Джулия Робъртс: Знаете ли какво прави един мит между снимките? Пере, готви, шие

Джулия Робъртс е прагматична американка, която върви право към целта и не си губи времето с надути приказки. Тя е искрена, пряма, решителна и не се взема за жива легенда, каквато е всъщност. “Не бързайте да ме балсамирате”, въздъхва развеселено. Родом от Атланта, щата Джорджия, дъщеря на Юга, чиито жени се славят, че са въоръжени с желязна воля, тя искала да стане актриса. Джулия Робъртс доста слабо познава мъките на дебютантките. Причината? Тя е уникална. Шансът идва при нея много бързо: Гари Маршал й предлага ролята на Вивиан, проститутката от приказката “Хубава жена” (1990 г.), която веднага я превръща в абсолютна звезда. Дори най-голямата. 26 г. по-късно тя остава една от десетте най-добре платени актриси в Холивуд. Дълго време за нея наддаваха луксозните марки, но“Ланком” спечели: тя е лице на парфюма му La vie est belle.

Джулия Робъртс продължава кариерата си, следвайки собствения си ритъм, без да има и най-малкото намерение да се заеме с режисура, както много от колегите й, търсещи друг живот. “Познавам границите си: имам много малко търпение и не умея да взимам по едно решение на ден”, обяснява тя през смях. Накратко, тази организирана и решителна жена създава усещането, че е скала, която знае какво иска, позволявайки се нечувания лукс да се появява рядко. Звездата умее да бъде дискретна, доколкото това е възможно. Прави по един филм на година. “Не повече”, за да бъде възможно най-дълго със семейството си, което пази като вълчица. Нещо изключително тази година - два нейни филма излязоха през май с една седмица разлика: “Денят на майката” на Гари Маршал и “Шумът на парите” на Джоди Фостър. Следващата година я очакваме в Wonder на Стивън Чбоски. 

- От дебюта ви в “Мистична пица” (1988 г.) почти не сте снимали повече от един филм годишно. Защо?

- Можех да снимам повече, но аз съм привилегирована да имам семеен живот и за мен е удоволствие да се грижа за близките си. Освен това между два филма имам нужда от време, за да чета, да слушам музика, да се разхождам, да бъда част от истинския живот. Имам нужда от тишина и спокойствие. Това е моят начин да развивам креативността си и да се зареждам. Невъзможно ми е да снимам два филма един след друг.

- Имате отговорност също пред вашата публика, която чака с нетърпение всяка от изявите ви…

- Това е начин да възприемам работата си много сериозно и да я уважавам, както и да отделя време, за да спра и да си поема дъх. Имам нужда от тези моменти на оттегляне и почивка със семейството ми, за да се събера. Мисля, че способността ми да създам един образ е пропорционална на времето, прекарано да се заредя.

- Как избирате филмите си?

- Не бих казала, че аз ги избирам. Идеята за избор предполага рационалност. Да избираш, означава да разсъждаваш, изчисляваш, да залагаш на бъдещето, да мислиш за напредъка на кариерата си. Съображенията не са за мен. Моят двигател е по-скоро инстинктът. Той рядко ме предава. Аз съм много импулсивна. За щастие, защото има два филма, които никога не бих заснела.

- Кои са те?

- “Хубава жена” с Ричард Гиър… С две думи, да изиграя момиче на повикване, което излиза на улицата, можеше да ме разубеди да го направя, още повече че по онова време се страхувах да не шокирам майка ми. А този филм имаше шумен успех…

- Кое е най-важното за вас: героинята, която играете, режисьорът, актьорите, с които си партнирате?

- Режисьорът. Моята работа е преди всичко интерпретация. Аз съм само актриса. Ако един режисьор изрази желание да ме ангажира за даден проект, значи той вече си е представил, че аз мога да бъда добър изпълнител. Никога не би ми дошло наум да му се обадя и да му кажа да създаде история за мен. Това впрочем ми се случи веднъж, с Wonder на Стивън Чбоски, новия ми филм, създаден по романа на Стив Конрад. Първо прочетох книгата, преди да я предложа на децата си, и бях толкова увлечена от сюжета, че си помислих, че ако бъде адаптирана в киното, непременно трябва да участвам. Това е история за началото на учебната година за едно малко момче с безформено лице, за начина, по който гледат на детето неговите съученици и учители. Това е много красива история за съпричастността и различието. 

