Макрон – човек на бъдещето или на миналото?

Макрон – човек на бъдещето или на миналото?
За френския елит президентските избори в неделя се оказаха близко до смъртта преживяване. Както казва херцог Уелингтън за Ватерло, това беше "проклятие".

 

 

Фактът, че до балотажа не достигна нито един от кандидатите на двете големи партии, управлявали досега Франция, е пълно отхвърляне на националния елит на Франция. Марин льо Пен от Националния фронт (НФ) се класира на второ място с 21,5% от гласовете след първия Еманюел Макрон от новата партия „Напред!“(En Marche!, EM) с 23.8%.

 

Макрон е силен фаворит за 7 май. Както Франсоа Фийон от републиканците, който получи 20%, така и Беноа Амон от социалистите, който получи по-малко от 7%, призоваха своите поддръжници да спасят Франция, като подкрепят Макрон.

 

Застрашително за отношенията със САЩ, 61 процента от френските гласоподаватели избраха Льо Пен, Фийон или радикалния социалист Жан-Люк Меленшон. Всички предпочитат по-свободни връзки с Америка и подобряване на отношенията с Русия на Владимир Путин.

 

Льо Пен трябва да покори Еверест, за да спечели, но е ясно, че тя е фаворитът на руския президент, а може би и на президента на САЩ. Миналата седмица Доналд Тръмп заяви: "Тя е най-силната по границите, тя е най-силната в това, което вече се случва във Франция. ... Който е най-твърд срещу радикалния ислямски тероризъм, който е най-твърд по границите, той ще се справи добре на изборите".

 

Като индикатор на историческите тенденции във Франция, изглежда вероятно Льо Пен да спечели два пъти повече от 18-те процента на баща си, Жан-Мари льо Пен през 2002 г., когато загуби на балотажа от Жак Ширак.

 

Кампанията между първия тур и 7 май обаче може да превърне състезанието "Тръмп-Клинтън" като олицетворение на демократичното благоприличие. Не само, че разликите между кандидатите са силни, Льо Пен има стимул да атакува, за да затвърди базата си и да послужи като пророчество за бъдещия провал на правителството на Макрон.

 

А Макрон е уязвим. Той спечели, защото е свеж, млад, на 39 години и се е харесал на френската младеж като анти-льопенист. Олицетворение на Робърт Редфорд в "Кандидатът". Но зад него няма утвърдена партия, която да поеме правителството, а той е бивш банкер на Ротшилд в популистка обстановка, където банкерите са добре дошли като мениджъри на хедж фондове на митинг на Бърни Сандърс.

 

Той е проевропейски настроен, за отворени граници на ЕС, приветства новите имигранти и допуска, че актовете на ислямския тероризъм може би са цената, която Франция трябва да плати за мултиетническо и мултикултурно общество.

 

Макрон беше министър на икономиката за една година по време на президента Франсоа Оланд, който управляваше при 10% безработица и един от най-анемичните темпове на растеж в целия Европейски съюз. Той предлага намаляване на корпоративните данъци, съкращаване на държавната администрация, която гълта 56% от БВП, и се представя като "президент на патриотите, готови да се изправят пред заплахата на националистите". Кампанията му е толкова "ние срещу тях", колкото и на Льо Пен. А ентусиазмът на елита от Макрон се обяснява не толкова с очакване за бъдещо величие, колкото с отчайващата надежда, че той може да спаси френския елит от ужасната перспектива на Марин.

 

Но ако Макрон е настоящето, кой е собственикът на бъдещето? В Европа, както и във Франция, лавоцентристките и дясноцентристки партии, пребивавали на сцената след Втората световна война, изглежда се изпразват като умиращи църкви. Ентусиазмът и енергията изглежда са в новите партии отляво и отдясно, в отцепничеството и национализма.

 

Проблемът на тези, които вярват, че популистките движения в Европа са прехвърлили апогея си след загуби в Холандия, Австрия, а скоро и във Франция и които вярват, че треската е победена, е там, че причините за недоволството, което пораждат тези партии, стават все по-силни.

 

Кои са тези причини? Нарастващото желание на народите да възвърнат националния си суверенитет и идентичност и да знаят кои са. А заплахите за етническата и националната идентичност не намаляват, а се увеличават. Притокът на бежанци от Близкия изток и Африка не намалява. Седмично четем за стотици удавници в опит да се доберат до Европа. Други хиляди успяват.

 

Но асимилацията на народите от Третия свят в Европа не върви. Изглежда, че е спряла. Мюсюлмани от второ поколение, които са преживели целия си живот в Европа, се превръщат в самоубийствени атентатори и терористи. Преди 15 години „Ал Кайда“ изглеждаше затворена в Афганистан. Сега тя е в целия Близък изток, подобно на „Ислямска държава“(ИД), а призивите към ислямистите в Европа да убиват европейците заливат социалните медии.

 

Тъй като броят на родените в Европа европейци постепенно намалява заради ниска раждаемост, ще станат ли застаряващите европейци по-великодушни спрямо бедните новодошли, които не говорят националния език и не се интегрират в националната култура, но консумират ползите от това?

 

Ако днес в Европа се проведе референдум по въпроса дали масовата миграция от бившите европейски колонии са направили Европа по-щастливо и по-добро място за живеене през последните десетилетия, какво ли ще покажат резултатие? И дали Макрон, вместо олицетворение на бъдещето, няма да се окаже един от последните политици на вчерашния ден?  

 

Пат Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?".

 

http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4505482/

 

Коментари

  • Веска

    27 Апр 2017 7:43ч.

    Човек на кого може да бъде един БАНКЕР?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    29 Апр 2017 13:25ч.

    На жена си - http://ic.pics.livejournal.com/pavel_shipilin/51193823/568865/568865_original.jpg Страшничка е, но важното е младите да се обичат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    01 Май 2017 11:42ч.

    Французите имат възможност за втори път след 300 и косур години да разрушат " Бастилията" и да станат лидери на Европа на 7 май. Вече доста години няма нищо свежо на този континент, което да е градивно за всички живеещи на него и да даде цел и посока. Но надали ще им позволят точно банкерите, които си държат на лихвата на англо-саксонския финансов модел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    02 Май 2017 12:15ч.

    както военно пром комплекс заложи на трьмп и не сгреши така и вьв франция ще заложи на макрон тои е женен за жена от сои и едрия бизнес застава зад него никакво статукво не се променя всичко си остава както си беше гета атентати мечета и свещи и продажба на орьжие на които плаща

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Само на мен ли ми е противен?

    11 Май 2017 23:32ч.

    И за зет не го искам такъв!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ст.Либертов

    20 Май 2017 21:31ч.

    Сър Патрик, не се прави на глупав - Макрон е човек на Ротшилд, а това значи на миналото, настоящето и най-вече на бъдещето, което ще бъде едно цялопланетно тоталитарно общество, наречено нов световен ред. Т.е. на сбъднатата цел на финансовото чудовище, обхващащо в безмилостната си прегръдка все повече света. Но ако не хитруваш с този въпрос, наистина си глупав. Което, разбира се, няма никакво значение, в сравнение с това, което очаква милиардите мравки - чип в мозъка, поробена воля и развратени съдби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи