Всичко тече, всичко се променя. Дори в ДПС. Ето – Ахмед Доган афишира с размах бизнес проекти; Делян Пеевски изпреварва Мая Манолова по социална загриженост. Политикът Доган влиза в обувките на легален бизнесмен. Бизнесменът Пеевски влиза в обувките на легален политик. Променя се един млад човек, променя се един стар, за нови социални роли напират – а вечно мрънкащата публика твърди, че българската политика е скучна; не е. Нека очертаем контурите на процеса. Интересен е със своята динамичност, а и… статичност.  
На Доган му омръзна да е сив бизнесмен, на Пеевски – сив политик

Карадайъ, Доган, Рубин - много повече от среща. Снимка: ДПС

 

 

Някои неща се случват отдавна.

 

През есента на 2017 г. Ахмед Доган регистрира обща фирма с Румен Гайтански – Вълка (същия, който уж изгонен от Борисов от Столичната община, още получава пари от нея). Година по-късно изкупува мажоритарния дял в семейната фирма на бившия транспортен министър Данаил Папазов, става притежател на ТЕЦ-Варна. След още 8-9 месеца дуото Доган – Папазов оповестява мощен проект за развитие на пристанището към топлоцентралата. Преговарят с чужд инвеститор, с който портът да просперира.

 

Някъде по средата на тези събития Доган се среща с американския посланик Рубин, а ДПС небрежно разпространява обща снимка. Още Джеймс Уорлик твърдеше, че редовно се вижда с лидера на ДПС, но среща с пенсиониран лидер, широко разгласена,  е събитие от друг порядък. Ако става дума за политик, възприеман като “руски човек”, снимката е дипломатически сигнал за благоразположение – че САЩ гледат с добро око на него.

 

Ако иде реч за бизнесмен от голямата игра, тя е като сертификат за коректна фирма – спрямо банки, клиенти и евентуални съакционери от “белия” свят. Неочакваното на пръв поглед “щракване” на Доган с Рубин се вписва в метаморфозата му към активен предприемач.

 

По време на предизборната кампания през 2005 г. лидерът на ДПС каза, че финансирането на партиите, включително неговата, става чрез “обръч от фирми”. Настана огромен скандал, политици и общество са възмутени. В предизборната кампания през 2009 г. рече, че той разпределя порциите в държавата. Пак настана огромен скандал. Понеже тогава бе управляващ, опозиционни лидери бяха на път да го разкъсат. През пролетта на 2019 г. се проведоха европейски избори.

 

Те дойдоха, след като човекът с тайните политически обръчи и порции легално влезе в бизнеса. Събитията за ТЕЦ-Варна дори течаха успоредно с предизборната кампания. Кога, ако не днес, трябваше да има обществен скандал? Но не. ГЕРБ и съуправляващите  “патриоти” не се занимават с ДПС, БСП също не иска да чуе за движението, за повечето медии темата не е интересна.

 

В резултат ДПС преживя най-спокойната предизборна кампания, която иначе бе доста размирна за другите политически формации (единствено “Демократична България” алармираше за превъплъщенията на Доган). “В ДПС нищо съществено не се случва”, бе кратката характеристика за партията през последните 12 месеца в публичната комуникация. И това е именно статичността, загадъчно съществуваща с интензивните промени.

 

Непосредствено преди европейския вот видяхме още един любопитен факт. Делян Пеевски седна редом до обикновени хора в кафене на велинградско село. Наблюдателите изтълкуваха постъпката като предизборен трик, но Пеевски бе на село и в самия изборен ден – за да гласува (преди го правеше в столицата). Рейдът му сред простосмъртните продължи след 26 май с теми, близки до сърцето им - поиска по-ниско ДДС за хляб, лекарства, книги. Даже настоя за нулева партийна субсидия. Пеевски не само навести парламента, но и за два дни каза толкова думи пред медиите, колкото за 12 години не е. Никой все още не е произвел хипотеза какво точно цели. Трудно ли е да се досетим? Дори да има втори или трети план в действията му, това е опит да се позиционира като обичаен, стандартен политик. Той е водещ фактор в ДПС, мощен олигархичен субект – ясно е на всички, възприеман е като такъв; не е считан за нормален политик, който предлага туй-онуй в парламента, спори, пени се пред журналисти, а после ходи да стиска ръце на трудовите хора.

