централния купол на катедралата

 

Заведох жена си в квартирата на д-р Давидов, където ѝ дадоха първа медицинска помощ. Той ѝ направи първите промивки и ми препоръча да я отведа за по-щателен преглед в някоя болница.

Обходих с болната всички болници. Навсякъде бе препълнено с ранени и убити – лекари, студенти, болнични служители, всички бяха в услуга на пострадалите.

Накратко описвам случилото се с мен, а това бе със стотици. Отделни хора, тичащи по болниците, тичащи за своите близки, чупят ръце и бягат в други болници, в други отделения, безнадеждно се връщат в града, отново нахълтват в разрушения храм, ровят се из неговите развалини… Ужас, неописуем ужас и отчаяние бяха обхванали целия град!

Вековете, историята на народите от всички крайнини на Божия свят, от най-дълбока древност до кървавия 16 април 1925 г., не помнят такова сатанинско дело!“

Запасен генерал Иван Шишков

 

 

Храмът в първите дни след жестокия акт. Виждат се част от венците в памет на жертвите

 

Погребението на жертвите

 

Панихида за жертвите, вероятно 1925 г.

 

Сред убитите са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца. Непосредствени извършители на атентата са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар), а организатори – Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков се самоубиват. Неколцина намират убежище в Съветския съюз, включително главният организатор Петър Абаджиев.

 

Извършителите на атентата на излизане от съда, след изслушване на присъдите, май 1925 г.

 

Изповед преди изпълнение на присъдата - смърт чрез обесване, 27 май 1925 г.

 

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен, Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен, София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г.

 

Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена на катедралата „Св. Неделя“. Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. Днес за смъртта на стотиците невинни жертви напомня само една паметна плоча, поставена на стената на църквата.

 

Църквата Света Неделя преди атентата, 20-те години на XX век

 

Малка част от загубилите живота си в терористичния акт

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

25 коментар/a

деконструкция на 16.04.2016 в 16:42
Това се герои. Това е война. Летците бомбардирали София, също са сринали доста църкви. http://www.librev.com/index.php/prospects-bulgaria-publisher/2671-2015-03-19-20-24-31 80-годишен дядо в троянско село, в началото на 90-те години - “Половината ми живот е минал преди 9 септември, половината - след 9 септември. Втората половина беше по-добра.” Дядо Мичо цял живот е живял на село, не е бил облагодетелстван по някакъв начин от тогавашната власт, дори е бил репресиран в някакъв период през 50-те. Но така дели и оценява живота си. След 10 ноември отвратените от социализма, започнаха да идеализират живота в България преди 9 септември. Тя била Швейцария на Балканите и пр. Отново погрешна представа. Била е бедна, бедна държавица, в която мъжете от предимно селското население, са обували за пръв път обувки, когато са отивали в казармата. Дотогава са ходели с папуци от свинска кожа. Затова така оценява живота си дядото…
РЕПУБЛИКАТА на 16.04.2016 в 16:43
Република, а не демокрация - имаме. Демокрацията е власт на народът, а републиката е глас на народът, глас за някой от олигархията. .. Фашизмът е антимарксизъм, защищава капитализмът и олигархията, и оправдаващ слабостите на капитализмът със слабости на генетиката и подборът, и оправдаващ кризите на капитализмът със синдикатите и демокрацията. Фашизмът подкрепя капитализмът чрез държавна помощ. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. .. Фашист и фашизъм е изкачващият се по стълбата описана от Христо Смирненски. Това е реакцията и страхът на егоистът в лицето на буржоазията и кандидатите за такава, наплашени и насъскани от капиталистическата върхушка, която пък се защитава от марксизмът. Стълбата описана от Христо Смирненски е РЕПУБЛИКАТА - имитацията на демокрация даваща власт на олигархията и злото. монорхията е същото, но без маски, тя царската и олигархичната власт е от дяволът дадена, в Евангелието Князът на този свят изкушава Христос да приеме царска и олигархична земна власт. Йехова пък се сърди на евреите, че искат цар, и им казва какъв десен гнет ще имат.
капитализъм плюс военни е фашизъм и врагът им е интелигенцията на 16.04.2016 в 16:59
В писмото на цар Фердинанд до цар Борис III има редица интересни факти и разсъждения, които допълват неговия образ. В него бившият цар се присмива на убития от болшевиките последен руски император Николай II, когото той успял да излъже и да вземе голям паричен заем, който така и не върнал. Интересното е че още през декември 1917 г., само два месеца след победата на Октомврийската революция в Русия, Владимир Илич Ленин нарежда да се публикуват всички тайни договори, споразумения и документи на руската външна политика. По такъв начин излизат на бял свят документите, според които руската държава отпуска на 2 септември 1912 г. заем на цар Фердинанд в размер на 3 000 000 златни франка, срещу които той гарантира с двореца „Врана” и с всички принадлежащи му имоти, намиращ се в околностите на София. Фердинанд се задължава да изплати този заем в срок от 25 години и 7 месеца. Той абдикира само след 6 години и в писмото си до сина си злорадства, че така е успял да измами руския император. Интересно, днес на кого по право трябва да принадлежи този заложен още преди близо един век дворец?! Още повече, че оригиналите на тези документи се пазят в руските архиви, а преписът му на руски език се съхранява в личния архив на един от най-приближените български генерали и душеприказчици на монарха, ген. Александър Протогеров. 1907г., американските борси се сриват и помъкват банките към крах, защото хората и фирмите си теглят златото, а депозитите са 50 пъти повече от златото. Така в тази ситуация, банкерите искат помощ от всякъде, дори от Европа, Русия, Япония, Китай, Османската империя. Китай дори се отказва от златото и има само сребърни долари.. , което докарва и край на императорът им - монархията им, по американска намеса. Американските банкери се обединяват да правят общ златен резерв. 1912г. латинският финансов съюз е отменен. 1913г., освен САЩ и Русия, други нямат достатъчно злато, и почват да се гърчат от инфлация. 1914г., почва първата световна война, вероятно всеки си е пойскал заемите. 1917г. царят на Русия е свален. Редица армии нахлуват в руската територия и товарят ценности и злато. https://www.youtube.com/watch?v=OoDKA-AnEWM Голямата депресия и Втората световна пак са заради златото - липса на златна ликвидност и фалит на банките, като войната и депресията свършват след Бретънудската система - където резервът на държавите е доларът - възприеман за злато и обменян за злато но само извън САЩ, доларите в САЩ са без златно покритие. Но до 1959г. и натрупаните долари в чуждите резерви са повече от златото, което кара Дж. Кенеди да въвежда сребърен сертификат, че онея от финансовият интернационал, пак ще направят война - за да спасяват капитализмът.
observer на 16.04.2016 в 18:15
Септемврийското въстание следва Деветоюнския преврат, с дивашката екзекуция на Стамболийски. Народът е озверял след шест години войни. Както в Русия животът не струва почти нищо. Жертвите са и от двете страни. Ние помним поетите и генералите, но обикновено безименните жертви са навсякъде. Двамата ми дядовци са убити тогава. Били са от двете страни на сблъсъка. Съвсем млади, оцеляли след войните, невинни привърженици на две идеологии. Убили са ги далеч от Двореца с германския му обитател и от Кремъл с болшевишкото му население, скрито зад високите стени от трудовите маси отвън. В тази гражданска война има много невинни жертви. Всъщност така е при всяка война. Виновните са всъщност онези, които ще видим изобразени на паметниците, които са си издигнали сами. Нуждаем се от катарзис.
Васил на 19.04.2016 в 15:17
Елитът никога не признава народа за пълноценни човешки същества и затова не се трогва от хиляди пъти повече жертви, погубени методично, всекидневно или кампанийно. Не са се стреснали от разстрела на Войнишкото въстание, от узурпацията на властта на 9 юни 1923, от садистичното убийство на законния премиер, от кървавото потушаване на септемврийското въстание, от новата операция от началото на 1925 за отвличане и удушване на опозицията - но същото, извършено върху техните солдафони, искрено ги е възмутило. Разбира се, да се жертват така жени, деца и военни, пряко не участвали в държавната измяна от 9 юни, е отвратително престъпление. Отвратително, защото имитира мъчителите. Престъпление, защото нищо не дава право да постъпваш като тираните. Тогава ти самия ставаш тиранин.
Петър Влахов на 21.12.2016 в 02:50
Деветоюнският преврат не идва на празно място, а заради диктаторските способи на управление на Стамболийски, намеренията му да унищожи царството, терорът на оранжевата гвардия и родоотстъпническата политика в услуга на сръбските грабители.
RE: eee на 16.04.2017 в 22:46
"България до 1936 година е била най преуспяващата страна на Балканския полуостров ". Дрън-дрън. Сравни БВП на глава от населението на България и Гърция, например за 1936 г. Нашият е 60% от този на Гърция. https://knoema.com/HSWE/historical-statistics-of-the-world-economy-1-2008-ad?tsId=1000800
костадинова на 17.04.2017 в 10:27
Един факт ,представен извън историческото време , звучи винаги злокобно. Така би било , ако споделим информация и за деветоюнския преврат, за задушаването на Гео Милев, разстрела на Вапцаров, за децата ястребинчета, за разнасянето на набучени на щикове глави на момчетата от отряд "Антон Иванов" и разнасяни из селата и т.н. Да спрем да се правим на големи познавачи и погледнем в днешно време. Животът ни не е цвете, он е нашия живот в днешна България. Това е по важно.
Дабеда на 17.04.2017 в 14:18
Винаги съм знаел че атентатът е дело на българските комунисти,, но вчера научих от БНТ че е поръчан от Съветския съюз. Няма да се изненадаме ако догодина парцаливите журналя ни уведомят, че лично злият Путин се е покатерил на кубето с динамит.. то бива, бива, ама такъв слугинаж...
Незнайко на 17.04.2017 в 15:38
Взривът в „Св. Неделя“ преди 92 години – жесток отговор за капиталистическите зверства в България На вчерашния ден преди 92 години група български комунисти, без съгласие от страна на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) и от Коминтерна, взривява църквата „Св. Неделя“ в София Целта е да бъде ликвидиран цар Борис III, военната и политическата клика на България, виновни за стотиците хиляди жертви в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, за жертвите във Войнишкото и в Септемврийското въстание. Атентатът е в отговор на забраната на БКП (т.с.) от страна на капиталистическото фашистко българско правителство, което арестува и зверски убива без съд много нейни активисти и прогресивни българи. Набиращият сила ултраляв уклон в някои среди на нелегалната БКП (т.с.) решава да въздаде справедливост и да накаже виновниците за зверствата в страната – да накаже омразната алчна капиталистическата глутница. Дни преди атентата, на 11 февруари, е арестуван, изтезаван и убит влиятелния функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов, а малко след това на улицата са застреляни комунистическите депутати Тодор Страшимиров и Харалампи Стоянов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите – смъртна присъда се полага не само за дейците на нелегалната БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на комунистическата партия. Взривът е планиран и осъществен под прякото ръководство на племенника на Райна Княгиня, ръководителят на Военната организация на БКП (т.с) и изтъкнатият журналист – герой от Първата световна война – о.з. майор Коста Янков. За смъртта на стотиците хиляди невинни българи е отговорено със смърт – така както повеляват законите на Левски и Ботев! Поклон пред жертвите на българския капитализъм! Единствено борбата за тържеството на идеите е вярната борба! Нейните герои осветяват пътя ни с безсмъртието си!

Напиши коментар