Значението на религията за глобалната политика изглежда на пръв поглед по-голямо от когато и да било през последните век и половина в света, а в Европа и Северна Америка oще от средата на ХVII век – от края на 30-годишната война и заселването на североамериканските колонии от английските „пилигрими“ – насам.

 

 

Какво би бил светът днес без „политическия ислям“, без поредния „залез на Запада“, дължащ се, казват, на безбожието му, без „религиозната несъвместимост“ на бежанците мюсюлмани с европейците, без „православния ренесанс“ на Путинова Русия или без безспирния политически напредък на американските евангелски фундаменталисти? Хънтингтън, злополучният пророк на новото време, базираше халтавата си конструкция на религиите, на които се опирали „цивилизациите“.

 

Във всичко това има голяма доза недоразумение, както ще видим по-нататък.

 

Религиозно оцветената политика в края на ХХ и началото XXI век е просто една от функциите на господството на пазарния фундаментализъм,

 

и значи – от връщането на капитализма от необичайната си фаза от трите десетилетия след Втората световна война в развитите западни страни към обичайната си същност отпреди това.

 

Така че според мене, политическият ислям примерно е всъщност закъсняла и злокачествена форма на панарабски национализъм – идеология на арабското националноосвободително антиколониално движение в ерата след краха на арабските социалистически светски режими на лидерите от Бандунгското поколение – насочена срещу западната хегемония над нефтените кладенци в Близкия изток и нейните арабски марионетки и срещу бившите европейски колониални метрополии. Брадатият шейх Осама за следовниците си е съвременен Че Гевара.

 

Изключително интересно, макар почти непознато на широката публика, в това отношение е например писмото от 2015 г. на затворения в Гуантанамо джихадист Халид шейх Мохамед, един от ръководителите на терористичните нападения на 11-ти септември, до президента на САЩ Обама, на което ще се спра подробно по-долу.

 

Арабите днес са сред най-изостаналите в общоцивилизационното си развитие народи и огромните средства на нефтените бедуински монархии, пръскани за износ на средновековен уахабитски гностицизъм по света, си казват думата.

 

В Русия „православният ренесанс“ пък е нова великодържавна идеология, призвана да замени социалистическата и да се противопостави на „либералния“ глобализъм, който иска да подчини страната на бездушния ред на глобалните корпорации. Русия се характеризира с висока и интензивна духовност, там светостта на държавата и на историята, моралното единство на народа (народите) и готовността на почти всеки гражданин за саможертва на олтара на общото благо сякаш трябва да имат и трансцендентно, а не само конвенционално гражданско основание. Но това по никакъв начин не влияе на геополитическите комбинации на Русия, които са твърде еластични. В България, разбира се, нещата са коренно различни.

 

Религиозно оцветената политика е просто форма на политика на идентичността,

 

identity politics, която често се припокрива и с етническата, расовата, „джендерната“ и „лайфстайл“ политиката. Като всяка друга политика на идентичността в класовото общество, нейната основна функция в края на краищата е обективно да отвлича вниманието на масите от класовата политика и да пази интересите на привилегированите, на местната и глобалната финансова олигархия. Имам предвид политиката с ясна религиозна мотивация, а не случаите като в Латинска Америка, дето църквата подкрепя борбата на прогресивните сили срещу олигархията, но самата им борба няма религиозна мотивация. 

 

Главният, но не единствен фактор за силата на религиозно оцветената политика днес е слабостта на световното социалистическо движение. Значението на религията в политиката бе много ниско през по-голямата част на ХХ век и почти до края на 70-те години – до победата на ислямската революция в Иран и съветската военна намеса в Афганистан. Тогава ислямът получи нови политически функции, макар диаметрално противоположни – на персийска националистическа, антиамериканска идеология в Иран и на космополитно-антикомунистическа, антисъветска, проамериканска идеология – в Афганистан. Последното се оказа мимолетно и веднага след изтеглянето на СССР идеологията се обърна и срещу САЩ.

 

Дотогава социализмът и светският национализъм в Третия свят владееха умовете в огромната част от света, в протестантските страни в Западна Европа и в САЩ политическите елити бяха фактически атеистични (без да броим архаичните култове към светски партийни кумири). Само в католическите страни в Западна Европа без Франция християнсоциализмът пазеше работниците от съветското влияние, но във Франция и Италия младите масово бягаха от гнета на църквата при комунистите.

