Медицината – новата религия

Медицината – новата религия
Науката стана религията на нашето време, а хората вярват, че вярват в нея – това е очевидно не от вчера. В модерния Запад съжителстваха и до известна степен продължават да съжителстват три големи верски системи: християнство, капитализъм и наука. В историята на Модерността пътищата на тези три „религии“ често са се кръстосвали по принуда, от време на време трите се оказваха в конфликт, след което по различни начини се помиряваха, докато в крайна сметка постигнаха един вид мирно, урегулирано съвместно съществуване, ако не дори и истинско сътрудничество в името на общи интереси. Сега ставаме свидетели на един нов факт: между науката и другите две религии се разрази – без дори да забележим – подмолен, неумолим конфликт и победоносният изход в полза на науката днес е очевиден за всички, защото той диктува по безпрецедентен начин всички аспекти на нашия живот.

 

 

При този конфликт не става дума, както в миналото, за теория и общи принципи, а така да се каже за култовата практика. И наистина, науката, както всички религии, има различни форми и равнища, позволяващи й да изгради и организира собствената си структура: на субтилната и строга догматика в практиката съответства една широко разклонена култова сфера, която съвпада с онова, което наричаме технология.

 

Нищо чудно, че тази нова религиозна война бушува в онази част на науката, където на догматиката не се обръща кой знае колко внимание и където се откроява по-силно прагматическият аспект, а именно в медицината, чийто непосредствен предмет е живото човешко тяло. Нека се опитаме да разчленим основните признаци на тази победоносна вяра, която явно ще присъства все по-осезаемо в нашия живот.

 

1) Първият признак: медицината, също като капитализма, няма нужда от някаква специална догматика, а се ограничава до базисни понятия, заимствани от биологията. Противно на биологията обаче, тя артикулира тези понятия в гностическо-манихейски смисъл, тоест като заострена дуалистична противоположност: от една страна, един бог, респективно зловреден принцип, болестта, чиито оръжия са бактериите и вирусите, а от друга – един бог, респективно победоносен принцип, който не е здравето, а излекуването и чиито култови служители са лекарите и терапията.

 

Както във всяка гностическа система, тези два принципа са ясно разграничени, ала на практика може да се контаминират; тоест, победоносният принцип и лекарят, като неговия представител, може да се заблудят и неусетно да влязат в сътрудничество със своя враг, което обаче по никакъв начин не обезсилва реалността на дуализма и нуждата от култовата практика. Показателно е, че теолозите, които определят съответната стратегия, са представители на вирусологията; една наука, която няма собствено място, а се намира на границата между биологията и медицината.

 

2) Ако досега култовата практика, както всяка литургия, беше временна и ограничена по време, то сега ставаме свидетели на неочакван феномен – един продължителен и завладяващ всичко култ. Вече не става дума за това да взимаш лекарства или, ако се наложи, да отидеш на преглед или да се подложиш на операция: целият човешки живот трябва по всяко време да се преобрази в един непрекъснат култов празник. Врагът, вирусът, е навсякъде и срещу него трябва да се води неумолима борба. Християнската религия също познава подобни тоталитарни тенденции в своята история, но те засягат само отделни индивиди – специално монасите, – решили да подчинят цялото си съществуване на мотото „Молитва без начало и без край“. Медицината като религия подхваща тази повеля на ап. Павел и същевременно я преобръща: докато навремето на монасите е било позволено да се събират за обща молитва, днес богослужението трябва да се практикува поотделно и на разстояние.

 

3) Култовата практика не е вече свободен акт по собствена инициатива, подчинена единствено на санкциите на един духовен ред, а трябва да бъде въздигната в задължителна норма. Тайното разбирателство между религия и светска власт не е, разбира се, нищо ново; само че сега, за разлика от ересите, не става дума за вярност към догмата, а изключително – и това е нещо съвсем ново – за тържеството на култа. Светската власт е длъжна да направи така, че литургията на религията, наречена медицина, която сега съвпада с целия живот, да се изпълнява съвсем точно в практиката. И нека сме наясно: тук става дума за култова практика, а не за някакво рационално, научно изискване.

 

Най-честата причина за смърт в Италия са сърдечно-съдовите заболявания, които, както е известно, може да бъдат ограничени с по-здравословен начин на живот и хранене. На никой лекар обаче няма да му мине през главата мисълта, че начинът на живот и хранене, който препоръчва на своите пациенти, би могъл да стане предмет на правна норма, постановяваща по законен път как трябва да живее човек и какво трябва да яде, и превръщаща цялото съществуване в здравословен дълг. Тъкмо това се случи обаче и поне засега хората се примиряват с положението, сякаш е съвсем нормално да се откажеш от свободата на движение, работа, приятелства, обични хора, социални връзки, религиозни и политически контакти.

