Атаката с дронове взриви нефтения пазар

Атаката с дронове взриви нефтения пазар
През нощта на 14 септември 2019 г. десет безпилотни самолета извадиха от строя инфраструктурата на завода за добив на нефт Хураис и нефтената рафинерия Абкаик в Саудитска Арабия. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Абдел Азиз бен Салман съобщи, че в резултат на въздушните удари 50 на сто от капацитета на двете предприятия е извън строя и не може с точност да се прогнозира кога добивът ще бъде възстановен. Хурайс е второто по големина нефтено поле в Саудитска Арабия с капацитет на добив на арабски лек петрол 1.5 млн. барела дневно, а Абкаик е най-голямата петролна рафинерия в страната. Отговорност за нападението пое групировката на йеменските хуси „Ансар Алах“, контролираща Северен Йемен.

 

 

 Снимка: "Ройтерс"

 

Хусите водят бойни действия от 2015 г. срещу военните операции на коалицията от арабски държави, в която участва и Саудитска Арабия. САЩ обаче не повярваха на тази версия и веднага обвиниха Иран в причастност към атаките, макар че както е прието напоследък в американската администрация, доказателства за твърденията им не се представят. Вашингтон даже успя да заплаши Иран със съкрушителен удар върху нефтените му обекти, което ще ги накаже за „лошото им поведение“.

 

Странно, че иранците не се впечатлиха особено от заплахите на САЩ,

 

а им напомниха да не забравят, че военните им бази в региона се намират под непрекъснато наблюдение. А в частност, командващият военно-космическите сили на Корпуса на стражите на ислямската революция Амир Али Хаджизаде заяви, че става дума за базите „Ал Удейд“, разположена в Катар, „Аз Зафра“, разположена в ОАЕ, и за един американски военен кораб на котва в Оманския залив. Както каза Хаджизаде: „Всички те са под прицел и в случай на действия от страна на Америка ние също ще ги ударим“.

 

Според анализаторите на международната агенция по енергетика S&P Global Platts Analytics след масираната въздушна атака срещу саудитската петролна инфраструктура, цената на нефта вероятно ще нарасне до 70 долара за барел, а напълно е възможно да достигне ниво от 80 долара. Атаката на йеменските хуси сериозно подкопа международната енергийна сигурност. Ситуацията е много тревожна, защото за разлика от други случаи, сега има конкретен извършител на нападението, който поема отговорност за него. Потенциално може да възникне напълно реална криза, защото действията на хусите са акт на война, който засяга такава важна сфера от международния живот, като глобалното снабдяване с нефт.

 

Естествено, САЩ и големите държави няма да оставят това без последствия.

 

Ситуацията е много опасна, защото и кризата е реална, а не измислена. Както обикновено, Вашингтон се прицели не в конкретния виновник, а в Иран, за който все още няма доказателства, че има нещо общо с атаката на хусите. Държавният секретар Помпео вече обвини за случващото се Иран, а старши сенаторът от Южна Каролина и един от лидерите на републиканската партия, Линдзи Греъм, пък поискаха да бъде бомбардирана Ислямската република, като ясно казаха, че очаквания резултат е да „бъде прекършен гръбнакът на иранския режим“. Очевидно това обръщение е насочено не толкова към Иран, колкото към Доналд Тръмп, който е единственият американски политик, който има право да даде старт на подобна военна операция.

 

Очевидно е, че и без Болтън „дълбоката държава“ продължава да предявява своите искания към Тръмп, като едновременно с това блокира възможностите му за каквато и да било дипломатическа инициатива. Но както е известно, Тръмп не е привърженик на въвличането на Америка в нова война, особено такава, която няма да мине без жертви на американски войници. Затова заплахите към Иран не учудват никой, защото обменът на такива заплахи вече се превърна в рутина в отношенията между САЩ и Иран. Засега всичко е на нивото на реториката, но

 

опасността от ескалация на конфликта остава.

 

Тръмп технично закри сирийската тема, ограничавайки се до една символична ракетна атака, въпреки провокациите за използвано от Асад химическо оръжие и колосалната медийна истерия на американските средства за информация. Освен това той успя да се измъкне от „инцидента в Керч“, въпреки настояванията на „дълбоката държава“ да ескалира конфликта с Русия и да изпрати кораби на НАТО да преминат през Керченския пролив.