 

Образът носи само щети, Пеевски се опитва да избяга от него.

 

Депутати от ДПС седнаха с ГЕРБ да преговарят за намаляването на партийната субсидия. Водеше ги Пеевски. ГЕРБ се съгласиха с идеята му за неограничено частно финансиране, може да склонят и за фонд, който да направи детските градини безплатни, което също е негово предложение. Тези идеи, хубави или лоши, са на полето на легалните отношения.

 

За да бъдат легално приети, авторът им не трябва да бъде олигарх, а най-обикновен политик. Досега ГЕРБ и ДПС взаимодействаха тайно, върви се към все по-явни отношения. Ролята на Пеевски също изсветлява. За да партнира той и занапред на полето на чистата политика, а и с всяка друга партия, трябва да излезе от образа на сенчеста корпулентна фигура. Той явно има политически амбиции, а политиката е маратон. За да оцелее, няма как да бъде фактор само от задкулисието. Тия дни ДПС и ГЕРБ очевидно официализират взаимоотношенията си. Нужен им е по-ведър, приветлив и понятен за електоралната маса Пеевски.  

 

Дали има общо в поведението на Доган и Пеевски, дължи ли се на още причини, няма как да се каже. Задкулисието е силно, нищо никога не е сигурно. Най-спокойно обаче могат да бъдат отчетени два факта. Първият – и двамата се мъчат да се легализират по някакъв начин, да излязат от сивото поле на сенките - Доган като бизнесмен, Пеевски като политик.

 

Вторият факт – събитията при Доган текат при силна декларативна опозиционност на ДПС спрямо ГЕРБ; медийната разсеяност също се случва в такава обстановка. Е, в една по-здрава среда цялото общество и проверяващите институции начело щяха да се мъчат да разберат откъде Доган има пари, с които да развива пристанищен бизнес; или как съвсем “случайно” се оказа в съдружие с бивш министър на ДПС… Но ние не сме такова общество.  

 

Затова без ирония следва да се каже, че няма смисъл да се хабим в цъкане с език. Процесите стават разбираеми и ако просто ги забелязваме. Днес може да констатираме, че лицето на българския преход, топ политикът Ахмед Доган, прави стъпки (успешни) в светлия бизнес. Не носи ли този акт цялата информация за прехода? Край него промени, далеч не фундаментални, но злободневни, опитва и Делян Пеевски.  

 

В крайна сметка всичко това не е изненадващо. Доган е на 65 години. Да е жив и здрав, видял е доста. Поиграл си е с много неща в свят, в който хубавото и лошото се случват с пари. Кога, ако не днес, ще се опита да бъде легален бизнесмен? Пеевски е на 38, животът е пред него.  Все някога трябва да влезе в понятен, обичаен политически образ. Кога, ако не сега? Колкото и невероятно да изглежда, ей такива “дребни” биологични подробности имат огромно значение в поведението на знатните мъже и жени, дефилиращи на обществената сцена. И те са хора.

 

Източник: segabg.com

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Helleborus на 21.06.2019 в 13:07
Това създадоха българските турци, в борба за име, вяра и идентичност, която никой не им е отнемал или застрашавал в демокрацията. Вместо да градят заедно с нас, (най-автентично толерантния народ, доказано толерантен), те се повдедоха да ги влачат по разни чешми и да им насаждат нужда от съпротива на етнически признак. И така с тяхната етническа лоялност да гласуват сляпо за ДПС, гарантираха водещото място на тази неконституционна партия в политическия и икономически живот на България. Какво спечелиха и за себе си и за нас, те сами да преценят. ДПС плашеше българите, че турците ще се разбунтуват (като в Косово), плашеше и турците, че българите ще им отнемат нещо, така си осигуриха обръчите от фирми.

Напиши коментар