 

По това се вижда как другите две религии на Запада, религията на Христос и религията на парите, отстъпиха очевидно без бой своя примат на медицината и науката. Църквата чисто и просто изневери на своите принципи и забрави най-важното: светецът, чието име носи сегашният понтифекс, е прегръщал болните от проказа; една от проявите на милосърдие се свежда до посещения на болните; причастието се отслужва само при непосредствено присъствие. От своя страна капитализмът, макар и с известно роптание, се примири с производствени загуби, каквито иначе никога не би приел, вероятно правейки си сметка, че по-късно ще съумее да се спогоди с новата религия, която изглежда готова на споразумение по тази точка.

 

Религията на име медицина иззе без никакви задръжки есхатологическата инстанция от християнството. Още капитализмът, който секуларизира теологическата парадигма на спасението, беше неутрализирал идеята за края на времената, подменяйки я с едно перманентно кризисно състояние без спасение или край.

 

„Криза“ е първоначално медицинско понятие, с което Хипократ обозначава момента, в който лекарят решава дали пациентът ще победи болестта. Теолозите възприемат оттам това понятие и започват да го прилагат спрямо концепцията за Страшния съд, който ще се състои през последния ден на човечеството. Ако разгледаме извънредното положение, което изживяваме в момента, ще видим следната картина: религията на име медицина свързва продължаващата криза от капитализма с християнската представа за есхатона – края на времената, – когато крайното решение предстои, а краят настъпва както прибързано, така и забавено, като непрестанно се стреми да го контролира, без да го овладее веднъж завинаги. Това е религията на един свят, който се чувства на края си, ала за разлика от Хипократовия лекар не е в състояние да реши дали ще оцелее, или ще умре.

 

Също като капитализма и противно на християнството, религията на име медицина не предлага перспектива за избавление и спасение. Напротив, желаното изцеление може да бъде само временно, тъй като злият бог, вирусът, не може да бъде окончателно победен; напротив, той се променя постоянно, приемайки нови, може би още по-коварни форми.

 

Както се е случвало вече много пъти в хода на историята, философите трябва отново да дадат отпор на религията, която не е вече християнството, а науката, респективно онзи дял от нея, приел формата на религия. Не знам дали отново ще лумнат клади и дали индексът на забранените книги пак ще излезе на дневен ред, но със сигурност мисълта на онези, които продължават да търсят истината и отхвърлят доминиращата лъжа – както става вече пред очите ни, – ще бъде оплювана и обвинявана в разпространяването на неверни съобщения (съобщения, а не мисли, понеже съобщението е по-важно от действителността!).

 

Както винаги при реални или мними бедствени ситуации, така и сега ще видим отново как некомпетентни хора очернят философите и как разни мошеници се опитват да се възползват от предизвиканото от тях самите бедствие. Всичко това се е случвало преди, ще се случва и занапред, но онези, които свидетелстват за истината, ще продължат да го правят неуморно и в бъдеще, тъй като никой друг освен свидетеля не може да свидетелства.

 

Превод от немски Стоян Гяуров

Източници: icecreamst.com

Giorgio Agamben, Nächste Notizen zur Corona-Gegenwart. „Neue Zürcher Zeitung“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Христос

    17 Май 2020 13:14ч.

    е бил най великият лекар на всички времена, като куци са прохождали при него, слепи са проглеждали, прокажени са се изчиствали, и мъртви са възкръсвали. Сега пак има библейски времена, но Святият Дух не е излекувал никого, а само може да променя отношенията в обществото между хората и може би ще може да променя гена на хората и всичко живо, но засега не е успял много в това направление. Но философия и религия се смесват и уеднаквяват. А ако Святия Дух беше лекар, може би щеше да лекува като Исус Христос. Но не е , и затова се дава възможност на лекарите да лекуват, като Святия Дух е некомпетентен и лаик в медицината. Все пак никой не може да е абсолютен специалист в различните науки или във всички науки. Ленин е казал, че трябва да се разбира от всичко по малко, а в една област - всичко. Не знам Твореца или създателя, Яхве или Бог Отец разбират всичко във всяка наука и са създали живота и човека перфектни, но Святият дух не разбира от всичко. Може би бъдещите поколения на човечеството ще могат да разбират всичко, защото работят със 100% от възможностите на петте си мозъка и цялата си нервна система, както това вече го могат всички хора по Земята. И всички са носители на четириединния Бог и сами са Богове. Не знам дали образованието на човечеството, в частност и в България ще може да изучи младите си хора, но може и това да стане. Защото Бог създаде човека по свой образ и подобие, като и ума на човека трябва да бъде по образ и подобие на Яхве. Но религия и философия е едно, защото във философията има диалектична философска система от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система. А в религията двата полюса са Бог Отец и Святия Дух, поле между полюсите е Исус Христос, а нов зародиш е Бог Слово. А в обществото полюси са държава и Икономическо общество, поле между полюсите е бита и семейството, а нов зародиш е църквата. Така, че религия, медицина, философия, наука могат да са в едно ново ниво на едновременно развитие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много