- Обичате ли да се снимате във филми с послание?

- Предпочитам филмите да не бъдат много първосигнални, за да може зрителите да възприемат историята така, както те я разбират. Един филм може да бъде възприет просто като развлечение и в същото време да бъде красива история. Но е вярно, че “Ерин Брокович” например беше ангажиран филм, битката на една жена срещу голяма електрическа компания, която замърсява водата в реката и трови жителите. Харесах историята, но желанието ми да работя с режисьора Стивън Содърбърг, който бе спечелил “Оскар” за най-добра режисура за “Трафик”, беше решаващо. Що се отнася до “Версия Пеликан”, той отведе моята героиня в не съвсем ясните среди на американското правосъдие. Освен сценария беше невъзможно да не работя с Алън Пакула, режисьора на “Клут”, “Цялото президентстко войнство” и “Изборът на Софи”. А в “Шумът на парите” сюжетът на филма - критика на крайностите на капитализма - очевидно ме привлече още от самото начало. Но приех най-вече, защото Джоди Фостър, на която се възхищавам, беше режисьор, а партньорът ми беше Джордж Клуни, мой приятел, брат, продуцент.

- Вие сте не само актриса и муза. Вие сте също така жена с влияние. Жените искат да споделят нещо с вас. Знаете ли, че парфюмът La vie est belle е най-продаваният във Франция и в Европа?

- Не е ли невероятно? Много се гордея с това, защото когато  пратениците на “Ланком” ми предложиха да бъда негово лице, аз ги помолих да участвам в процеса на производство. Не от суета, а от искреност и защото е забавно. Харесвам екипната работа. Нямаше да поискам да бъда лице на парфюм, който не харесвам. Те знаеха точно какво искат и ме познаваха добре.

- Какво е красотата според вас?

- Има различни начини да бъдеш красив. Но като цяло, когато хората са честни към  себе си и се чувстват добре в кожата си, са красиви. Естетическата красота се проявява след това.  

- Гордеете ли се, като знаете, че повечето жени биха искали да приличат на вас?

- Разбира се, че се гордея и съм очарована. Аз съм почти на 50 г. и се надявам да мога да покажа, че не е задължително остаряването да бъде изпитание.

- Какво мислите за натиска на социалните мрежи?

- Смятам, че е ужасно, грозно, натрапчиво. Израснала съм извън тези нови навици да се правят селфита, да се публикува в социалните мрежи и не трябваше да се огъвам пред тази странна диктатура, за да направя кариера и да затвърдя известността си. За щастие, защото нямаше да мога да го понеса. Щях да съм мъртва. Освен това тези инструменти често се използват, за да се разпространяват слухове и лоши неща за хората. У дома, в Калифорния, правя всичко възможно децата ми да нямат достъп до тези инструменти.

- Промениха ли Холивуд социалните мрежи?

- Неимоверно. Преди 20 г. имаше само няколко телевизионни шоупрограми, няколко вестника, посветени на киното. Сега всеки дава мнение и всеки ви пита за вашето по въпроси, които не познавате. Аз съм от старата школа. Нищо не е по-ценно за мен от една малка вечеря с приятели с чаша хубаво вино…

- Защо станахте актриса?

- Израснах в благоприятна почва. Майка ми беше актриса, малко бохем. Тя споделяше с баща ми един артистичен живот. Много бързо брат ми, също актьор, замина за Ню Йорк и аз отидох при него, за да си пробвам късмета. Нищо не беше просто. Работех различни дребни неща, за да си платя наема: сервитьорка, продавачка в бутик за обувки. А после срещнах Гари Маршал, който ми предложи “Хубава жена”. Това се нарича късмет. В един момент всичко си идва на мястото. Това е красотата на живота.

- Какво ще кажете за престижните си партньори Ричард Гиър, Хю Грант и Джордж Клуни?

- Ричард заема особено място в сърцето ми, защото е свързан с първия ми успех, “Хубава жена”. Хю Грант е свързан с “Нотинг Хил”, любимия ми филм, а Джордж е просто най-прекрасният човек, когото познавам.

- Какво е амбицията за вас?

- Да бъда там, където искам да бъда.

- Какво е чувството да сте мит?

- Ласкае ме да го чуя, но аз не го усещам така. Знаете ли какво прави един мит между снимките? Пране, готвене, шиене.

Джулия Робъртс

Превод от френски: Галя Дачкова