9 септември – отново с предизборна употреба

<p>Според него 9 септември 1944 г. е &ldquo;необикновен ден в българската история&rdquo;, който бележи амбициите на много хора &ldquo;за промяна не само в политическия, но и в социалния строй на страната&rdquo;.</p> <p>Думите на Стоилов предизвикаха очаквана реакция от страна на ДСБ. Веселин Методиев припомни, че още 39-ото Народно събрание е изразило своята негативна оценка към тази дата в декларация, в която тя е окачествена като дата, на която се е извършил военен преврат. Синият депутат подчерта, че тогава депутатите са осъдили комунистическия режим, установен на 9 септември, и са отдали почит на жертвите му. И допълни, че колегите му от БСП не трябва да дразнят останалите депутати с такива искания и да поставят управляващите от ГЕРБ &ldquo;в неудобната ситуация да се чудят как да отговорят на това политическо нахалство&rdquo;.</p> <p>И от &ldquo;Атака&rdquo; се обявиха срещу предложението на Стоилов. Павел Шопов обясни, че не може да се удовлетворява всяко искане за почитане на едно или друго събитие, особено когато става въпрос за спорни въпроси. Той призова да се спре в зала с &ldquo;благовидното ставане на крака&rdquo;, заявявайки, че не иска да става на крака &ldquo;заради тези, извършили грозни деяния след 9 септември 1944 г.&rdquo;. Настоя председателят на парламента Цецка Цачева да не подлага на гласуване предложението на червените.</p> <p>Председателят на Народното събрание се съгласи с аргумента, че трябва да се търсят общи, а не разделителни факти за българската история. &ldquo;Датата 9 септември обаче не е безспорна дата в нашата история, затова няма да уважа искането на Янаки Стоилов&rdquo;, заяви Цачева. Така заседанието на парламента продължи без едноминутно мълчание.</p> <p>Преди две години обаче в българското Народно събрание на 9 септември имаше едноминутно мълчание. На 9 септември 2009 г. депутатите почетоха паметта на всички загинали &ldquo;за своите идеали&rdquo; през ХХ век.</p> <p>Тогава това стана не по предложение на БСП, а по предложение на Иван Костов, чиято цел по думите му беше да се направи първа крачка към националното помирение. Добро предложение с лоша формулировка и неподходящо избран ден беше изводът от последвалите коментари. Включително сред привържениците на Синята коалиция и в частност на ДСБ имаше много възмутени хора от нелепо формулирания текст, предложен от Костов. Според тях вкарването на по-широк исторически контекст от ДСБ дори и заради идеята за помиряване с миналото не беше оправдано. Защото се обезличават и обезсилват размерите на трагедията, сполетяла стотици хиляди български семейства след 9 септември 1944 година. На годишнината от комунистическия преврат, осъществен с подкрепата на съветските войски и довел до хиляди жертви, е редно да се почита единствено паметта на избитите от червения терор.</p> <p>Нямаше как да бъде прието точно на 9 септември предложението за помиряване, след като за БСП това е ден за празнуване, а за жертвите &ndash; ден на траур. Да не говорим, че в понятието &ldquo;загинали заради идеалите си&rdquo; спокойно могат да влязат и редица атентатори, ако говорим за България &ndash; например организаторите и извършителите на атентата в църквата&ldquo;Света Неделя&rdquo;. Защото е безспорно, че заради идеали в историята на човечеството са вършени страшни престъпления.</p> <p>Посланието, което внуши преди две години формулировката на Костов, беше не историческо, а политическо. Току-що на власт беше дошло правителството на ГЕРБ &ndash; обявяваха се една след друга всякакви простъпки на министри от Тройната коалиция. Днес вече знаем, че това беше фанфарно и пак фасадно, нападението срещу предишните управляващи беше най-добрата защита на некомпетентното ново управление. А пак нищо не последва &ndash; не само наказани нямаше, но и обвинени нямаше. В този смисъл почитането на паметта на &ldquo;загиналите заради идеалите си&rdquo; тогава означаваше да спре търсенето на виновните, а да се гледа напред. Същото беше посланието от средата на 1997 г., когато хората очакваха справедливост, но получиха компенсаторни бонове.</p> <p>Преди две години със спора по формулировката на Костов ГЕРБ бяха предпазени от нуждата да заемат позиция по важния въпрос за близкото ни минало. Те се скриха зад евфемизма на идеалите.</p> <p>През 2011 г. ДСБ в лицето на Веселин Методиев отново предпази ГЕРБ от заемането на позиция. БСП поставяли управляващите в &ldquo;неудобна позиция&rdquo;?!</p> <p>А Цачева в крайна сметка реагира по-скоро на призива на &ldquo;Атака&rdquo; и си послужи с аргумента на Павел Шопов, че датата 9 септември не е безспорна, без да обяви мнението на управляващите по темата. Нито на почти кръглата годишнина през 2009 г. управлението на България в периода 1944 &ndash; 1989 г. не беше наречено с истинското му име, нито днес. Поне през 2011 г. нямаше излишни приказки за идеали и убеждения. Сигурно защото наближават избори, които не позволяват рисковани стъпки&hellip;</p> <p>Впрочем, не стават ли малко в повече датите, на които да се почитат жертвите на комунистическия режим в България и по света? 23 август, 1 февруари, 9 септември&hellip; Не е ли по-добре най-сетне да се спре използването на паметта за жертвите на комунистическите репресии за предизборни цели? Да се спре с подмяната на антикомунизма?</p> <p>Иначе ще продължим всяка година да гледаме как БСП отбелязва като светъл празник датата 9 септември, а от СДС и ДСБ почитат паметта на жертвите на комунистическия режим в България. И ще продължат т.нар. народни избраници всяка година да се надприказват в парламента по повод тази дата, сменяйки си ролите. Вчера Костов, днес Стоилов&hellip;</p> <p>Крайно време е след 22 години българската държава да създаде условия за истинско помиряване на обществото с близкото ни минало. Разбира се, няма шанс това да стане, докато зависи от днешните ни политически и интелектуални елити, защото така им е удобно. Да осъждат комунистическите престъпления само на думи, фасадно и най-яростно преди избори. И почитта към жертвите на комунистическия режим да е актуален въпрос не защото е вътрешна необходимост на десните политици, а защото имат гузна съвест заради несвършената работа, докато бяха на власт.</p>