Вилхелм Фуртвенглер един от най-великите диригенти на всички времена. Употребявам смело тази превъзходна степен, защото след смъртта на Караян, Клайбер и Абадо сред живите не остана нито един носител на великата традиция, започнала от Бетовен и Вагнер, развита от Никиш и Рихард Щраус и достигнала своя най-велик разцвет в работата на ненадминатия Фуртвенглер. По едно и също време в кариерата си маестрото е съвместявал петте най-престижни поста на диригент в света. През 1922 г. той става едновременно музикален директор на Берлинската филхармония, на Виенската филхармония и на Гевандхаус Лайпциг. Музикален директор е и на Фестивала в Залцбург и Фестивала в Байройт (подобно постижение има само неговият наследник Херберт фон Караян).
Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – ненадминатият Вилхелм Фуртвенглер

 

 

Фуртвенглер е имал уникална техника на дирижиране, той е гледал на симфоничната музика като на творение на природата, което единствено може да бъде разбрано субективно, чрез звука. Ето защо композитори като Бетовен, Брамс, Брукнер и Вагнер са така централни за репертоара на Фуртвенглер, тъй като той ги идентифицира с великите сили на природата. Самият Фуртвенглер не е имал силно изразен ритъм, както може да се види от видеозаписите, които го показват да прави неумели, непохватни движения като медиум в транс.

 

Това е така, защото той е желаел темпото да бъде определяно от самите свирещи, като в камерната музика. Неговите движения имат малка връзка с ритъма на музиката, като с дясната ръка държи палката плътно до тялото, а с лявата бурно дава израз на музикалната фраза. Независимо или може би дори именно заради този негов странен стил музикантите са били хипнотизирани от неговото дирижиране. Ето едно доказателство за това – Фуртвенглер дирижира Вагнер по време на войната (1942):

 

 

 

Връзките на Фуртвенглер и отношението му към Хитлер и нацистката партия са много противоречиви. Когато нацистите идват на власт в началото на 1933 г., Фуртвенглер е крайно критичен към тях. През 1934 г. той не е допуснат да дирижира премиерата на операта „Матис художникът” на Паул Хиндемит и в знак на протест си подава оставката като диригент на Берлинската филхармомия. През 1936 г., когато той става крайно недоволен от режима, има свидетелства за това, че е имал идеята да последва Ерих Клайбер в изгнаничество в момент, когато му е бил предложен постът на главен диригент на Нюйоркската филхармония, където е щял да наследи Артуро Тосканини. Биографът на Тосканини пише, че Тосканини предложил и препоръчал Фуртвенглер за поста, един от малкото пъти, в които италианецът изобщо е изразил симпатии и признание за колега диригент.

 

Имало е реална възможност Фуртвенглер да приеме поста, но в съобщение в берлинския клон на „Асошиейтед Прес”, вероятно поръчано от Херман Гьоринг, се казва, че той желае да се върне и остане на своя пост в Берлинската филхармония. Това предизвиква отрицателни реакции в Ню Йорк, където го възприемат като поддръжник на нацисткия режим. Фуртвенглер отказва предложения и от други места, а от някои критици това е интерпретирано като нежелание да отстъпи поста си на младия Караян, с когото никога не са имали добри отношения.

 

След войната и капитулацията на хитлеристка Германия Фуртвенглер е в немилост в първите следвоенни години. Чак през 1948 г. маестрото може да дирижира зад граница – в Лондон. Ето част от репетицията там с Берлинската филхармония – Брамс, 4-та симфония, последна част:

 

     

Малцина знаят, че Фуртвенглер е започнал като композитор и дълго време е искал да остане такъв, но поради стечение на обстоятелствата се е обърнал към дирижирането. Най-известното му произведение е Втора симфония, която ви предлагам да чуете в изпълнение на Даниел Баренбойм:

 

 

 

 

През 1995 г. британският драматург Роналд Харуд пише пиесата Taking Sides, която показва процеса срещу Фуртвенглер в американската окупационна зона в Берлин. През 2001 г. пиесата е заснета от великият Ищван Сабо с участието на Харви Кайтел, ето трейлъра на този интересен филм, който силно препоръчвам:

 

 

 

Към днешна дата култът към Футвенглер продължава с пълна сила, като в Германия (http://www.furtwaengler-gesellschaft.de) , Франция (http://www.furtwangler.org), Америка и Япония (http://furt-centre.com/english/eindex.htm) има общества, които ежегодно отдават почит на един от най-великите диригенти в историята на музиката.

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

georgieff/vienna на 14.06.2014 в 06:43
100 % Nazi!
do georgieff на 15.06.2014 в 07:59
+1
Смислов на 18.12.2015 в 21:29
Наближава Коледа. Има достатъчно подходящи творби и записи. Няма как да не слушаме и BWV 248. Предложението за Брукнер остава.
Авдотья на 17.12.2015 в 19:39
Брукнер-шестата.
Смислов на 16.12.2015 в 19:58
Едно предложение. След Фуртвенглер да следва - Брукнер седмата...

Напиши коментар