    17 Май 2020 13:27ч.

    добър материал! Като господстваща религия утре науката ще обосновава и дигиталното заробване на човека. Чипизацията предстои. Верни думи за папата и църквите, които обаче не се отнасят за БПЦ. Нашият Синод удържа на натиска на малоумниците, които вещаеха бум на заразата и запази достойнството на българската църква.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пъл

    17 Май 2020 13:51ч.

    Трудно се четат масмедии. От глупаци за глупаци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    17 Май 2020 16:19ч.

    Обичайните глупости, когато хора заговорят за религия. Преди всичко светската наука е тръгнала от храмовете, при това в момента, в който учените са решили да правят масово образование. Т.е. хиляди години науката и религията са били едно и също нещо, тъй като науката е изучавала силите отвъд видимото, които се проявяват и в нашия свят. Като знаем нивото на науката в Египет, познанията по геометрия, астрономия, медицина, може да видим, че става дума за ефикасен подход, който действително борави с истината. Само дето е можела да въздейства и на другите нива. Когато науката се е отделила от своя първоизточник, тя, разбира се, е изгубила възможността да разбира причините за събитията, фокусирала се е само върху следствията. Най-доброто доказателство (за този форум), че няма никакво противоречие между наука и вяра е, че аз напълно подкрепям учените, които се занимават с темата. Капитализмът също не противоречи на науката, като идеология.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    17 Май 2020 17:08ч.

    Учудвам се че такова празно филосовстване (не философия) е предизвикало цели 4 реплики.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    17 Май 2020 18:07ч.

    Разбира се, че повечето ще го охулят и Агамбен, защото истината е за това - да бъде хулена, макар всички лицемерно да се кълнат в нея. Философският дискурсивен спекулативизъм дразни с парадоксалността си и вечния призив за припомняне на най-присъщата възможност на човешкото - смъртта, с произтичащите от нея терминологични обяснителни пертурбации или праксиологични театралности. Всичко, констатирано за науката в лицето на медицината, и то точно в този момент, е точно така - впрочем, едва ли с по-подходящо сравнение могат толкова ясно да бъдат схванати отвратителните страни на религиозното мислене, което епохално мимикрира в "наука" с догматизациите си в името на властта на общоделския епистемно-окупационен дискурс над всички ни. С това е показано, че самото научно мислене, плачевен резултат от мимикрията, доброволно е загубило всичките си положителни страни (въпреки позитивистичните си претенции), за разлика от религията, която, както неведнъж сме си споделяли тука, все пак има за какво да уважаваме. Единственото, което ме смути и което бих могъл да оспоря, това е отново кукичката, която ни е пуснал (и за която навярно се е хванал) - един от любимите изрази на франкофонските хуманитарни "ентелектуалци" от всички европейски страни - прилагателното "гностично-манихейски", когато трябва да заклеймят нещо, което не искат да понесат. Дуализмът не е предвзета метафизичност на позицията, а самата метафизика (каквато и да е тя), с която си обясняваме света изобщо, е априори дуалистична и не може да бъде никаква друга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • възможността да разбира причините за събитията

    17 Май 2020 18:21ч.

    Възможността да разбира причините на събитията е, уви, само възможност, която се оспорва през кризата, и така "се заскобява" (прави се условна и обстоятелствена) откъм трансценденцията. Няма априорна причинност, нито детерминизъм в природата или обществото, които да са "единни за всички". Има само властова дисциплинарност, каквато претендира да е научно-рационалната и вчера, и днес, и която ги налага като норма (епохална, типологична и пр.), без да има право на това. Рационалната наука днес като властово упражняване е по-тоталитарна и по-опасна от религията, защото изобщо не задава първия и най-важен въпрос за крайността на живота и смъртта с оглед на преспективите за избор на стратегия за живот, а напротив - работи с всички сили един такъв първи въпрос, и изобщо всякакво нихилистично усъмняване в статуквото, да потънат в забрава, или да ги няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сиреч,

    17 Май 2020 18:40ч.

    "Единната епистемна норма" на науката е само възможност за насока на дискурса, идеализация в името на формалния прагматизиращ рационализъм, модерно-фундаментален фантазъм (щедро основани и разпрострени върху извечно притесняващата духа аксиома за икономия на мисленето), благодарение на които възниква наука и последната започва да форматира модерните съзнания на "вечно вярващите". Велик Агамбен, както винаги, затова и хулите на хулителите ще бъдат легион.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хайде малко и от Дерида

    17 Май 2020 22:59ч.

    Всъщност обясненията на смъртта в културата са единственият начин за отлагането на нейното събитие, а провалът на културата е в това, че все пак тя се случва... и не защото я очакваме, а защото сме отвъд това (именуванията), което обясняваме за себе си, т.е. с което се идентифицираме. Тоест, разликата между миналото и днес не е в смъртта, а в принципите, посредством които предприемаме отлагането й. В античността, и особено в средновековието, податливостите към събитието на нейното идване не са били толкова вкоравени и вкопчени в една същностно фалшива с крайната си егоистичност и крайно инструментална представа за човешко, каквито са съвременните. В това отношение, човекът на далечното минало от определени гледни точки е бил по-свободен към смъртта спрямо днешния - поне толкова свободен, колкото днешният човек е по-свободен към живота, в сравнение с човека на миналото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Важното е,

    17 Май 2020 23:44ч.

    че езикът на Дневник субтилно контаминира Гласове. Язък!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Критично/логичен студент

    19 Май 2020 16:37ч.

    Изхождате от приликите и разликите между 2 коренно различни неща - все едно да сравняваме въглища с малини. Религия и наука имат няколко допирни точки - когато някой реши да ги използва за политическа пропаганда - когато изучаваме социални феномени Медицината използва научни методи (многократна проба - грешка в различни условия, за да установи дали нещо може да се изведе като правило). Медиците изучават процесите в телата ни на всички нива - видими и невидими (неща, които само под микроскоп могат да се изследват - клетки). Религията работи на метафизично ниво. Независимо за коя религия става дума, тя говори за духовното, но не за физическото. Истинноста й е приема. За това подлежи на интерпретация, не на изпит. За разлика от религията, при медицината може да провериш дали това, което ти казват е вярно. Ако се порежеш - кървиш. Ако ядеш отровни гъби - ще умреш. Това не е от днес и вчера. Предците ни са учили за света по същия научен начин. За това знаем, че чай от мента успокоява, кафето ни държи будни. Ежедневието ни Е наука. Науката процъфтява по една единствена причина - защото работи. Дори всяка книга да изчезне, всяко знание за научните принципи да се изпари, природните закони ще работят по същия начин - независимо дали го искаме или не. Това по никакъв начин не отхвърля съществуването на създател!!! Напротив, изучавайки природата ние разбираме по-добре даденото ни от него. Всичко е в света, ние само можем да се учим да го използваме. Опитвате се да дискредитирате науката, използвайки технологии, предоставени от нея (компютъра, на който пишете или интренета, чрез който разпространявате тази информация) е толкова нелепо, колкото самото ви становище.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    20 Май 2020 16:55ч.

    Когато философите започнат да употребяват метафори вместо да се придържат към свойсвените на науката им категории, стават смешни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желязко Желев

    21 Май 2020 23:34ч.

    Опитвам се да намеря точните думи за да опиша това което прочетох.Не мога. Да си прост и да си го признаваш в наше време е тотално преимущество.Ей на аз четох мъчех се да вникна в написаното после в коментарите.Не не е за мен.По добре прост и да не си губя повече времето. Какво ли е поведението на автора по време на карантина?А за написаното хонорар?На дума?На теза?На брой прочели?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Медиците изучават процесите в телата ни на всички нива - видими и невидими (неща, които само под микроскоп могат да се изследват - клетки). Религията работи на метафизично ниво.

    02 Юни 2020 15:39ч.

    Науката също залага на метафизика, само че имплицитно, незабележимо за нерефлексивно мислещите. Метафизиката в науката гласи: значимо е само физическото обяснение на света и естествената причинност. Всичко останало е маргинализъм, защото не е наука. Изучаването на процесите в телата ни спада към така наречената обяснителна дисциплинарност, както я нарича Вилхелм Дилтай. Тя залага на количествени и индуктивни методи, и изхожда от принципа на доказателственост спрямо уравниловъчната обществена практика. Само че човешкото априори не се редуцира до тяло. Човекът е саморефлексия, която изпреварва не само тялото като значимо биващо, но и всяка една възможна процедура по уравниловъчност, която ме поставя като подвластен на обясненията откъм средата. Защото отвъд обясненията стои разбирането, а то се основава на другата възможна метафизика, която не абсолютизира естествената причинност (такава реално може и да няма). Няма как обясненията да припокрие разбирането - медицината на разбирането е вече психология, а не биология. Само че там не важат само индуктивните методи, защото се оказва, че различието е преди същността, и действието - преди идентичността, оказваща се само илюзорно перманентна в пространството и времето, т.е. догматизирана, подобно на някои религиозни догми. Затова правилно от методологична гледна точка съм отбелязал, че модерната наука е преоблечена в рационализъм наука - вярата в естествената причинност обаче е само суеверие (Хюм, Витгенщайн).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ежедневието ни Е наука. Науката процъфтява по една единствена причина - защото работи.

    02 Юни 2020 15:45ч.

    Всекидневието се обяснява най-прагматизирано именно чрез научния метод - това е всичко, но това е въпрос на ценностен избор, не на истина. Работи науката за уравниловката на телата, която и прокарва върховенството на обяснителния метод. Това обаче не всякога докосва даже разбирането на себе си. Защото онова, което наистина е загадката, то не само че не е предмет от света, но то самото избира да привлече или да отблъсне предметите, т.е. то опредметява, но и разпредметява, защото притежава власт отвъд рационализиращия принцип на науката, който, уви, не е саморефлексия. Защото няма разбиране без саморефлексивни и критически процедури, има само типизации и предварително догматично изведени уеднаквявания и униформености.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дори всяка книга да изчезне, всяко знание за научните принципи да се изпари, природните закони ще работят по същия начин - независимо дали го искаме или не.

    02 Юни 2020 15:50ч.

    Природни закони не работят, работи разсъдъкът, който ги описва. Спре ли разсъдъкът, няма как онова, което е ей там изобщо да бъде описано в смислен ред. Зщото умът улавя обективното априори, а всяко случване е вече апостериори на описващия наблюдател. Няма никакво саморазкриване на природата в мисленето, напротив, природата е вид допускане от мисленето, отпращащо по догматичен начин априорната връзка на мисленето към тоталитарно дисциплиниращата видимост откъм един субект, който се е уеднаквил с нещо извън себе си (опредметил) и си е присвоил властта да изведе априорито извън разума, сякаш ред съществува и преди да бъде отмислен. Тъкмо на това догматично поле старата фидеистична религия и новата рационалистична емпирична наука са си подали ръка, модернизирайки дискурса на последната за епохално-прагматични цели, а не заради истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Опитвате се да дискредитирате науката, използвайки технологии, предоставени от нея (компютъра, на който пишете или интренета, чрез който разпространявате тази информация) е толкова нелепо, колкото самото ви становище.

    02 Юни 2020 15:57ч.

    Не дискредитирам науката, а само показвам ограниченостите й. Прилагам критическата процедура, а не процедура на възхвала, каквато очаквате от мене. И няма да ви спасят никакви модерно-вещни фетишизации в случая - компютърът не е сам по себе си център на вселената, защото тъкмо АЗ работя - мисля и пиша - използвайки го. Без мен, без моите активистки издействащи идеации, той е просто една купчина пластмаса. И както всичко друго, което се случва, науката също е случайна на изборите и отговорностите на оня, който прибягва до методите й и работи в контекста на парадигмите й. Т.е. няма никаква наука и никакъв компютър, преди възнамеряването ми да ги използвам в качеството ми на инструменти на свободния ми избор да изразявам мислите си и да постигам целите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • относно поста на 02.06.2020 в 15:39

    02 Юни 2020 16:43ч.

    Една малка грешка, допусната от бързане: "Затова правилно от методологична гледна точка съм отбелязал, че модерната наука е преоблечена в рационализъм наука" - това да се чете, поправено по следния начин: "Затова правилно от методологична гледна точка съм отбелязал, че модерната наука е преоблечена в рационализъм РЕЛИГИЯ"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дигитална флатуленция

    04 Юни 2020 13:55ч.

    Самият факт , че парчета от къра като Желязко Желязков , газят трети месец смело и семпло в полето на медицината , показва огромната демокрация която ни предоставиха цифровите технологии. И менталната вреда от това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи