Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – легендата Иво Погорелич

Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – легендата Иво Погорелич
Бях тийнейджър, когато Погорелич дойде в Зала „България” в средата на 80-те. Имаше истерия за билети, девойките бяха екзалтирани като на рок концерт, а самият Иво свири вълшебно. Онези години трудно се намираха плочи, различни от „Мелодия”, но си спомням, че в центъра на ГДР бяха пуснали Чайковски – Първия с Погорелич и Абадо, и аз успях да се снабдя с плочата на Eterna по лиценз на „Дойче Грамофон“ – един от най-силните му записи въобще:
 

 

 

Иво Погорелич има шеметна кариера. Едва 6-годишен, баща му, контрабасист, го води при музикален критик за мнение. Няколко миниатюри са достатъчни, за да се постави музикалната „диагноза”: „Изключителен талант. Феноменална музикалност! Може да стане голям пианист, ако го насочите колкото е възможно по-бързо към големия музикален свят!”. Първите си уроци по пиано получава на седемгодишна възраст. На 11 г. заминава за Русия като стипендиант. Там завършва Централното музикално училище към Московската държавна консерватория „Чайковски”, а след това и самата консерватория. На 16 г. заема първо място в Конкурса за млади музиканти в Загреб. На 19 г. с лекота побеждава на италианския конкурс „Каса Гранде” в гр. Терни, а през юни 1980 г. печели първа награда на международния конкурс в Монреал. Но колкото и куриозно да звучи, най-голяма популярност на Погорелич са донесли не победите, а една несполука. Четири месеца след безспорния му триумф в Монреал на юбилейното издание на Международния конкурс „Фредерик Шопен” във Варшава Иво Погорелич не е допуснат до финала! Това предизвиква бурните протести на публиката и представителите на медиите, както и силни разногласия в журито. Отстраняването му от третия тур предизвиква ожесточена дискусия, която привлича вниманието към пианиста на цялата световна музикална общественост. В знак на протест великата Марта Аргерич демонстративно напуска журито, обявявайки Погорелич за гений. Той става истински любимец на публиката, а критиката го признава за „най-спорния пианист в цялата история на конкурса”. Оттогава известността му не спира да расте. За щастие има останал видеозапис от този конкурс – вижте Погорелич как свири Шопен – скерцо, и преценете сами дали Марта Аргерич е права:

 

 

 

Дебютите на Иво Погорелич в Лондон, Париж, Мадрид, Брюксел, Амстердам, Милано, Рим, Тел Авив, Ню Йорк, както и в София остават легендарни. Той създава истинска сензация навсякъде, където свири. Получава покани да солира на множество големи симфонични оркестри като Берлинската и Виенската филхармонии, всички велики оркестри от Лондон, Чикаго, Филаделфия, Бостън, Лос Анджелис, Ню Йорк...

След бурните начални години в кариерата си екстравагантният пианист по-късно се отдръпна встрани от шума около себе си. Той запази продължително мълчание след преживяна лична драма (смъртта на съпругата му през 1996 г.) А през 2010 г., по време на тържествата в Полша за 200-годишнината на Шопен, Погорелич пристигна във Варшава, за да изпълни Втория концерт за пиано и оркестър на полския композитор. Предлагам ви да чуете по-стар запис на този концерт с Клаудио Абадо и Чикагския симфоничен оркестър:

 

 

 

Репертоарът на Погорелич се простира от Бах и Скарлати (спомням си фантастичния бис в София със сонатина от Скарлати) до Рахманинов и Прокофиев. Погорелич е артист на „Дойче Грамофон” от години и там има записи, които и до днес са еталон на клавирното изкуство. Той води широка обществена дейност, напоследък помага на млади музиканти, канен е в организационния комитет на фестивали, конкурси и летни курсове най-вече в Европа. През 1988 г. ЮНЕСКО го избира за посланик на добрата воля. За финал чуйте мрачната соната на Лист – едно доказателство, че Иво Погорелич ще остане завинаги в историята на интерпретацията:

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Румен Крумов

    29 Окт 2014 7:20ч.

    Помня как ходихме до Немския център да си го купуваме този Чайковски 1:-) По ония времена намирането на такива плочи си беше културен празник. А помниш ли как се възмущавахме на \"Априлов 16\", когато слушахме победителя на \"Шопен \" и го наричахме \"виетнамския чесън\"? Безпощадният съдник - времето показва колко сме били прави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Томи Вичев

    29 Окт 2014 8:33ч.

    Румене, с твоята чудовищна памет, трябва да издадеш книга за ония времена...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи