Онова, което отричат, е вярно. И колкото повече го отричат, толкова по-вярно е. Прозрял го сър Артър Конан Дойл. Мисълта сякаш е изречена по повод парламентарното изслушване на шефа на Националното бюро за контрол върху СРС Рашков. Умишлено или не депутатите поканиха като опоненти срещу него главния прокурор Цацаров, шефовете на ДАНС Георгиев и на ДАТО Китов. Неравна схватка с предизвестен край. Един срещу трима (плюс политическа агитка), като се има предвид отдавнашната неприязън между бюрото, държавното обвинение и контраразузнаването.

 

Бойко Рашков Снимка: БГНЕС

 

В открито заседание Рашков немà възможност да говори конкретно, но дори чрез езоповския език на полуфактите успя да алармира, че ситуацията със СРС продължава да е тревожна. Гражданите практически не са защитени от незаконно подслушване. Пак като потърпевши (без имена) бяха посочени политици, журналисти, магистрати. Но епидемията "слушат ме" може да засегне всеки.

Може би поради шумния скандал с екс вътрешния министър Цветанов (удобно отсъстващ от залата) и "кетчърите" от 2013 (за който той и неговите хора от тогавашната спецдирекция "Оперативно-техническа информация" чуха окончателно "невинни") точно нерегламентираното слухтене се оказва винаги в светлината на прожекторите. Но според Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) наравно са видеозаписа, фотографирането, белязаните предмети, а оперативни способи са още наблюдение, проследяване, негласно проникване, проверка на кореспонденция и компютърни данни, агенти под прикритие. Те също дават достатъчно възможности на службите да надничат в живота на всеки българин, за който съществува "обосновано предположение", че е може би замесен в нещо си.

Едва ли Рашков трябваше да си дава труда да обяснява на законодателя колко калпав е ЗСРС. Той разширява кръга от хора, срещу които спецсредствата се прилагат, до безкрайност. Изключително много са органите, които могат да поискат подобни операции. Съдебната система, която ги разрешава, не е с най-чистата съвест в този казус. Но обикновено се сещаме само за екс шефа на Софийския градски съд Янева.

Като върха на абсурда - ДАНС сама иска разрешенията, сама си прилага СРС, много трудно се отчита пред когото и да било, сама си знае какво става със събраните данни, които така и не са се превърнали във веществени доказателствени средства, рядко информира заявителя или съда, почти никога - засегнатите лица. Унищожаването на материалите от СРС, за които е отпаднала необходимостта, става безконтролно, ако въобще не отиват в папка "ако потрябват". Тук отбелязваме, че за разлика от другите правоохранителни органи, които работят по законосъобразност - данни за извършено или подготвяно престъпно деяние, разузнаването и контраразузнаването - по целесъобразност: хипотеза за такова. А под подозрение може да попадне всеки.

Обезпокоително е съотношението на поискани разрешения за СРС, разрешени такива и достигнатите резултати. Да не говорим, че за случаи на корупция почти не са искани спецсредства. Няма ги при телефонните измами, не се е чуло и при нелегалния трафик на хора. Определени успехи има в борбата с организирани престъпни групи, но и те едва ли отговарят на изразходваните средства. Имало било използвани СРС срещу тероризма (10 бр.), но службите свенливо премълчават дали са довели до нещо. Не вярвам, че западните им колеги страдат от несвойствена за този занаят бъбривост, но често чуваме огласени данни за разкрити терористични групи или отделни лица. Във Франция, Германия, Великобритания. И скромността на родните контратерористи навява мисълта, че тя краси човека единствено при липса на други достойнства.

Че ЗСРС концентрира прекомерно много власт в едни ръце, бе ясно още при приемането му, а впоследствие - потвърдено с поправки. И то в ръце, неподлежащи на контрол или наблюдавани от правосъдие, подложено на тежък политически натиск. Е, още руският реформатор Пьотър Столипин е казал на границата между предходните два века: "Ще пишем закони за силните, но не за слабите."

И очаквано "силните" се ядосаха. Обвинител №1 Цацаров, реагира остро на "апокалиптичната картина", обрисувана от Рашков, която не отговаряла на истината. Той го обвини в съзнателно разигран театър. В политическа злоупотреба го набеди депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов и почти в прав текст заяви, че бъдещето на Рашков начело на бюрото при нов избор е доста съмнително. Шефовете на двете спецагенции - ДАНС и ДАТО - категорично отхвърлиха твърденията за нарушения и отказ от съдействие на проверките. И министър Валентин Радев очаквано обяви, че МВР е цялото в бяло по въпроса за СРС.

Това че българският парламент е приел негоден за изпълнение на целта си закон, който обаче има възможна двойна употреба - постигане на други цели, не е изненада. Че онези, които го прилагат и облагодетелстваните от него, го бранят - също.

По-опасна е обществената търпимост към нерегламентираното навлизане в личния живот. Както каза една дама в открита линия по едно радио: защо ме занимават с глупости като СРС, когато искат да вдигат цената на природния газ. Дискусията за това какво избираме - свобода или сигурност, върви отдавна в целия свят.