 

Като студент в 1980-те, преди още да бях научил от американските либерали термина „политика на идентичността“, разделях в ума си „човешките отношения“ условно на „груби“ и „фини“, което не е същото като „материални“ и „идеални“ или „обективни“ и „субективни“.  „Грубите“ бяха иначе казано класовите, непосредствено свързаните с производствените отношения – това, което у Маркс е „икономическата база“ – отношенията на собственост, разпределение, размяна и потребление. Те са обективни, т.е. независещи от съзнанието на хората, но обикновено са мистифицирани по причудлив начин в главите им.

 

„Фините“ отношения са всичко останало: човешката телесност, сексът, роднинството, материалната култура, стила на живот, семейството, децата, приятелството, духовната култура, езика, етноса, изкуството, вкуса, морала, светогледа, религията. По това време удивено гледах как СССР губи по всички фронтове на полето на „фините“ отношения и как „грубите“, на които той наблягаше, сякаш губят всякакво значение. СССР отиде в Афганистан уж да брани социализма, а предизвика свещена война на брадати ислямски рицари от цял свят срещу безбожния комунизъм и срещу империализма на белия човек от Севера. Но също така зле губеше СССР и на Север, в полето на потребителската култура и „общочовешките“ (потребителските) ценности. „Фините“ отношения изядоха главата на „грубите“.

 

И едните, и другите отношения са източник на противоречия, но и на всеобщност. Хората конфликтуват по повод собствеността и размяната, но и по повод религията и етноса. А могат и да се обединяват хора от различни етноси по класов признак или път от различни класи по общи „фини“ каузи като патриотизма и възпитанието на децата. Търговията е най-мощен фактор за войни и също за толерантност по расов, религиозен и друг подобен признак – когато продаваме стока, ни е абсолютно безразлично дали купувачът е едноверец или пък сексуално привлекателен, както когато се съдим в съда, не ни интересува какъв е свидетелят в наша полза.

 

Кои са функциите на религията в обществото и защо толкова бързо и коренно се променят?

 

Казва се често, че посланието на всички велики религии е „едно и също“ (примерно „Бог е любов“ или пък „Бой се от Бога, почитай царя“, „обърни другата страна“ или пък „око за око“) – но и че религията винаги „приема формата на съда“ – конкретното общество, което я практикува. Как да се отървем от релативизма на избора ни на гледна точка?

 

„Физиология на религията“ е термин, зает от Джаред Даймънд, който в книгата „Светът довчера“ (The World Until Yesterday, 2012), предложи интересно обяснение на възникването и функциите на религията от еволюционна гледна точка с оглед оцеляването на човешкия вид като цяло и на отделната популация – племе или народ.

 

По-долу, следвайки Даймънд, разглеждам от обективистка гледна точка – не от позицията на атеист, вярващ или агностик, а абстрахирайки се от тях – причините за възникването на религията в древността и за нейното съществуване до днес и функциите, които е изпълнявала някога и изпълнява днес.

 

Но ще кажа в скоби за учениците си от горните класове в Ню Йорк, които се интересуват, че като почти всички българи от моето поколение съм възпитан атеистично. Доколкото знам, последният дълбоко вярващ в рода ми била бабата на баба ми, госпожа от Свищов, родена през Кримската война, образована в Букурещ и владееща „църковнославянски“. Учил съм философия и история в СУ преди 1989 г., смятам за учители марксистите акад. Николай Ирибаджаков и чл.-кор. Добрин Спасов, а след това съм следвал и други неща, включително в Англия и Америка. Но съм възпитан в уважение към вярващите, в разбиране значението на религията като духовна опора на мнозина – и на БПЦ като национална институция. Като почти всички българи съм недоволен от състоянието на БПЦ. Същото е положението сега обаче и в западноевропейските страни, особено католическите.

 

Функциите на религията са разнородни и често взаимоизключващи се. Подвеждането на всички под общия знаменател на „религията“ ражда много объркване. Колко еднаква може да бъде религията на неграмотния средновековен селянин и на съвременния образован жител на глобалния метрополис?

 

Даймънд разглежда различни страни от бита на традиционните (примитивните) народи на Земята – антропологически, в сравнение с „цивилизованите“ народи, и „физиологически“, от гледна точка на биологичната обусловеност и еволюционното значение на разните културни форми за развитието на вида.

 

Религията, констатира той, е присъща на всички човешки общества и днес, и през цялата писана история, и в по-далечна историческа перспектива – поне до кроманьонците, или допреди 50 хиляди години. Възможни знаци на религиозност, добавям аз, се откриват дори у неандерталците.

 

При това религията, добре е известно, е нанесла големи вреди на човечеството. Религиозните догми в една система често си противоречат диаметрално или подлежат на противоречиво тълкуване, с което дават възможност да се оправдае абсолютно всичко. Трите авраамически религии например имат много общо една с друга – компилаторите на Корана са познавали и заимствали щедро и от Стария, и от Новия завет – и в трите са останали маса първобитни предразсъдъци, противоречия и безсмислици. 

 

В името на вярата се водят войни, върши се геноцид и се оправдава всевъзможно насилие и зло – до самоубийствата,  самонараняването и самоосакатяването на екзалтирани вярващи, както и убийствата, нараняването и осакатяването на други хора от вярващите.

 

Изразходват се невъобразими обществени и лични ресурси, време и средства, за строеж на храмове, за издръжка на духовенство и за често безсмислени и изтощителни ритуали – да се молиш по пет пъти на ден – или пък да си длъжен да предприемеш далечно, скъпо и рисковано пътешествие до светите места. Спъват се общественото развитие и други важни форми на културата, като науката и изкуството – кладите на инквизицията, „маймунските процеси“ в САЩ. Криминализира се естественият човешки стремеж към наслаждение, докато сред самите клирици често процъфтяват най-долни пороци.

 

Оправдават се клептократични, несправедливи, тиранични, отживели времето си политически режими и нрави. Вече неведнъж съм писал например, че нито в Стария, нито в Новия завет има помен от каквото и да е осъждане на робството. Напротив, апостол Петър учи робите: „покорявайте се с голям страх на господарите си – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.“ Защитниците на робството в САЩ до 1865 г. имали солидна опора в Библията. „Проклета да е Ханаанската земя (т.е. Африка)! Нейните чада ще бъдат слуги на слугите.“ Ако християнството забраняваше робството и тиранството, самото отдавна щеше да е забранено.

 

Но защо тогава няма нито един пример на човешко общество, напълно преодоляло религията? Нали едно общество, отървало се от вредите на религията, би могло да насочи усилията си в по-продуктивни посоки, да се развие по-бързо, да изпревари, покори и асимилира другите, все още религиозни общества?

 

Но нямаме такъв прецедент. И в най-революционните общества, поставили си открито политическата цел да премахнат или поне напълно опитомят и обезсилят религията – революционна Франция в XVIII в., болшевишка Русия и кемалистка Турция в ХХ в. – бързо настъпи нейната реставрация.

 

Аргументите на атеистите, че съвременната наука доказала, че в небето и под земята няма свръхестествени същества, не действат на вярващите, защото техният проблем съвсем не е в това какво реално има в стратосферата или под земната мантия.

 

Определенията на религията: Телеологическото

 

Американският философ Уилям Джеймс, тънък познавачи на „многообразието на религиозния опит“, пише, че религията е вярата в невидим ред (смисъл) и в това, че нашето върховно добро се състои в хармоничното ни нагаждане към този ред.

 

Това ми изглежда най-важното за телеологическите определения – а дали невидимият ред произхожда от свръхестествени сили; кои ценности, традиции, инстутиции и т.н. се определят еднозначно от него и кои допускат отклонение; дали редът се налага на индивида със силата на покорството или се постига самостоятелно; дали алтруизмът или индивидуалното спасение са водещи – това са подробности, които се изпълват с историческа конкретика в различните общества.

 

Етическите определения като на Кант и Достоевски, за които Бог и безсмъртието са необходими, за да бъде човек нравствен, са разновидност на телеологическото. Екзистенциалистките self help определения като на американския антрополог Скот Атран, че религията е това, което помага на хората „да се справят с екзистенциалната си тревога пред смъртта и заблуждението“ – също.

 

Социеталното

 

Френският социолог Емил Дюркем определя религията като „вярвания и практики, които ни обединяват в една морална общност, наречена Църква“. Това определение пък е изключително важно за разбирането на североамериканската религиозност. В САЩ и в протестантските общества църквите са най-първо човешки общности, grassroots политии, а не институт за класово господство – налагане на покорство пред властта.

 

В „Протестантските секти и духът на капитализма“ Макс Вебер показва как църквите, напълно случайно подбрани според това кой проповедник от коя деноминация се е оказал наблизо – стават не само основа на „селищната система“, но и на обществения морал и на стопанските отношения в новите земи. Един пътуващ железар разказал на Вебер във влака, че ако някой човек не бил от никоя църква, той не би му дал и един гвоздей на вересия, понеже откъде-накъде ще е длъжен да му плати?

 

Социално-критичното

 

В младежкото си съчинение „Към критиката на Хегеловата философия на правото“ Маркс пише, че „религията е въздишка на потиснатата твар, сърцето на безсърдечния свят, духът на бездушните порядки. Тя е опиумът на народа“.

 

Това пък е точната диагноза за европейските католически страни и за Русия, дето Църквата е слугиня на кесаря – с тиара или корона – и земевладелците, и дето cuius regio еius religio (религията на владетеля е религия на поданиците). В Близкия изток – по-точно американските колонии там – официалният ислям също е робски подчинен на властта и политическата съпротива срещу последната приема религиозна форма.

 

В определението на Маркс вее хуманизмът на ранния му период – „защитниче на робите“ – и историческият материализъм на зрелия. Липсва обаче общинният, социетален момент – и това го прави ограничено от гледна точка например на Америка и протестантските общества. Ако в католическа Европа църквата е слугиня на земевладелците и държавата и е потисник, в Латинска Америка често е закрилник на бедните срещу държавата и елита.

 

(Следва)

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

observer на 18.10.2017 в 12:37
Изключителна статия. Както и това: Маркс пише, че „религията е въздишка на потиснатата твар, сърцето на безсърдечния свят, духът на бездушните порядки. ТЯ Е ОПИУМЪТ НА НАРОДА“. А някога пропагандата си избра само последното му изречение. Като оправдание за собствената си безчовечност.
волк на 18.10.2017 в 17:29
Препоствам разсъжденията на френския философ Мишел Онфре от съседното интервю в настоящия сайт - именно на тая тема... Прочитайки ги внимателно, авторът може да си избере дали да продължи, защото ясно виждам в настоящата статия тъкмо приложението на тоя повърхностен механичен и почти вулгарно-материалистичен подход, който е възможно най-лошият съветник за едно действително автентично поглеждане не просто на "религията", а на религиозното чувство (което е нещо различно, както казваше Бердяев) отвътре: "- Една цивилизация е възможна само с духовност, която я поддържа и която произтича от религия. Откакто свят светува е така. Историята свидетелства за това. Тя свидетелства също, че не е имало цивилизация, изградена върху атеизма и материализма, които са знаци, дори симптоми за разлагането на една цивилизация - знам го по себе си, тъй като съм атеист и материалист… Хората не се свързват без помощта на свещеното. Възползвам се от възможността да се противопоставя на музикалния припев, изпълняван от известен брой философи, според които религията е онова, което свързва хората помежду им - на принципа на religare , съединявам… Това е възглед, близък на… материалиста, дори… на атеиста! Защото ако религията свързва, тя не свързва хората помежду им на терена на иманентността, а със свещеното на терена на трансцендентността. Тя не е връзка на хората помежду им, а на хората, с онова, което ги надхвърля. Впрочем ние сме в цивилизация, която е прогонила всяка трансцендентност."
Спиноза на 18.10.2017 в 19:29
"В името на вярата се водят войни, върши се геноцид..." Не, винаги е за пари, ограбване на чуждо богатство, заробване... На запад е повече, на изток сме по-човечни... Втората родина на Фичо, еба мамата на първата му! Не бих стоял и час повече в САЩ! При Балканската, междусъозническата и ПСВ, българчетата масово си идвали от чужбина да воюват за родината си, сега я презират, какво да се прави, евро-атлантически ценности!
Майкъл Талбот на 19.10.2017 в 00:26
Да се чете трябва , Фичо. Трябва да се чете ! Но не само Маркс и Ирибаджаков ... Като си нагазил в темните дебри на религията и трансцедентното , добре е да се опреш не само на класиците от 19-ти век . Има доста по-съвременни изследвания - физически , физиологически , астрофизически... И водещите учени там са точно в страната където живееш , демек в САЩ. Вземи Фичо да почетеш малко Талбот и Бом , теорията за холографската вселена ... http://www.rait.airclima.ru/books/Holographic_Universe.pdf , давам ти я нарочно на руски , тъй като ще се справиш добре с езика :-) Войнстващият марксистки атеизъм днес , 21-век , толкова демодиран , антинаучен , схоластичен , просто няма накъде... Да се чете трябва Фичо , с разбиране.
observer на 20.10.2017 в 08:56
Може и да има връзка, но не са тъждествени. Улиците на Америка не са пълни с империалисти дрънкащи оръжие, Спиноза, а с обикновени хора, и много от тях по-човечни дори от нас, не бива да се смесва външна политика и национална идентичност.
Ако и религията е физиологична, на 20.10.2017 в 09:59
то от това следва, че и тя има ФИЗИОЛОГИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ (каквито имам например аз, когато съм на повече от четири бири). Но в такъв случай аз не искам да посещавам църква — заради миризмата, която се дължи на нехайното отношение към хигиената на подобни обществени места. Както например ти замирисва веднага щом влезеш в Българския културен център в Манхатън (в свидната наша нео-Родина!).
бензиновоза на 20.10.2017 в 10:49
Какво изобщо анализира една физиология, освен възможно най-еднотипното - животинската (ни) принадлежност? Кое й е философски абстрактното на една физиология, след като умишлено и по самата си презумпция избягва критическата процедура - която си е самата философия - спрямо частнонаучните щампи за материално-реалната детерминираност на човешката същност? Да правиш философски опити върху физиологията на религията означава изобщо да не се опиташ даже да докоснеш феноменологията на религиозния живот, която е нещо само синоптично и трансцендентално, и всякакви универсалистични паноптики тук просто биха превърнали философията и психологията в придатък на политиката, както впрочем прозорливо, макар и навярно несъзнателно, си е признал авторът в заглавието. Защото в такъв случай нито философията се е получила като философия, нито религията е била нарочена като автентична религия - при всички случаи редукцията на автора се е случила не до конкретното, каквото е преживяването на дискретния религиозен субект, а до абстрактното, какъвто се явява отчужденият поглед спрямо човека като количествен представител на животинско стадо, преживящо преживяването на "човека-маса", в предизвестено безличностното и извечно анонимно безличие на "класова борба".
Защо, въпреки че всички мислещи същества по света виждат недостатъците на религиозния начин на мислене, на 20.10.2017 в 11:16
няма нито един пример на човешко общество, напълно преодоляло религията? Отговорът е невероятно прост — религията винаги намира начин да оправдае нашите «забежки и уклони». Нещо повече — тя ни учи да се «замисляме» над някои нравствено-етични феномени, за които инак не бихме се и сетили, ако не беше религията да ни фиксира вниманието върху тях. Един пример: католическата изповед хваща подрастващия и го подпитва за «първите сексуални трепети» в младото съзнание. В резултат младото съзнание започва усилено да се интересува от «тайнствата», присъщи на възрастните. Получава се в крайна сметка едно по-ранно съзряване за порока. Или пък — отношението към труда и усилията свързани с необходимостта сам да се погрижиш за себе си. Някои религии имат по-правдиво отношение по този въпрос, но други буквално ти казват: защо трябва да се навеждаш и да вдигнеш сам куфата с партакешите си, след като тази работа може да я свърши някой презрян друговерец. По тази причина се е била провалила Хазарската мисия на братята Кирил и Методий. Пренията между представителите на трите големи монотеистични Авраамически направления се извършили, ако не се лъжа в средновековния Херсон — един ог главните центрове на номадската Хазарска държавна формация. Представителите на Византийското Християнство — самите Солунски братя — се изправили пред множеството и казали, че ако ти зашлевят шамар по една буза, трабвало било да си дадеш и другата буза дати я зашлевят. При което били освиркани от дивите езичници-хазари. Мюсюлманинът пъ взел да им разправя, че неговата религия превъзхождала Християнството, зер хрустияните пиели вино (Христова Кръв), а то ги опиянявало и ги превръщало в маймуни, докато Ислямът съветвал своите да бъдат трезви и да пият само кафе, което ги дарявало с мъдрост. На което степните варвари плюли със сосни презрителни храчки, защото за нищо на всета не искали да се откажат от насладата на алкохолното опиянение (оставило неизличим отпечатък по техния ойкуменон и до ден днешен). Накрая се изправил брадатият равин с повисналите накъдрени кичури покрай ушите си и им казал, как неговата религия повелява следовниците ѝ да бъдат ГОСПОДАРИ и ако не могат през цялата седмица да си четат по цял ден Талмуда и да не похващат никакъв полезен труд, то да си обявят поне Сабата за Ден на Божествения мързел. Точно това страшно много се харесало на склонните към безделничество и грабеж полипияни хазари и те вкупом прегърнали Йудейската Религия. При това те и до ден днешен считат, че МЪРЗЕЛЪТ не е ПОРОК, пък и дори да е порок, той е съвсем безобиден и простим порок, защото никого не подлага на холокост. На холокост са способни само онези равотохолици — арийците: МАМА ИМ! А пък що се касае до това, че за да се съществува, все пак НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ВЪРШИ И РАБОТА, то: за какво са РОБИТЕ. Светът широк и цял изпълнен с мераклии да бъдат РОБИ…
Спиноза на 21.10.2017 в 09:23
Знам че в САЩ живеят нормални и добри хора, някои аз много ценя, но въпросът е принципен, ако помагаш на злото с пасивност, пак си му съучастник, а голяма част - половината - от материалното благополучие на добрите американци, е чуждо заграбено богатство, също както и на по-лошата част от американците. И те го знаят, изглежда че повечето от обикновените и човечни американци са само лицемери!

Напиши коментар