Бележка на редакцията на e-vestnik: Следващият материал за абсурдната ситуация във в. „Стандарт“ беше публикуван в сайта на СБЖ, откъдето го копирахме и приготвихме да го препечатаме в e-vestnik, със съответния линк към източника (http://sbj-bg.eu/index.php?t=39069). И когато го публикувахме, установихме, че материалът е изтрит. Поинтересувахме се защо и получихме неофициална информация, че авторката, бивша журналистка от „Стандарт“, е заплашена, създава се проблем за всички журналисти във вестника, и за напусналите. Повечето журналисти в „Стандарт“ имат да получава заплата за една година назад, независимо дали са останали на работа или отчаяни са напуснали. Досега са им давали по 50-100 лв. аванс на седмица. И напусналите още имат надежда да си получат заплатите. А някои със същите надежди продължават да работят. Други са си заминали без никакви надежди. Ако някой се чуди защо мълчи например Ани Цолова от Нова тв, да не се чуди. Причините са подобни. Цяло чудо е как излиза този вестник, с екип от по-малко от 10 журналисти, а изглежда прилично, дори в някои отношения по-добре от “Труд” и “24 часа”, с големите претенции. Това не трябва да се тълкува погрешно – „Стандарт“ е удивително слагачески вестник (както и споменатите), който смайва с гръмки пропагандни заглавия в подкрепа на властта.

В. “Стандарт” се престарава в обслужването на Борисов, а издателят Батков подари акциите на вестника на журналистите.

 

Проблемите около вестник „Стандарт“ сякаш поутихнаха, или просто вече няма кой да говори. Тишина… Там никой не остана. Чува се само кънтящото ехо на онези, които вдигнаха шум.

 

Проговорилите са  „извън борда“, а тези, които останаха на потъващия „Титаник” се потапят заедно с него в надеждата  все пак да останат на повърхността след окончателното потъване на кораба, наречен „Стандарт“. Проблемът, обаче е, че и консервите в долапите свършиха, а сухарите вече са по-корави и от тези по време на война.

 

Много от вас се питат, кой ли остана във вестник „Стандарт“ и защо повече никой не вика в рупора?  Печатното издание продължава да излиза незнайно как и това е факт. Значи някой все пак го пише.

 

Агенцията или  онлайн версията на вестника е в плачевно състояние повече от три години. Ако сте забелязали, на всички материали има  „0“ (нула) прочитания, което е нелогично. Това е защото броячът не работи.  Истината е, че онлайн версията отдавна не функционира както трябва, а  пари за инвестиране в нов сайт или поне за отстраняване на проблема най-вероятно няма!

 

Търсачката също не работи , така че ако търсите определена статия по име на автор или ключова дума нямате шанс да я откриете, освен през Гугъл. Какъв имидж се създава на малкото останали автори?  Излиза, че никой не ги чете.  Всъщност ги четат, и то хиляди, просто това не се отчита от брояча.

 

Редакционните телефони са спрени отдавна. При опит за набиране се чува приятният глас на оператор: „Телефонната ви сметка не е платена“. Ако читател иска да се обади в редакцията, това също е „кауза пердута“, никой няма да му вдигне по простата причина, че са спрени дори и входящите обаждания. Редакция без редакционни телефони е доста иновативно понятие за такова учреждение.

 

Да не говорим, че два пъти вече спираха тока в предишната сграда и вестникът излизаше „на магия“. Многобройните помещения започваха лека полека да опустяват, тъй като хората напускаха ежедневно. В един прекрасен ден собственичката на сградата „изрита“ всички за неплатен с месеци наем. ЧЕЗ пък дръпнаха шалтера окончателно. След спонтанното изгонване на журналистите миналото лято те се приютиха за малко в списание „Мениджър“ и вестника пак излезе.

 

Друг е въпросът как се прави „пир по време на чума“? Като похлупак на безпаричието редакцията се мести в хиперлуксозна сграда на ул. „Хан Омуртаг“ 54. Тук освен със стандартния лукс „Стандарт“ бие рекорди по празни бюра. Отдели вече няма, останаха само техните шефове. Началникът на отдела си е и заместник, и подчинен. Заместник-главните редактори, които имат да взимат най-много пари, в създалата се ситуация са се нагърбили да пишат целия вестник.

 

Ако направим една ретроспекция на съдържимото в редакцията ще получим следното: отдел  „Общество“ 2 души – началничка и една журналистка, пишеща по всички теми, която обаче в момента е в дълъг болничен. Отдел „Вътрешна информация“ – няма! Последният мохикан си „би камшика”  преди броени дни. Отдел „Икономика и бизнес“ – няма. Отдел „Култура“ е културно запълнен от шефката му. Същото е положението в „Спорта“ – one man show! В отдел „Международна информация“ е само шефът му и за компания да убие скуката - един колега-пенсионер.

 

Агенцията се поддържа също от един човек, който колкото и да се старае да качи всичко, технически не смогва. Всички фотографи напуснаха, художникът също. Специални кореспонденти вече няма, а на малцината останали из страната им е все тая дали пускат новинки или не, предвид че регионалните новини се взимат от агенциите.

 

По ведомост се води доста народ, незнайно кои, към края на 2017 г. съгласно информация в публичното пространство – 63 са осигурените лица. Журналистите обаче едва ли са повече от 7.

 

Друг е въпросът с чиновниците и шофьорите. Там популацията е много по-гъста. Четирима счетоводители  – главни и не толкова,  барабар с икономическия директор, са по местата си. Тях, незнайно защо, изобщо не ги е страх от потъващия „Титаник“. Вероятно са си разпределили всичките спасителни лодки. Отдел „Реклама“ е почти в пълния си състав минус един, както и помощничките на Капитана. От тях никой не е напускал и няма такива намерения.

 

Но доколкото ни е известно вестник се пише от журналисти,  не от счетоводители, шофьори и рекламни агенти. И така, всички си задават въпроса: „Кой остана?”

 

Отговорът  е: останаха тези, които вероятно си взимат редовно заплатите и то в пълният им размер. Останаха тези, които вероятно са взимали големи заплати и на които може би се дължат огромни суми и не могат да напуснат, защото не им се пие чаша  студена вода - ще трябва да изпият цял кладенец. Останаха тези, които все още не са си намерили нова работа, защото са 50+.

 

А как се живее без заплати от април миналата година до сега – това е въпрос за проучване от „Галъп“. Тиражът на изданието е намален, страниците също. От авторите се задържаха  един-двама мазохисти, живеещи на фотосинтеза, които от любов към професията ще скочат в последния момент, когато и палубата се прекърши.

 

На „белите роби“ от време на време подхвърлят  в петък  по 50-100 лв. подаяния за вода и хляб. С такива пари никой нормален човек не би могъл да оцелее, камо ли да си плаща сметките и да издържа семейство.

 

Журналистите са доведени буквално до просешка тояга.  Забавянето на заплатите се започна още през юни 2014 г. и се увеличаваше непрекъснато. Тогава всички бяха с две заплати назад. Странното е, че приходи има, но за работещите – няма. Къде отиват парите? В чий джоб?

 

Целият този фарс прелива извън рамките на медийните стандарти. Говори се, че приходите идват по няколко линии: от продажби на вестника, от реклама и от дискусиите, които „Стандарт“ прави самостоятелно или съвместно с КРИБ. Постоянни са постъпленията от договори за медийно обслужване, сключени с много държавни предприятия и институции, и най-вече от предизборните кампании.

 

И въпреки това работодателят не изплаща редовно заплатите на журналистите. Обществеността като че ли не вярва, че такова безобразие би могло да се търпи, още повече след фрапиращото заглавие наскоро на първа страница на медията „Тодор Батков подари “Стандарт” на журналистите”. Това заглавие беше бич, най-голямата гавра с останалите във вестника. Защото разшифровката му ни води към това, че журналистите са акционери, а акционерите са богати и имащи хора.

 

„Най-големият подарък за 25-тия си юбилей получи “Стандарт”. Досегашният мажоритарен собственик - адвокат Тодор Батков, подари акциите си на журналистите. Това стана вчера на среща в кантората му на ул. “Алабин” с целия екип на любимия вестник“, се казва в началото на материала от 09.01.18 г.

 

Голям жест – да подариш празна кутия с панделка, или за по-оптимистичните – кутия, пълна с въздух. Първо, на срещата изобщо не е присъствал целият екип на вестника, а малка част приближените на ръководството. Другите не са били поканени. И второ, акциите не са подарени на журналистите, а са обещани на главната редакторка, тримата заместник-главни редактори и отговорния секретар.

 

Дали обещанието означава даване в конкретния случай много ме съмнява, предвид огромните задължения  от няколко милиона. Как и защо биха могли да бъдат прехвърлени акции на фирма със задължения?

 

На всяка планьорка трудещите се бяха лъгани, че вестникът има нов инвеститор, който ще го купи и ще го спаси. Името на въпросния инвеститор от години се пази в тайна. Всичко бе недоизказано и завоалирано, като в приказки от „1001 нощ“. Докато не настъпи сублимният момент, в който Батков направи изявление на челната страница на броя. “За 25 години вие станахте институция. Най-добри сте, дръжте все по-високо летвата и пазете честта на професията”, е било пожеланието му към присъстващите.

 

Това, че медията е институция е ясно на всеки. Що се касае до най-добрите журналисти, те отдавна напуснаха и дадоха криле със словото си на другите медии, качвайки нивото им.

 

Агонията на вестник „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари  дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството  на  в.  „Стандарт“ - любим и предпочитан от мнозина, завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори.  Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало освен пречупените му криле!

 

От сайта на СБЖ – http://sbj-bg.eu/index.php?t=39069 – откъдето материалът беше изтрит.

 

Източник: http://e-vestnik.bg/27798/absurdite-na-v-standart-krepyat-go-shepa-zhurnalisti-bez-zaplati-a-ima-4-schetovoditeli/

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Мери на 30.04.2018 в 14:44
Българските "журналисти" заслужават точно това. Това е съдбата на всеки измекяр. Трябва да си ненормален, за да стоиш месеци без заплата. Читавите се броят на пръсти - Иван Бакалов, Веселина Томова, Сашо Диков има и още, разбира се, чиито имена не знам, но им благодаря, че ги има.
фют на 30.04.2018 в 14:52
При Иван Бакалов не може да се коментира. Тук на Дачков още му стиска да не маха коментарите. Междувременно, вече няма, какво да се коментира - кочина. И 111-о място ни е много.
Чужденец на 17.05.2018 в 12:41
Колежките и колегите журналисти са за оплакване - не могат да се пенсионират. Жалко, но не са само те. Да се сърдят на колежките и колегите си дето скачаха и се хвърляха като луди по площадите за революция и демокрация. Просто запада ги излъга , че ще ядат и пият като по филмите, ама - изненада. Лесно се разваля държава, трудно се гради, в случая с България - невъзможно е вече. Счупеното си е счупено.

Напиши коментар