Очевидно при нас темата е: свобода или салам.
Но ЗСРС в своята безпомощност не може да ни гарантира сигурност срещу организираната престъпност и тероризма. Може да ни ограничи неоправдано конституционни права, може да окаже натиск върху съществуващата политическа система и да свърши още редица неща, за които не сме гласували. За да се чуе, че не искаме беззаконен контрол над живота си - от телефона и срещите в кафене с приятели, до електронната поща и ФБ, трябва да го кажем високо. И да не разчитаме на дългите уши...

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Гост на 11.12.2017 в 18:24
Какъв по-лош сигнал за демокрацията, от това властите да не се уважават взаимно, а да се противопоставят, какво изобщо означава това? Че конфликтът е на лична основа, което на политически език означава мафия. Защото ако няма интереси извън обществените интереси, то всяка една власт би изслушала с интерес, уважение и съпричастност един доклад, за успехите, проблемите и грешките на своите колеги. Самите народни представители би трябвало да са доволни да чуят такъв доклад и да съдействат според компетенцията си за подобряване на ефективността на въпросната служба. Но тук имаме нещо като арена, предварително подготвена за бой. Идва един човек за доклада си и вместо да се чуе с интерес, се отваря клетката на лъвовете, настървени да се борят с него. Смисълът да има различни институции не е ли, за да не се бъркат в работата си и да не са подчинени на един ум? В държавата се заформя някакъв отряд за борба с неудобните теми и с неудобните хора, от позицията на силата и това никак не изглежда демократично. Но какво да очакваш от хора, които отнеха първо родителските права, като оповестиха, че в България под образование ще се има предвид само креатурата на МОН? Това в демократичния свят го няма!
Да бе! на 11.12.2017 в 19:24
Това в демократичния свят го нямало! Айде стига с глупави мантри за демокрацията! ………… Нашият народ за добро или лошо усети блага като безплатно образование и то на изключително високо ниво, безплатната медицинска помощ, качествена храна, за която днес няма и клас, нито е еко, нито е био, просто беше храна! Нямам време да изброявам всичко, но затова пък, като ни докараха демокрацията и я вкусихме, започнаха да ни убеждават, че това не било демокрация, ама тя била псевдо! Видите ли, някъде там, където волю неволю "бягаме" и живеем под наем, но затова пък можем да се обзаведем с мебели от улицата, но затова пък за второ дете и не ни се помисля, щото е скъпо, ако изобщо някои си позволяват и семейство, та видите ли, някъде там имало демокрация! И къде е тя!? След като незнам кътче земя без гета! Къде е тая демокрация? Ако демокрация е човекът за човека е вълк, да и на запад и в Америка има демокрация, само че вълците са с овчи кожи до момента докато не им влезеш в региона.
Гост на 12.12.2017 в 15:24
Колега, аз написах съвсем конкретно за образованието. В нито една неарабска държава, освен Германия, която е пример за завладяна от политици, а не свободна държава, министерските образователни продукти не са задължителни. Те са свободно избираеми. Поради една единствена причина, че превръщането им в задължителни е равностойно на отнемане на родителски права. Родителят има право сам да произвежда образователен продукт или да го купува. Образованието е процес, при който родителят делегира своите родителски права, в рамките на деня, на избран от него учител, да обучава детето и да го възпитава по начин, който отговаря на неговото собствено виждане. Учителят е всъщност заместник родител, което не може да става по друг начин, освен по волята на родителя. Децата във възрастта за обучение не са самостоятелни и решенията за тяхното обучение и възпитание се вземат от техните родители, които решават на кого да ги поверят или не! Ако образованието е калпаво, детето увисва на гърба на семейството си, мързеливо или функционално неграмотно, докато министърът не му пука какво поколение е излязло от училище. Той не носи отговорност и ако детето умре в училище, наръгано от нож или от свръхдоза. Принуждаването на деца да присъстват на определено място, докато учат, е неконституционно, след като образованието може да се случва и на други, много по-безопасни и подходящи места. Училището у нас е просто един затвор за малолетни.
Гост на 12.12.2017 в 15:34
Колкото до демокрацията, тя би била истинска, ако всеки може да живее както желае. Т.е., ти да можеш да дръпнеш кепенците, като амишите в САЩ, които не одобрявам, давам ги само като пример и да създадеш своя среда, която да не бъде насилствено променяна и атакувана. Всеки дом да може да бъде различен, да има различни среди и прослойки като мислене и култура. И тогава, ако някой живее в среда, където има насилие или нещо друго, той сам си го е избрал, амишите не живеят в такава среда, живеят в друга, може тя също да е калпава, но е според волята им. Т.е., всеки си заслужава битието и това е стремежа на свободните хора. Създай свое битие, остави останалите да направят същото, не налагай универсално добро със сила. Днес демокрация вече няма, откакто американците взеха да записват в учебниците си определени догми и да унифицират обществото. Унифицираното общество никога не е демократично и аз не им искам демокрацията. Но ако свободни хора не се бореха постоянно за свободата, каквато трябва да има, нямаше да я докараме и до тук.

Напиши коментар