 

Проблемът с иранската криза обаче е много по-сложен, от тези, които трябваше досега да решава Тръмп. От една страна, отмяната на „ядрената сделка“ и подкрепата за шиитските политически движения в Близкия Изток бяха основни моменти в изборната програма на Тръмп. От друга страна, той въобще не изпитва желание да влиза в нова война, защото голямата част от електората му се отнася крайно негативно към започването на нова, малка „война за демокрация“ в Близкия Изток, като справедливо подозира, че отново ще бъдат похарчени трилиони долари, вместо да бъдат намалени данъците и да се стимулира социалната политика.

 

Сложността на иранското кълбо от противоречия

 

не се ограничава само в сферата на вътрешната политика. В международен аспект нещата са още по-неприятни. От една страна, Израел оказва сериозен натиск върху Тръмп за реални действия срещу Иран. А Тръмп е фен на израелците и приятел на Нетаняху. От друга страна, самоволното оттегляне на САЩ от „ядрената сделка“ създаде колосални дипломатически проблеми по оста Вашингтон-Брюксел. Водещите европейски страни, включително и перманентно напускащата Евросъюза Великобритания, не само изразиха недоволството си, но започнаха да създават свой механизъм за разплащания с Иран, игнорирайки санкциите. Механизмът бе наречен с условното наименование Instex и чрез него до края на годината ще бъдат акумулирани 15 млрд. долара. Нещо повече, една евентуална бомбардировка на Иран ще даде сериозен импулс на Евросъюза за създаване на паралелна финансова инфраструктура и европейски въоръжени сили, с цел да ликвидират зависимостта си от капризите на американската външна политика и да защитят сферата на европейските интереси.

 

Днес, дори ако Тръмп изпрати Помпео денонощно да седи пред вратите на Елисейския дворец или да пее приспивни песни на Меркел, едва ли може да разчита, че позицията на Евросъюза спрямо Иран ще претърпи някакви съществени промени. За САЩ, в икономически аспект, проблемът сигурно ще бъде от полза, защото той ще доведе до повишаване на цените на нефта, а както пише Wall Street Journal, поради ниските цени на нефта на международните пазари, „количеството на банкрутиралите нефтени и газови компании в САЩ расте главоломно, тъй като инвеститорите губят интерес към шистовия добив“. В контекста на това, мащабната атака срещу саудитската нефтена инфраструктура

 

може да се приеме като подарък за американските нефтени компании.

 

Защото връщането на Иран на нефтения пазар е лоша идея, от гледна точка на американските нефтени магнати. Но лошата новина за „дълбоката държава" е, че високите цени на нефта и неговия дефицит ще бъдат още по-голям подарък за руснаците. В този смисъл на Вашингтон още дълго ще му се наложи да поддържа нестабилното динамично равновесие между войната и мира. Колко дълго Тръмп ще успее да балансира стъпил на това геополитическо въже, е трудно да се предскаже. Но е ясно едно: колкото по-дълго Тръмп може да се задържи на въжето, това ще бъде от полза за мира. В обратния случай, цените на нефта ще излетят до небето и ще настъпи трайно влошаване на отношенията между Вашингтон и Брюксел, а поредната кървава месомелачка в Близкия Изток отново ще набере обороти.        

 

 

 

 

 

Коментари

  • А, както се взриви спекулативно по борсите,

    18 Sep 2019 8:18ч.

    така и спадна след ден само.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • агентите знаят

    18 Sep 2019 8:56ч.

    Щом падна, значи САЩ не им стиска да нападнат. И как ще им стиска, след като Иран ще им нанесе неприемливи загуби и ще развенчае мита за "изключителната им военна мощ".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Агентите знаят,

    18 Sep 2019 9:45ч.

    че производството се върна на предишните нива. Никой не е планирал война с Иран. Та по-внимателно с дезинформацията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • суши

    18 Sep 2019 9:56ч.

    Върна се, като за пред медиите им, след като САЩ и няколко техни васала шумно освободиха стратегическите си запаси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трети концерт

    18 Sep 2019 13:02ч.

    Обичам го този горд, непреклонен ирански народ и мъдрите му ръководители! Точно толкова, колкото обичам и православните ни, обични братя - сърбите, които винаги са ни помагали и подкрепяли в трудни мигове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митето

    18 Sep 2019 13:15ч.

    Американците искат да седят толкова много столове,че някой хубав ден ще се тръшнат на земята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трети концерт на 18.09.2019 в 13:02

    18 Sep 2019 13:36ч.

    Това ще да е сарказъм, няма как иначе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи