Дъстин Хофман, герой без да иска

От висотата на своите 145 см. Рейди Харис се вглежда втренчено в Дъстин Хофман, по-висок с 22 см., на предпремиерата на “Абсолвентът”: “Вие ли сте младият човек от филма?”. Сладко-горчивата песен на Саймън и Гарфънкъл тъкмо завършва в задната част на автобуса, в който Бенджамин Брадок и актьорът, който го играе, си задават въпроси за своето несигурно бъдеще. 

“Тогава изпитах странно усещане, ще си каже “младият човек”. Тази толкова страшна критичка ми каза, сочейки ме с пръст: “Вече нищо няма да е същото за вас. Животът ви е променен завинаги!”. Това беше като пророчество!”.

Декември 1967 г. Дъстин Хофман е на 30 т. и се готви да мине на “ти” със славата. Скоро момичетата ще спят на площадката на стълбището му. Студията ще се бият, за да го имат. “Но до тази възраст бях толкова отхвърлян, ще признае той, че живеех на прага на бедността”. Пристигнал десет години по-рано в Ню Йорк, той споделя един апартамент с приятелите си Робърт Дювал и Джийн Хекман, а през деня работи незначителни неща.

“Идеята, че можем да успеем не ни минаваше през ума, ще признае Джакман; ние просто искахме да работим”. “Ако е имало амбиция, тя бе прагматична и лишена от суета.

Искахме да успеем, ще потвърди Хофман, но не в днешния смисъл на тази дума, а именно да станем богати и известни. За нас това означаваше да печелим хляба си с игра”.

За да докаже на близките си, че не са били прави, когато не са откривали никакъв талант в него.

Семейството му идва отдалеч. От Румъния, Украйна и Полша. Там, където не е било добре да си евреин в началото на ХХ век, бягството е единствената алтернатива пред погромите. Именно това прави дядото на актьора, който се установява в Чикаго и става бръснар. Кризата през 1929 г. се отразява на спестяванията и на психическото му здраве; дядото завършва живота си като душевно болен. За да се предпази от проклятието, синът му Хари заминава за Холивуд със съпругата си Лилиан. Той мечтае да направи кариера в киното. Но ще бъде принуден да продава мебели, за да върже двата края като декоратор на снимачните площадки на “Кълъмбия”. 

Второ дете в семейството, след по-големия му брат Роналд, Дъстин се ражда през 1937 г. Майка му го нарича така в чест на актьора от нямото кино Дъстин Фарнъм. Неговите съученици обаче, които виждат неочаквана възможност, го прекръстват на Dustbin, което означава кофа за боклук. Аутсайдер от детството си, Хофман трябва да се бори, за да бъде уважаван. Но неговият маниер да се прави на клоун, за да ближе раните си, зле прикрива комплексите на едно момче с нисък ръст, с издаден нос и акне, чийто следи времето така и няма да заличи. “Като млад, ще каже Дъстин, нямах собствена идентичност. Бях извън себе си”.

Докато баща му, попарен от седмото изкуство, си го представя като лекар, младежът мечтае да стане джазмен. Докато не осъзнае нещо очевидно: “Бях лош ученик, винаги фантазирах. Тогава приятели ме посъветваха да се насоча към театъра”. Който му действа като терапия: “Изиграх една сцена от “Стъклената менажерия” с една студентка и преди да разбера каквото и да било, денят бе изминал”. Дъстин усеща, че тук може да заложи капан на момичетата. По-трудно му е да убеди семейството си. Доверявайки се на леля си Пърл, той си навлича следната забележка: 

“Ти си прекалено дребен, прекалено грозен, никога няма да успееш”. 

Осъзнавайки, че големият екран в края на 50-те г. все още е затворен за външност като неговата, Хофман смята, че е открил спасението си на сцената. Записва се на курсове по драматично изкуство в Пасадена, после заминава за Източния бряг, “за да се провали далеч от родителите си”, както ще каже той.

“Абсолвентът” (1967 г.)

Все пак близките му продължават да му пращат издръжка, която Дъстин харчи за психоаналитик. Работи допълнителни неща, било то като санитар в приют за душевно болни или мияч на съдове в ресторант, когато не се преобразява в съблазнител.

Неговото завладяване на Ан Бърн, танцьорка в Гринич Вилидж, се случва паралелно на все по-ярките му роли на Бродуей. Благодарение на една от тях, ролята му на гърбав нацист травестит, той е забелязан от Майк Никълс. Докато режисьорът мисли за Робърт Редфорд, за да изиграе калифорнийския студент в следващото му проучване на нравите, той забелязва Дъстин по време на кастинга за “Абсолвентът”.

Неговият девствен бял протестант англосаксонец ще бъде трийсетгодишен евреин! “Изборът на един дребен неизвестен евреин за главната мъжка роля със секс сцени е аномалия, анализира 50 г. по-късно продуцентът и консултант на HBO Франк Рич. Вземайки Хофман, Никълс отвори вратата за нов тип лица в афиша, от Пачино до Де Ниро”.

Извън тази констатация, актьорът изразява една почти необичайна за онова време чувствителност в американското кино, между сдържаност в играта, съучастие със зрителя и ирония. “Голямата му скромност, отбелязва режисьорът Михал Музлак, позволяваше да се идентифицираме с него”.

Дъстин се връща на театралната сцена, не толкова за да кокетира, колкото от интелектуална честност и вкус към предизвикателството.

“Не исках да ставам кинозвезда, ще каже той, а добър актьор.

А сценариите, които получавах, ми се струваха посредствени в сравнение с пиесите, които четях. Тъй като бях много търсен, можех да си позволя да избирам”.

Цялото президентско войнство (1976 г.)

За Хофман, вече женен за Ан Бърн и баща на едно дете, идва часът на осъществяването. Следващото десетилетие му принадлежи, всяка една от ролите му е събитие, независимо дали е недъгав наркоман в “Среднощен каубой”, стогодишен индианец в “Малък голям човек”, или журналист, отговорен за свалянето на Никсън в “Цялото президентско войнство”.

Въплъщение на антигероя, който не може да бъде сведен единствено до своята чувствителност, той съчетава по-добре от всеки друг безпогрешност и интензивност, както свидетелства и зашеметяващото му превъплъщение в царя на комедийното шоу Лени. Никога младежкото му лице не е поставяло под съмнение неговата убедителност. Просто трябва да го видим как  50-годишен играе брата аутист на Том Круз, за да се убедим в това. “Дъстин не е характерен актьор, обяснява режисьорът на “Рейнман”, Бари Левинсън. Той може да изиграе всичко и да премине от комедия към драма. Интелигентен, общителен, 

на снимачната площадка той има ентусиазма на човек, който снима първия си пълнометражен филм”.

Обратната страна на медала: поради крайния си професионализъм, Хофман може също да доведе метода до каритакура. Той, който тича до изнемогване и се противопоставя на чистата техника на Лорънс Оливие в “Маратонецът”, налага на Мерил Стрийп последствията от собствения си развод с Ан на снимачната площадка на “Крамър срещу Крамър”. Идентифицирайки се с бащата, който воюва с бившата си съпруга, той е поразителен и удря плесница не на шега на партньорката си.

Крамър срещу Крамър (1979 г.)

Актьорът е на път към “Оскар” и с репутация, която само се влошава по време на снимките на “Тутси”. “Работата с Дъстин е постоянна борба”, признава Сидни Полак, който го смята за “невротизиран досадник”. Въпреки това, добавя той, “това е също толкова стимулиращо, колкото една добра игра на тенис!”.

Впрочем човекът, който в работата си не изпуска нищо, във всекидневието си е сърдечен с публиката, много приятен с медиите, клоун в компанията на близките си. През 80-те г. той гради живота си отново с Лиса Готсеген, по-млада от него с 20 г., и с която има още четири деца, и вече преосмисля съществуването си по различен начин.

Краят на общодостъпното авторско кино, както и вълната от блокбастъри, които са му чужди, го карат да твори другояче и другаде. В театъра, където триумфира през 1984-1985 г. в “Смъртта на търговския пътник”. На големия екран, в незначителни филми на Лъмет или Спилбърг, но също така във второстепенни роли и в чисти комедии.

Намира ли утеха сред близките си от този бавен залез? “Дори и да сте били звезда, Холивуд ви забравя много бързо”, призна актьорът през 2012 г., когато премина към режисурата с филма “Квартет”.

“Усещам, каза той неотдавна, че тялото ми е станало по-уязвимо отпреди. Но моето усещане е по-изострено и душата ми по-плътна”.

На близо 80 г., той остава тревожното отражение на човечеството. Упражнявайки своето изкуство в стила на японските майстори. Неподражаема смес от гордост и скромност.

Превод от френски: Галя Дачкова